Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: 351 Година 2019г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 10.10.
2019 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : БОРИСЛАВ ИЛИЕВ
ЕЛИ КАМЕНОВА
СЕКРЕТАР : ВИОЛЕТА БОЕВА
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д. № 569 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване.
Районен съд Велинград е сезиран с искова молба,подадена от М.Ю.В. , ЕГН **********, с адрес ***
и от А.И.В. , ЕГН **********,
с адрес ***, против А.Ю.В., ЕГН **********, с адрес ***
и против Ф.А.В. , ЕГН **********,
с адрес ***.
С исковата молба е предявен иск за делба на съсобствен недвижим имот.
С Решение № 208/ 19. 06.2019г.
на районен съд Велинград, постановено по гр. д. № 366/ 2018г. по описа на същия съд, предявения иск за делба е уважен изцяло .
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от съделителите А.Ю.В., ЕГН ********** и Ф.А.В. , ЕГН **********, , чрез
пълномощника на страната адв. Т.З. ***. Във въззивната жалба се излагат
съображения за неправилност на решението
поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени процесуални
нарушения . Искането е да се отмени решението на районния съд и се
постанови ново решение от въззивната
инстанция по съществото на спора, с
което иска за делба се отхвърли ,като
неоснователен.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна
по въззивната жалба . В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави
в сила. Прави се искане за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски във
въззивното производство .
В открито съдебно заседание страните,чрез пълномощниците си ,поддържат
становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност
на съдебното решение , които са посочени
във въззивната жалба , като взе предвид събраните доказателства пред първата
инстанция и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( съделител в производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния
двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при
проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът
служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси
въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата . Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания
за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата процесуално
недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение
.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
Предмет на съдебна делба е урегулиран поземлен имот / УПИ / в с. Д., о.
В.. Установено е по делото ,че страните
са съсобственици на дворното място , при равни права – по ½ ид. част ,
режим на СИО. Установено е също така,че
в дворното място има построени две
самостоятелни двуетажни жилищни сгради , които принадлежат на собствениците на
дворното място . Това са безспорни
обстоятелства по делото . Исковата
молба за делба на съсобственото дворно
място е подадена от съсобственика М.Ю.В. и от неговата съпруга .
Ответниците по иска , чрез пълномощника им ,
оспорват иска за делба.
Възраженията , които правят са за това ,че дворното място не следва да
се допуска до делба. Твърди се ,че дворното място е обща част на съсобствениците
, като целта му е да обслужва жилищните сгради . Позовават се на разпоредбите
на чл. 38 ал. 1 и ал. 3 от ЗС. Отделно от това се твърди ,че
дворното място не отговаря на техническите изисквания по ЗУТ за обособяването на два самостоятелни парцела ,
които да отговарят по площ и по лице на
минималните изисквания за застрояването на имота.
Възраженията са неоснователни.
Основните разрешения по съдебната делба
на съсобствен парцел са дадени в
т.2 на Постановление № 4 / 30. 10. 1964г. на Пленума на ВС и в т. 1 б. „г“ и б. „д“ на Постановление № 2
/ 04. 05 1982г. на Пленума на ВС. Постановленията са задължителни за съдилищата
при разрешаване на спора .Приема се ,че в съсобствен парцел(
образуван по регулация и не по регулация )
,предназначен за малко етажно , средно етажно и вилно застрояване,в който има две или повече
самостоятелни сгради,които принадлежат на отделни собственици ,парцелът е обща част и
собствеността върху него е неразделно
свързана с отделните сгради . По силата на закона е създадено положение , което
е сходно с етажната собственост. Делбата на парцела , като обща част е
недопустима на основание чл. 38 ал. 3 от ЗС.
По новата практика на ВКС ( виж
Р. № 293/ 12.12. 2011г. по гр. д. № 265/
2011г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС; Р. №
131/ 27.05. 2016г. по гр. д. № 600/
2016г. на І-во гр. отд. на ВКС; Р. № 311/ 18.12. 2012г. по гр. д. № 268/ 2012г. на І-во гр. отд. на ВКС; Р. № 201/ 19.10.
2015г. по гр. д. № 2585/ 2015г. на
І-во гр. отд. на ВКС; Определение № 79/ 08. 05. 2018г. по ч. гр. д.
№ 1461/2018г. на І-во гр. отд. на ВКС)признава разрешенията ,които са дадени в Постановленията на Пленума на ВС,
като задължителна практика за съдилищата . Приема се обаче ,че разрешенията
са приложими в случаите, когато е
невъзможно разделянето на дворното място на
толкова УПИ , колкото са съсобствениците , които притежават самостоятелни сгради . При положение ,че
дворното място може да се раздели на
самостоятелни парцели/УПИ/ , които да отговарят по площ и лице на изискванията
на закона, делбата на парцела е допустима . Приема се ,че в първата фаза по
допускането на делбата съдът е длъжен да
събере доказателства за поделяемостта на парцела.Това може да стане чрез изслушване
на СТЕ , геодезическо заснемане ,включително и
чрез провеждане на процедурата по
чл. 201 от ЗУТ. Приема се ,че тази процедура може да се проведе и в първата
фаза на делбата. При положение ,че от събраните доказателства се установи ,че
парцела е поделяем , съдът ще постанови решение по чл. 344 ал. 1 от ГПК . Разпределянето на
имотите между съсобствениците ще бъде извършено във втората фаза на делбата.
След влизане в сила на решението на съда
по разпределяне на имотите ще влезе в
сила и ще се приложи и заповедта на кмета на общината ( района ) за изменение
на плана за регулация ( чл.201 ал. 3 от ЗУТ). Приема се ,че в първата фаза по
допускането на делбата трябва
окончателно да бъде разрешен въпроса за поделяемостта на парцела на самостоятелни
парцели ,включително и чрез изчерпване на
административните процедури по ЗУТ за обжалване актовете на главния архитект на общината за
одобряване или отказ да бъде одобрен проекта за изменение на плана за регулация и заповедта на кмета на общината( района) за
изменение на регулацията .
По делото е прието заключение на СТЕ, която дава становище ,че
процесното дворно място е поделяемо на два парцела . Посочено е ,че в случая се касае за УПИ , което се намира в село с преобладаващ стръмен терен, тъй като денивелацията между улицата и следната част
на имота е над 10 % . При това положение
е приложима разпоредбата на чл. 19 ал.1 т. 5 от ЗУТ относно минималните размери
на парцелите по отношение на лице и повърхност. В заключението си вещото лице е предложило вариант за разделяне на парцела при спазване на техническите изисквания за лице и площ на новообразуваните парцели , за отстояние на жилищните сгради
една от друга и от вътрешната регулационна линия и за възможността за достъп на
вътрешния парцел до улица – тупик.
Въз основа на заключението на СТЕ
и на основание чл. 201 ал. 1 от ЗУТ районния съд е изискал становище
от гл. архитект на о. В.за поделяемостта на парцела. С писмо изх.№ 11-05/ 49/ 27. 03. 20129г.
гл.архитект на о. В.е изразил становище ,че
парцела е поделяем на два нови
парцела /УПИ/, като е възприел предложението за делба на СТЕ.
С писмо вх. № 2514/23. 05. 20129г.
гл. архитект на о. В.е представил
на съда копие на мотивирано
предписание по чл. 201 ал.3 от ЗУТ до съсобствениците на имота ,с което е наредил
на страните да извършат геодезическо заснемане за определяне точните размера на
парцела и на жилищните сгради, както и да внесат проект за частично изменение
на регулацията. В предписанието са
посочени параметрите на
новообразуваните парцели . С
писмо изх. № 2513/ 23. 05. 2019г. гл.
архитект на о. В.е уведомил съда за възможността за разделянето на парцела на
два самостоятелни парцела ,като подробно е посочил спазването на
нормативните изисквания за лице и площ на парцелите .
По делото е представена Заповед № 1864/ 14.12 2018г. на Кмета на о. В., с
която е разрешено на страните да изработят проект за изменение на ПУП,2съгласно
мотивираното предписание.
На 27. 05. 2019г. съделителя М.Ю.В. *** проект за изменение на плана
по отношение на процесния УПИ. Проектът
предвижда нов вариант втори за
разделянето на парцела , а именно -
създаването на два нови парцела с еднакви размери ( по 298, 55 кв.м. ) и площ на новата улица –тупик
от 78 кв.м.
На 13. 06. 2019г. проектът
е разгледан на ЕСУТ при о. В.,който е оправомощил главния архитект на Общината да
одобри втори вариант за разделянето на парцела, който съответства на правата на
страните в имота .
Въз основа на събраните доказателства
в първата инстанция , извода на
районния съд за допустимостта на делбата се явява правилен и законосъобразен. По делото е установено по безспорен начин
,че процесния УПИ може да бъде разделен на два самостоятелни парцела при спазване на всички нормативни изисквания
за лице и площ на парцелите ,както и за отстояние на жилищните сгради една от
друга и от вътрешната регулационна граница . Разделянето е съобразено и с правата на
страните в имота .
На основание чл. 271 ал.1 от ГПК
решението на районния съд ще следва да се потвърди ,като правилно и
законосъобразно .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
208/ 19. 06.2019г. на районен съд Велинград, постановено по гр. д.
№ 366/ 2018г. по описа на същия съд.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението
на въззивната инстанция подлежи
на касационно обжалване в едномесечен
срок от съобщението на страните за изготвянето му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: