Решение по дело №6492/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 486
Дата: 7 март 2022 г. (в сила от 23 март 2022 г.)
Съдия: Методи Неделчев Антонов
Дело: 20215330206492
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 486
гр. Пловдив, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330206492 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 4659593,
издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с което на К. А. К., с ЕГН **********, за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1,
т.5 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 600/шестстотин/ лева.
Жалбоподателят в жалбата и в допълнителни мотиви към нея прави
искане за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен и неправилен. В съдебно
заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява. Не се явява и
редовно призования процесуален представител – адв.С.Н.. Претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна процесуална
помощ по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Административнонаказващият орган - ОД на МВР-Пловдив, редовно
призован, не изпраща представител. В писмено становище излага
съображения за отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване
на ЕФ като правилен и законосъобразен. При евентуално уважаване на
жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
1
и пледира за намаляването му до минимално предвидения такъв. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателят К. А. К. е бил издаден Електронен фиш за налагане
на административно наказание глоба за нарушение, извършено на
13.03.2021г. в 10:42ч. в гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе” /пътен възел
Скобелева майка/, посока изток, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство ARH CAM S1 № 11743са, за превишаване на
разрешената скорост с 46 км/ч. при управление на МПС – лек автомобил
„Форд Фиеста“ с рег.№ ****. Моторното превозно средство, собственост на
К., се движело със 96 км/ч, при разрешена скорост за населено място от 50
км/ч. Скоростта от 96 км/ч била с 3 км/ч по-ниска от отчетената от
автоматизираното техническо средство от 99 км/ч – т.е. след приспаднат
толеранс от минус 3 км/ч.
За така установеното нарушение жалбоподателят бил санкциониран с
налагане на административно наказание – глоба в размер на 600 лв. на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
По правилността на електронния фиш настоящият съдебен състав
приема, че от събрания по делото и безпротиворечив доказателствен материал
се доказа жалбоподателят да е осъществил от обективна и от субективна
страна състава на административното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за
което му е наложено наказание с обжалвания електронен фиш. От обективна
страна на 13.03.2021 г. в 10:42 часа в гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе”
/пътен възел Скобелева майка/, посока изток, жалбоподателят е управлявал
лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег.№ ***, като се е движил със скорост от 96
км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. От субективна страна деянието е
извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл.
2
Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията
на чл.189, ал.4 от ЗДвП относно задължителните реквизити на съдържанието
си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
В случая е налице административно нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство „ARH CAM S1” № 11743са.
Техническото средство е одобрен тип за измерване, видно от Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г. със срок
на валидност до 07.09.2027г. и Протокол от проверка № 65-С-
ИСИС/28.09.2020 г.
Използваното за установяване на нарушението автоматизирано
техническо средство тип ARH CAM S1 № 11743са представлява
преместваемо устройство, което се разполага от контролния орган на пътното
платно върху т.нар. „триножник”, преносима поставка с три крака.
Посоченото изключва същото да е трайно „прикрепено“ към земята, а следва
да се приеме, че има характер на временно разположено на участък от пътя,
тоест явява се „мобилно“ по своя характер. Предвид на това в съответствие с
изискванията на чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е съставен
Протокол за използване на АТСС, който е задължителен за мобилните
устройства и системи. Действително в протокола не са попълнени графите,
касаещи № на първо и последно статично изображение. Това според съда по
никакъв начин не се е отразило на правото на защита на санкционираното
лице, доколкото посочените в протокола начало и край на работа, отразени в
часове и минути, обхващат и часът на извършване на разглежданото
нарушение и доколкото деянието, неговият извършител и вина са безспорно
доказани. Съгласно константната практика на касационната инстанция,
Протоколът по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. може да изпълни
удостоверителните си функции, дори и в него да не са посочени номера на
първо и последно статично изображения, стига в него надлежно да са
попълнени останалите съществени реквизити. В случая връзката между
представения по делото Протокол по чл. 10 от Наредбата и конкретното
3
използване на АТСС се установява от надлежно посочените в протокола
номер на техническо средство, а именно ARH CAM S1 № 11743СА, дата, час
и място на използване, ограничение на скоростта, посока за задействане,
които изцяло съвпадат с тези от представения по преписката снимков
материал и данните, отразени в ЕФ. От снимковия материал към ЕФ серия К,
№4659593 се установяват точната дата на нарушението, измерената скорост
на движение на автомобила, неговия регистрационен номер и географските
координати на разположение на техническото средство. Доколкото
допуснатият пропуск не нарушава правото на защита на жалбоподателя,
същият не представлява съществено нарушение на процесуалните правила.
Предвид на това направеното в тази насока възражение на процесуалния
представител на жалбоподателя е неоснователно.
Съдът не споделя и направеното възражение, касаещо липса на
реквизити в Протокола по отношение на метрологичната проверка на АТСС,
номер на протокола от същата, както и докога е годно то за измерване на
скоростта, като съставителя, според процесуалния представител не се е и
подписал в графата, определена за това. Видно от съдържанието на
приложения Протокол за използване на АТСС, всички гореизброени данни са
надлежно вписани в съответните графи и подписани от съответните
служители.
Изпълнено е и изискването на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. за изготвянето на снимка на разположение на използваното в
случая АТСС, която снимка съпровожда съставения протокол и е представена
в административнонаказателната преписка. Обстоятелството за нейното
изготвяне е отразено коректно от съставителя на Протокола по чл.10 в графа
„Дигитална снимка/само за временно монтирани АТСС/.
Изцяло неоснователно е и възражението на процесуалния представител
за липса на представени доказателства за компетентността на полицейския
служител да работи с АТСС. Ролята на полицейският служител при
използването на АТСС е само да постави в действие техническото средство,
но измерването и регистрирането на нарушението се извършва автоматично.
Затова неговата квалификация да работи с уреда е ирелевантна, в случай, че
не са представени доказателства, че той реално се е намесил в процеса на
работа. Освен това спазването на изискванията за работа с АТСС се
4
установява от протокола по чл.10 от горепосочената Наредба, който протокол
е официален удостоверителен документ. Не на последно място в изпълнение
на протоколно определение на съда от 13.12.2021 г., постановено по хода на
настоящото производство, въззиваемата страна е представила копие от
протокол за проведено обучение за работа с АТСС ARH CAM S1-11743са,
видно от който съставителя на протокола за използване на процесното АТСС
на процесната дата и място, е преминал такова обучение.
Наложеното наказание съответства на предвиденото в чл.182, ал.1, т.5
от ЗДвП, където административното наказание „глоба“ за превишаване с над
40 км/ч на разрешената максимална скорост в населено място е определено в
абсолютно установен размер от 600 лв., което препятства възможността за
ревизирането му.
Санкционираното нарушение не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Напротив, от служебно
известното обстоятелство за наложено срещу жалбоподателя друго наказание
по ЕФ отново за превишена скорост при управление на МПС, Съдът формира
извод за по-висока степен на обществена опасност на нарушителя, а
настоящата му проява - за неизолиран случай.
С оглед изложените съображения Електронният фиш следва да бъде
потвърден като правилен и законосъобразен.
При този изход на производството и на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 5
от ЗАНН, право на присъждане на разноски има въззиваемата страна, каквато
претенция е заявена в депозираното писмено становище. Като взе предвид
фактическата и правна сложност на делото, както и имуществения интерес,
съдът счете, че юрисконсултското възнаграждение, което жалбоподателят
следва да заплати на въззиваемата страна за процесуалното представителство
на последната, следва да е в минималния, предвиден в разпоредбата на чл.27е
от Наредбата за правната помощ размер, а именно 80 лева.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови
решението си.



5



РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 4659593,
издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с което на К. А. К., с ЕГН **********, за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1,
т.5 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 600/шестстотин/ лева.
ОСЪЖДА К. АЛ. К., с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР
гр.Пловдив сумата в размер на 80 /осемдесет/лева, представляваща разноски
за осъществена в настоящото производство юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в
14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6