Мотиви към присъда по ВНОХД 3134/2020 г.
по описа на СГС - НО, 7-ти въззивен състав
С
присъда от 03.06.2020 г., постановено по НОХД № 17201/2017 г. на
Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 8-ми състав, подс. П.М.М. е признат за невинен за това, че на
14.06.2017 г., около 17.45 ч., в гр. София, ж.к. Н., ул. „*******“ №*, по
хулигански подбуди, чрез нанасяне на удар с юмрук по главата причинил на Н.И.П.лека
телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните кости без разместване,
оток в областта на гърба на носа, което й е причинило временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Срещу
решението, в законоустановения срок, е депозиран протест от Софийска районна
прокуратура. В него представителят на държавното обвинение излага твърдения, че
постановената първоинстанционна присъда е неправилна, необоснована и
незаконосъобразна. Релевират се доводи, че доказателствата по делото са събрани
съобразно правилата на НПК, като в своята съвкупност същите водят на извод за
осъществено от подсъдимия деяние. Въз основа на изложеното моли да бъде изцяло
отменена присъдата и да бъде постановено нова такава, с която подс. М. да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
С
протеста не се правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.
Срещу
протеста не е постъпило възражение от обвиняемия.
В
разпоредително заседание на 27.08.2020 г., СГС, по реда на чл. 327 от НПК, е
преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането
на гласни и писмени доказателствени средства.
Даден
е ход на съдебното следствие и в три поредни заседания въззивният съд е събирал
допълнителни писмени доказателства във връзка с направени искания на страните,
които е намерил, че следва да бъдат уважени.
В
хода на съдебните прения представителят на Софийска градска прокуратура
поддържа протеста по съображенията, изложени в него. Моли съдът да приеме, че
макар и формално подсъдимият да е следвало да се намира на работното си място,
същият е бил в близост до адреса, на който живее и с който е обективно свързан.
В заключение, моли първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен. Предлага
също СГС да постанови нова присъда, с която да признае П.М. за виновен.
Защитата
на подс. М., в съдебно заседание пред въззивния съд, излага конкретни
съображения относно правилността на постановеното съдебно решение. Счита, че са
били събрани достатъчно доказателства, които да разколебаят обвинението, като
по така изложените съображения, счита, че първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено, като обективно и правилно.
Подс. П.М. в
последната си дума твърди, че е видял за първи път пострадалата при явяването
му в съдебна зала. Моли съда да го оправдае.
Въззивният
съд, като прецени събраните по делото доказателства, протеста на прокурора от
СРП срещу присъдата на районния съд, доводите и възраженията на страните, направени
пред настоящата инстанция и след като въз основа на императивно вмененото му
задължение извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, по
отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост,
съобразно изискванията на чл. 314, ал. 1 от НПК, анализирайки
самостоятелно доказателствената съвкупност, намира, че са налице основания за
отмяна изцяло на постановения съдебен акт, тъй като приетата от първостепенния
съд фактическа обстановка не кореспондира със събрания доказателствен материал,
поради което в този смисъл упражни правомощията си по чл. 316 от НПК и прие за
установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият П.М.М.
е роден на *** ***, живущ *** конституция №1, българин, български гражданин,
със средно образование, неженен, неосъждан – реабилитиран, безработен, с ЕГН **********.
До
05.07.2017 г. подс. М. работел в отдел „Контрол платено паркиране, дирекция
„Контрол“ в „Център за градска мобилност“ ЕАД. На 14.06.2017 г. подсъдимият бил
на работа във времевия интервал от 13.00 ч. до 21.30 часа. Около 17:45 не се
намирал в района, в който следвало да изпълнява служебните си задължения. М.
обяснил на прекия си ръководител си, че трябва да отиде до отдел „Човешки
ресурси“ на ЦГМ ЕАД, за да си извади документ, който му бил нужен за
кандидатстване за банков кредит. Вместо това подсъдимият решил да отиде до дома
си в кв. Н., ул. ******* №1. В близост
до дома на М. се намирала свидетелката и пострадала Н.И.П., която имала
ангажимент при своя позната, находяща се в близост. Свидетелката паркирала
автомобила си на ул. ******* №1, за да отиде до ателитето на своята позната,
намиращо се в близост. След няколко минути П. се върнала, като забелязала до
автомобила й да стои подс. М.. Същият се държал агресивно, като предупредил П.
да премести автомобила си. Свидетелката П. се учудила на поведението на М., който
започнал да рита автомобила на П.. В отговор на поведението му свидетелката го
попитала какво прави. Тогава М., без да е провокиран от страна на П. ѝ
нанесъл удар с юмрук в областта на носа. Свидетелката му казала, че й е счупил
носа, а М. от своя страна необезпокояван е влязъл в двора на къщата си. Веднага след това П. позвънила на тел. 112,
като на място пристигнали полицейските служители – свидетелите К. и Р..
В
същия ден П. била разпитана в качеството на свидетел, като протоколът от
разпита й, се явява и акта, с който досъдебното производство по настоящето дело
е започнало на основание чл. 212, ал. 2 НПК.
На
15.06.2017 г. свидетелката разпознала подсъдимия М. като лицето, което й е
нанесло удара предходния ден.
Била
назначена и СМЕ на 15.06.2017 г., като експерта в заключението си посочва, че
по отношение на Н. П. е налице счупване на носните кости без разместване; оток
в областта на гърба на носа, както и оток, кръвонасядане и охлузване по
лигавицата на горната устна. Вещото лице посочва също, че уврежданията са
получени в резултат от действието на твърди и тъпи предмети, като е възможно да
са получени по време и начин така, както е съобщила пострадалата. Дава се
заключение, че причинената вреда представлява временно разстройство на
здравето, което е неопасно за живота.
Била
изготвена и СПЕ по отношение на подс. М., в заключението на която вещото лице
приема, че подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
Подсъдимият
към момента на осъществяване на деянието е бил неосъждан – реабилитиран.
Така
установената фактическа обстановка въззивният съд прие въз основа на събраните
писмени и гласни доказателствени средства и писмени доказателства и способ на
доказване - експертизи, а именно : показанията на свидетелите Н. П.(депозирани
в съдебно заседание пред първа инстанция, както и тези, депозирани в хода на ДП
и прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК
от първия съд), З.Б., Д. К. (депозирани в две съдебни заседания пред първа
инстанция - на 20.06.2018 г. и на 23.04.2019 г., както и тези, депозирани
в хода на ДП и прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК от
първия съд) и Н. Р. (депозирани в съдебно заседание пред първа инстанция, както
и тези, депозирани в хода на ДП и прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК от първия съд), С.С., свидетелство за съдимост, СМЕ, СПЕ, писмо и
схема от Столична община, както и 2 бр. писма (от 04/03/2021 и от 01/12/2020)
от ЦГМ ЕАД, доклад от М.М.– ръководител отдел „Контрол платено паркиране“ и
отчетна форма от ЦГМ ЕАД.
Обясненията
на подсъдимия съдът не взе предвид при изграждане на фактическите си изводи. При обсъждане обясненията, СГС е съобразил техния двояк характер - както средство за защита, така и
източник на доказателства, и за да им даде вяра ги е обсъдил в контекста на
останалите доказателствени източници. Съдът не е дал вяра на обясненията на
подсъдимия и ги е приел за средство за защита, тъй като същите остават
изолирани от останалия доказателствен материал. Съдът не приема доводите на
защитата, че се подкрепят от справките, издадени от ЦГМ ЕАД. Обстоятелството,
че в периода на осъществяване на деянието М. е бил на работа, според настоящия
състав, по никакъв начин не доказва факта, че той не се е намирал на ул. *******
№1 в гр. София около 17:45 ч. Видно от справка на ЦГМ ЕАД от 04.03.2020 г., че
за процесния времеви интервал липсва GPS проследяване по
отношение на П.М.. Допълнително доказателство, подкрепящо извода на съда,
касателно обясненията на М. се явява завереното копие от доклад, изготвен от М.М.Същият
е ръководител на отдел, в който към онзи момент е работил подсъдимия. В доклада
на М. се съобщава, че П.М. е поискал разрешение да отиде до централата на ЦГМ
ЕАД, за да си издаде конкретен документ, който му е бил нужен за кандидатстване
за банков кредит. М. го е предупредил да се върне на работното си място до
17.00 часа. Това не се случило, като в 17.20 часа П.М. не се е бил върнал. Видно и от показанията на
пострадалата е, че същата е видяла извършителя веднага след нанесения удар да влиза
в къща, находяща се в на ул. ******* №1. Тази къща е и постоянния адрес, на
който живее подсъдимия, като за да влезе едно лице на даден адрес безпроблемно,
то житейски логично за съда е, същото това лице да живее на посочения адрес.
Този факт, за съда се явява и допълнителен довод, навеждащ на извода, че
обясненията на подсъдимия се явяват в конкретния казус средство за защита. Ето
защо и предвид гореизложеното, настоящия съдебен състав намира, че неправилно
СРС е дал вяра на депозираните от П.М. обяснения.
Въззивната
инстанция подложи на собствен доказателствен анализ показанията на свидетеля С.С.,
които първият съд е кредитирал изцяло и ги е положил в основана на
фактологичните са изводи, заедно с обясненията на подсъдимия. На първо място,
при обсъждане на достоверността на показанията на свидетеля, решаващият съд е
пропуснал да отчете евентуалната негова заинтересованост, тъй като, както
самият той посочва, че очаква подсъдимия да му съдейства за издаването на служебен
абонамент за паркиране, от една страна, а от друга – доведен е от защитата и
именно по нейно искане е допуснат до разпит в процесуалното качество на
свидетел, с оглед установяване на обстоятелства по делото във връзка с линията
на защита на подсъдимия. На второ място, при извършване на своя самостоятелен
анализ, настоящият въззивен състав констатира и липсата на точност във връзка
времевия диапазон, в който същите са се видели. Според настоящата инстанция са
налични и известни противоречия относно времевия диапазон, в който са се
срещнали свидетеля Стойчев и подсъдимия, тъй като свидетелят твърди, че
подсъдимия е изпълнявал служебните си задължения между 17.00 и 17.30 часа.
Видно от доклада, изготвен от М. М., обаче, М. в този период е отишъл до
централата на ЦГМ ЕАД, за да си издаде документ, който му е бил нужен, като към
17.20 часа все още не се е бил върнал към изпълнение на служебните си
задължения. Ето защо и СГС, намира, че първият съд неправилно е дал вяра на
по-горе коментираните свидетелски показания. Същите, според настоящата
инстанция, остават неподкрепени от останалия доказателствен материал.
Неправилно,
според СГС, първият съд е кредитирал частично показанията на свидетелката Н. П..
Настоящият съдебен състав намира, че следва да им се даде вяра изцяло.
Свидетелката е единствения пряк очевидец на процесното събитие, като не се
намериха доказателства, които биха могли логически да оборят възпроизведените
от нея факти във връзка с осъщественото деяние. Въззивният съд е наясно, че свидетелката е с качеството
на пострадал в наказателното производство и че нейните показания следва да
бъдат анализирани внимателно и през призмата на целия събран доказателствен
материал. Въпреки, че П. е имала качеството и на страна в конкретното
производство, същата за разлика от подсъдимия, носи наказателна отговорност по чл.
290 НК при евентуално депозирани неверни показания от нейна страна.
Това за настоящия съд е и допълнителен аргумент, подкрепящ достоверността на
казаното от нея. Предвид всичко гореизложено дотук, съдът намира, че
показанията на свидетелката Н. П. са последователни, непротиворечиви и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал, събран по настоящето дело.
Касателно
протокола за разпознаване на лица и предмети от 15.06.2017 г. съдът намира, че
същият следва да бъде кредитиран и приет при формирането на крайния извод.
Неправилно първата инстанция е приела, че липсата на спомен у поемното лице З.Б.
води до невъзможност да се установи механизма, по който е проведено конкретното
действие по разследването. Видно от показанията на Б., депозирани в хода на
съдебното следствие пред първа инстанция, същият е възприел факта на
разпознаване и се е подписал на протокола. Допълнителен довод, подкрепящ извода
на настоящия съд е и факта, че при изготвянето на протокола от провелото се
действие по разследването, не са постъпили искания, бележки и възражения нито
от страна на поемните лица, нито страна на П.М.. В този смисъл е и практиката
на ВКС: „Обосновано с доказателствата по
делото са анализирани и показанията на св. Р., който е заявил пред съда липса
на спомен за участие в такова следствено действие, но е разпознал личния си
подпис на протокола за разпознаване /л.11 от досъд. производство/. Това
обстоятелство, както и изрично заявеното от св. А., че поемните лица при
разпознаването са били две, обосновано са дали основание на въззивния съд да
приеме, че правилата на Глава ХІV, раздел VІІ от НПК са били спазени.
Протоколът за разпознаване на подс. С. е годно доказателствено средство и
законосъобразно е бил включен в доказателствената съвкупност, обосноваваща
доказаността на обвинението.“ - Решение № 274 от 20.06.2014 г. по н. д. №
724/2014 г., н. к., ІІІ н. о. на ВКС.
По отношение на свидетелските показания
на свидетелите К. и Р., СГС изцяло им дава вяра. Неправилно първият съд е
приел, че възпроизведеното от тях е неотносимо към предмета на доказване.
Същите са пристигнали първи на местопроизшествието, разговаряли са с
пострадалата, възприели са нейното видимо психическо и физическо състояние към
момента на инцидента. Свидетелят К.
заявява, че при пристигане пострадалата е имала зачервявания по носа, а
свидетелят Р. заявява, че същата е имала отоци. Тези възприети от тях факти,
изцяло кореспондират със заключението на изготвената СМЕ, както и с
депозираните от Н. П. показания, както в хода на ДП, така и в хода на съдебното
следствие пред СРС.
Касателно
изготвената СМЕ, правилно първият съд е кредитрал същата. Експертиза е
изготвена съгласно разпоредбите на НПК, вещото лице експерт я е защитило и в
хода на съдебното следствие пред СРС. Заключението на експертизата изяснява
какъв е бил механизма на получаване на травматичното увреждане, като изводите
изцяло кореспондират както с показанията на св. Н. П., така и с показанията на
свидетелите – полицейски служители, пристигнали на място след подаден сигнал на
тел. 112.
Съдът
кредитира и писмените доказателства - писмо и схема от Столична община, както и
2 бр. писма (от 04/03/2021 и от 01/12/2020) от ЦГМ ЕАД, доклад от М.М.–
ръководител отдел „Контрол платено паркиране“ и отчетна форма от ЦГМ ЕАД.
Правилно СРС е възприел факта, че процесният инцидент се е случил в работно за
подсъдимия М. време. За разлика от първоинстанционният съд, СГС, обаче, приема
че М. не се е намирал на работното си място така, както би следвало.
Допълнителен аргумент в тази насока е приетия в хода на съдебното следствие
пред втора инстанция доклад от М.М.– пряк ръководител на подсъдимия към онзи
момент.
Въз
основа на така изброените гласни и писмени доказателствени източници,
въззивният съд възприе описаната по-горе фактическа обстановка, основаваща се
на събраните и проверени доказателства, като по този начин стигна до различни
фактически, а от там и правни, изводи от тези, до които е достигнал
контролираният съд.
От
правна страна, въззивният съд намира, че при така установената фактическа
обстановка, подсъдимият П.М.М. е осъществил, от обективна и субективна страна,
състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.
От
обективна страна, на 14.06.2017 г, около 17.45 ч., в гр. София, ж.к. „Н.”,
ул. „*******“ пред №*, чрез нанасяне на удар с юмрук по главата е причинил на Н.И.П.временно
разстройство на здравето, неопасно за живота по хулигански подбуди – при липса
на личен мотив във взаимоотношенията с пострадалата, без да е предизвикан от
нея, с демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила,
закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и
достойнството на отделната личност. Нараняванията представляват лека телесна
повреда, изразяваща се в счупване на носните кости без разместване, оток на
гърба на носа, оток, кръвонасядане и охлузване по лигавицата на горната устна.
Цитираните увреждания са реализирали критериите на медико - биологичния признак
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота”.
Откъм
субективната страна на престъплението, спецификата на настоящия
инкриминиран състав, а именно по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК,
задължава съда да изследва и обоснове наличието на два съставомерни субективни
факта. Единият е вината, като конкретното субективно, психическо отношение
на дееца към извършеното деяние и свързаните с него общественоопасни последици,
а другият е мотивите, подбудите за извършването му, в конкретния случай –
наличието на хулигански подбуди, като субективно свойство на деянието, на които
нормативно е придадено съставомерно значение за утежняване на наказателно -
правното положение на извършителя.
Вината,
като субективен факт, изразяващ се в психическо отношение на дееца към
престъпния резултат, намира своето обективно проявление в действията на
извършителя, в неговото цялостно поведение. Установените факти по делото сочат,
че подсъдимият е съзнавал обществената опасност на извършваното от него,
предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване, т. е.
деянието е извършено при форма на вина - пряк умисъл. Допълнителният субективен
признак се извлича от липсата на каквито и да е било мотиви същият да извърши
деянието. Телесната повреда е причинена при случайна среща между подсъдимия и
пострадала, като нападението е
непредизвикано от противоправни прояви от страна на Н. П.. По делото не
се установяват и познанство между извършителя и пострадалия, както и отношения
на завист, омраза или вражда между тях, предхождащи деянието. Подсъдимият е
действал с мотиви, демонстриращи явно неуважение към обществото, незачитане на
правилата за поведение и пренебрежение към човека. Поведението му обуславя
изводите на настоящият съд, че е целял да причини телесните увреждания движен
именно от посочените хулигански подбуди, демонстрирайки чувство на
превъзходство над останалите членове на обществото.
Въз
основа на така изложените аргументи, настоящият въззивен съд прие, че подс. П.М.М.
е осъществил състава на престъпление с правна квалификация, както следа: чл.
131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.
Въззивната
инстанция констатира, че по отношение на обвиняемия са налице
материално–правните предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл. 78а НК, за
освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание „Глоба“. Обвиняемото лице не е осъждано за престъпление от общ
характер и не е освобождавано от наказателна отговорност, по реда на глава
VIII, раздел IV от НК. М. е признат за виновен за престъпление, за което се
предвижда наказание до три години лишаване от свобода, не са настъпили
имуществени вреди от деянието, деецът не е бил в пияно състояние, нито е била
причинена тежка телесна повреда или смърт. Престъплението не е извършено срещу
орган на властта, при и по повод изпълнение на службата му. В конкретния казус
не са налице и множество престъпления.
Предвид
изложеното, СГС освободи обвиняемия от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание „глоба“, в размер на 4 000 лв. (четири хиляди
лева). При индивидуализация на наказанието съдът взе предвид свидетелството за
съдимост на подсъдимия, видно от което същият е реабилитиран. За съдебния
състав е категорично, че реабилитацията заличава факта на осъждането, но
въпреки това е налице една лоша характеристична данна, че на лицето е било
налагано наказание „Глоба“ за престъпление, което от обективна и субективна
страна е осъществявало признаците на престъпление по чл. 131 НК. Също така въззивният съд съобрази, от една
страна, доброто процесуално поведение на подсъдимия, а от друга – естеството на
извършеното деяние, нарушаващо установения правопорядък чрез засягане на
телесната неприкосновеност на друго лице, т. е. завишена степен на обществена
опасност на деянието. В този аспект справедливо и съответно на положителните
данни за дееца, както и сравнително повишената обществена опасност на деянието,
съдът счете налагането на административно наказание в размер над средния,
предвиден в чл. 78а, ал. 1 от НК.
Съдът
намира, че така определеният размер на наказанието ще спомогне да бъдат
постигнати целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.
12 от ЗАНН. Според настоящия съдебен състав в такъв размер наказанието
ще въздейства максимално обвиняемият да се поправи и превъзпита към спазване на
законите, като ще въздейства възпитателно и предупредително не само върху него,
а и спрямо останалите членове на обществото, като по този начин ще.
По
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.