Софийска градска прокуратура е
обвинила подсъдимия С.В.С. в това, че на
30.09.2013 г.,около 04,45 часа в гр.*****, ж.к.****** микрорайон ,пред вход Б
на блок 505 ,като извършител ,в съучастие с неустановено до момента лице,отнел
чужди движими вещи,а именно -един брой дамска чанта/от лак/,кожена с размери 30
х 30 см.,на стойност 19,50 лв, съдържаща сумата от 220
лв, един брой мобилен апарат ,марка Prestigio с Имей ******, на стойност
299 лв,един брой гланц за устни-без стойност
,документ за самоличност-лична карта на името на Л.Р.М., без стойност„на обща
стойност 538,50 лв,от владението на Л.Р.М.,без нейно
съгласие,с намерение противозаконно да ги присвои,като употребил за това сила-при
разминаване с нея с едната си ръка я хванал от дясната страна на лицето и я
бутнал към земята,в резултат ,на което М. паднала на земята,след което и
нанесъл последователно един удар с крак в областта на главата, а след това три
удара с крак в областта на ребрата ,като деянието представлява опасен
рецидив-престъплението е извършено след като деецът е бил осъден за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година,изпълнението,на което не е отложено по чл.66 НК и след като е бил
осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер,като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл.66 НК,както следва:с присъда на Районен Съд Враца по НОХД № 846/12,в сила от
30.10.2012 г.за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр.чл.194
ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.Б НК ,като му е наложено
наказание ЛОС за срок от една година и четири месеца,при първоначален строг
режим; с определение на СРС по НОХД № 17072/12 ,в сила от 07.12.2012 г.е
одобрено споразумение за престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр.чл.194
ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.Б НК,като на подсъдимия е
наложено наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК-ЛОС за срок от една година,което
на осн.чл.61 т.2 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим в затвор-престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 пр.1 вр.чл.20 ал.2
вр.ал.1 вр.чл.29 вр. чл. 29, ал.1,б.
"б"НК.
В хода на производството е приет за
съвместно разглеждане граждански иск предявен от Л.Р.М. срещу подсъдимия С.В.С. за сумата от 550 лева, претендирано обезщетение за претърпени имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане.
Прокурорът поддържа обвинението.
Граждански ищец не взема становище по
съществото на делото.
Подс.С. дава обяснения пред съда. Твърди, че
не е извършил престъплението, че всекидневно извършва кражби, но никога не е
извършвал грабежи. Моли да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението.
След преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимия С.В.С. е роден на ***г. в
гр.О., български гражданин, неженен, с начално образование, осъждан, като с присъда на
Районен Съд Враца по НОХД № 846/12,в сила от 30.10.2012 г.за извършено
престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр.чл.194
ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.Б НК му е наложено наказание ЛОС
за срок от една година и четири месеца,при първоначален строг режим и с
определение на СРС по НОХД № 17072/12 ,в сила от 07.12.2012 г.е одобрено
споразумение за престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр.чл.194
ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.Б НК,като на подсъдимия е
наложено наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК-ЛОС за срок от една
година, което на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим в затвор=
През м.септември 2013г. св.Л.М.
работела като барман в Нощен Бар в Хотел „С.” в гр.*****. На 30.09.2013 г.около
04,30 ч. тя приключила работа и тръгнала за дома си в гр.*****,ж.к.******
микрорайон. Придвижила се с личния си
автомобил Опел ,модел „Тигра” с ДК № ******. Около
04,45 часа св.М. спряла автомобила, пред блока в който живеела и тръгнала към
вход Б. Държала ключовете от апартамента си и от автомобила в ръка, а през
гърдите си била преметнала дамската си чанта. В този момент срещу свидетелката вървяло
лице, което в момента на разминаването си с М. я хванало с едната си ръка от
дясната страна на лицето и я бутнало на земята. В резултат на употребената
спрямо нея сила М. паднала на земята, като веднага след това лицето й нанесло
последователно един удар с крак в областта на главата, и три удара с крак в
областта на ребрата. В този момент до св.М. застанало друго неустановено лице, което
започнало да дърпа дамската й чанта. В резултат на силното дърпане, дръжката на
чантата, в която имало следните вещи-сумата от 220 лв
,един брой мобилен апарат ,марка Prestigio е Имей ******,на стойност 299 лв,един
брой гланц за устни-без стойност ,документ за самоличност-лична карта на името
на Л.Р.М., без стойност, се скъсала, след което неустановеното лице взело
чантата в ръце и избягало по посока вход Б на бл.505, а първото лице избягало
по посока вход А на блок 505.
Тази фактическа обстановка съдът
намира за установена според всички събрани в хода производството доказателства,
съдържащи се в свидетелските показания, обясненията на подсъдимия
съдебно-оценителна експертиза, протокол за оглед на веществени доказателства,
справка за съдимост, справки от мобилни оператори, гаранционна карта.
Всички доказателства разгледани
поотделно и в тяхната съвкупност налагат следните фактически и правни изводи:
Не се установява по несъмнен и категоричен
начин авторството на деянието в лицето на подс.С.. Уличаващи
в извършване на престъплението твърдения се съдържат единствено в показанията
на св.М.. Разпитана в хода на съдебното следствие, същата заявява, че именно
подсъдимия е бил лицето, което я е съборило на земята и е нанесло удари по
тялото й.
Тези твърдения не са подкрепени с никакви други доказателства и съдът приема,
че въз основа само на тях осъдителна присъда не може да бъде постановена. Подс.С. заявява, че не е извършил престъплението,
пояснявайки, че е крадец, който „върши кражби всеки ден“, но не и грабежи. По
делото не е установено къде същият се е намирал на процесната
дата. Свидетелите Б. и К. не установяват с показанията си, че на
29-30.09.2013г. подсъдимия е бил в домът им, където по техни твърдения често
отсядал. С оглед на това, въз основа на техните показания не може да се изключи
възможността подс.С. да е автор на престъплението. Същевременно,
освен твърденията на св.М., няма събрани никакви доказателства за това, че в
ранните часове на 30.09.2013г. подсъдимия се е намирал на местопрестъплението- в гр.*****,
ж.к.****** микрорайон, пред вход Б на блок 505. По преценка на съда, обвинението не е доказано по
несъмнен начин, съгласно регламентираното в чл.303, ал.2 от НПК. Както бе
посочено по делото няма събрани никакви доказателства, извън твърденията на св.М.,
които да свързват подсъдимия с конкретното престъпление. Съдът кредитира
показанията на св.М., относно времето, мястото и начина по който е осъществено
спрямо нея престъпното посегателство, както и относно предмета на последното.
Видно от представената гаранционна карта,
тя е притежавала мобилен телефонен апарат марка Prestigio с Имей
******. Видно от писмо на БТК ЕАД и от
писмо на Мобилтел ЕАД, и разпечатка към него, след
деянието телефона е бил активен в мрежите на посочените оператори. С
показанията на св.Ч. се установява, че именно тя го е използвала, като той й е бил
подарен от св.С.П.. Последния твърди, че е закупил телефона от непознати лица,
сред които не е подс.С.. Тези
лица не са установени, като е напълно възможно те са извършили престъплението,
след като са се разпоредили с една от вещите-негов предмет.
Не само пред
съда св.М. е заявила, че подс.С. е извършил
престъплението. В хода на досъдебното производство след извършено разпознаване е
посочила подсъдимия като едно от лица които са я ограбили. Съдът приема, че протокола
за това действие не отразява валидно извършено процесуално-следствено такова и посочените
в него доказателствени факти следва да бъдат
изключени от доказателствената съвкупност. Това е
така, защото разпознаването е извършено в отклонение от изискванията на Раздел
VІІ на Глава ХІV от НПК. С показанията на св.М. се установява, че около седмица
преди разпознаването, същата се е явила в полицията, където са й били показвани
снимки, на които е посочила единия от извършителите. Този
безспорно установен с показанията й факт, опорочава извършеното в последствие
разпознаване. Свидетелката пояснява, че е разгледала много снимки и е посочила
едно лице „по общи черти“, твърдейки, че не знае дали това лице е бил
подсъдимия. За тези действия на разследващите органи няма съставени никакви
протоколи. Факт е, че преди разпознаването св.М. е посочила снимка на лице, за
което е твърдяла, че е извършител на престъплението. Подсъдимия е задържан,
след като е бил издирван за да се извърши разпознаването. Действията на
разследващите органи са в отклонение от изискванията на чл.171, ал.4 от НПК. Разпознаването
по снимки е алтернатива на разпознаването чрез представянето на лицето. Само
когато е невъзможно показването на самото лице, може да се покаже снимка на
самото лице и то с три или повече снимки, сходни с тези на лицето. Във всички
случаи за това разпознаване се съставя протокол съгласно чл.128 и чл.129 от НПК. В случая извършителя не е бил известен на разследващите органи. Към
момента на разпознаването по делото не са били събрани по надлежния процесуален
ред никакви доказателства, сочещи че подс.С. е
евентуалния извършител на престъплението. С оглед на това, на св.М. е следвало
да бъдат представени снимки по начина посочен в чл.171, ал.4 от НПК, а не по
този, избран от разследващия орган. Според показанията на М., „деветдесет и
девет процента от лицата са били от ромски произход“, визирайки видени в
полицията „досиета“. Съдът намира, че тези действия на разследващите органи,
които са в отклонение от процесуалните правила са опорочили извършеното
по-късно разпознаване на лица. След като е разглеждала снимки сред които е
разпознала единия от извършителите и то показани й не по начина посочен в
чл.171, ал.4 от НПК, на св.М. формално й е бил представен за разпознаване
подсъдимия, задържан именно след като е бил вече посочен от нея. Последната
заявява пред съда, че „когато видяла лицето на живо, вече била сигурна“. Всичко това и най-вече допуснатото от
разследващите нарушение на процесуалните правила дават основание на съда да
приеме, че разпознаването е опорочено като процесуално-следствено действие.
Посочването на подсъдимия от пострадалата е в резултат на формирана у нея
представа от показани й снимки, а не резултат от личните й възприятия в момента
на извършване на престъплението. Самата М. твърди, че е познала извършителя по
общи черти. Със същия „успех“, тя е можела да посочи кое да е друго лице от
ромски произход/в разпита преди разпознаването не е твърдяла, че лицето е с
такъв произход/, ако е съответствало на даденото описание. Разпитана
непосредствено преди разпознаването, св.М. е заявила, че един от признаците по
които може да разпознае подсъдимия е „къса светла коса“, а косата на подс.С. не е светла. Св.М. твърди, че е видяла първия
нападател за кратко, че същият е бил с качулка. Като се съобрази, че е било в
тъмната част от денонощието, на улично осветление, както и стреса, който
свидетелката е преживяла, се поражда съмнение относно възможността да е
възприела правилно нападателя си. Самата тя твърди, че мястото е било слабо
осветено и че е била уплашена, както и че не е наблюдавала вървящото срещу нея
лице предварително, а го е видяла за кратко след като я е свалил на земята,
преди да закрие главата си с ръце. Всичко това дава основание на съда да
приеме, че св.М. не може да установи по категоричен начин, че именно подсъдимия
е лицето, за което свидетелства. Между деянието и извършеното разпознаване,
същата е разглеждала множество снимки, по които е формирала субективна
представа за единия от нападателите си. С оглед изложеното по-горе се поражда
съмнение относно достоверността на тази представа. Незаконосъобразното
поведение на разследващите органи е довело до създаването на предпоставки не
обективно, а субективно, по част от чертите които е възприела лично, св.М. да
изгради и възпроизведе образа на извършителя. Освен твърденията на св.М., по
делото не са събрани никакви доказателства, които да свързват подс.С. с конкретното престъпление, напротив, видно от показанията
на св.П., други лица са му продали мобилния телефон. Броя на тези лица
съответства на посочения от св.М. такъв на нападателите-двама. Св.П. е
категоричен, че подсъдимия не е едно от лицата.
С оглед на това съдът приема, че
по делото не се доказва подсъдимият да е лицето упражнило насилие над св.М., насочено
към установяване на фактическата власт върху вещите-предмет на престъплението. Поради
недоказаността на авторството на деянието в лицето на подс.С.,
същия следва да бъде признат ЗА НЕВИНЕН в това на 30.09.2013 г., в гр. *****,
като извършител в съучастие с неустановено лице, в условията на опасен рецидив
да е отнел чужди движими вещи на обща стойност 538,50 лева, от владението на Л.Р.М.,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за
това сила, поради което и на основание чл.304 от НПК - ОПРАВДАН по обвинението
по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, пр.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК.
С
оглед изложеното относно неустановеността на авторството на деянието в лицето
на подсъдимия, съдът намира, че между него и Л.Р.М. не е възникнало деликтно правоотношение, поради което предявения от
последната срещу подсъдимия С.В.С. граждански иск за сумата от 550/петстотин и
петдесет/лева, претендирано обезщетение за претърпени
имуществени вреди, следва да бъде отхвърлен изцяло..
Разноските следва да останат в тежест на бюджетите, така,
както са направени.
Мотивиран така съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: