№ 62
гр. Благоевград, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Търговско дело №
20201200900183 по описа за 2020 година
„Банка ДСК“ АД е предявила против Г. Н. иск правна
квалификация чл.422 от ГПК във вр. с чл. 430, ал.1 от ТЗ за сумата от
18 749, 15 евро и искове за възнаградителната, наказателната лихва,
такси и разноски по договора за кредит с правна квалификация чл. 422
ГПК във вр с чл. 430, ал.2 от ТЗ, както и претенция за заплащане на
разноски в заповедното производство с правно основание чл. 78 от
ГПК.
Твърди се от ищеца, че в негова полза е издадена заповед №
3012/10.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
1854/2019 г. по описа на РС Петрич срещу длъжника Г. Н., който е
задължен в качеството му на поръчител по договор за поръчителство
от 04.04.2016 г. и от 30.03.2017 г. Сочи се, че поръчителството е за
задълженията на кредитополучателя „Никомак Транс“ ЕООД, който е
задължен по договор за кредит овърдрафт № 3 от 04.04.2016 г.
С горната заповед по чл. 417 от ГПК длъжникът и поръчителят
са осъдени солидарно да заплатят сумите за главница,
1
възнаградителна лихва, наказателна лихва, разноски, такси и съдебни
разноски в заповедното производство, както следва: - 18 749,15 евро
главница за погасяване на парично вземане по договор за кредит
овърдрафт № 3/30.03.2017 г., ведно със законната лихва, считано от
09.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; - 1 416,91
евро неплатена редовна лихва за периода 10.01.2019 г. – 26.09.2019 г.;
- 997, 38 евро лихвена надбавка за забава за периода от 10.01.2019 г.
до 26.09.2019 г.; - 67,73 евро лихвена надбавка за забава за периода от
26.09.2019 г. – 08.10.2019 г.; - 48 лева разноски; - 187, 48 евро такси по
кредит; - 890, 02 лева съдебни разноски, включващи държавна такса и
50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Сочи се, че материалното правоотношение е породено от
сключен между „Банка ДСК“ АД като кредитор и „Никомак Транс“
ЕООД като кредитополучател, Договор за кредит овърдрафт №
3/04.04.2016 г., с който банката е отпуснала на дружеството такъв в
максимално договорен размер от 25 000 евро. Уговорено е, че
посоченият кредит е във вид на револвиращ продукт, който се
предоставя за срок от 12 месеца с крайна падежна дата 04.04.2017 г. и
който може да бъде продължен с анекс между страните.
Твърди се, че заедно с него е сключен и договор за
поръчителство от 04.04.2016 г., Анекс № 1 от 30.07.2017 г., и договор
за поръчителство към този анекс от 30.07.2019 г., като ответникът е
заявил, че е получил и е запознат с условията на договора № 3 от
04.04.2016 г. и на Анекс № 1 към него.
Сочи се, че Г. Н. е подписал тези договори в качеството си на
законен представител на „Никомак Транс“ ЕООД. Твърди се, че с
оглед вида на банковия продукт, кредитополучателят е усвоявал
поетапно отпуснатата му сума, като всяко едно от усвояванията са
изброени в приложение № 1 към исковата молба. Твърди се, че Анекс
№ 1 към договор за овърдрафт е променил отношенията между
страните, като е удължен срокът за ползване на кредита с нови 12
2
месеца, запазено е обезпечението на договора, а именно задължението
на физическото лице Г. Н. и е договорено, че възнаградителната лихва
ще се формира от тримесечния Юробор (EUROBOR) плюс договорна
надбавка в размер на 9,830 процентни пункта.
Изложено е твърдение, че на 11.01.2019 г. дружеството
кредитополучател е променило седалището си и има нов собственик и
управител, за което банката не е уведомена, както и че към датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК то не е заплатило 9 месечни
погасителни вноски, както следва: - непогасена месечна вноска,
дължима на 10.01.2019 г. в размер на 843,12 евро, от които 694,44 евро
главница и 148,68 евро – лихва; - непогасена месечна вноска, дължима
на 10.02.2019 г. в размер на 837,70 евро, от които 694,44 евро главница
и 143,26 евро – лихва; - непогасена месечна вноска, дължима на
10.03.2019 г. в размер на 832,19 евро, от които 694,44 евро главница и
137,75 евро – лихва; -непогасена месечна вноска, дължима на
10.04.2019 г. в размер на 826,66 евро, от които 694,44 евро главница и
132,22 евро – лихва; непогасена месечна вноска, дължима на
10.05.2019 г. в размер на 821,14 евро, от които 694,44 евро главница и
126,70 евро – лихва; - непогасена месечна вноска, дължима на
10.06.2019 г. в размер на 815,59 евро, от които 694,44 евро главница и
121,15 евро – лихва; - непогасена месечна вноска, дължима на
10.07.2019 г. в размер на 809,94 евро, от които 694,44 евро главница и
115,50 евро – лихва; - непогасена месечна вноска, дължима на
10.08.2019 г. в размер на 804,38 евро, от които 694,44 евро главница и
109,94 евро – лихва; - непогасена месечна вноска, дължима на
10.09.2019 г. в размер на 798,89 евро, от които 694,44 евро главница и
104,45 евро – лихва, или общият размер на просрочената сума възлиза
на 7 389,61 евро. Според банката просрочието по всяка вноска започва
да тече от деня следващ падежната дата, съответно за първата вноска
– 11.01.2019 г. и от следващия ден на падежната дата за всяка
следваща. Твърди се, че кредитополучателят „Никомак Транс“ ЕООД
3
е спрял плащанията на 10.01.2019 г. и такива не са правени до
момента, както и че не е сключвана застраховка „Финансов риск“ по
отношение на кредитополучателя и на поръчителя.
Банката сочи, че е изпратила покана-уведомление за предсрочна
изискуемост на съответния кредит, която е с изх. № 04-20-00839 от
21.08.2019г., връчена чрез уведомление от ЧСИ Ал. Ц..
Поддържа се, че изпълнението на задълженията, т.е. падежните
дати на всяка от вноските, са посочени в погасителния план, който е
неразделна част от договора.
В отговора на поправената искова молба, депозиран от
особените представители на Г. Н. - адв. П. и адв. А. се поддържа, че
към датата на издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изп.
лист по делото, както и към момента на предявяване на
установителните искове е бил изтекъл 6- месечния срок по чл. 147, ал.
1 от ЗЗД, в каквато връзка следва да се приеме, че е преклудирана
отговорността на поръчителя Г. Н.. Поддържа се също, че този срок
тече за всяка отделна месечна погасителна вноска и с изтичането му
се погасява задължението на поръчителя за съответната вноска,
включваща, както част от главното задължение, така и лихви.
Твърди се, че както длъжникът „Никомак Транс“ ЕООД, така и
поръчителят не са били уведомени за обявяване на предсрочната
изискуемост на задълженията по договора за кредит и анекса по него,
както и че същите не са подписани от ответника физическо лице.
Заявено е от представителите на ответника, че дружеството
кредитополучател не е усвоило кредита.
Твърди се, че по отношение на задълженията за главница и
лихви е изтекла погасителна давност, съответно пет- и тригодишина,
която е започнала да тече от сключването на договора за кредит
04.04.2016 г.
Твърди се, че банката не е предоставила, както на
4
кредитополучателя, така и на поръчителя преддоговорна информация
и не е разяснила икономическите аспекти и рискове при уговарянето
на задължението във валута. Твърди се, че приложеният погасителен
план не е връчен на поръчителя, както и че не е ясно кога е изготвен.
Поддържат се възражения за неравноправност на клаузите на чл.
1, б“в“ и б„д“ от договора за кредит, б. „г“ от договора за
поръчителство и чл. 4 от договора за кредит, които са с правно
основание чл. 147, ал.1 от ЗЗД, чл. 143, ал.2, т.10, т.9, т.11, т.5 и т.19 от
ЗЗащП, както и чл. 58 от ЗКИ и чл. 33, ал.2 от ЗПК.
Направено е и възражение по чл. 111, б.“в“ от ЗЗД за изтекла
погасителна давност по отношение на задълженията за
възнаградителните и наказателните лихви.
В ДИМ Банката заявява фактическо уточнение, че
шестмесечният срок за предявяване на вземанията й, който следва да
се отчете по реда на чл. 147, ал.1 от ЗЗД е започнал да тече от
връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост на главния
длъжник, което е станало на 26.09.2019 г. и до депозиране на
заявлението по чл. 417 от ГПК в РС Петрич, което е станало на
09.10.2019 г. срокът по посочената разпоредба не е бил изтекъл.
Към доказателствения материал в делото е приобщено
заключение на съдебно – счетоводна експертиза.
От анализа на доказателствата се установява следната
фактическа обстановка :
Видно е от Договор за кредит - овърдрафт № 3 от 04.04.2016 г.,
че е сключен между кредитора „Банка ДСК” ЕАД и
кредитополучателя „Никомак транс“ ЕООД, представлявано от Г. Н.,
предмет на който е предоставяне на кредит с максимален договорен
размер от 25 000 евро за покриване на временен недостиг на средства
при обслужване на текущи плащания, свързани с бизнес оборота.
Договорено е средствата от кредита да се усвояват от
5
разплащателната сметка на кредитополучателя № *********, както и
че се предоставя за срок от 12 месеца, който може да бъде
продължаван с анекси, като общият срок за ползване не може да бъде
по-дълъг от 3 години. По силата на чл. 11.1 от договора,
възнаградителната лихва се формира, като кредитът се олихвява с
променлив лихвен процент, формиран от 3-месечен EURIBOR плюс
договорена надбавка в размер на 9,744 процентни пункта. Към датата
на сключване на договора 3-месечен EURIBOR е в размер на /-
0,244%/. Тази клауза фиксира условието, че крайният размер на
годишната лихва не може да бъде по-нисък от 9,5%.
Неразделна част от договора е погасителен план (Приложение
№2), съгласно който първата погасителна вноска е била дължима на
25.04.2017 г., а последната на 04.04.2020г. Видно е от погасителния
план, размерът на погасяваната главница във всяка месечна вноска е
694,44 евро, а лихвата е променлива.
В процесния договор е посочено, че кредитът се обезпечава с
поръчителство на Г. Н., както и че неразделна част от него договор за
поръчителство. Последният е сключен също на 04.04.2016г. и с него Г.
Н. се е задължил спрямо „Банка ДСК“ ЕАД за изпълнение на
задълженията на „Никомак транс“ ЕООД по договор за кредит –
овърдрафт №3 от 04.04.2016г., като отговорността за задълженията е
поета солидарно с кредитополучателя и за цялото задължение.
На 30.03.2017 г. е сключен Анекс № 1 към договор за кредит-
овърдрафт № 3/04.04.2016 г., с който е договорено срокът му да се
удължи с още 12 месеца. Предвидено е също кредитът да се олихвява
с променлив лихвен процент, формиран от 3-месечен EURIBOR плюс
договорена надбавка в размер на 9,830 процентни пункта. Към датата
на сключване на договора 3-месечен EURIBOR е в размер на /-
0,330%/, както и че крайният размер на годишната лихва не може да
бъде по-нисък от 9,5%. Страните са подписали и нов погасителен план
и е сключен нов договор за поръчителство за задълженията по Анекс
6
№1 от 30.03.2017г. С него Г. Н. отново се е задължил спрямо „Банка
ДСК“ ЕАД за изпълнение на задълженията на „Никомак транс“ ЕООД
по договор за кредит – овърдрафт №3 от 04.04.2016г. и евентуални
бъдещи анекси към него, като отговорността за задълженията е поета
солидарно с кредитополучателя и за цялото задължение.
Видно е от покана – уведомление с вх. №9119/23.08.2019г. от
„Банка ДСК“ ЕАД до „Никомак транс“ ЕООД, че с нея задълженията
по кредита са обявени за изцяло предсрочно изискуеми и от датата на
получаването й върху главницата се начислява законна лихва. Същата
е връчена на длъжника по реда на чл. 50, ал.4 във вр. с чл. 47, ал.1 от
ГПК.
