РЕШЕНИЕ
№ 14712
гр. София, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря Й.КА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110133884 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ******,
представлявано от АА - Изпълнителен директор срещу Д. С. Г., ЕГН ********** с адрес:
АДРЕС и Й. С. М., ЕГН ********** с адрес: АДРЕС с която се иска да бъде прието за
установено спрямо ответниците, че дължат на ищеца разделно сумата от 1133.90 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
05.2018г. до 04.2021г., мораторна лихва за забава в размер на 160.52 лв за периода
15.09.2019г., до 13.01.2022г., както и сумата за дялово разпределение за периода 12.2018г. до
04.2021г. в размер на 50.59 лв. - главница и мораторна лихва за забава в размер на 8.75лв. от
31.01.2019г. до 13.01.2022г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело №2949/2022г г. на СРС.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС, аб.№ ......, ИД номер:
*************.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г.
за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
1
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответниците не са упражнили правата си по чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба
на топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от
10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение“, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на
отвтениците за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури, е 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като
с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности
през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е
след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния
отоплителен сезон С изтичането на последния ден от месеца ответниците са изпадали в
забава за тези суми и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху
дължимите суми.
Твърди се, че ответниците са използвали извършената услуга през процесния период и
към настоящия момент не е заплатили задължението си..
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника,
са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФДР”
ЕООД.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Й. С. Г не е подал отговор на исковата молба
С молба от 17.10.2022 г. ответникът заявява, че се е отказал от наследството на СЙН.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. С. Г. е подала отговор на исковата молба, с
който оспорва исковата претенция като недопустима и неоснователна. Твърди се, че е
налице по-рано заведено производство – гр.д. №17845/2022 г. по описа на 143 състав за част
от процесната сума и процесния период.
Оспорва се дължимостта на така посочените суми по основание и размер. Оспорва се,
че през процесния период, на процесния адрес е ползван от ответника, каквато и да е
доставена от дружеството топлинна енергия, както и че той е бил потребител на ответника
при условията на § 1. т. 41 б от ДР на Закона за енергетиката. Сочи се,че ищецът не е
собственик, нито пък ползвател на имота, за който се претендират въпросните суми от
„ФИРМА” ЕАД. Оспорва се наличието на договор на ищеца с фирма за дялово
разпределение наличието на строителни книжа, удостоверяващи изградена сградна
инсталация в имота, както и претендираната проекта мощност на радиаторите. Оспорва се
измервателните уреди да са сертифицирани. Твърди се, че процесните суми са погасени по
давност.
Претендират се разноски.
По допустимостта: Предвид характера на производството по чл. 415 от ГПК, което се
явява продължение на заповедното производство, положителният установителен иск се
счита предявен пред съда от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, тоест
настоящото производство е по-рано заведеното от гр.д. №17845/2022 г. на 143 състав.
Доколкото предмет на съдебния процес както по положителен, така и по отрицателен
установителен иск, е съществуването на вземането, доказателствената тежест ще се
2
разпредели между страните по идентичен начин, независимо какво качество имат в процеса
– в тежест на кредитора е да докаже съществуването, изискуемостта и размера на вземането,
независимо дали е ищец или ответник. Към настоящия момент със сходни мотиви
производството по гр.д. №17845/2022 г. на 143 състав е прекратено.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
На 21.01.2022 г. „ФИРМА“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д. С. Г. и Й. С. М. за сумите за доставена, но
неизплатена топлинна енергия: 1133.90 лв. - главница за периода от 05.2018г. до 04.2021 г.,
160.52 лв. - лихва за периода 15.09.2019г. до 13.01.2022г., а за дялово разпределение - 50.59
лв. - главница за периода от 12.2018г. до 04.2021г., 8.75 лв. - лихва за периода 31.01.2019г.
до 13.01.2022г., ведно съ законната лихва върху двете главници от 21.01.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането
С разпореждане от 31.01.2019 г. по ч. гр. д. № 2949/2022г. по описа на СРС, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 27.08 лв. за заплатена държавна такса и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжниците, с което са
оспорени вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията
си по исков ред.
Представен по делото е списък на живущите по апартаменти в жилищна сграда на
АДРЕС като под номер 5 е вписан СЙН- пенсионер. Отбелязано е че. ап. №5 е ведомствен –
на Софжилфонд.
Видно от представеното удостоверение за наследници изх. №1732/17.06.2019 г. СЙН е
починал на 24.12.2015 г., като е оставил за наследници Й. С. М.- син, Д. С. Г. и ДСНС-
дъщери.
От представените удостоверения са установява, че Й. С. М. и ДСНС са се отказали от
наследството на баща си СЙН.
От СО, Район Т е постъпило писмо, видно от което след направена справка в масивите
на СО-район Т не се установява продажба на имот, находящ се на адрес: АДРЕС
От СО, Дирекция „ОП“, Отдел ОП- С/Т е постъпило писмо, видно от което Д. С. Г.,
ЕГН: ********** и СЙН, ЕГН: ********** нямат декларирана собственост върху недвижим
имот, находящ се в АДРЕС, както и недвижим имот, находящ се на територията на отдел
ОП- "С/Т.
