РЕШЕНИЕ
№ 1485
гр. Бургас, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20232120101620 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, уточнена с допълнителни
такива, на Р. Х. М. с ЕГН **********, адрес: с. о., общ. Д., ул. ****, действащ чрез
пълномощника си адвокат И., против „Е***“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, ул. ******, представлявано от **** М. – Б., с която се
претендира осъждането му за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни
действия и бездействия на управителя на ответното дружество, ведно със законна
лихва за забава от датата на подаване на исковата молба - 18.01.2022 г., до
окончателното й изплащане. Моли се за присъждане на направените по делото
разноски.
Ищецът твърди, че ответното дружество наемало работници за строителни
обекти в Германия, за което той научил от свой познат, от който разбрал, че
дружеството е българска фирма, заплащали добре и редовно, като сключвали и трудови
договори и плащали осигуровки. Така и заминали да работят в Германия, където човек
на име А. ги събирал в офис в К. и им плащал възнагражденията, в периода от
февруари 2020 г. до 18.01.2022 г. След това той продължил да полага труд до
18.05.2022 г., но не получил дължимото му възнаграждение от по 13 евро на час за
отработени от него 8 часа на ден, като работник и кранист. Поради това и съпругата му
1
се свързала с г-жа Б. /управител на ответното дружество/, която й отговорила, че за
плащането следва да се свържа с Д. /мъж, който присъствал при предаването на парите
от А./. Ищецът през цялото време бил с впечатлението, че неговият работодател е
ответника, като едва в хода на настоящото дело разбрал, че дружеството е посредник,
като счита, че той следва да отговаря за причинените му имуществени вреди, тъй като
именно неговото незаконосъобразно и недобросъвестно поведение засягало неговите
права. Излага, че управителката на дружеството е следвало да ги информира, че техен
работодател е немска фирма, а не представляваното от нея дружество, като изпълни и
съответните изисквания по Наредбата за условията и реда за извършване на
посредническа дейност по наемане на работа, в частност и информация за техния
работодател, който и до момента не бил известен на ищеца, подписване на трудови
договори и т.н. Именно и поради това незаконосъобразните действия и бездействия на
управителката на ответното дружество били причината да търпи сочените от него
имуществени вреди, тъй като той изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения,
без обаче да получи дължимото му се възнаграждение за това.
Правното основание на иска е чл. 49 във връзка с чл. 51, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите.
В законоустано.ия срок е постъпил писмен отговор и допълнително становище
от ответника, по повод уточнението на иска, с който на първо място се навеждат
доводи за недопустимост на иска, които не се споделят от съда, тъй като предмет на
спора не е контрол относно дейността извършване на посредничество за наем на
работници, а заплащане на обезщетение на вреди, вследствие на твърдение, че са
резултат от незаконосъобразни действия и бездействия на управител на дружество,
извършващо такава дейност. Дали това е така е въпрос по съществото на спора, по
който съдът следва да вземе отношение с крайния си съдебен акт.
По съществото ответникът оспорва иска като неоснователен, като излага, че
няма качеството на посредник при наемане на работа. Сочи за наличието на договорни
отношения с немско дружество, което му е възложило да публикува обяви за работа и
рекламиране на дейността на възложителя в български портали за работа, чието
съдържание също се определяло от възложителя. Именно по повод на така обява
ищецът позвънил на ответното дружество и получил телефон на работодателя, с
представител на който, както било посочено и в исковата молба, той се свързал, а след
това отишъл в Германия и работил за него. Единственият контакт между страните бил
този, като с ищеца не са се срещали, не са уговаряли нито наемане на работа, нито
други условия в тази връзка, тъй като не само нямали ангажимент за това, но и такава
дейност не им е била възлагана, нито разполагали с информация за нея. Излага се, че в
случай отговорността следва да бъде носена от работодателя. С горните мотиви се иска
отхвърлянето на иска. Също търси присъждане на разноските по делото.
2
Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в
нея факти и обстоятелства, становището на ответника, събраните по делото
доказателства и след като съобрази закона, намира за устано.о от фактическа страна
следното:
Съгласно договор за реклама от 04.01.2021 г. възложителя „BG BAU-*****“ със
седалище и адрес на управление в Берлин, е възложил на изпълнителя „Е***“ ЕООД
извършването на рекламна дейност, чрез публикуването на обяви за работа и
рекламирането на дейността на възложителя в българските портали за работа, като Ало
Бургас, Джобс БГ, сайта на изпълнителя и др., срещу заплащане на възнаграждение.
Представена е публикувана обява в тази връзка озаглавена „бригада в груб строеж“, с
изисквания за предишен опит, владение на немски или турски език; при осигурена
квартира за сметка на работодателя, поемане на пътни разходи; служебен автомобил;
заплащане 12-13 евро на час; немски трудов договор и осигуровки.
Съгласно удостоверение, издадено от възложителя, с което законния му
представител удостоверява, че ищецът е работил при него в периода от 25.02.2012 г. до
18.04.2022 г., и е получил пълното си възнаграждение от него, в качеството му на
работодател. Представено е и удостоверение за регистрация за социално осигуряване
на негово име, датираща от 12.03.2021 г., без данни за вноски за здравно осигуряване,
пенсионно такова, застраховка за безработица и медицински грижи.
Освен така представените писмени доказателства страните са ангажирали и
гласни доказателства. От показанията на свидетеля Ш. А. – познат на ищеца, с който
се познават отдавна и живеят в едно село, се установява, че са заминали заедно да
работят в Германия. Свидетелят останал без работа и тогава от интернет видял обява за
работа в чужбина. Пишело, че търсят зидарокофражисти за работа в Германия. На тази
обява имало телефонен номер и той позвънил на него. След една седмица дошъл в
Бургас, за да говори по въпроса на място и посетил офиса на фирма „Е***“ ЕООД. Там
се срещнал с една млада жена, на която не знае името / не може да каже дали това е св.
Д., тъй като бил в офиса за около 15-20 минути/. Попитала го дали е работил в
строителството, като зидаро-кофражист, като той потвърдил това. Жената разговаряла
с немската фирма на английски език с работодател Д. и му дала телефонния номер на
този Д.. Тогава и той говорил с него. Попитал го дали има желание да отиде в
Германия, а свидетелят потвърдил това и се разбрали, да отиде, като вземе и друг човек
със себе си. Свидетелят излага също така, че докато бил в офиса на тази фирма, не са
му искали никакви документи и и не е подписвал такива, просто му дали телефона на
този човек, с който да осъществи контакт в Германия.
След това с Р. се срещнали случайно в гр. Д. и след като свидетелят разбрал, че
не работи, му предложил да отиде с него и така заминали заедно. Заминали на
22.02.2021 г. или 22.03.2021 г., като не помни точната дата. На следващия ден
3
започнали работа, като били в гр. К.. Когато пристигнали там ги посрещнал А. и той
ги завел в офиса. Там се срещнали с Д.. Поискали им личните карти. Не са подписвали
договори. Доколкото свидетелят разбрал им поискали картите само за разрешително за
работа. Самите те не са питали за трудов договор, нито преди да заминат за Германия,
нито там. Плащала им по 13 евро на час, като работили по 8 часа, а понякога по 9 часа,
в събота по 6-7 часа. В неделя имали почивен ден и в дъждовно време също не
работили. Нямали проблеми, всеки месец им плащали. Свидетелят работил до
септември месец същата година – баща му заболял и това наложило връщането му в
България. След това не се е връщал повече да работи в Германия, въпреки, че една
жена му се обадила по телефона да го пита дали няма да отиде пак.
Р. останал да работи там и след като свидетелят се върнал в България. Когато се
завърнал в България и случайно обсъждали този период споделил, че Д. не му е
плащал.
Като свидетел е разпитана и И. И. – съпруга на ищеца, която също сочи, че
съпругът й заминал да работи в Германия през 2021 г. в сферата на строителството,
като работил там до май месец 2022 г., върнал се на 06.05.2022 г., доколкото си
спомня. Бил нает от фирма „Е***“ ЕООД. Нямал сключен трудов договор. Запозната е
с това, че фирма „Е***“ е дала някакъв телефонен номер на Ш., на който да позвънят,
като отидат в Германия. Като отишли там са позвънили на този номер и са се срещнали
с патрона им – Д. и инженера им – А., разпределили ги по квартири и започнали да
работят. Обещали са им по 13 евро на час, като понякога са извършвали допълнителни
работи извън работно време. Знае, че са му плащали на ръка уговореното
възнаграждение. През месец януари 2022 г. започнали проблемите – давали му аванас,
но не и пълната уговорена сума. По този въпрос и тя и съпругът й разговаряли с Д., и с
инженера, които обещавали да платят. След това свидетелката започнала да звъни на
управителя на „Е***“ ЕООД – Е. Б., която питала дали той е още там и задавала
въпроси и за други работници.
В заключение свидетелката излага освен, че фирма „Е***“ ЕООД им дала
телефон, с който да се свържат, като пристигнат в Германия, документи в тази фирма
не са подписвали. Просто посетили офиса на фирмата и от там им дали този телефон за
връзка в Германия. Уговорките за условията на работа и труда не са били правени с
фирма „Е***“, а там на място с този Д.. Просто фирма „Е***“ им е дала този телефон и
им е казала, че става въпрос за работа във сферата на строителството. Свидетелката
уточнява, че бате Ш. отишъл в дома им, като казал, че има работа и че в понеделник ще
заминават. Съпругът й не бил посещавал този офис, който явно е бил посетен преди
това от Ш. и те са дали на него координатите за работа. Нито свидетелката, нито
съпругът й някога са се срещали лично с управителката на „Е***“ ЕООД, даже не
знаели как изглежда визуално.
4
От показанията на свидетелката П. Д., изпълняваща длъжността „мениджър
ключови клиенти“ към ответното дружество, към настоящия момент в майчинство, се
установява, че е запозната със случая на Р., тъй като управителката на фирмата й се
обадила да я информира, че са завели дело срещу фирмата. обадила се на нея, защото
тогава тя била на работа. Свидетелката излага, че освен подбор на персонал и
посреднически услуги във връзка с подбора на персонал, в тяхната фирма извършват и
рекламна дейност, застраховане и пенсионно осигуряване. Работодателят, при който
лица са работили в Германия, се свързал с тях и искал да му направят реклама /заради
коронавируса много от работодателите в чужбина избирали рекламната дейност пред
подбора на персонал/. Техните задължения били да пуснат обяви за работа в сайта на
агенцията, в „alo.bg“. Работодателят търсил строителни работници /не е запозната за
точно какви дейности/, като желанието му било да извършат първия контакт с лицата,
тъй като изискването му било да се владеят турски или немски език. Те пуснали
обявата, която той искал, като във връзка с нея обадили много хора.
Във връзка със случая не може да каже кой точно се е обадил – казали, че са
бригада и владеят турски език, като свидетелката разговаряла с тях по телефона. Не са
искали никакви лични карти и документи на лицата. Това, което се изисквало от нея,
било да установи дали владеят съответния език и да ги свърже с работодателя. От там
те ги свързали с работодателя – предоставили им телефон за връзка с него и те са си
уговаряли нещата. Никакви документи не били подписвани при тях.
Свидетелката излага също така, че при посреднически услуги извършвали
проверка на работодателя, но при рекламната дейност – не. Просто публикували
рекламата, която той желае, но посочвали телефонния номер на тяхната фирма за
контакт, тъй като обикно.о хората не знаели език.
Въз основа на така устано.ите факти, релевантните за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД предвижда, че този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. По принцип отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чуждо
виновно поведение и има гаранционно обезпечителна функция - тази отговорност
възниква само когато са устано.и виновно причинени вреди от лицето, на което е
възложена работата, поради негово действие или съответно бездействие. Именно и във
връзка с така цитираните разпоредби с доклада по делото съдът е указал, че е в тежест
на ищеца при условията на пълно и главно доказване да докаже наличието на
претърпените имуществени вреди и техния размер; причинна им връзка с поведението
на управителя на ответното дружество, на който същото е възложило извършването на
управлението и представителството му, както и че същите са настъпили при или по
повод на тяхното изпълнение т.е причинна връзка между действие респективно
5
бездействие на управителя на ответното дружество при управлението и
представителството му и вредите.
От доказателствата по делото по категоричен начин не се установи да са налице
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. В частност не се
установи действие или бездействие на управителя на ответното дружество, или на друг
негов работник или служител, което да е в причинна връзка със сочените от ищеца
имуществени вреди – неплатено трудово възнаграждение. Не се установи дружеството
да е осъществявало посредническа дейност за да се изследва и евентуално
отговорността му, породена от подобна дейност. Напротив установи се, че ищецът не е
имал контакт, уговорки и каквито и да било връзки с ответника, или негов
представител, преди да замине да работи в чужбина, като това се е осъществило въз
основа на сведения от негов приятел, с който е занимал да роботи в Германия за фирма
/по негови данни през 2020 г., а по данните на водените от него свидетели през 2021 г./,
за която св. А. е получил телефон за контакт от служител на ответното дружество,
където видял публикувана от него обява в тази връзка. Не се установява последното да
е поемало някакви задължения, които да обосновават, че следва да отговаря за
неплатените възнаграждения, ако има такива.
Предвид възраженията в писмените бележки следва да се отбележи и че не се
установява ответното дружество да е осъществило спрямо ищеца която и да е от
услугите по чл. 26 от Закона за насърчаване на заетостта. Именно и с оглед
съдържанието на така цитираната разпоредба не може да се приеме, че публикуването
на обява за работа съставлява посредническа дейност по смисъла на закона.
При това съдът намира, че иска е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на спора се явява неоснователна претенцията на ищеца за
присъждане на разноските по делото, в случая за определяне на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв. Ответникът има право да получи сторените от
него разноски по делото за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 300 лв.
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля иска на Р. Х. М. с ЕГН **********, адрес: с. о., общ. Д., ул. ****,
против „Е***“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
******, представлявано от **** М. – Б., за осъждането му за заплащане на сумата
от 10 000 лева - главница, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на управителя на
6
ответното дружество, поради които М. не е получил дължимо му се трудово
възнаграждение за периода от 18.01.2022 г. до 18.05.2022 г. за изпълняваната от него
работа – строителен работник в гр. К., Германия, ведно със законна лихва за забава от
датата на подаване на исковата молба - 18.01.2022 г.
Осъжда Р. Х. М. с ЕГН **********, адрес: с. о., общ. Д., ул. ****, да заплати
на „Е***“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
******, представлявано от **** М. – Б., сумата от 1300 лв. /хиляда и триста лева/ за
направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7