Кредиторът е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.
№1854/2019г. на ПРС. В това производство е издадена заповед №
3012/10.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, с която е
разпоредено длъжникът и поръчителят солидарно да заплатят сумите
за главница, възнаградителна лихва, наказателна лихва, разноски,
такси и съдебни разноски в заповедното производство, както следва: -
18 749,15 евро главница за погасяване на парично вземане по договор
за кредит овърдрафт № 3/30.03.2017 г., ведно със законната лихва,
считано от 09.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; - 1
416,91 евро неплатена редовна лихва за периода 10.01.2019 г. –
26.09.2019 г.; - 997, 38 евро лихвена надбавка за забава за периода от
10.01.2019 г. до 26.09.2019 г.; - 67,73 евро лихвена надбавка за забава
за периода от 26.09.2019 г. – 08.10.2019 г.; - 48 лева разноски; - 187, 48
евро такси по кредит; - 890, 02 лева съдебни разноски, включващи
държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Към доказателствения материал е приобщено заключение на
съдебно – счетоводна експертиза, която изяснява, че промяната на
лихвения процент по процесния Договор за кредит – овърдрафт за
7
периода от сключването му 04.04.2016 г. до 09.10.2019 г./датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК/ е била резултат от изменението на 3-месечния
EURIBOR и не са извършвани промени в резултат на неизпълнение на
условия по сключения между страните договор за кредит и
последващия го анекс.
Експертът сочи, че от банково извлечение, представено в
заповедното производство за периода от 04.04.2016 г. до 11.08.2021 г.
по сметка с IBAN: IB AN: BG 75 STSA 930000********* с титуляр
„НИКОМАК ТРАНС“ ЕООД се виждат датите на усвояване на сумите
по овърдрафт и съответно тяхното погасяване. Експертизата е
проследила начислените суми в „Банка ДСК“ ЕАД за главница и
възнаградителна лихва и тяхното погасяване за периода от 04.04.2016
г. до 26.09.2019 г.(датата на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем) и е констатирала, че максималният размер на сумата по
Договор за кредит овърдрафт № 3/04,04,2016 г. е 25 000 евро, която
сума е усвоявана и връщана многократно за периода от 04.04.2016 г.
до 05.04.2018 г. Към датата на сключване на договора усвоеният
кредит е в размер на 24 999,11 евро, за която сума е изготвен
погасителен план. Към 26.09.2019 г. непогасената главница е в размер
на 18 749,15 евро, като датите на усвояване и връщане на сумите са
показани подробно в таблица № 2 на заключението.
Вещото лице е изчислило, че за погасяване на кредита са
постъпили общо суми в размер на 261 098,44 евро, от които за
главница - 256 663,69 евро, за редовна лихва - 3 934,76 евро и за такси
- 499,99 евро.
На 10.01.2019 г. е постъпила последната сума по заемната сметка
на кредитополучателя в размер на 0,06 лв. с основание „плащане на
месечна вноска”.
Експертизата заключава, че към датата на подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
8
09.10.2019 г. неплатените задължения по договор за кредит -
овърдрафт № 3/04.04.2016 г. и Анекс №1 към него са в размер на 21
213,05 евро и 938,02 лева разноски, както следва:
18 749,15 евро - главница;
1 192,47 евро - редовна лихва за периода от 10.01.2019 г. до
26.09.2019 г.;
1016,22 евро - наказателна лихва за периода от 10.01.2019 г. до
26.09.2019 г.;
67,73 евро - наказателна лихва за периода от 26.09.2019 г. до
09.10.2019 г.;
187,48 евро - такса по договора;
48,00 лева - разноски към ЧСИ за връчване на нотариална покана;
840,02 лева - държавна такса платена на 09.10.2019 г. на PC
Петрич;
50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Вещото лице е изчислило размера на задълженията към момента
на изготвяне на експертизата 21.02.2022г. по същия договор общо
размер на 25 723,26 евро и 3 199,27 лева, както следва:
18 749,15 евро - главница;
1 192,47 евро - редовна лихва за периода от 10.01.2019 г. до
26.09.2019 г.;
1016,22 евро - наказателна лихва за периода от 10.01.2019 г. до
26.09.2019 г.;
67,73 евро - наказателна лихва за периода от 26.09.2019 г. до
09.10.2019 г.;
187,48 евро - такса по договора;
4 510,21 евро - законна лихва за периода от 09.10.2019 г. до
21.02.2022 г.;
48,00 лева - разноски към ЧСИ за връчване на нотариална покана;
840,02 лева - държавна такса платена на 09.10.2019 г. на PC
Петрич;
9
50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение;
79,25 лева - нотариус Красимира Минкова по ИД № 557/2019 г.;
1 815,00лева - държавна такси платена на 02.02.2021 г на ОС-
Благоевград;
25,00 лева - сума платена на 08.03.2021 г. на ЦРОЗ;
30,00 лева - хонорар за подновяване на ОЗ платен на 15.03.2021 г.;
12,00 лева - удостоверяване на подпис нотариус Минкова;
300,00 лева - за вещо лице платена на 13.07.2021 г. ОС
Благоевград.
Съдебно – счетоводната експертиза сочи, че размерът на
обезщетението за забава за период от 04.04.2016 г. до 26.09.2019г.
(датата на обявяване на предсрочна изискуемост) е 1016,22 евро.
На следващо място e определила, че размерът на дължимата
законна лихва от датата на обявяване на предсрочна изискуемост –
26.09.2019г. до датата на входиране на Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК е 67,73 евро.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че заради
спецификата на договора за кредит – овърдрафт, лицето в различни
периоди е теглило и погасявало различни суми. Той е теглил много
повече от 25 000 евро, които са му отпуснали. Сумата по договора от
25 000 евро може да се усвои няколко пъти и затова
кредитополучателят е усвоил 275 000 евро и е върнал 250 000 евро.
Експертът е констатирал, че в заемната сметка на „Никомак Транс“
ЕООД, стоят задълженията само по този договор за кредит, а анализът
на всички платежни нареждания показва, че постъпилите суми за
погасяване на кредита са за целия срок на договора, т.е. от началото на
усвояването му 08.04.2016г. до последната дата, на която има
погасяване – 10.01.2019г.
Пояснява, че дължимата главница в размер на 18 749,15 евро е
10
определил по погасителния план, който е към Анекс № 1 и до
10.12.2018 г. погасителните вноски са изплатени изцяло и са общо 9
бр. Дължимата главница от 18 749, 15 евро се формира от дължимата
главница по погасителен план 24 999,11 евро минус погасените 9 бр.
вноски за главница в размер на 6 249,96 евро. Дължимата главница е
формирана само от главница. В тази връзка няма капитализиране на
лихви към главницата в процесното правоотношение. Редовната лихва
си стои начислявана и си стои към задължението.
Въз основа на изложеното от фактическа страна,
Благоевградският окръжен съд приема следните правни изводи :
Преди разглеждане на исковете по същество следва да се
прецени основателността на възражението за погасяване на
поръчителството на основание чл. 147, ал.1 от ЗЗД. Константната
съдебна практика, а и задължителната такава (т.4 от ТР№4/2013г. на
ОСГТК на ВКС) приема, че този срок е преклузивен. Това означава, че
с изтичането му се погасява поръчителството. Ето защо изтичането на
срока по чл. 147, ал.1 от ЗЗД, към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, е абсолютно основание за
отхвърлянето по отношение на поръчителя на заявлението за цялото
вземането, респ. за онези погасителни вноски, за които е изтекъл. Ако
заповедният съд не е съобразил изтичането на този срок и е издал
заповед за изпълнение и за вземане, за което горният преклузивен
срок е изтекъл, това възражение на поръчителя следва да бъде
разгледано в производството по чл. 422, ал.1 от ГПК, както е в
настоящия казус.
Това възражение е неоснователно, тъй като в договора за кредит
овърдрафт е уговорено задълженията по договора за кредит да се
погасяват с месечни погасителни вноски и кредитът е обявен за
изцяло предсрочно изискуем. Предсрочната изскуемост е настъпила
на 27.09.2019г., защото кредиторът е упражнил правото си по т.22,
б.“б“ да превърне кредита заедно с лихвите в предсрочно изискуем с
11
изтичането на двуседмичния срок по чл. 50, ал.4 във вр. с чл. 47, ал.1
от ГПК от залепване на уведомлението. Уведомлението е залепено на
12.09.2019г. и срокът е изтекъл на 26.09.2019г., поради което от
27.09.2019г. кредитът е изцяло предрочно изискуем.
Възприетата в Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. на
ВКС по тълк. д. № 5/2019 г., ОСГТК, докладчици съдия Любка
Андонова и съдия Петя Хорозова задължителна съдебна практика е,
че при уговорено погасяване на главното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл.
147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на
целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост.
Както беше посочено, изискуемостта на целия дълг е настъпила на
27.09.2019г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК срещу длъжниците – кредитополучател и поръчител, е
депозирано в съда на 09.10.2019г., т.е. преди изтичане на 6 – месечен
срок.
Горните изводи не се променят от обстоятелството, че
предсрочната изискуемост не е обявена на поръчителя Г. Н., тъй като
кредиторът няма такова задължение към поръчителя, а само към
кредитополучателя. Правните последици от уведомяването за главния
длъжник настъпват и за поръчителя.
За да се прецени основателността на исковете, предмет на
разглеждане в настоящото производство, следва да бъдат обсъди
възраженията за неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП,
формулирани от особените представители на ответника. Същите са за
чл.1, б.“б“ и б.“д“; чл. 4; чл.7 и чл. 10 от договора за поръчителство и
за чл.3 - чл.5; чл.8 – чл. 10 от Анекс №1 от 30.03.2017г. Посочените
договорки, според процесуалните представители на ответницата, са
нищожни на основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП.
Оспорената клауза на чл. 10, б.“д“ от договора за поръчителство
дефинира начина на определяне на възнаградителната лихва, т.е.
12
цената на предоставения на кредитополучателя паричен ресурс. Тази
клауза попада в изключнието по чл. 144, ал.3, т.1 от ЗЗП, която
предвижда, че разпоредбите на чл. 143, ал. 2, т. 7, 11 и 13 не се
прилагат по отношение на сделките с ценни книжа, финансови
инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера
на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на
търговеца или доставчика на финансови услуги. Безспорно е в случая,
че оспорената договорната клауза обвързва цената на финасовата
услуга - предоставен кредит, с индекс, който е извън контрола на
Банката.
На следващо място чл. 144, ал.4 от ЗЗП регламентира, че
разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 13 не се прилага при клаузи за
индексиране на цени, при условие че клаузите са законосъобразни и
методът за промяна на цените е описан подробно и ясно в договора.
Установява се от оспорената клауза, че не противоречи на
императивни разпоредби на закона и сочи начина, по който може да се
променя лихва.
Клаузите на чл.1, б.“б“ и б.“в“; чл. 4; чл.7 и чл. 10 от договора за
поръчителство, не запълват нито една от хипотезите за нищожна
клауза по чл. 143 от ЗЗП. Заедно с това съдът не споделя
възражението на особените представители на ответника, че чл.4 от
договора за поръчителство противоречи на чл. 58 от ЗКИ. Посочената
норма императивно урежда задължението на Банката при отпускане
на кредит да предостави безплатно и в писмена форма на клиента
своите условия по кредитите, като е посочен минимума дължима
информация. Тази норма е неприложима към договора за
поръчителство, защото визира задълженията й за предоставяне на
преддоговорна информация при договори за кредит.
Решаващият състав счита, че нормата на чл. 33, ал.2 от ЗПК, на
която се позовават особените представители на ответника, е
13
неприложима в казуса, тъй като кредитополучателят по процесният
договор за кредит овърдрафт не е потребител, а търговец и целта на
кредита е да подпомага търговската му дейност.
Оспорени като неравноправни са и клаузите на чл.3 - чл.5 от
Анекс №1 от 30.03.2017г., които създават права за кредитополучателя
и те очевидно не го поставят в неравноправно положение спрямо
кредитора и не са в негова вреда.
По отношение на оспорените клаузи на чл.8 – чл. 10 от същия
анекс, съдът приема, че правата на кредитора, които регламентират не
водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
Банката – от една страна, и на потребителя – от друга страна.
Заедно с това за клаузите на Анекса, за които са направени
възражения за нищожност, поради неравноправност на същите, следва
да се посочи, че са клаузи по договор между Банката и търговец, а по
отношение на последния не се прилагат правилата за защита на
потребителите.
По основателността на иска с правно основание чл. 430, ал.1 от
ТЗ :
Категорично се установи в казуса, че на 04.04.2016г. между
ищеца и „Никомак транс“ ЕООД е бил сключен договор за банков
кредит – овърдрафт, по силата на който банката е предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на 25 000 евро. Доказателствата
безспорно сочат, че банката е изпълнила своевременно и при
условията на договора задължението си да предостави цялата сума по
договора, която е усвоена от кредитополучателя. В същия смисъл са и
категоричните констатации на съдебно - счетоводната експертиза. От
последната се установи също, че максималният размер на сумата по
Договор за кредит овърдрафт № 3/04,04,2016 г. е 25 000 евро, която
сума е усвоявана и връщана многократно за периода от 04.04.2016 г.
до 05.04.2018 г. Към датата на сключване на договора усвоеният
кредит е в размер на 24 999,11 евро, за която сума е изготвен
14
погасителен план. Към 26.09.2019 г. непогасената главница е в размер
на 18 749,15 евро, като датите на усвояване и връщане на сумите са
показани подробно в таблица № 2 на заключението.
Вещото лице е изчислило, че за погасяване на кредита са
постъпили общо суми в размер на 261 098,44 евро, от които за
главница - 256 663,69 евро, за редовна лихва - 3 934,76 евро и за такси
- 499,99 евро.
Вещото лице е категорично, че последно погасяване е направено
на 10.01.2019г.
Ето защо към 23.08.2019г. Банката правилно е приела, че са
настъпили основанията по чл. 22, б.“б“ от Договора за кредит –
овърдрафт, според които тя има право да обяви кредита за изцяло
предсрочно изискуем при наличие на неплатени дължими суми по
лихви и/или главница. В Поканата - уведомление до длъжника,
банката го е информирала, че обявява кредита за изцяло предсрочно
изискуем. В резултата на това и по силата на поетото с договора
поръчителство за задълженията по договора между „Банка ДСК“ ЕАД
и „Никомак транс“ ЕООД, физическото лице Г. Н. е задължен
солидарно с кредитополучателя за задълженията за главница, лихви и
такси.
Съгласно нормата на чл. 122 от ЗЗД при солидарно задължени
длъжници, кредиторът може да иска изпълнение на цялото
задължение от когото и да е от тях. Ето защо като е насочил
претенцията си само към поръчителя, последният отговоря за цялото
задължени за неплатена главница. С оглед изчисленията на вещото
лице за размера на непогасената такава, следва че искът е изцяло
основателен.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че възражението
по чл. 110 от ЗЗД за изтекла погасителна давност по отношение на
задълженията за главница е неоснователно.
15
По исковете с правно основание чл. 430, ал.2 от ТЗ:
Претенцията за установяване съществуването на вземането за
неплатена редовна лихва за периода от 10.01.2019г. – датата на
последното плащане на задължения по договора до 26.092091г. –
датата на обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем,
намира договорното си основание в чл.11.1 от Договора.
Възнаградителната лихва е предвидена в размер на 3- месечния
EURIBOR плюс договорена надбавка от 9, 744 процентни пункта, като
крайният размер на годишната лихва не може да бъде по – нисък от 9,
5 % независимо как се отразява промяната на 3- месечния EURIBOR
на договорената лихва.
