№ 914
гр. Стара Загора, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Олга Златева
при участието на секретаря Пламена Цв. Димитрова
като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело №
20235530101284 по описа за 2023 година
Предявени са искове от ......... - гр.С. против М. И. Е. от гр. Стара Загора – по чл. 422
ал. 1 ГПК - за признаване за установено по отношение на ответника, че същият дължи
на ищеца сумите, за които е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 96/2023г.
по описа на Старозагорски районен съд, а именно: 800 лв. – главница, представляваща
неизплатено задължение по договор за паричен заем № ......, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението – 30.12.22г. до окончателното
изплащане на задължението; 190,38 лв. - възнаградителна лихва за периода от
25.01.2022г. до 25.11.2022г.; 55,98 лв. – лихва за забава за периода от 01.04.2022г. до
01.12.2022г. Претендират се разноски, възразява се за недължимост, евентуално за
прекомерност на адвокатския хонорар по заповедното производство и за прекомерност
– на хонорара в исковото производство.
Ищецът твърди, че договор за паричен заем № ... от 25.01.2022г. между него и
ответника бил сключен въз основа на молба за сключване на договор за паричен заем,
чрез кредитен посредник „Кеш Пойнт“ ООД, регистриран в регистъра на кредитните
посредници при БНБ. Договорът за заем бил сключен, съобразно законовите
разпоредби на ЗПК. Заемателят, съобразно установената форма за кандидатстване от
заемодателя, предоставил своите лични данни, телефон за връзка, параметри на
желания заем /размер на главница и период на погасяване/, две лица за контакт. По
този начин заемателят обективирал волята си, че желае да сключи договор за паричен
заем със „Сити Кеш“ ООД. Параметрите и условията на сключения договор за
потребителски кредит били описани и в предоставените на заемателя от заемодателя
договор и стандартен европейски формуляр към договора за паричен заем, с които
заемателят се съгласил. Индивидуализацията на начина на плащанията от страна на
заемателя, във връзка с паричните задължения към „Сити Кеш“ ООД, като размер на
плащане и брой на погасителните вноски, както и падеж на задълженията, били
посочени в погасителен план към договор за заем № .... Длъжникът не изпълнил
1
задълженията си по договора и не заплатил дължимите суми, поради което ищцовото
дружество депозирало заявление по чл. 410 ГПК срещу длъжника и било образувано
ч.гр.д. № 96/2023г., по което PC-Стара Загора издал Заповед за изпълнение на парично
задължение, срещу която длъжникът подал възражение. Между страните имало
валиден договор, съгласно който заемодателят – ищецът, бил изплатил на заемателя -
ответника, сумата, съгласно договора, а от своя страна ответникът се задължил да
върне заемната сума в размер и срок, съгласно уговореното. Сумата била получена от
длъжника в брой, в деня на сключване на договора, като договорът служил за разписка
за получената/предадената сума - чл. 4, ал. 1 от Договора. Налице било неизпълнение
на задълженията на длъжника. Ако длъжникът не изпълнил задължението си, както
било в настоящия случай, кредиторът имал право да иска изпълнение заедно с
обезщетението за забава - в случая обезщетението било в размер на законната лихва за
забава, съгласно чл. 86 ЗЗД - от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изпълнение на задължението.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който твърди, че
предявените претенции се явяват неоснователни и погасени. Счита, че е налице
нередовност по отношение на претенцията за заплащане на законна лихва за забава,
тъй като последната не била конкретизирана по своето основание и размер. Сочи, че
клаузата за неустойка за непредоставяне на поръчител от страна на длъжника,
предвидена в чл. 5 от договора за потребителски кредит, била нищожна.
Поръчителството, макар и по своята същност да представлявало едностранен договор,
то той следвало да бъде сключен между кредитора и поръчителя. В представения по
делото договор за кредит, каквото и да било задължение от страна на кредитора да
сключи договор с поръчител и/или други задължения по това да провери дали
предоставеното от длъжника обезпечение отговаряло на изискванията, посочени в
договора за заем и то в предвидения в него тридневен срок, не било налице. В този
смисъл, на кредитора била предоставена възможността да се обогати неоснователно и
то благодарение на своето недобросъвестно поведение. Основното задължение на
заемателя по договор за паричен заем било да върне заетата сума, ведно с уговорената
възнаградителна лихва. С клаузата на чл. 8 от процесния договор за паричен заем
обаче, била предвидена неустойка, която не санкционирала неизпълнението на
главното задължение, а на задължението в тридневен срок от подписване на договора,
длъжникът да представи обезпечение за кредитора, като за това било определено
обезщетение в размер на почти целия предоставен заем. При преценка на тези
обстоятелства и съобразно критериите на TP № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2009 г., ОСТК, съдът следвало да прецени, че така уговорената неустойка излизала
извън присъщата й функция и заобикаляла добрите нрави. По отношение на
претендираната договорна лихва твърди, че уговорената и посочена по-горе като
недействителна клауза за неустойка в договора за паричен заем е предвидено да бъде
заплащана към погасителния план на заема. При начисляването й по тази начин била
безспорна действителната й същност - да увеличи дължимата се сума от страна на
заемополучателя, като увеличи ГПР, но без да бъде посочена в него. Предвиждането й
в погасителният план довело до значително увеличаване на общия размера по заема
/чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК/, като в този смисъл и целият договор за кредит следвало да се
яви недействителен на основание чл. 22 ЗПК. След като договорът за кредит се явявал
недействителен, то и от длъжника не можело да бъде изисквано заплащането на
възнаградителна лихва по него /чл. 23 ЗПК/. Искането за законна лихва за забава също
се явявало неоснователно, тъй като от страна на ищеца се претендирала законна лихва
за забава върху цялата главница, без да се държи сметка, че за да е налице забава, то
2
вземането, върху което такава се твърдяла, следвало да бъде изискуемо. Видно от
договора за потребителски кредит, кредиторът разсрочил заплащането на дължимата се
главница, като срока бил уговорен в полза на длъжника. След като не била настъпила
изискуемостта на вноската за главница, то и последната нямало как да бъде със
забавено изпълнение, а от там и не била налице възможност върху последната да се
дължи обезщетение за забавено изпълнение. Моли да се отхвърлят изцяло исковите
претенции. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
Пълномощникът на ответника моли да се отхвърли иска, претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
Със Заповед № 56/05.01.2023г., издадена по приложеното ч.гр.д. № 96/2023г. по
описа на Старозагорския районен съд, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца
процесните суми. В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК срещу Заповедта е подадено
възражение от длъжника /ответника/, обуславящо допустимостта на настоящите
установителни искове за вземанията, предмет на Заповедта.
Страните не спорят, а и от представените писмени доказателства се установява,
че между тях е бил сключен договор за потребителски кредит № ... от 25.01.2022г., по
който ищецът е предоставил на ответника сумата от 800 лв., която е следвало да бъде
върната с 10 месечни вноски, последната от 25.11.22г. Посочена е обща сума за
плащане 990,38 лв., ГПР – 48,44 %, фиксиран лихвен процент – 40,05 %.
Съгласно чл. 5 от договора, страните се споразумяват договорът да бъде
обезпечен с поне едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция за
периода от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на
последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в
размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща
договорената главница и лихва или поръчителство на едно или две физически лица,
които отговарят кумулативно на следните условия: при един поръчител –
осигурителният доход да е в размер не по-малко от 7 пъти размера на МРЗ за страната,
при двама поръчители – размерът на осигурителния доход на всеки един от тях да е не
по-малък от 4 пъти МРЗ; да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключени
с кредитора; да не е/са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с
кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или
финансови институции с класификация, различна от „Редовен“; да представят
служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ за размера на
получавания от тях доход. Обезпечението следва да бъде предоставено в срок до 3 дни
от сключване на договора.
Съгласно чл. 11 от договора, ако не предостави договореното в чл. 5
обезпечение в тридневен срок от сключването на договора или предоставеното
обезпечение не отговаря на условията, кредитополучателят дължи неустойка от 889,62
лв.
От заключението на приетата по делото съдебносчетоводна експертиза се
установява, че посоченият в договора ГПР от 48,44 % включва единствено
договорената възнаградителна лихва /това е посочено и в договора/. В случай че в него
бъде включена неустойката – в размер на 889,62 лв., която се начислява автоматично
от заемодателя и се заплаща разсрочено, съобразно посочения в Приложение № 1
3
погасителен план, ГПР е 170,39 %. Дължимата и неплатена главница по кредита е 800
лв., дължимата и неплатена договорна лихва за периода от 25.01.22г. до 25.11.22г. е в
размер на 190,38 лв. Лихвата за забава върху главницата за периода от 01.04.22г. до
01.12.22г. е 54,22 лв., като не е установено плащане и на законна лихва по кредита.
Ищецът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ал. 2 от ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Това обстоятелство определя
дружеството като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК. Ето защо по отношение на
породеното между страните в настоящото производство облигационно
правоотношение намират приложение разпоредбите на ЗПК, доколкото същото е
такова по смисъла на чл.9 ЗПК, както и чл.143-148 ЗЗП. Ищецът има качеството на
„потребител“ по смисъла на §13, т.1 ДР на ЗЗП.
Разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на
договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 11 ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в Приложение №1 към чл.19, ал.2 ЗПК начин.
В контекста на дадената дефиниция в §1, т.2 ЗПК „обща сума, дължима от
потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на
потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита не включва нотариалните такси. Предвид изложеното, то е
необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора
и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай, е посочено, че ГПР е
48,44 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои
точно разходи се заплащат и по какъв начин се формира ГПР. Като обща дължима
сума по договора е записана 990,38 лева, но тя не съответства на реално дължимата,
тъй като в нея не са включени допълнителните плащания, които потребителят ще
понесе заради уговорките по чл.5, предвиждащи предоставянето на обезпечение, по
чл.11, предвиждащи дължимостта на неустойка.