ОТ Агенция по вписванията е постъпило писмо, видно от което няма данни за
недвижим имот, находящ се в АДРЕС, нито за лицата Д. С. Г., ЕГН: ********** и СЙН,
ЕГН: **********.
Видно от представения протокол от проведеното на 11.06.2002 г. Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в АДРЕС, етажните собственици са
взели решение да се сключи договор с „ФДР“ ЕООД, което дружество да извършва
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.
Представен е договор между „ФДР“ ЕООД и етажната собственост с адрес: АДРЕС от
22.07.2022 г., по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира
необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както
и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки
за консумираната топлинна енергия.
3
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по
което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че абонатната
станция топлозахранва един вход – вход 1. Общия топломер в абонатната станция се отчита
по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал” се снема
показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са
приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители за отопление /имот и
сградна инсталация/ и БГВ. Технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати
от топлопреносното предприятие. Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.58,
ал.2 от Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г.
Изчисленията са направени съгласно методика и формули в приложение към чл.61, ал.1,
т.4.1. приложени в Наредба№ 16-334. През процесния период в процесния имот е имало
един радиатор с монтиран ИРРО /индивидуален разпределител на разход за отопление/ с
дистанционен отчет. Показанията на уредите отчетени с дистанционен отчет не се нанасят
на хартиен носител. Същите фигурират в изравнителните сметки, представени на в.л. В
процесния имот показанията на ИРРО за трите отчетни периода са 0.00. За целият процесен
период няма изчислена ТЕ за отопление на имот. През процесния период ТЕ за отопление
отдадена от сградната инсталация е изчислена по формула приложена в Наредба № 16-
334/06.04.2007г. на база пълната отопляема кубатура 161 куб.м., съгл. акт за разпределение
на кубатурата, представен на в.л. За процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на
общи части, тъй като радиаторите в стълбището са демонтирани на 26.10.2001 г. За
процесния период не е осигурен достъп, за което са представени протоколи за неосигурен
достъп на двете дати за отчет 03.05.2019г., 08.05.2019г., 02.06.2020г., 06.06.2020г.,
08.05.2021 г. и 11.05.2021 г. За същия период има служебно изчислена ТЕ за БГВ на база
един брой потребител на топла вода, при служебно определен разход 140л. на денонощие за
един потребител. През процесния период във фактурите изготвени от „Топлофикация -
София”ЕАД няма начислявана такса мощност, тъй като същата отпада след 06.2006г. СТЕ
счита, че изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с действащите: Наредба №16-
334 изм. от 01.06.2014г. и Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.
Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ / за сградна инсталация
и БГВ/ е 1133.92 лева.
Няма основание да не бъдe кредитиранa експертизитa поради това, че вещото лице е
използвало документи, неналични по делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/ Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почИ. на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
4
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквИ.лентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
От представените писмени доказателства не се установява нито ответниците, нито
техния наследодател да са имали качеството собственик или вещноправен ползвател на
топлоснабдения имот: АДРЕС, аб.№ ......, ИД номер: *************. Дори в списъка с
етажните собственици и ползватели е отбелязано,че апратмент 5 е ведомствено жилище, т.е.
не е било собственост на СЙН. Няма данни ответниците да са ползватели на жилището. Не е
доказано и възникване на облигационна връзка между страните по изричната воля на
ответниците.
Ето защо ответниците нямат и качеството клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, поради което предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Неоснователността на главните искове, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, има за своя
закономерна последица неоснователността на акцесорните искове – за дължимост на
мораторна лихва.
На основание чл. 78, ал. 3 на ответника Д. С. Г. се следват деловодни разноски. Тъй
като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението
следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 400 лева,
определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на
ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство. Видно от приложените към заповедното
производство доказателства следва да се присъдят разноски –360 лева, платими в полза на
адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА
Мотивиран от горното и на основание чл.130 ГПК и чл. 235 ГПК Софийският районен
5
съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ******, представлявано от АА -
Изпълнителен директор срещу Д. С. Г. , ЕГН ********** с адрес: АДРЕС и Й. С. М., ЕГН
********** с адрес: АДРЕС установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които се иска да бъде
прието за установено спрямо ответниците, че дължат на ищеца разделно сумата от 1133.90
лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
топлоснабден имот: АДРЕС, аб.№ ......, ИД номер: *************, за периода 05.2018г. до
04.2021г., мораторна лихва за забава в размер на 160.52 лв за периода 15.09.2019г., до
13.01.2022г., както и сумата за дялово разпределение за периода 12.2018г. до 04.2021г. в
размер на 50.59 лв. - главница и мораторна лихва за забава в размер на 8.75лв. от
31.01.2019г. до 13.01.2022г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело №2949/2022г г. на СРС.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ******, да заплати на адв. СЙД, ЕГН **********,
на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатски хонорар в размер на 360
лева. по ч.гр. дело №2949/2022г г. на СРС
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ******, да заплати на адв. К. И. Б., ЕГН
**********, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатски хонорар в
размер на 400 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „ФДР“
ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6