Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 14.07.2020 г. гр.Белоградчик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Белоградчишкият районен съд втори състав
На първи юли две хиляди и двадесета година
В публичното
заседание в следния състав:
Районен съдия : Антон Антов
Секретаря Жанета Еленкова,
като разгледа докладваното от съдия Антов
гр.дело № 62 по описа за 2020 година,
и за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е по реда на чл. 415, ал.1 ГПК : за
установяване на вземането на заявител в р-р на 5 500.00 лв. – главница с
пр. осн. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД.
П.Б.А.
излага в предявената исковата молба : между ищцата и ответника С.И.И. е сключен
договор за паричен заем на 10.04.2014 г. в размер на 5 500.00лв. Сумата е получена
от ответника, за което е налице изявление на същия в договора.Крайния срок за
погасяване на заема е 18 м. от датата на подписване, респ. изтекъл е на 10.10.2015г.
Ответника е изпаднал в забава при
плащането, поради което дължи и лихва.
Моли се да бъде прието за установено, че ответника дължи изпълнение на парично задължение в
размер на 5 500.00 лв. – главница с
пр. осн. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД, ведно със законната лихва в/у
главницата, считано от 10.05.2019г. до оконччателното изплащане на задължението
на осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД и разноските по ч.гр.д. № 256/2019г.
Представя писмени доказателства,
претендира разноски.
Ответника не е подал отговор на иск. молба в срока по чл. 131 ГПК, не е предявил възражения в установения от закона срок.
Съдът след като обсъди събраните
по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с
доводите и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна :
Между ищцата
П.Б.А. и ответника С.И.И. е сключен договор за паричен заем на 10.04.2014г. за
сумата 5 500.00лв. Сумата е получена от ответника, за което е налице
изявление на същия в договора/чл.2 от договора/.Крайния срок за погасяване на
заема е 18 м. от датата на подписване, респ. изтекъл е на 10.10.2015г.
Не се представят доказателства, а и не се твърди
ответника да е платил дори и част от задължението си.
Отношенията м/у страните по
делото касаят договор м/у тях за паричен заем, които се уреждат от правилата на
чл. 240 и 241. ЗЗД.
Тези
правила
уреждат т. нар. заем за потребление. Негов предмет са заместими вещи, най-често
пари. Съгласно легалната дефиниция на този договор, инкорпорирана в
разпоредбата на чл. 240, ал.1 ЗЗД, заемът за потребление е договор, с който
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи,
а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. В процесния случай се касае именно за такъв договор
Заемателят е длъжен да върне заетата сума/чл. 240,
ал.1, ЗЗД/. Ответника – заемател не е изпълнил това свое задължение въпреки, че
падежа е настъпил.
Задължението на ответника да върне заетата сума е срочно/10.10.2015г./ и при неизпълнение, същия
изпада в забава след
изтичането на определения срок
/чл. 84. ал.1 изр.1 ЗЗД – когато деня за изпълнение е определен, длъжника изпада
в забава след изтичането му/. Следователно ответника е в забава от
изтичане на договорения срок – от 11.10.2015 г., от когато съгл. чл.
86 ЗЗД на ищеца се следва обезщетение за забава/законната лихва/, като
последният претендира такова от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
10.05.2019г.
Предвид
изложеното, съдът приема, че предявеният иск за установяване на вземане в
размер на 5 500.00лв. с пр. осн. чл. 79,
във вр. с чл. 240 ал.1 ЗЗД е основателен и като такъв го уважава.
С оглед изхода на спора
ответника следва да плати на ищеца направените по ч.гр.д.
№ 256/2019г. разноски
в общ размер на 260.00лв. и разноските по настоящото дело в размер на 110.00лв. – държавна такса и 150.00лв.
– адвокатско възнаграждение.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И
Признава за установено на осн. чл. 415 ал.1 ГПК, че С.И.И. с ЕГН ********** ***, дължи на П.Б.А., ЕГН **********,***, сумата : 5 500.00 лв. – главница с пр. осн. чл. 79 ал.
1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД ведно със законната лихва в/у главницата, считано
от 10.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението на осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410
ГПК № 248/13.05.2019г.
по ч.гр.д.
№ 256/2019г.
по
описа на БРС.
Осъжда С.И.И. с ЕГН ********** да заплати на П.Б.А.,
ЕГН ********** направените по ч.гр.д. № 256/2019г. разноски в размер на 260.00лв. и разноските по настоящото дело в размер на 110.00лв.
– държавна такса и 150.00лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВОС в
двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен съдия: