РЕШЕНИЕ
Номер 2356 12.07.2017 Година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, XVII
граждански състав
На двадесет и осми юни, две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав
Председател: Иван Анастасов
Секретар: Елена Лянгова
като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 1501 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Г.П. и Д. М. против М. и К.М., с която са предявени обективно и субективно съединени искове по чл.93, ал.2 от ЗЗД за това ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят на всеки един от ищците по 7900 евро или общо сумата от 15800 евро, представляваща двойния размер на даден задатък / капаро/ по предварителен договор за покупко- продажба от 25.10.2010г.. При условие на евентуалност са предявени и искове за разваляне на предварителния договор и за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на всеки един от ищците по 3950 евро- платено капаро по договора, и по 3950 евро- неустойка.
Ответниците оспорват исковете като неоснователни.
ПРС, ХVІІ гр.с., като се запозна с твърденията на страните и със събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
В исковата молба се твърди, че при подписване на горепосочения предварителен договор ищците, в качеството на купувачи, платили на ответниците 7900 евро капаро. Окончателният договор следвало да бъде сключен на 25.04.2011г. в кантората на н. М. И.. С анекс срокът за сключване на окончателен договор бил продължен до 31.05.2011г.. При подписване на предварителния договор на ищците не им било известно, че М.М. и съпругът й не са еднолични собственици на продаваемото жилище, а същото е в съсобственост по наследство между М.М. и неин племенник- М. К.. Тя се снабдила с нот.акт по обстоятелствена проверка за останалата, собствена на племенника й ½ ид.ч.. М. К. се свързал с ищците и им представил документите си за право на собственост. Те от своя страна се свързали с М.М., която продължавала да твърди, че е единствен собственик на имота. На ищците им било известно, че през периода, през който съпрузите М. би следвало да са придобили останалата ½ ид.ч. от жилището на основание давностно владение, то било отдавано под наем съвместно от М.М. и М. К.. Тъй като последният заявил пред ищците намерението си да защити правата си по съдебен ред, за тях възникнала реална опасност, ако сключат окончателен договор, в определен момент след това да настъпи частична евикция. Ето защо, с нот.покана от ..., връчена на ответниците на 30.05.2011г., те заявили, че се отказват от предварителния договор, без допълнителен срок за изпълнение, тъй като цялостно такова било невъзможно. От страна на ответниците се твърди, че още преди подписване на предварителния договор ищците са били напълно наясно с правата върху имота. Било им е обяснено, че М.М. е имала съсобственик, но от повече от 11 години брат й- баща на М. К., бил в неизвестност, и само тя владеела жилището, поддържала го и плащала данъците за него. Всичко това било удостоверено пред нотариуса, издал нот.акт по обстоятелствена проверка, включително и чрез показанията на трима свидетели. Единствената реална причина за отказа на ищците да сключат окончателен договор била липсата на средства за плащане на пълната цена по договора. Те възнамерявали да платят цената чрез банков кредит, но не получили кредитиране.
С т.1 от предварителния договор от 25.10.2010г. ответниците са се задължили да продадат на ищците ап.., находящ се в гр.П., ЖК Т. бл.., като видно от абзац втори от същата точка, те са се легитимирали пред купувачите като собственици с нот.акт .... за право на собственост на основание давностно владение. Освен това в т.11.1 продавачите по предварителния договор са декларирали, че притежават „изцяло и в пълен обем” правото на собственост върху горепосоченото жилище. По делото е прието заверено копие от решение от 11.11.2015г. по гр.д.№ 15168/2013г. / л.36 и сл. по първоначално образуваното гр.д.№ 6911/2016г./. Между страните не е налице спор, че това решение е влязло в сила. Със същото ап.., находящ се в гр.П., ЖК Т. бл.., е допуснат до делба между Г. К. и ответницата М.К.- М. при равни дялове от по ½ ид.ч.. Това решение има установително действие по отношение на факта на наличието на съсобственост върху имота и квотите в съсобствеността. Независимо от това, дали ищците са били уведомени преди подписване на предварителния договор за евентуални претенции на Г. К. за идеална част от правото на собственост върху жилището, безспорен факт е, че ответниците са поели задължение да им продадат целия имот, свободен от всякакви тежести и права на трети лица. Обективната невъзможност това задължение да бъде изпълнено по никакъв начин не се влияе от това, с каква информация са разполагали ищците. Ето защо съдът намира за безпредметно да бъдат обсъждани показанията на разпитаните по делото свидетели относно горепосоченото обстоятелство. Всъщност, ако ищците са знаели, че има и друг наследник на първоначалния собственик Г. Д. К. / дядо на горепосочения Г. К./, възниква въпросът, дали е възможно страните да са постигнали съгласие, ако се установят права на трети лица, ищците да купят само притежаваните от ответниците идеални части. Предварителният договор не дава никакво основание за подобен извод, а като се има предвид, че в случая писмената форма е форма за действителност, всякакви устни уговорки се явяват недействителни.
Обстоятелството, дали ищците са разполагали с необходимите парични средства за плащане на цената на имота, също се явява без значение за спора по делото при положение, че ответниците обективно са били в невъзможност да им продадат целия имот. Невъзможността да бъде прехвърлена собствеността върху целия имот несъмнено е основание за разваляне на предварителния договор, като това е сторено от ищците с нот.покана от ..., която видно от изпратената в отговор нот.покана от ответниците / л.23- 24 и л.25 по първоначално образуваното дело/. Предварителният договор е развален, без да е даден срок за изпълнение, тъй като за ищците очевидно е било безполезно да купят идеална част от имота, а и защото, видно и от нотариалната покана от ответниците, те са продължавали да настояват, че са единствени собственици на основание давностно владение, като това обстоятелство по категоричен начин е изключвало възможността ответницата в някакъв разумен срок да придобие на валидно правно основание идеалната част на съсобственика си.
Съгласно чл.93, ал.2, изр.2 от ЗЗД, ако страната, която е получила задатъка, не изпълни задължението си по договора, другата страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер. В т.2а от предварителния договор е удостоверено получаването от ответниците на капаро в размер от 7900 евро. Същите дължат връщането му в двоен размер по силата на горепосочената разпоредба и по силата на факта на разваляне на предварителния договор поради виновно неизпълнение на задълженията им по същия. Ето защо предявените по делото искове по чл.93, ал.2 от ЗЗД ще следва да бъдат уважени, като в полза на ищците бъдат присъдени направените от тях съдебни разноски в размер от по 2696,53 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ОСЪЖДА М.Г.К.- М. ***, ЕГН: ********** и К. М. да К. М., гражданин на ФРГ, роден на ***г. в Р.П. да заплатят солидарно на Г. ***3, ЕГН: ********** и Д.Х.М. ***, ЕГН: ********** на всеки един от ищците по 7900 евро или общо сумата от 15800 евро, представляваща двойния размер на даден задатък / капаро/ по предварителен договор за покупко- продажба от 25.10.2010г..
ОСЪЖДА М.Г.К.- М. ***, ЕГН: ********** и К. М. да К. М., гражданин на ФРГ, роден на ***г. в Р.П. да заплатят солидарно на Г. ***3, ЕГН: ********** и Д.Х.М. ***, ЕГН: ********** на всеки един от ищците по 2696,53 лева- съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/ Иван Анастасов
Вярно с оригинала
ЕЛ