Решение по дело №344/2018 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 157
Дата: 3 октомври 2018 г.
Съдия: Станислав Петров Георгиев
Дело: 20185000500344
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 юни 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  № 157

 

 

гр. Пловдив, 03.10. 2018 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Пловдивският апелативен съд, 2–ри граждански състав, в открито съдебно заседание на десети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

ЧЛЕНОВЕ:СТЕЛА ДАНДАРОВА

                                                                                МАРИЯ ПЕТРОВА

с участието на секретаря Анна Стоянова и прокурора Шиграминова като разгледа докладваното от съдия Дандарова  в.гр.д. № 344 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от А.Ю.К. против решение № 531/19.04.2018г. постановено по гр.д.№ 1554/2017г. по описа на ПОС в отхвърлителната му част над присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 3 000 лв. до претендираните 40 000 лв.,ведно със законната лихва от датата на исковата молба, над присъдената мораторна лихва от 75.15 лв. до претендирания размер от 1 002 лв. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново с което обективно съединените искове да бъдат уважени изцяло. Претендират се разноски в пълен размер пред окръжния съд и направените във въззивното производство.

В открито съдебно заседание представителя на Пловдивската апелативна прокуратура,поддържа становище,че жалбата е неоснователна, а решението като правилно следва да се потвърди.

След преценка на събраните по делото доказателства,съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 26.05.2014г. по ДП№ 161/2013г. по описа на“Икономическа полиция“ при ОД на МВР-П*, жалбоподателят е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 216 ал.5,пр.3 НК във вр. с ал.1 във вр. с чл. 20 ал.4 във вр. с ал.1 ,затова че на 02.03.2013г. в гр. П* в съучастие като помагач с още четири лица като извършители и лицето А* С* като помагач е повредил противозаконно чужда движима вещ-оптични кабели,съставляващи елементи от подземна оптична кабелна електронна съобщителна мрежа за разпространение на радио и телевизионни програми и интернет,собственост на „Ц* к* к*“ЕООД П*,в резултат на което са причинени имуществени вреди в размер на 5 036.40 лв. и деянието е свързано с повреждане на елементи от далекосъобщителната врежа.

По обвинителен акт по пр.преписка№ 2165/2013г. на районна прокуратура Пловдив е образувано нохд.№ 6096/2014г. на Пловдивския районен съд по което с присъда № 150/14.04.2015г. жалбоподателят е оправдан по повдигнатото му обвинение. По протест на районната прокуратура е образувано внохд №1286/15г. по описа на Пловдивския окръжен съд,който с решение е отмени присъдата и е върнал делото за разглеждане от друг състав на районния съд.Образуваното нохд№ 7275/2015г. по описа на ПРС отново е приключило с оправдателна присъда № 155/19.05.2016г. Оправдателната присъда е протестирана и Пловдивския окръжен съд по внохд№1810/2016г. е постановил окончателно решение № 303/25.11.2016г. с което я е потвърдил.

Относно вида,характера и интензитета на преживяванията на ищеца по време на наказателното производство са разпитани двама свидетели,без родствена връзка,негови колеги.

Свидетелят Н* Б* установява,че жалбоподателят е споделил,че срещу него се води дело и ако го осъдят ще плаща много и ще лежи в затвора.От това бел притеснен.Делото продължило 2-3 години и К. се променил,като станал по затворен , избухлив и сприхав,стопил се от притеснение.Споделял за проблеми със съпругата му по повод делото. Напуснал по свое желание фирмата в която работел,преди приключване на делото и веднага заминал за чужбина,където живее и в момента със семейството си.

Свидетелят А* С* също е бил обвиняем като помагач.Установява,че това което е притеснило жалбоподателя е как ще изплаща тегления от него ипотечен заем,ако го осъдят.Тези притеснения го променили.Свидетелят не знае да е имал други проблеми.Преди приключване на делото напуснал работа и заминал за чужбина.

По делото е изслушана съдебно психологична експертиза на вещото лице Л* С*,неоспорена от страните със задача: Как се е отразило на жалбоподателя привличането му като обвиняем и какви отражения е дало върху психиката му наказателното производство и съдебния процес.Вещото лице е дало заключение,че привличането като обвиняем се е отразило негативно върху емоционално поведенческата му сфера. Наказателното производство в двете му фази е дало отражение върху психиката,изразено в някои поведенчески и емоционални промени,засилена тревожност и сериозно засегнати достойнство и чест.

С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка съдът направи следните изводи:

Предявени са искове по чл. 2 ал.1т.3 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД.

Исковете са доказани по основание и отчасти по размер.

Държавата в лицето на прокуратурата носи отговорност за вредите причинени на граждани от обвинение в извършване на престъпление,ако лицето бъде оправдано  На обезщетение подлежат както неимуществените, така и имуществените вреди.

Безспорно при образуване на наказателно производство за извършено престъпление върху психоемоционалната сфера на лицето се въздейства неблагоприятно,то има съответните негативни преживявания,които представляват неимуществени вреди. Техният вид и интензитет зависи от вида на личността и нейните възприятия,отношение и оценка,които тя дава на събитието. Обичайните преживявания се обезщетяват,без да е необходимо детайлно да се описват и доказват. На доказване с всички доказателствени средства подлежат страданията,които са по големи от обичайните.

Доказаха се обичайни страдания, като засягане достойнството на жалбоподателя,силни притеснения как ще се справи финансово,ако бъде осъден, изпитване на срам.

Останалите твърдения за липса на сън, лишаване от всички граждански права и лишаване от правото на нормален живот останаха недоказани.

Твърденията във въззивната жалба,за състояние на несигурност,чувство,че преживяванията ще продължат безкрайно, променен начин на живот,страх че ще му бъдат поставени белезници,семейни скандали в резултат на наказателното производство,променено отношение на семейството и децата му, и на околните към него,ограничаване на правото на предвижване в резултат на мярката за неотклонение“подписка“ се правят за първи път във въззивната жалба  не следва да се обсъждат.

При определяне размера на дължимото обезщетение,освен гореописаните преживявания и техния интензитет следва да се вземат предвид и други правнорелевантни факти като: срокът на наказателното производство, тежестта на обвинението,вида на мярката за неотклонение и нейния срок,други ограничения в рамките на наказателното производство и по какъв начин всичко това се е отразило на неговото психическо и физическо здраве,социален живот, трудов живот и тн.

Наказателното производство е продължило 2г.6 м. в двете му фази  и този срок не е неразумен,като се има предвид големия брой подсъдими.

Обвинението е било за тежко престъпление по смисъла на закона, но била е взета най-леката мярка за неотклонение „Подписка“Други мерки за процесуална принуда не са прилагани.

Следва да се съобрази и личността на жалбоподателя и неговите възприятия.Видно от СПЕ той е високо образован човек,сдържан,внимателен,добросъвестен с желателно социално поведение,като към момента на изследването  психологическия му статус е нормален.Твърдения за промени в психическото и физическо здраве,социалния и трудов живот,семейния живот и др. няма наведени в исковата молба.

С оглед всичко гореизложено,критериите за справедливост, установената съдебна практика и икономическите условия,съдът намира,че за обезщетяването на ищеца,ще бъде достатъчна сумата от 3 000 лева,ведно със законната лихва от датата на исковата молба-23.02.2017г. до окончателното изплащане на главницата.

Основателен е и акцесорния иск за мораторна лихва върху главницата от 3 000 лв. за периода 25.11.16г.до 22.02.17г. в размер на 75.15лв.Исковете в останалата им част до пълните предявени размери следва да се отхвърлят.

Правилно са присъдени и направените разноски за адвокатско възнаграждение по съразмерност.

Окръжният съд като е достигнал до същия извод е постановил правилно решение,което следва да се потвърди.

С оглед неоснователността на въззивната жалба  на жалбоподателя не се дължат разноски пред въззивната инстанция.

По изложените съображения,съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 531/19.04.2018г. постановено по гр.д.№ 1554/2017г.по описа на Пловдивския окръжен съд в обжалваната му част.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в месечен срок от съобщаването му на страните.

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                     ЧЛЕНОВЕ: