РЕШЕНИЕ
№284
Стара
Загора, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Старозагорският
административен
съд – III касационен
състав, в публично
съдебно
заседание на двадесет
и девети ноември
през две хиляди
и двадесет и
трета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЙКА
ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЗЛАТКО
МАЗНИКОВ
при
секретаря СТЕФКА
ХРИСТОВА и с
участието на
прокурора ГЕОРГИ
НИКОЛОВ, като
разгледа
докладваното
от съдия ЗЛАТКО
МАЗНИКОВ касационно
административно
наказателно дело
№ 250 по описа за
2023 година, за да
се произнесе,
взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.
208 и сл. от
Административнопроцесуалния
кодекс (АПК)
във връзка с чл.
63в от Закона
за
административните
нарушения и
наказания
(ЗАНН).
Образувано
е по
касационна
жалба на Началник
на отдел
„Оперативни
дейности“ – Пловдив,
Дирекция
„Оперативни
дейности“ в
ГД „Фискален
контрол“
при Централно
управление
на
Национална
агенция по
приходите (ЦУ на НАП), срещу
решение
№ 204 от 25.07.2023 г. по
АНД № 206/2023 г. на
Районен съд Казанлък, с което е отменено
наказателно
постановление
(НП) № 680884-F664315 от 09.12.2022 г.,
издадено от Началник
на отдел
„Оперативни
дейности“ – Пловдив,
Дирекция „Оперативни
дейности“ в
ГД „Фискален
контрол“
при ЦУ на
НАП, и НАП е
осъдена да
заплати на
„ЕКО
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
направените
по делото
разноски за
адвокатско
възнаграждение
в размер на 600
лева. В
жалбата са
изложени
оплаквания
за незаконосъобразност
на решението,
като
постановено в
нарушение на
материалния
закон и
допуснати
съществени
нарушения на
процесуалните
правила –
касационни
основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния
кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в
от ЗАНН. Твърди
се, че
процесуалният
представител
на касатора
неоснователно
не е бил
допуснат до
участие във
въззивното
производство,
с което е
било
нарушено
правото на
административнонаказващия
орган, като
страна в
производството,
да се
представлява
от пълномощник,
съответно –
бил е лишен
от правото му
на участие
във
въззивното
производство.
Оспорва се
извода на
районния съд
за незаконосъобразност
на НП – поддържа
се, че
изправността
на системата
на НАП, по която
са
постъпвали
данните от
НИС, няма
отношение към
извършеното
нарушение,
тъй като
некоректно
подадените
данни са били
в резултат на
неизправност
на НИС на
касатора,
както е че
некоректното
им подаване е
било
установено
от служител
на касатора
още към
момента на
подаването
им – 03.06.2023 г., но до
момента на
проверката
от касатора
не са били
предприети
действия за
отстраняване
на
възникналия
проблем.
Обосновава
се обективната
отговорност
на касатора
като
юридическо лице,
обществената
опасност на
нарушението
като типично
за вида си и
липсата на
многобройни
или
изключителни
смекчаващи
отговорността
обстоятелства.
По изложените
съображения
се иска
обезсилване
на обжалваното
решение,
алтернативно
– отмяната му
и
постановяване
на решение по
съществото
на спора.
Направено е
искане в
случай, че
съдът приеме,
че описаното
в НП деяние е
било
квалифицирано
правилно, да
се
преквалифицира
нарушението,
като се
приложи
закон за
по-леко наказуемо
нарушение –
чл. 185, ал. 2, изр.
второ във
връзка с ал. 1
от ЗДДС.
Претендира
се юрисконсултско
възнаграждение
за
двете
съдебни
инстанции и
се прави
възражение
за
прекомерност
на заплатеното
от ответника
адвокатско
възнаграждение
в случай, че
се иска
присъждането
му.
Ответникът
– „ЕКО
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
гр. София,
чрез
пълномощника
си адв. Л.А. в писмен
отговор на
касационната
жалба и в
съдебно заседание
оспорва същата
като
неоснователна
и моли
обжалваното
решение да
бъде потвърдено
като правилно
и
законосъобразно.
Претендира
за
направените
по делото
разноски.
Представителят
на Окръжна
прокуратура
Стара Загора
дава
заключение,
че касационната
жалба е
неоснователна.
Касационният
състав на
съда, като
обсъди събраните
по делото
доказателства,
наведените
от
жалбоподателя
касационни
основания,
доводите и
становищата
на страните и
на основание чл.
218, ал. 2 от АПК извърши
служебна
проверка на
валидността,
допустимостта
и съответствието
на
обжалваното
съдебно
решение с материалния
закон, намира
за
установено следното:
Касационната
жалба е
подадена в
законоустановения
срок, от
надлежна
страна, за
която
съдебният
акт е
неблагоприятен,
и е
процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, жалбата
е неоснователна.
Предмет
на съдебен
контрол пред
Районен съд Раднево
е било НП № 680884-F664315 от 09.12.2022 г.,
издадено от Началник
на отдел
„Оперативни
дейности“ – Пловдив,
Дирекция
„Оперативни
дейности“ в
ГД „Фискален
контрол“
при ЦУ на
НАП въз
основа на акт
за
установяване
на административно
нарушение (АУАН)
№ F664315
от 21.06.2022 г., с което
на основание
чл.
185, ал. 2 от
Закона за
данък върху
добавената
стойност (ЗДДС) на „ЕКО
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
гр. София, ЕИК
*********, е наложена
имуществена
санкция в
размер на 3000 лв.
за нарушение
на чл. 3, ал. 3 от
Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г. на МФ (Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане
чрез фискални
устройства
на
продажбите в търговските
обекти,
изискванията
към
софтуерите за
управлението
им и
изисквания
към лицата,
които
извършват продажби
чрез
електронен
магазин) във
връзка с чл.
118, ал. 6 от ЗДДС.
Като описание
на
нарушението
и
обстоятелствата,
при което е
извършено, в
НП е
посочено, че при
извършена проверка
на 14.06.2022 г. в 10:50 часа на
обект – бензиностанция,
находящ се в гр.
Казанлък, ул.
„Бачо Киро“ № 2, стопанисван
от „ЕКО
БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, било
констатирано,
че в обекта
се използва
нивомерна
измервателна
система (НИС) „Veeder
Root TLS“ за обем
на течни
горива с
информационен
изход за
свързване
към
централно
регистриращо
устройство
ЕСФП, модел „Opnak
1.4 KL“, с № на
ФУ ОР002041 и № на
ФП 55002242, както и
че в хода на
проверката
било
установено,
че на 03.06.2022 г. в „резервоар
4“ на
бензиностанцията
е получена
доставка на 4948
л гориво
„Дизел“ (обикновен) с код по КН: 27102011 –
съгласно
Акцизен
данъчен документ
с УКН № 00000000069359424 от
03.06.2022 г., за която към
НАП били
изпратени
данни за
документална
доставка на 4948
л, но за същата
доставка наличното
в обекта ЕСФП
с НИС
изпратило данни
по
дистанционна
връзка към
НАП за
получени 9830 л. –
съгласно направена
справка в ИС
на НАП, модул
„Справка за
доставки на
гориво“. Въз
основа на
това е
изведен
извод, че
получените
грешни данни
за доставка
на 9830 л не дават
възможност
за
определяне
на наличните
количества
горива в
резервоарите
за съхранение
на течни горива
в
проверявания
обект. Прието
е от правна
страна, че с
описаното
деяние „ЕКО
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
в качеството
му на лице,
което извършва
продажби на
течни горива
по чл. 3, ал. 2 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. на
МФ, е
извършило
нарушение на
чл. 3, ал. 3 от
цитираната
Наредба във
връзка с чл. 118,
ал. 6 от ЗДДС.
Посочено е,
че
нарушението
е извършено
за първи път
и се
потвърждава
от
съставените АУАН
и ПИП № 0449882 от 14.06.2022 с
всички
доказателства
към него.
Районен
съд Казанлък,
след анализ
на събраните
доказателства,
е приел, че
административнонаказващият
орган не е доказала
изправността
на системата
на НАП към
момента,
когато
наличното в
проверения
обект ЕСФП с
НИС е
изпратило
данни по
дистанционна
връзка към
НАП за
процесната
доставка, както
и че „ЕКО
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
е полагало
грижи за
поддържането
в изправност
на инсталираната
в проверения
обект НИС и
служителите му
в
бензиностанцията
не са знаели,
а и е нямало
как да знаят
за
евентуална
повреда на
НИС към
релевантния
за спора
момент, тъй
като те са
разбрали за нея
едва в деня
на
проверката.
Въз основа на
това е
изведен
извод, че на
„ЕКО
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
не може да
бъде вменено
извършването
на
нарушението,
за което е
санкционирано,
поради което
НП е отменено
като незаконосъобразно
и НАП е
осъдена да заплати
на „ЕКО
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
направените
по делото
разноски
съобразно
представен
договор за
правна
защита и
списък на
разноските.
Касационният
състав на
Административен
съд Стара
Загора
намира, че
постановеното
от Районен
съд Казанлък решение
е правилно и
законосъобразно,
макар и да не
споделя
всички
изложени в него
съображения
по
съществото
на спора, както
и че при
постановяването
му не са
допуснати
съществени
нарушения на
процесуалните
правила.
На „ЕКО
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
е било повдигнато
административнонаказателно
обвинение по чл.
185, ал. 2 от ЗДДС
за нарушение
на чл. 3, ал. 3 от
Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г. на МФ
във връзка с чл.
118, ал. 6 от ЗДДС.
Съгласно
чл. 185, ал. 2 от ЗДДС извън
случаите по
ал. 1 (лице,
което не
издаде
документ по
чл. 118, ал. 1) на лице,
което
извърши или
допусне
извършването
на нарушение
на чл. 118 или на
нормативен
акт по неговото
прилагане, се
налага глоба
– за физическите
лица, които
не са
търговци, в
размер от 300 до
1000 лв., или
имуществена
санкция – за
юридическите
лица и
едноличните
търговци, в
размер от 3000 до
10 000 лв., а когато
нарушението
не води до
неотразяване
на приходите,
се налагат
санкциите по
ал. 1.
Съгласно
чл.
118, ал. 6 от ЗДДС всяко
лице по ал. 1 (всяко
регистрирано
и
нерегистрирано
по този закон
лице),
извършващо
доставки/продажби
на течни горива
от търговски
обект, с
изключение
на лицата,
извършващи
доставки/продажби
на течни
горива от
данъчен
склад по
смисъла на Закона
за акцизите и
данъчните складове,
е длъжно да
предава по
дистанционна
връзка на
Националната
агенция за
приходите и данни,
които дават
възможност
за определяне
на наличните
количества
горива в
резервоарите
за
съхранение в
обектите за
търговия с
течни горива.
Съгласно
чл. 3,
ал. 3 от
Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ всяко
лице по ал. 2 (лице,
което
извършва
продажби на
течни горива
чрез
средства за
измерване на
разход) е
длъжно да
предава на
НАП по установената
дистанционна
връзка и
данни, които дават
възможност
за
определяне
на наличните
количества
горива в
резервоарите
за съхранение
в обектите за
търговия на
течни горива.
За тази цел
като
средство за
измерване от
одобрен тип
се използва
нивомерна
измервателна
система за
обем на течни
горива с информационен
изход за
свързване
към централно
регистриращо
устройство
на ЕСФП и подлежи
на
метрологичен
контрол.
В
случая между
страните
няма спор, а и от
събраните по
делото
доказателства
се установява,
че в проверения
на 14.06.2022 г. обект,
стопанисван
от „ЕКО БЪЛГАРИЯ“
ЕАД –
бензиностанция,
находяща се в
гр. Казанлък,
ул. „Бачо Киро“
№ 2, се използва
НИС с
информационен
изход за
свързване
към централно
регистриращо
устройство
ЕСФП, както и
че на 03.06.2022 г. в
„резервоар 4“
на
бензиностанцията
е била получена
доставка на 4948
л гориво
„Дизел“ (обикновен) съгласно
Акцизен
данъчен
документ с
УКН № 00000000069359424 от 03.06.2022
г., за която
към НАП са били
изпратени
данни за
документална
доставка на 4948
л, но за
същата
доставка
наличното в
обекта ЕСФП с
НИС е изпратило
данни по
дистанционна
връзка към
НАП за
получени 9830 л.
От
събраните
във
въззивното
производство
доказателства
се
установява
още, че несъответствието
между
количеството
гориво според
издадения за
процесната
доставка
Акцизен
данъчен документ
с УКН № 00000000069359424 от
03.06.2022 г. и според
изпратените
данни по
дистанционна
връзка към
НАП чрез
наличното в
обекта ЕСФП с
НИС се дължи
на технически
проблем с
ЕСФП,
отстранен
веднага след
съставянето на
АУАН от
дружеството,
с което „ЕКО
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
е имало
сключено
споразумение
за техническо
обслужване и
сервизни
услуги по договор
за поддръжка
и подкрепа – л. 71
и сл. от АНД № 206/2023
г. на Районен
съд Казанлък,
съгласно
Протокол № #14062022-1 от 14.06.2022 г. – л. 67 от
АНД № 206/2023 г. на
Районен съд
Казанлък. Според
последния,
поради
технически
проблем с
ЕСФП, на 03.06.2022 г.,
когато е била
извършена
доставката,
данните за
нея са били
изпратени повторно
към сървъра
на НАП, т.е.
налице е дублиране,
което
означава, че
изпратените
данни по
дистанционна
връзка към
НАП чрез
наличното в
обекта ЕСФП с
НИС за
получено
гориво в
повече от
отразеното в
акцизния
данъчен документ
са били
грешни, но не
водят да това
да не може да
се установи
действителното
количество
гориво,
предмет на
доставката. С
оглед на
това
формираният
от административнонаказващия
орган извод,
че получените
грешни данни
за доставка
на 9830 л не дават
възможност
за
определяне
на наличните
количества
горива в
резервоарите
за съхранение
на течни
горива в
проверявания
обект, се явява
необоснован, съответно
не е налице
извършено от
„ЕКО БЪЛГАРИЯ“
ЕАД
нарушение на
чл. 3, ал. 3 от
Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г. на МФ
във връзка с чл.
118, ал. 6 от ЗДДС,
тъй като
установените
по делото
факти не се
субсумират в
хипотезите
на
цитираните
разпоредби.
Ето защо
обжалваното
решение, с
което НП е отменено
като
незаконосъобразно
по съществото
на спора, е
правилно
като краен резултат,
макар и
единият от
доводите на
въззивния
съд за това
да не се
споделя от
касационната
инстанция, в
частност –
административно-наказващият
орган не е бил
длъжен да
доказва
изправността
на системата
на НАП към
момента,
когато
наличното в
проверения обект
ЕСФП с НИС е
изпратило
данни по
дистанционна
връзка към
НАП за
процесната
доставка, тъй
като от една
страна
такова
възражение
не е било
направено, а
от друга
страна – по
делото е
установено,
че грешните
данни, изпратени
по
дистанционна
връзка към
НАП от
наличното в
проверения
обект ЕСФП с
НИС, не се
дължи на
неизправност
на системата
на НАП.
Неоснователно
е и
оплакването
на касатора
за допуснато
при
постановяване
на обжалваното
решение
съществено
нарушение на
процесуалните
правила,
изразяващо
се в това, че
процесуалният
представител
на касатора
неоснователно
не бил
допуснат до
участие във
въззивното
производство,
с което било
нарушено
правото на
административнонаказващия
орган, като
страна в производството,
да се
представлява
от пълномощник,
съответно –
същият бил
лишен от
правото му на
участие във
въззивното
производство.
Действително
в първото по
делото
заседание,
проведено на
21.04.2023 г.,
районният
съд неправилно
е приел, че
явилият се за
административно-наказващия
орган
юрисконсулт
не е имал право
да го
представлява,
тъй както
представеното
за целта
пълномощно е
било
подписано от
изпълнителния
директор на
НАП,
съответно не
го е допуснал
да участие в
производството.
Този извод
противоречи
на
специалната
разпоредба
на чл. 12, ал. 1 от
Закона за
Националната
агенция по
приходите,
според която
процесуалното
представителство
пред съда по
актовете и
действията
на агенцията
и нейните
органи и
служители се
осъществява от
изпълнителния
директор или
по негово пълномощие
от
юрисконсулти
или други
служители в агенцията
с юридическо
образование
и придобита
юридическа
правоспособност.
В
заседанието
на 21.04.2023 г.
обаче,
районният
съд не е
извършил
процесуални
действия по
разглеждане
на жалбата, с
която е бил
сезиран, а е
отложил
делото за 07.06.2023 г.,
като е дал
възможност
на
административнонаказващия
орган за
следващото
заседание да
упълномощи
процесуален
представител
съгласно чл. 61,
ал. 1 от ЗАНН. С
молба от 10.05.2023 г.
юрисконсултът,
представляващ
административнонаказващия
орган по
пълномощно
от изп. директор
на НАП, е
поискал от
съда да
отмени определението
си от 21.04.2023 г.,
но
съдът не се
е произнесъл
по съществото
на така
формулираното
искане, а е резолюрал
молбата с
мотива, че
определението
му не подлежи
на обжалване отделно
от решението.
В проведеното
на 07.06.2023 г.
заседание,
когато са
били събрани
доказателствата
и делото е
било обявено
за решаване,
административнонаказващият
орган не се е
явил, нито се
е явил негов
процесуален
представител,
включително
юрисконсулт,
упълномощен
за това от
изп. директор
на НАП, който
да не е бил
допуснат от
съда до
участие в
производството.
При тези
данни
касационната
инстанция
намира, че
постановените
от районния
съд определения
в съдебното
заседание на
21.04.2023 г. и непроизнасянето
му по
съществото
на искането,
направено с
подадена от процесуален
представител
на
административнонаказващия
орган молба
от 10.05.2023 г., не
рефлектират
пряко върху
правото на административнонаказващия
орган да
участва като
страна в
производството,
чрез
пълномощник,
тъй като де
факто делото
е било
разгледано и
приключило в съдебното
заседание на 07.06.2023 г., а в
това съдебно
заседание
административно-наказващият
орган не се е
явил, нито се
е явил негов
процесуален
представител,
включително
юрисконсулт,
упълномощен
за това от
изп. директор
на НАП. В
случая щеше
да е налице процесуално
нарушение от
категорията
на съществените,
ако в
съдебното
заседание на 07.06.2023 г. за
административнонаказващия
орган се беше
явил
юрисконсулт,
упълномощен
за това от
изп. директор
на НАП, но
отново не
беше
допуснат от
съда да
участие в
производството.
По тези
съображения
съдът намира,
че не са налице
твърдените
касационни
основания, поради
което
обжалваното
решение, като
валидно,
допустимо,
постановено
в съответствие
и при
правилно
приложение
на закона и
при липса на
съществени
нарушения на
съдопроизводствените
правила,
следва да
бъде
оставено в
сила.
Предвид
изхода от
делото
искането на ответника по
касационната
жалба за
присъждане
на разноски
в размер на
заплатено
адвокатско възнаграждение в размер – 600
лева
съгласно
представен
договор за
правна
защита и
съдействие
от 16.10.2023 г. и
извлечение от
банкова
сметка ***, следва
да бъде
уважено.
Имуществената
санкция,
наложена на ответника
по
касационната
жалба с НП,
отменено с обжалваното
решение, е
била в размер
на 3000 лева, т.е.
заплатеното
възнаграждение в размер на 600
лева е в
минималния
размер съгласно
чл. 18, ал. 2 във
връзка с чл. 7,
ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за
минималните
размери на
адвокатски
възнаграждения,
поради което
направеното
от касатора
възражение
за
прекомерност
е неоснователно.
Водим
от горните
мотиви,
Старозагорският
административен
съд на
основание чл.
221, ал. 2,
предложение
първо от АПК
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение
№ 204 от 25.07.2023 г. по
АНД № 206/2023 г. на
Районен съд Казанлък.
ОСЪЖДА
Националната
агенция по
приходите да заплати
на „ЕКО
БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и
адрес на
управление гр. София, район
Изгрев, ул. „Лъчезар
Станчев“ № 3, комплекс
„Литекс
Тауър“, ет. 9,
сумата от 600 (шестстотин)
лева, представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение в
касационната
инстанция.
Решението
е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.