Съгласно заключението на съдебно – счетоводната експертиза,
към датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК 09.10.2019 г. неплатените задължения
по договор за кредит - овърдрафт № 3/04.04.2016 г. и Анекс №1 към
него са 1 192,47 евро редовна лихва за периода от 10.01.2019 г. до
26.09.2019 г., 1016,22 евро наказателна лихва за периода от 10.01.2019
г. до 26.09.2019 г. и 67,73 евро наказателна лихва за периода от
26.09.2019 г. до 09.10.2019 г.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че възражението
по чл. 111, б.“в“ от ЗЗД за изтекла погасителна давност по отношение
на задълженията за възнаградителните и наказателните лихви е
неоснователно.
Ето защо установителните претенции следва да бъдат уважени в
изчислените от вещото лице размери.
Претенцията на Банката за установяване задължението й за
заплащане такси по Тарифата й за банкови такси също е договорена
между страните в договора, от който е възникнало правоотношението.
Същите са изчислени от вещото лице съгласно т. 26 от Договора и са в
размер на 187,48 евро и 48 лева, т.е. така както ги претендира Банката.
Ето защо и за тези вземания установителният иск на банката следва да
16
бъде уважен.
Последица от уважаване на установителните искове, предявени
по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК е осъждането на длъжника
за заплати на заявителя в заповедното производство направените
разноски за същото, които в казуса възлизат на 840, 02лв. държавна
такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода от спора и на основане чл. 78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за
исковото производство в размер общо на 2 955, 02лв.
Съдът констатира, че неправилно е определена дължимата
държавна такса за установителните искове, поради което следва да
осъди с настоящото решение ищеца да довнесе дължимата разлика от
97, 87лв.
Така мотивиран, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Н., ЕГН
**********, с постоянен адрес в Благоевград, ул.“Бор“ №2
съществуването на вземанията на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
ул.“Московска“ №19 в размер на 18 749, 15(осемнадесет хиляди
седемстотин четиридесет и девет евро и 15 евро цента) евро главница,
ведно със законната лихва, считано от 09.10.2019г. до окончателното
плащане; 1 192,47(хиляда сто деветдесет и две евро и 47 евро цента)
евро договорна(възнаградителна) лихва за периода от 10.01.2019 г. до
26.09.2019 г.; 997, 38(деветстотин деветдесет и седем евро и 38 евро
цента) евро лихвена надбавка за забава за периода от 10.01.2019 г. до
26.09.2019 г. и 67,73(шестдесет и седем евро и 73 евро цента) евро
лихвена надбавка за забава за периода от 26.09.2019 г. до 08.10.2019
г.; 48(четиридесет и осем) лева разноски по кредита; 187, 48(сто
17
осемдесет и седем евро и 48 евроцента)евро такси по кредита, за които
е издадена Заповед №3012 от 10.10.2019г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.
№1854/2019г. по описа на Районен съд гр. Петрич, произтичащи от
Договор за кредит овърдрафт №3/04.04.2016г. и Анекс №1 от
30.03.2017г., сключени между „Банка ДСК“ ЕАД, като кредитор и
„Никомак Транс“ ЕООД, ЕИК ********** като кредитополучател и
Договори за поръчителство от 04.04.2016г. и 30.03.2017г., сключени с
Г. Н., като ОТХВЪРЛЯ иска за признаване съществуването на
вземането за договорна(възнаградителна) лихва за периода от
10.01.2019 г. до 26.09.2019 г. за разликата над 1 192,47 евро до
предявения размер от 1 416, 91евро.
ОСЪЖДА Г. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес в
Благоевград, ул.“Бор“ №2 да плати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
ул.“Московска“ №19 разноски за заповедното производство по ч.гр.д.
№ 1854/2019г. на ПРС в размер на 840, 02лв. държавна такса и 50лв.
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес в
Благоевград, ул.“Бор“ №2 да плати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
ул.“Московска“ №19 разноски за исковото производство в размер
общо на 2 955, 02лв.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул.“Московска“ №19 да внесе по
сметка на Благоевградския окръжен съд още 97, 87лв. държавна такса
за разглеждане на исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба, в 2 –
седмичен срок от връчването му на страните, пред САС.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
18
19