Уговорената с договора неустойка не е за неизпълнение на същинското
задължение на длъжника по договора за заем, а на допълнително задължение за
обезпечаване на изпълнението. Предоставянето на обезпечение е дейност, която
предхожда сключването на договора. Ако заемодателят прецени, че обезпечение е
необходимо, то той следва да изисква такова предварително или да не сключи договора
за заем, а не да начислява допълнителна неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение. Този риск следва да се съобрази от кредитора към
4
момента на сключването на договора и да намери отражение при вземането на
решението за отпускането на заема и параметрите, при които да стане това. В случая,
по своето същество, неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора.
Изискванията, които клаузата на чл. 5 от договора въвежда за потребителя, са на
практика неосъществими за него, особено в светлината на обстоятелството, че той
търси бързо кредитно финансиране. Необосновано е да се счита, че потребителят ще
разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция /за което съответната
банка ще изисква също заплащане/ или поръчители, които да отговарят на
многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях. Поставяйки изначално
изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, кредиторът цели да се
обогати. Неустойката реално увеличава печалбата на кредитора, защото, и при
плащане на всички задължения, се получава едно допълнително възнаграждение.
Следователно, предвид предпоставките, при които възниква задължението на
потребителя да заплати неустойка за непредставяне на обезпечение, то същата е с
характер на сигурен разход и следва да бъде включена при формирането на ГПР. Ето
защо, посоченият в договора ГПР от 48,44 % не отговаря на действителния такъв.
Съгласно заключението на съдебносчетоводната експертиза, ако неустойката бъде
включена в ГПР, то тогава размерът му е равен на 170,39 %. Посочването в договора за
кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва
да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика,
съгласно чл.68г, ал.4 ЗЗП, вр. с чл.68д, ал.1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно
спазването на забраната на чл.19, ал.4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора. В този смисъл: Решение №
260123 от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от
7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г. и др.
Годишният процент на разходите не се уговаря между страните. Той
представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение №1
към чл.19, ал.2 ЗПК, въз основа на уговорените в договора плащания. Посочването на
стойност по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл.19, ал.4
ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Следователно процесният договор е недействителен, на основание чл.22 ЗПК във вр. с
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Видно от представеното в съдебно заседание от
пълномощника на ответника 3 бр. платежни нареждания – от 01.07.22г. – за 200 лв.,
30.08.22г. – 100 лв. и от 19.12.22г. – за 300 лв., – или общо за 600 лв., са извършени
плащания от ответника на ищеца – кредитор, като основание за плащанията е посочено
– по договор ... – процесния. Предвид посочването по кой точно договор са
плащанията, съдът намира, че с тях е погасена част от главницата именно по процесния
кредит, без значение как са осчетоводени. Следователно, ответникът дължи на ищеца
остатъка от главницата в размер на 200 лв., за която сума искът е основателен и следва
да бъде уважен, а за разликата до 800 лв. главница, както и за претендираната
договорна и мораторна лихва, да бъде отхвърлен, като неоснователен.
В полза на ищеца следва да бъда присъдени направените по настоящото и по
ч.гр.д. разноски /за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение/, съразмерно на уважената част от исковете, в размер на общо 71,34
лв. В полза на ответника, следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
5
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете – в размер на 404,43 лв.
Съдът намира, че договореното и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лв. не е прекомерно, тъй като същото е в размер, близък до минималния
по Наредбата, а и предвид това, че са предявени няколко иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на М. И. Е., ЕГН **********, от гр. Стара
Загора, бул. „........., че същият дължи на „........ със седалище и адрес на управление: гр.
С., ......., сумата от 200 лева за главница, представляваща неизплатено задължение по
договор за паричен заем № ......, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
30.12.2022г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за
разликата над 200 лева до пълния претендиран размер от 800 лв., както и за сумите
190,38 лева – възнаградителна лихва за периода от 25.01.2022г. до 25.11.2022г. и 55,98
лева – лихва за забава за периода от 01.04.2022г. до 01.12.2022г., като неоснователни,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 96/2023г.
по описа на Старозагорския районен съд.
Осъжда „........ със седалище и адрес на управление: гр. С., ......., да заплати на М.
И. Е., ЕГН **********, от гр. Стара Загора, бул. „........., сумата от 404,43 лева,
направени по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Осъжда М. И. Е., ЕГН **********, от гр. Стара Загора, бул. „........., да заплати на
„........ със седалище и адрес на управление: гр. С., ......., сумата от 71,34 лева, направени
по настоящото дело и по ч.гр.д. № 96/2023г. по описа на СтРС разноски, съразмерно на
уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6