Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик,
10,09,19г..
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият районен съд, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при секретаря Хр. В. , като
разгледа докладваното от районен съдия
РАДИНА нахд № 1237/19 , за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П.Х.Т.
ЕГН ********** с адрес *** против НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № № 19-1006-000905/26,03,19
на началник група ОД МВР Пазарджик, СПП, с което на жалбоподателя е наложена на
основание чл.178 д от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв.
С жалбата се заявява материално-правна
незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято цялостна отмяна се иска.
В съдебно заседание
жалбоподателят поддържа жалбата и представя доказателства, с които обосновава
искането си за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или
процесуален представител.
Съдът, след като се запозна с
доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
Съпругата на жалбоподателя Йорданка
Топалова е „човек с трайно увреждане“ по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗИХУ,
тоест „е лице, което в резултат на
анатомично, физиологично или психическо увреждане е с трайно намалени
възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за здравия
човек, и за което органите на медицинската експертиза са установили степен на
намалена работоспособност или са определили вид и степен на увреждане 50 и над
50 на сто“. По отношение на топалова е
констатира с Експертно решение 0231/011/16,01,19г. 80% намалена
работоспособност. На жалбоподателката е издадена от Община Белово ( л. 19)
„карта за паркиране на хора с увреждания“.
Тя е и собственик на лек
автомобил - Хонда Сивик с per.№ ******, който ползват като семеен.
На 14,03,19г. съпрузите Топалови и
св. Д.тръгнали от с. Аканджиево към офис на мобилния оператор „Виваком“ АД в гр. Пазарджик.
Пътували с посочения горе автомобил, като същият се управлявал от
жалбоподателя.
Когато пристигнали в града,
жалбоподателят спрял на бул. България“ на паркомясто, предназначено за
паркиране на хора с увреждания. Заедно със съпругата му и свидетеля влезли в
офиса. В това време на място пристигнал св. Б.- служител на сектор пътна
полиция при ОД МВР Пазарджик. Същият
съставил против жалбоподателя акт за нарушение по чл.98 ал. 2 т.4 от ЗДвП,
който е надлежно предявен и подписан от жалбоподателя.
Въз основа на решението е
издадено атакуваното НП.
Със същото неоснователно е била
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за тава,
че паркира на специално определено място за паркиране на хора с трайни
увреждания без да има право на това. Фактът,
че жалбоподателят е паркирал на такова място, не е спорен по делото. Той се
признава от жалбоподателя и се установява от всички доказателствени източници (
което осуети и необходимостта да се разпитва по фактите в акта актосъставителя
).
Няма спор и е установено, че съпругата на жалбоподателя
Йорданка Топалова е „човек с трайно увреждане“ по смисъла на §1, т.2 от ДР на
ЗИХУ, тоест „е лице, което в резултат на
анатомично, физиологично или психическо увреждане е с трайно намалени
възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за здравия
човек, и за което органите на медицинската експертиза са установили степен на
намалена работоспособност или са определили вид и степен на увреждане 50 и над
50 на сто“. Признато с Експертно решение
0231/011/16,01,19г. й е 80% намалена работоспособност. На жалбоподателката,
като лице с трайни увреждания, е
издадена от Община Белово ( л. 19) „карта за паркиране на хора с увреждания“.
Съгласно чл. 4, ал.1 от Наредбата за издаване на карти за паркиране на хора с
увреждания, престой, паркиране на превозни средства, управлявани или превозващи
лица с трайни увреждания на територията
на Община Белово- право да ползват картата за паркиране на
хора с увреждания имат превозните средства, които към момента при и по
време на паркирането обслужват персонално лицето с валидна карта, издадена на
негово име. Следователно картата
дава право на водача на МПС, превозващ такива лица да паркират на места,
предназначени за хора с трайни увреждания.
Точно в тази хипотеза се е
намирал жалбоподателя, който е превозвал
съпругата си, който е лице с трайно увреждане ( виж обясненията на
жалбоподателя и съответните им показания на свидетеля). затова същият е имал пправо да паркира на специалното
място, на което е бил заварен автомобила от полицейския служител, пред когото обаче не са били представени
необходимите документи, удостоверяващи това право.
Доколкото нарушението не е
извършено , НП с което е санкциониран жалбоподателя като негов извършител,
следва да се отмени.
По изложените съображения и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
19-1006-000905/26,03,19 на началник
група ОД МВР Пазарджик, СПП, с което П.Х.Т.
ЕГН ********** с адрес *** е наложена на основание чл.178 д от ЗДвП - глоба в
размер на 200 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата
на съобщаването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: