Р Е Ш Е Н И Е
№384
гр. Велико Търново, 26.9.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, осми състав, в публично заседание на деветнадесети
септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова
при
участието на секретаря П.И.разгледа докладваното от съдия Костова адм.
дело № 336/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
172, ал.5 от Закон за движение по пътищата ЗДвП) във вр. с чл. 145
и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на А.Т.А. *** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-1275-000186 от 5.3.2019г. по чл.171, т.2а, б „б“ от
ЗДВП издадена от Началник сектор Пътна полиция Велико Търново, с която е
прекратена регистрацията на МПС „Мерцедес Вито 220 ЦДИ с рег. № ***, негова
собственост за срок от една година.
В жалбата се поддържа искане за отмяна на оспорения административен акт. В съдебно заседание оспорващия поддържа жалбата си и моли да бъде отменен оспорения административен акт като незаконосъобразен при следните доводи: жалбоподателят е признал вината си, оказал е пълно съдействие, като при образуваното досъдебно производство е постигнато споразумение , одобрено от ВТРС по НОХД 433/2019г. , с което му е наложена санкция три месеца лишаване от свобода, с две години изпитателен срок и отнемане на свидетелството за правоуправление, което наказание е изтекло. Счита, че оспорваният административен акт не е мотивиран, доколкото не са изложени конкретни съображения защо е приложен максималния срок на ПАМ. Намира, че ако съдът намери мярката за законосъобразна, то да постанови съдебен акт, с който да намали срока й. От разпитания в открито съдебно заседание свидетел става ясно, че бусът е бил закупен с благородна цел да се подпомага НПО, поради което намира, че са налице основания за намаляване срока на мярката.
Ответникът по жалбата- Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР В. Търново , редовно призован не се явява и не се представлява. В съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката по оспорвания административен акт е взето становище за неоснователност на така подадената жалба.
Настоящият състав на Административен съд Велико Търново като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл. 168, ал.1 АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:
Предмет на спора е законосъобразността на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1275-000186
от 5.3.2019г. по чл.171, т.2а, б „б“ от ЗДВП издадена от Началник сектор Пътна
полиция Велико Търново, с която е прекратена регистрацията на МПС „Мерцедес
Вито 220 ЦДИ с рег. № ***, негова собственост за срок от една година.
Мотивите се свеждат до това, че с Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия Д бл.№ 501174/3.3.2019г. е установено, че на 3.3.2019г. около 1,20 часа в гр.В.Търново, ул „Освобождение“ като водач на горепосоченото МПС до дом №81 в посока ул Яворов го е управлявал с канцентрация на алкохол в кръвта 1,77 на хиляда , установено чрез издишване на въздух , изпробван с техническо средство Дрегер Алкотест 7410 с фабричен номер 0136, предявен на водача и е издаден талон за кръвно изследване с бланков номер 0021841. При така описаното нарушения на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, административният орган е бил мотивиран на основание чл. 171, т.2а, б."б" ЗДвП да издаде оспорения административен акт, с които по отношение на оспорващия е наложена принудителна административна мярка, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от една година.
По делото е представен протокол от 19.3.2019г. по НОХОД 433/2019г. по описа на Районен съд Велико Търново, от който е видно , че е одобрено от съда постигнатото споразумение, като след като се признава за виновен на основание чл.343б,ал1 вр. с чл. 36 и чл.55, ал.1 т.1 и ал.3 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три месеца, като на основание чл.66, ал 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години, като на основание чл.343г във вр. с чл.343б вр. с чл. 37 т.7 от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца и му е приспаднато времето, през което е лишен от право да управлява МПС по административен ред от 3.3.2019г.
Оспореният административен акт е връчен на лично оспорващият на 07.3.2019г., което се установява от подписа му върху разписка на административния акт, тоест жалбата, с която е оспорен административния акт, е подадена в рамките на законоустановения срок и е процесуално допустима.
По делото е представена и справка за нарушителя водач стр.11-13, заповед № УРИ 366з -2141-27.7.2017г. на Директор ОД на МВР В.Търново, с която е оправомощен Началник сектор „Пътна полиция“ да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171т.2А от ЗДвП.
От така описаната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът извежда следните правни изводи по същество на спора:
По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал.1 ЗДвП, принудителните административни мерки (ПАМ) по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност. В случая административния акт е издаден от Началник сектор „Пътна полиция“ в отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР В.Търново, който е овластен с правомощия със , заповед № УРИ 366з -2141-27.7.2017г. на Директор ОД на МВР В.Търново, стр.14 от делото, която е основана на дадени правомощия със Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи , тоест налице е компетентност на органа издал оспорения административен акт.
Оспорения административен акт за налагане на ПАМ е издадена в предвидената писмена форма. В административния акт са посочени фактическите обстоятелства за налагане на ПАМ, както и съответните доказателства за това- съставен АУАН стр. 16 от делото за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата. Наложената Принудителната административна мярка е прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от една година, съгласно чл. 171, т.2а, б."б" ЗдвП. От събраните по делото писмени доказателства следва да се приема за безспорно установено, че оспорващият е извършил описаното в административния акт нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, като това не се оспорва и в сезиращата съда жалба. При това положение органът е бил длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б."б" от ЗдВП, в която разпоредба е предвидено, че ПАМ се налага за срок от 6 месеца до една година, като в настоящия случай мярката е наложена за срок от една година.
В заповедта за прилагане на ПАМ липсват мотиви защо ПАМ е наложена за предвидения в закона максимален срок от една година. Срокът, за който се налага ПАМ в случая е в дискрецията на административния орган. Но дори когато действа в условията на оперативна самостоятелност органът е длъжен да излага мотиви защо е избрал именно този срок, особено когато е в предвидения в закона максимум. В конкретния случай, срокът е в определени в закона граници и е необходимо да се изложат конкретни съображения в тази връзка, мотивиращи продължителността на срока на действие на мярката. Обосновката, мотивировката за налагане на мярката трябва по ясен и категоричен начин да посочва субекта, спрямо когото се налага, фактите, които са на лице за прилагането й, времетраенето й, място, където се прилага.
Мотиви за продължителността на мярката се съдържат в констативната част на административния акт и са свързани с тежестта на нарушението, предвид установения промил на алкохол в издишания въздух при направена проверка с техническо средство - 1, 77 промила. В мотивите на заповедта, изведени в т. 1 е изрично посочено, че наказанието се налага за това, че водач управлява МПС с алкохол в кръвта си над 1, 2 промила. Предвид вида на деянието, за което се налага ПАМ, размерът на промила алкохол в кръвта е съставомерен елемент от фактическия състав. Съответно по -високият размер на алкохол в кръвта обосновава извод за по-висока степен на опасност на нарушението, което от своя страна е основание за определяне на по - продължителен период на наложената ПАМ. Като мотиви в тази връзка както беше посочено по – горе са изложени в оспорената пред първата инстанция заповед.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че оспорената е издадена от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при наличието на материално правните предпоставки за издаването и, поради което е законосъобразна и е следва да бъде оставена в сила. Освен това посочената справка за нарушения, извършени от жалбоподателя е допълнително обстоятелство, което обосновава налагане на ПАМ в максимален срок. В този смисъл е и константната съдебна практика. Решение № 15381 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5978/2018 г., II о., Решение № 1582 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7769/2018 г. докладчик съдията
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 АПК, осми състав на Административен съд Велико Търново
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Т.А. *** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 19-1275-000186 от 5.3.2019г.
по чл.171, т.2а, б „б“ от ЗДВП издадена от Началник сектор Пътна полиция Велико
Търново, с която е прекратена регистрацията на МПС „Мерцедес Вито 220 ЦДИ с
рег. № ***, негова собственост за срок
от една година.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