Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 24.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана
Гълъбова
Ивелина
Симеонова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №5179
по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №130652
от 03.06.2019г., постановено по гр.дело №66890/2017г. по описа на СРС, ГО, 42
с-в, е признато за установено по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, по отношение на А.Г.А. с ЕГН**********,
че съществува вземане на „Т.С."ЕАД с ЕИК****** в размер на 495,80 лева- главница
за топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г.; 60 лева
мораторна лихва за периода от 15.09.2015г. до 15.05.2017г. върху главница за
топлинна енергия; 91,57 лева- сума за дялово разпределение; 18,43 лева- мораторна
лихва върху сумата за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска- 05.06.2017г. до окончателното
изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№36708/2017г.
по описа на СРС, 42 състав, като са отхвърлени исковете за разликата над 495,80
лева до пълния предявен размер от 842,19 лева за главница и в частта за
разликата над 60 лева до пълния предявен размер от 106,35 лева за мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия. Ответникът е осъден да заплати на
ищеца 600 лева разноски и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство
и 60 лева разноски и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.”ЕООД.
Срещу решението в
частта с която исковете са уважени, е подадена в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника А.Г.А.. Жалбоподателят поддържа, че
по делото липсват доказателства за наличието на облигационно правоотношение
между страните и за дължимостта на претендираните суми. Представените документи
не били годни доказателства в тази насока. Не било доказано реалното
потребление на топлинна енергия. Ето
защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове-
отхвърлени изцяло. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът по
жалбата „Т.С.” ЕАД не е депозирал писмен отговор. С молба от 28.01.2021г.
оспорва жалбата като неоснователна и претендира разноски.
Третото
лице-помагач „Т.с.”ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС
е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Установено е по делото, че
процесният имот е топлофициран и че сградата, в която се намира процесния имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано е също така,
че ответникът е собственик на процесния
апартамент №3 в гр.София, ж.к.“******през целия процесен период от 01.05.2014г.
до 30.04.2016г., което обстоятелство се установява от представените по делото
от ищеца нотариални актове за дарение от 27.12.2006г. (на която дата ответникът
е придобил правото на собственост) и за покупко- продажба от 24.01.2017г.,
когато имотът е отчужден. Следователно през процесния период и относно горепосочения
апартамент ответникът се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм.
- ДВ, бр. 74 от 2006 год./.
Съгласно чл.150,
ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани – арг. чл. 150, ал. 2
ЗЕ. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че
ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното,
настоящият съдебен състав приема, че между страните по делото
са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Според разпоредбата
на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът
за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл.
148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Установено е също така въз основа на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза, че делът на ответника за сградна инсталация, отопление на имота и битово горещо водоснабдяване са били
изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна
уредба. Т.е., доказана е по
несъмнен и категоричен начин по делото потребената от ответника топлоенергия в
определено количество за исковия период. В този смисъл неоснователни са
оплакванията на жалбоподателя, че не е било изчислявано реалното потребление на
топлинна енергия.
Неоснователни
са и доводите на жалбоподателя за допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения. Доказателствената сила на счетоводните
книги не е равнозначна на материалната доказателствена сила на официален
свидетелстващ документ. Тя е производна, което следва от изискването,
установено в разпоредбата на чл. 182 от ГПК, те да бъдат редовни, т.е. всяко вписване в тях да бъде въз основа на
документи, които доказват извършеното вписване. Редовността на счетоводните
книги, обаче, не се предполага, тя трябва да бъде доказана от страната, която
се позовава на тях. Евентуален пропуск на ответника да оспори редовността на
книгите, не ги прави редовни и в този смисъл ищецът не може да бъде освободен
от процесуалното си задължение да установи при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици. Ето
защо съдът не би могъл да основе
решението си само на едностранно съставените от ищеца фактури и извлечение от
сметка. Настоящият случай обаче не е такъв. По делото са събрани доказателства
– изравнителни сметки, документи за главен отчет и заключение на вещо лице, въз
основа които може да бъде извършена преценката, че извършените от ищеца
вписвания в счетоводните книги са достоверни.
Стойността на
доставената топлинна енергия за процесния период, както и размерът на
обезщетението за забава, са установени въз основа на неоспорените от ответника
заключения на вещите лица по допуснатите и изслушани в първоинстанционното
производство съдебно- техническа и съдебно-счетоводна експертизи, които при
преценката им по реда на чл. 202 ГПК с оглед останалите данни по делото
въззивният съд намира, че следва да бъдат кредитирани. През процесния период
действително ответникът не е консумирал в имота си топлоенергия за отопление
чрез съществуващите 6 броя отоплителни тела и за подгряване на битова гореща
вода, но дължи заплащане на топлоенергията, отдадена от сградната инсталация и
разпределена от ФДР между всички абонати в сградата, пропорционално на пълните
отопляеми обеми на имотите им по проект.
В горния смисъл,
при установено облигационно правоотношение между страните по силата на закона и
при съобразяване на действащата през процесния
период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за
заплащане на стойността
на доставената топлинна енергия,
правилно СРС е приел, че исковете за главници и обезщетения за забава са
основателни до размерите и за периодите, посочени в обжалваното решение.
Ето защо
въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено в обжалваната му част като правилно.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл. 280,
ал.3 ГПК настоящето решение е окончателно.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №130652 от 03.06.2019г.,
постановено по гр.дело №66890/2017г. по описа на СРС, ГО, 42 с-в в обжалваната
му част.
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач Т.с.”ЕООД.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/