РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1825
21.10.2022 г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Пловдив,
трети състав, в публично заседание на деветнадесети октомври, две хиляди двадесет
и втора година в състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г..
Като разгледа
докладваното АД №2067 по описа за 2022г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс / Обн. ДВ, бр. 30 от 11.04.2006г./
Образувано е по жалба на Л.Г.К. с
ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №22-0273-000094 от 16.06.2022г. на Началник РУ към ОДМВР
Пловдив, РУ Хисар, с която на основание чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП е
наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от шест месеца на товарен автомобил Тойота Хайлукс с рег. № ***.
Жалбоподателят намира оспорения акт за
неправилен и незаконосъобразен. Излага подробни мотиви относно обстоятелствата,
при които е извършено нарушението - поради какви причини е изпратил Е.Д.М., за
да докара с товарния автомобил лагерна шайба, която тежи около 100кг.
В съдебно заседание адвокат Н.-Петрова
претендира отмяната на оспорената заповед
и съдебни разноски.
Ответникът по жалбата – Началник РУ към
ОДМВР Пловдив, РУ Хисар Пловдив,
в писмено становище намира жалбата за неоснователна. Възразява относно
прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение.
Пловдивският
административен съд, в настоящия състав, намира, че жалбата е подадена в срок и
от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, ето защо е
допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна поради
следните съображения:
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП
- принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
"а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица.
Определянето на тези служби е в
правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Заповедта е издадена от
материално и териториално компетентен орган съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, във
връзка с представената упълномощителна заповед № 317з-3162 от 15.04.2022г. на
Директора на ОД на МВР-Пловдив и Заповед № 8121К-11228 от 16.07.2019г. на
Министъра на МВР.
Съдът намира, че заповедта е
издадена в установената от закона форма, съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл.
59 от АПК.
Установи се, че процесната
заповед отговаря на всички изисквания на чл. 59, ал. 2 от АПК - съдържа
наименование на органа, който я е издал, наименование на акта, адресат на акта,
фактически и правни основания за издаването на ИАА, които, с оглед предмета на
заповедта за налагане на ПАМ, не следва да бъдат по-подробни, като съдържа и
разпоредителна част, а също и реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 7 и т. 8 от АПК.
В обстоятелствената част на
оспорената заповед е описано следното: Л.Г.К. с ЕГН **********, СУМПС №
*********, кат С В АМ ТКТ, води се отчет в ОДМВР Пловдив на 16.06.22г., около
15.25 часа, на път II-64, км 35-ти, посока на движението към гр. Пловдив, като собственик на товарен
автомобил Тойота Хайлукс с рег. № ***, го предоставя за управление на Е.Д.М.с
ЕГН ********** от с. Войсил, който го управлява без да притежава СУМПС-
неправоспособен водач.
Съдът намира, че оспорената заповед отговаря
на всички изисквания за форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2
от АПК.
По отношение на изискването на
чл. 146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на
административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено
такова. По делото, видно от приложената административна преписка, не се
установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон, поради което те са от категорията на преустановителните ПАМ.
Съгласно чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП се
налага принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство:а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година;
Предпоставка за издаването на заповед
с правно основание чл. 171, т. 2а, б.“а“
от ЗдДвП за прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца е
извършено от собственик на МПС административно нарушение по чл. 102, ал.1, т.1
от ЗДвП. Съгласно цитираната
разпоредба на водача, собственика или упълномощения ползвател
на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното
превозно средство: на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице,
което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно
средство.
Доказателствената
тежест за установяването на фактическа обстановка, различна от тази в процесната
заповед, е на жалбоподателя. В конкретния случай е ирелевантно обстоятелството,
че с протоколно определение № 6055/30.09.2022г., постановено по НОХД №
5243/2022г. по описа на Районен съд-Пловдив е одобрено постигнатото между
РП-Пловдив и обвиняемия Е.Д.М.споразумение за решаване на НОХД 5243/22г. по
описа на ПРС и е прекратено наказателното производство.
Товарният
автомобил на визираната в ЗППАМ дата е управляван от лицето Е.Д.М., който не
притежава СУМПС. Осъществен е съставът на чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. ПАМ е
наложена на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
за което са налице визираните в цитираната норма обстоятелства.
Следва да се посочи, че в конкретния казус
основанието на чл.146 т.5 от АПК - противоречие с целта на закона, е изключено
като отменително основание на оспорената заповед, поради факта, че тя е
издадена от административния орган в условията на обвързана компетентност. При наличието на предвидените в закона
материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или
на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде
административен акт с указаното от закона съдържание, тоест той действа при
условията на обвързана компетентност.
След
като са налице условията по чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, то
административният орган не само е имал право, но и задължение да издаде заповед
за прилагане на предвидената в чл.171, т.2а, б.“а“от ЗДвП принудителна
административна мярка, доколкото нормата е императивна и административният
орган действа в условията на задължителна администрация. Т.е. преценката и
мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от законодателя при
създаване на самата правна норма. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че в
заглавната част на обжалвания административен акт е посочено изрично, че се
касае за Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.2а,
б.“а“ от ЗДвП, т.е. посочен е и нормативният акт, послужил за правно основание
за издаването й. В диспозитивната част на заповедта е изписано също, че се
налага санкция по цитираната разпоредба.
При наличие на посочените фактически
основания за издаването на акта, законосъобразно е наложена принудителната
административна мярка, която е с период на действие в предвидения от закона
срок. Ето защо, подадената жалба се явява неоснователна и направеното с нея
оспорване следва да бъде отхвърлено.
Ответникът не претендира разноски и съдът не
следва да се произнася по дължимостта им.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Пловдивският административен съд, III
състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Л.Г.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №22-0273-000094 от 16.06.2022г. на
Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Хисар, с която на основание чл. 171, т.2а, б.
„а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от шест месеца на товарен автомобил Тойота Хайлукс
с рег. № ***.
Решението е окончателно.
Административен
съдия: