МОТИВИ към ПРИСЪДА №195/18.11.2015г.
по НОХД №888/2015г., изготвени на 20.11.2015г.
РП- С. е
внесла обвинителен акт против подсъдимия А.Й.В. за престъпление по чл.196,
ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3 и 5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.29,
ал.1, б. „а” и „б” от НК, против подсъдимите Д.С.М. и В.И.Р. за престъпление по
чл.195, ал.1, т.3, 5 и 7, вр. чл.194, ал.1, вр.18, ал.1 от НК, против
подсъдимия С.Й.И. за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и 5, вр. чл.194, ал.1,
вр. чл.18, ал.1 от НК, против подсъдимия Й.Д.Й. за престъпление по чл.195,
ал.1, т.3 и 5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.18, ал.1 от НК и
против подсъдимия В.Е.А. за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, 5 и 7, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.18, ал.1 от НК.
В съдебно
заседание подсъдимите признаха изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и заявиха, че желаят делото да се разгледа по реда на
глава 27 от НПК, съкратено съдебно следствие.
Ощетеното
юридическо лице, редовно и своевременно призовано изпраща представител в
съдебно заседание, който заяви, че не му е възстановена щетата и не пожела да
предяви граждански иск в настоящия процес.
Представителят
на РП- С. изрази становище, че няма пречка делото да бъде разгледано по реда на
съкратеното съдебно следствие.
Съдът
прецени, че са спазени изискванията на разпоредбите на чл.370 и следващите от НПК и при предварителното изслушване на страните разясни на подсъдимите правата
по чл.371 от НПК, след което с определение обяви, че ще ползва при
постановяване на присъдата техните самопризнания, без да събира доказателства
за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно
заседание подс. А.В. лично и чрез защитника си моли да му се определи наказание
„Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА година и ШЕСТ месеца или ДВЕ години.
Подс. Д.М. в съдебно заседание лично
и чрез защитника си моли да му бъде наложено минимално наказание „Лишаване от
свобода”.
Подс. В.Р. в съдебно заседание лично
и чрез защитника си моли да му бъде наложено наказание в по- нисък размер при
условията на чл. 55 от НК.
Подс. В.А. в съдебно заседание лично
и чрез защитника си моли да му бъде наложено минимално наказание.
Подс. Й.Й. в съдебно заседание моли
да му се наложи наказание „Пробация”, а защитника му предлага да му се
определени наказание „Лишаване от свобода” за срок близък до минималния,
изпълнението на което да се отложи за изпитателен срок от ТРИ години.
Подс. С.И. лично и чрез защитника си
моли да му се наложи наказание „Лишаване от свобода”, чието изпълнение да се
отложи за изпитателен срок от ТРИ години.
Представителят
на РП- С. в съдебно заседание поддържа обвинението като го счита за доказано по
безспорен начин. Предлага на подсъдимия В. да се наложи наказание „Лишаване от
свобода” за срок от ТРИ години, което да се намали с 1/3 и да се изтърпи при
СТРОГ режим. За подсъдимите Д.М. и В.Р. предлага да се наложат наказания
„Лишаване от свобода” за срок от ДВЕ години, намалени с по 1/3 и същите да се изтърпят
при СТРОГ режим. За подсъдимия В.А. предлага наказание „Лишаване от свобода” за
срок от ЕДНА година, което да се намали с 1/3 и да бъде изтърпяно при СТРОГ
режим. За подс. С.И. предлага наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА
година, което да се намали с 1/3 и изпълнението му да се отложи за изпитателен
срок от ТРИ години. За подс. Й.Й. предлага да се наложи наказание „Пробация” с
пробационни мерки: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от
ЕДНА година като се явява и подписва пред пробационен служител или определено
от него длъжностно лице ДВА пъти седмично и 2. „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от ЕДНА година.
ОБСТОЯТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
От събраните по делото доказателства
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 28.09.2014г. вечерта подсъдимите
се събрали в кв. „Надежда” на гр. С. и се уговорили да извършат кражба. За тази
цел подсъдимите В., М. и И. отишли при св. А.Т. и поискали да им даде кон и
каруца. Договорили се да й платят 15- 20 лева. В ранните часове на следващия
ден 29.09.2014г. шестимата подсъдими се отправили към производственото
предприятие на търговско дружество „Тирбул” ЕАД- С, находящо се в промишлената
зона на гр. С.. Оставили каруцата в близост до панелната ограда на
предприятието и всички освен подс. С.И. прескочили панелната ограда и влезли в
двора. Подс. И. останал да пази до каруцата. Влизайки в двора на предприятието
подсъдимите В., М., Р., Й. и А. се насочили към открит склад, ограден от мрежа.
Счупили катинара на склада и започнали да изнасят вещи. Част от вещите 4 бр.
иноксови държачи (метални „Н”- образни винкели) и 3 бр. макари с кабел успели
да прехвърлят през панелната ограда на предприятието. Друга част 6 бр. иноксови
държачи (метални „Н” образни винкели), 3 бр. ключове с поплавък за потапяща
помпа, 4 бр. акумулатори,1 бр. кран парен, спирателен изнесли от открития склад
и складирали в двора на предприятието.
По същото време около 02,30 часа на
29.09.2014г. в РУ на МВР- С. постъпил сигнал за извършвана кражба на метални
вещи от „Тирбул” ЕАД- Сливен. На място били изпратени два авто екипа 617 и 624,
както и полицейски служители от полицейски участък „Надежда”. Сред полицейските
служители отишли на местопроизшествието били Петър П. и свидетелите Ж.З. и Я.З..
Служителите на реда видели в близост до панелната ограда подс. И. и го
заловили. Там била и каруцата на св. Тодорова. Попитали подс. И. какво прави
там и той признал, че са отишли да крадат като посочил, че в двора на
предприятието са останалите подсъдими. Подсъдимите В., М., Р., Й. и А.
разбрали, че на място са пристигнали полицейски екипи и побягнали прескачайки
оградата. Св. З. успял да залови подс. М., който посочил останалите участници в
кражбата. Подсъдимите М. и И. били задържани за срок от 24 часа в РУ на МВР- С.
С протокол за доброволно предаване
от 29.09.2014г. подс. И. предал на св. К. вещите, които били намерени извън
оградата на предприятието, а именно 4 бр. иноксови държачи (метални „Н”-
образни винкели) и 3 бр. макари с кабел. Същите били приобщени като веществени
доказателства.
На местопроизшествието бил извършен
оглед от следствено- оперативна група при РУ на МВР- С.. Вещите намерени в
двора на предприятието не били иззети, а били оставени на собственика. Около 3
часа охранителите на „Тирбул” ЕАД- С уведомили представител на ощетеното
юридическо лице, св. К. за извършената кражба.
На 19.03.2015г. бил извършен
следствен експеримент при който подс. Й. посочил мястото и обяснил механизма на
извършване на кражбата.
По делото е изготвена съдебно-
оценителна експертиза, от заключението на която е видно, че стойността на
вещите предмет на инкриминираното деяние възлиза на сумата от 2041,50 лева.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
самопризнанията на подсъдимите, които се подкрепят от показанията на
свидетелите Д.К., А.Т., Ж.К., Я.З., Я. Д. и Ж.А, протокола за доброволно
предаване, протокол за оглед на
местопроизшествие и приложен към него фотоалбум, протокол за следствен
експеримент и фотоалбум към него, както и от заключението на изготвената
съдебно- оценителна експертиза, взети в тяхната съвкупност и поотделно като
безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът дава
вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са
последователни, безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът кредитира всички писмени
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и присъединени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът дава вяра и на заключението на
вещото лице по изготвената съдебно- оценителна експертиза, тъй като същото не
бе оспорено от страните, а и съдът няма основание да се съмнява в
добросъвестността и професионалната компетентност на експерта.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си
подсъдимите В.Р. и Д.М. са осъществили от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.195, ал.1, т.3, 5 и 7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.18,
ал.1 от НК, подс. А.В. престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3
и 5, вр. чл.29, ал.1, б. „а”, вр. чл.18, ал.1 от НК, подс. С.И. престъпление по
чл.195, ал.1, т.3 и 5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, подс. В.А.
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, 5 и 7, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.18, ал.1
от НК, подс. Й.Й. престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и 5, вр. чл.63, ал.1, т.3,
вр. чл.18, ал.1 от НК, затова че на 29.09.2014г. в гр. Сливен, след
предварителен сговор помежду си, подс. А.Й.В. в условията на опасен рецидив,
подсъдимите В.И.Р., В.Е.А. и Д.С.М. в условията на повторност, подсъдимите В.Е.А.
и Й.Д.Й. като непълнолетни, но като могли да разбират свойството и значението
на извършеното деяние и да ръководят постъпките си, чрез разрушаване на
преграда, здраво направена за защита на имот направили опит да извършат кражба
на чужди движими вещи- 10 броя иноксови държачи; 3 броя ключове с поплавък за
потапяща помпа; 4 броя акумулатори; 1 брой кран, парен, спирателен- всичко на
обща стойност 2041,50 лева, собственост на „Тирбул” ЕАД- С., представлявано от Д.Р.К.
като деянието останало недовършено поради независещи от тях причини.
Деянието е
извършено от подсъдимите с пряк умисъл, тъй като те са съзнавали
общественоопасния му характер, предвиждали са и са искали настъпването на
общественоопасните му последици. Шестимата подсъдими са знаели, че като отнемат
от владението на ощетеното юридическо лице „Тирбул” ЕАД- С. изброените по- горе
вещи извършват деянието, за което са обвинени, а именно деянието „кражба”.
Наясно са били и с това, че като отнемат тези вещи ще настъпят вредни последици
за търговското дружество, но въпреки това са се опитали да извършат
инкриминираното деяние и макар деянието да е останало във фазата на опита са
увредили собственика.
Деянието подсъдимите са извършили
след като са се сговорили предварително помежду си за извършването му, тъй като
още докато са се намирали в кв. „Надежда” на гр. С. са взели решението за
извършване на кражбата. Това им решение, взето още докато са били в кв.
„Надежда” да извършат деянието „Кражба” обуславя предварителния им сговор.
Деянието подсъдимите са извършили
чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот, тъй като са
взломили катинара с който е бил заключен открития склад, от който са били
изнесени въпросните вещи. Ето защо съдът счита, че правилно им е повдигнато
обвинение по т.3 на чл.195, ал.1 от НК.
От справката
за съдимост на подс. А.В. е видно, че той е извършил деянието в условията на опасен
рецидив. На подс. В. е било наложено за извършено на 25.10.2010г. по НОХД №1057/2011г.
на С. районен съд за престъпление по чл.196, ал.1 т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, 4
и 5, вр. чл.194, ал.1 от НК наказание „Лишаване от свобода” за срок от ДВЕ
години и ОСЕМ месеца, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затворническо
общежитие от ЗАКРИТ тип. Присъдата е влязла в сила на 28.07.2011г. Видно е, че
деянието по настоящото производство подс. В. е извършил преди да е изтекъл
предвидения в чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок от изтърпяване на наказанието. Наказанието
е над ЕДНА година „Лишаване от свобода”, чието изтърпяване не е отложено по
чл.66 от НК. Ето защо съдът приема, че деянието е извършено от подс. В. в
условията на опасен рецидив, съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.29,
ал.1, б. „а” от НК.
От справката
за съдимост на подс. Д.М. е видно, че той е извършил деянието в условията на
повторност, тъй като с присъда по НОХД №581/2011г. на С. районен съд на подс. М.
е било наложено за извършено за времето от 5.11.2010г. до 08.11.2010г. за също такова престъпление
„Кражба” по чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.4, предл.2, т.5 и т.7, вр. чл.63, ал.1,
т.2, вр. чл.26, ал.1 от НК наказание „Лишаване от свобода” за срок от ДВЕ
години, което да изтърпи при първоначален ОБЩ режим в затворническо общежитие
от ОТКРИТ тип. Присъдата е влязла в сила на 18.01.2012г. Видно е, че деянието
по настоящото производство подс. М. е извършил преди да е изтекъл предвидения в
чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок от изтърпяване на наказанието. Ето защо съдът
приема, че деянието е извършено от него в условията на повторност, съгласно
предвиденото в разпоредбата на чл.28, ал.1 от НК.
От справката
за съдимост на подс. В.Р. е видно, че той е извършил деянието в условията на
повторност, тъй като с присъда по НОХД №1452/2013г. на Я. районен съд му е било
наложено за извършено в периода от 25.02.2012г. до 16.03.2012г. за също такова
престъпление „Кражба” по чл.195, ал.1, т.5 и 7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28,
ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК наказание „Лишаване от
свобода” за срок от ОСЕМ месеца, което да изтърпи при първоначален ОБЩ режим в Поправителен
дом. Присъдата е влязла в сила на 09.02.2013г. Видно е, че деянието по
настоящото производство подс. Р. е извършил преди да е изтекъл предвидения в
чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок от изтърпяване на наказанието. Ето защо съдът
приема, че деянието е извършено от него в условията на повторност, съгласно
предвиденото в разпоредбата на чл.28, ал.1 от НК.
От справката
за съдимост на подс. В.А. е видно, че той също е извършил деянието в условията
на повторност, тъй като с присъда по НОХД №1961/2012г. на С. районен съд му е
било наложено за извършено в периода от 25.05.2012г. до 01.06.2012г. за също
такова престъпление „Кражба” по чл.195, ал.1, т.3, 5 и 7, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.63, ал.1, т.3 от НК наказание „Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ месеца, което
да изтърпи при първоначален СТРОГ режим в Поправителен дом. Присъдата е влязла
в сила на 14.02.2013г. Видно е, че деянието по настоящото производство подс. А.
е извършил преди да е изтекъл предвидения в чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок
от изтърпяване на наказанието. Ето защо съдът приема, че деянието е извършено
от него в условията на повторност, съгласно предвиденото в разпоредбата на
чл.28, ал.1 от НК.
Подсъдимите Й.Й. и В.А. са извършили деянието
като непълнолетни, но те са могли да разбират свойството и значението му и са
могли да ръководят постъпките си.
Причини,
мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна
култура на подсъдимите, в стремежа им за облагодетелстване по непозволен от
закона начин и в слабия родителски контрол по отношение на двамата непълнолетни
Й.Й. и В.А..
Като смекчаващи отговорността обстоятелства
съдът прие самопризнанията на шестимата подсъдими, чистото съдебно минало на
подсъдимите С.И. и Й.Й., както и разкаянията на всички подсъдими.
Съдът
констатира отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно предишните
осъждания на подсъдимите В., А., Р. и М. освен тези, които обуславят
повторността на подсъдимите А., Р. и М. и опасния рецидив на подс. В., както и
лошите характеристични данни на осъжданите подсъдими В., Р., М. и А..
При определяне вида и размера на
наказанията, които следва да наложи на подсъдимите, съдът се съобрази с
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Делото се
разгледа по реда на Глава 27 от НПК, съкратено съдебно следствие. Подсъдимите В.,
М., Р., А., Й. и И. признаха изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и се съгласиха да не се събират доказателства за тях.
Съгласно императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК наказанията на
подсъдимите съдът следва да определи при условията на чл.58А от НК.
Съдът счете, че следва да определи
наказанията на двамата подсъдими Р. и М. при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства в размер близък до минималния и счита, че с оглед
постигане целите на генералната и специална превенция най- подходящо е на всеки
от тях да се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА година и
ШЕСТ месеца. В този вид наказанията им съдът счита за справедливи и отговарящи
в максимална степен на обществената опасност, както на деянията, така и на
подсъдимите. На основание чл.58А, ал.1 от НК съдът следва техните наказание да
намали с 1/3, а именно с по ШЕСТ месеца. Тъй като двамата подсъдими не са
осъдени на „Лишаване от свобода” за първи път на основание чл.60, ал.1 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) следва да бъдат
настанени в затвор, а на основание чл.61, т.2 от същия закон те следва да
изтърпят наказанията при първоначален СТРОГ режим.
Съдът счете, че следва да определи
наказанията на двамата подсъдими В.А. и Й.Й. след като първо редуцира
предвиденото в нормата на чл.195, ал.1 от НК наказание „Лишаване от свобода” за
срок от ЕДНА до ДЕСЕТ години, съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 от НК в
„Лишаване от свобода” до ТРИ години, тъй като те са извършили деянието като
непълнолетни. Съдът счете, че следва да определи наказанията им при условията
на чл.54, ал.1 от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Счита, че е най- подходящо на подс. А. да се определи наказание „Лишаване от
свобода” за срок от ЕДНА година, а на подс. Й. с оглед факта, че е неосъждан
наказание „Лишаване от свобода” за срок от ДЕВЕТ месеца. Тези наказания съдът намира за справедливи и
отговарящи в пълна степен на обществената опасност на деянието и на двамата
подсъдими. Счита, че в този размер наказанията ще изиграят своята роля за
постигане целите на генералната и специалната превенция. Съдът задължително
следва да намали така определените наказания с по 1/3 на основание чл.58А, ал.1
от НК, а именно с ТРИ месеца наказанието на подс. Й. и с ЧЕТИРИ месеца
наказанието на подс. А.. Намаленото наказание „Лишаване от свобода” за срок от
ШЕСТ месеца подсъдимия Й. не следва да изтърпи ефективно, тъй като са налице
предпоставките за прилагане института на условното осъждане. Той не е осъждан
на „Лишаване от свобода” за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е до три години „Лишаване от свобода” и за постигане целите на
наказанието и най- вече за поправянето му съдът счита, че не е наложително да го
изтърпи. Намира, че е най- подходящо на основание чл.66, ал.1 от НК наложеното
му наказание да бъде отложено за изпитателен срок от ТРИ години. Намаленото
наказание „Лишаване от свобода” за срок от ОСЕМ месеца подс. А. следва да
изтърпи ефективно, тъй като за него не са налице условията за прилагане
института на условното осъждане, тъй като той е осъждан на „Лишаване от свобода”
за престъпление от общ характер. Съдът счете, че тъй като това не е първото му
осъждане на „Лишаване от свобода”, а и той вече е пълнолетен следва да бъде
настанен за изтърпяването му на основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС в ЗАТВОР, а на
основание чл.61, т.2 от същия закон при първоначален СТРОГ режим.
По отношение на подс. С.И. съдът
счита, че следва да му се наложи наказание „Лишаване от свобода” в минимален
размер от ЕДНА година, тъй като той е неосъждан. В този размер наказанието
съдът счита за справедливо и отговарящо в максимална степен на обществената
опасност на деянието и на подс. И.. На основание чл.58А, ал.1 от НК съдът
задължително следва да редуцира това наказание с 1/3, а именно с ЧЕТИРИ месеца.
Намаленото наказание „Лишаване от свобода” за срок от ОСЕМ месеца той не следва
да изтърпи ефективно, тъй като за него са налице условията за прилагане
института на условното осъждане. Видно от приложената по делото справка за
съдимост той е неосъждан, определеното му наказание е до три години „Лишаване
от свобода” и за постигане целите на наказанието и най- вече за поправянето на
подс. И. съдът намира, че не е наложително да го изтърпи. Съдът счита, че е
най- подходящо да му се определи минималния изпитателен срок, за който да се
отложи наказанието, а именно за срок от ТРИ години. Ето защо на основание чл.66,
ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното му наказание „Лишаване от
свобода” за срок от ОСЕМ месеца за изпитателен срок от ТРИ години.
Съдът счете, че следва да определи
наказанието на подс. А.В. при условията на чл.54, ал.1 от НК при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства. Счита, че е най- подходящо
наказанието му „Лишаване от свобода” да бъде за минималния предвиден в закона срок
от ТРИ години. Това наказание съдът счита за справедливо и отговарящо в пълна
степен на обществената опасност на деянието и дееца и намира, че то ще изиграе
своята роля за постигане целите на генералната и специалната превенция. Съдът
задължително следва да намали това наказание с 1/3 на основание чл.58А, ал.1 от НК, а именно с ЕДНА година. Намаленото наказание „Лишаване от свобода” за срок
от ДВЕ години подс. В. следва да изтърпи ефективно, тъй като за него не са
налице предпоставките за прилагане института на условното осъждане. Той не за
първи път е осъден на „Лишаване от свобода” , а освен това е и рецидивист,
поради което на основание чл.60, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража следва да го настани за изтърпяване на наказанието в
ЗАТВОР, а на основание чл.61, т.2 от същия закон това следва да бъде при
първоначален СТРОГ режим.
Съдът счете, че веществените
доказателства 4 бр. иноксови държачи и три броя макари с кабел следва да бъдат
върнати на собственика търговско дружество „Тирбул” ЕАД- С..
С оглед правилата на процеса съдът
осъди всеки от подсъдимите Д.М., В.Р., В.А. и С.И. да заплати в полза на
държавата по сметка на ОД на МВР- С. сумата от 10,83 лева, представляваща
направени разноски по делото. Подсъдимият А.Й.В. следва да заплати по сметка на
ОД на МВР- С. сумата от 10,84 лева, представляваща направени разноски по
делото, както и сумата от 230 лв. по сметка на Националното бюро за правна
помощ, представляваща направени разноски за служебен защитник по време на
досъдебното производство. Подсъдимият Й.Д.Й. следва да заплати по сметка на ОД
на МВР- С. сумата от 10,83 лева, представляваща направени разноски по делото,
както и сумата от 150 лева по сметка на Националното бюро за правна помощ,
представляваща направени разноски за служебен защитник по време на досъдебното
производство.
Ръководен от гореизложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: