Р Е
Ш Е Н
И Е
№
381
гр.Горна Оряховица,24.11.2020 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, трети състав, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТЕЛИНА ЦОНЕВА
при участието на секретаря Снежана Г., като разгледа
докладваното от съдията Цонева Гр.д. №
1009 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на А.Г.Г. чрез адв.И. против „Енерго-Про Продажби”АД с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна,
район „Владислав Варненчик” Варна
Тауърс-Г, бул.”Владислав Варненчик”№258, представлявано заедно от всеки двама
от членовете на управителния му съвет, а именно: Г.К., П. Ст.С. и Я.М.Д., иск с правно основание по чл.55 ал.1 от ЗЗД,
представляваща недължимо изискана и заплатена такса от 38,00 лв. (тридесет и
осем лева), представляваща сбор от начислените и събрани без основание суми по два броя фактури
съответно с № ********** и N° ********** и двете от 30.06.2020 година.
Ищецът
твърди, че П.Т.Е.с ЕГН ********** е потребител на
продаваната от ответното дружество „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ" АД ел. енергия
за битови нужди по см. на §1, т. 42 от Закона за енергетиката, за имот с
административен адрес: град ****************, обект с номер: ********** и
клиентски номер: 150018****. Отчитането на ползваната ел. енергия се
осъществявало посредством монтиран СТИ/ електромер, който бил присъединен към
електропреносната мрежа, поради което за П.Т.Е.възникнало задължението да
заплаща използваната и отчетена ел. енергия на ответното дружество.
На 14.05.2020 год. ответникът издал фактура №
********** за сумата от 47,37 лева, която била за консумирана ел. енергия за
периода от 23.03.2020 година до 22.04.2020 година, от които данъчна основа от
39,16 лева и ДДС в размер на 20% или 7,83 лева и неустойка за просрочие 0,38
лева. Срокът за плащане бил 01.06.2020 година, но П.Т.Е.не извършил плащане в
срок. Поради това подаването на ел. енергията било преустановено по искане на
ответното дружество от страна на третото лице „Електроразпределение Север"
АД, без „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ" АД да е предупреждавало П.Т.Е.за това
предстоящо спиране.
На 30.06.2020 година П.Т.Е.заплатила на ответното
дружество сумата общо в размер на 38,00 лева, за възстановяване на захранването
на обект с номер: ********** и административен адрес: град ***************с
клиентски номер: 150018****, за което били издадени два броя фактури съответно
с № ********** и N° ********** и двете от 30.06.2020 година. След заплащане на
сумата захранването било възстановено. Към момента на това възстановяване П.Т.Е.все
още имал валидно сключен договор за доставка на ел. енергия с ответното
дружество.
С Договор за прехвърляне на вземане от 07.07.2020 година
П.Т.Е.продала на ищеца А.Г.Г. вземането
си. Ответното дружество било уведомено за прехвърлянето с Уведомително писмо на
24.07.2020 година. Ищецът твърди, че с договорът за цесия се променя една от
страните по материалното правоотношение - кредитора, която промяна не зависи от
настъпването на обективни факти предвидени в договора сключен между страните,
респ. наличието на конкретни уговорки постигнати от страните. Законодателят е
създал императивна материалноправна норма, която поставя изискване относно
действието на договорът за цесия както за длъжника, така и за всички трети
лица, а именно надлежно съобщаване за цесията съгласно чл.99, ал.З, пр.първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Ищецът твърди , че това изискване на закона е
изпълнено и към момента на образуване на настоящото производство страна по
материалното правоотношение между П.Т.Е.и ответното дружество като кредитор е
вече ищецът. Ищецът твърди , че ответното дружество дължи на ищецът сумата от
38,00 лева, заплатена му на посоченото по- горе основание като твърди, че
такова не съществува, тъй като ответникът не е извършвал разходи за
възстановяване на ел. захранването, така определената такса е в
противоречие на разпоредбите на член 122- 124 от Законът за енергетиката,
които не предвиждат такси за възстановяване на ел. захранване, така
начислената такса от 38,00 лева е въведено неравноправие,неравнопоставеност
между потребител и доставчик на ел. енергия в смисъла на разпоредбите на
Законът за защита на потребителите (ЗЗП), както и липсва индивидуално
договаряне на условията с потребителя- праводател, поради което клаузата от
Общите условия (ОУ) за вреди въз основа, на която е начислена посочената сума е
нищожна.
Ищецът твърди, че ответното дружество се е обогатило
неоснователно за негова сметка, тъй като е получило сумата от 38,00 лева без
основание. Счита, че при така направените възражения следва да се докаже, че е
налице валидно сключен договор за цесия, че цедентьт бил в договорни отношения
с ответното дружество и че на него била начислена процесната сума, както и че
той заплатил тази сума на ответното дружество неоснователно.Съгласно член 7,
ал. 3- та от ГПК съдът служебно следва да следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор сключен с потребител, какъвто ищецът твърди, че е този сключен
между ответното дружество и цедента- П.Т.Е., т. е. съдът е длъжен да прецени
дали има факти и правни обстоятелства, които да водят до неравнопоставеност на
клаузи по потребителски договори дори и в случай, че няма наведени пред него
възражения в този смисъл, ищецът
релевира изрично такова. Съгласно член 146, ал. 1- ва от Законът за защита
на потребителите (ЗЗП) неравноправните клаузи в договор сключен с потребител са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Легалната дефиниция на
„неравноправна клауза" се съдържа в член 143 от ЗЗП и това е всяка
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя.Ищецът твърди , че в Общите
условия на договорите за продажба на ел. енергия на „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ"
АД (ОуПЕЕ) за продажба на електрическа енергия на ответното дружество има
норми, които са нищожни, тъй като уговарят неравноправни клаузи. Към днешна
дата, както и към момента на прекъсване подаването на ел. енергията действат
ОУПЕЕ одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР.Причина за това е, че с
Решение № 595 от 17.01.2017 г. на Върховния административен съд (ВАС)
окончателно е отменено Решение № от
21.07.2014г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР,
понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране), с което са одобрени Общи
условия за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи" АД (настоящо фирмено
наименование „Електроразпределение Север" АД), влезли в сила на 07.09.2014
г. С Решение № 798 от 20.01.2017 г. на ВАС окончателно е отменено Решение от
21.07.2014 г. на ДКЕВР, с което са одобрени Общи условия за продажба на
електрическа енергия на ЕНЕРГО- ПРО Продажби АД, влезли в сила на 07.09.2014
г.Съгласно горецитираните решения на ВАС Комисията за енергийно и водно
регулиране ще поднови процедурите по одобряване на нови Общи условия на
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД и нови Общи условия на Електроразпределение Север
АД. След отмяната до одобряването от Комисията за енергийно и водно регулиране и
влизането в сила на нови Общи условия, дружествата ще прилагат в отношенията с
клиентите си действалите преди 07.09.2014 г. Съгласно член 21, ал. 1- ва от
тези ОУПЕЕ от 2007- ма година:"„ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД изисква от
„Електроразпределение Север" АД възстановяване на снабдяването с
електрическа енергия след отпадане на основанията за прекъсването. Когато
прекъсването е по вина на потребителя, снабдяването се възстановява след като
последния заплати на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД и „Електроразпределение
Север" АД всички направени разходи за прекъсване и за възобновяване на
снабдяването." Ищецът твърди, че клаузата противоречи на член 122- 124
от Законът за енергетиката, тъй като така предвиденото в ОУПЕЕ изискване на
„компенсиране от потребителя на разходите" за прекъсване и възобновяване
на снабдяването не намира опора в нормите на ЗИ. В член 123, ал. 1 е записано,
че доставчиците от последна инстанция, обществения доставчик, крайните
снабдители, производителите и търговците на ел. енергия имат правото да
преустановят временно снабдяването с ел. енергия на крайните потребители при
неизпълнение на задължението по договора за продажба на тази ел. енергия, напр.
неизпълнение на задължението за плащане в срок на всички суми във връзка с това
доставяне, вкл. и потребената ел. енергия. Според разпоредбата на член 124 от
ЗЕ, енергийното предприятие възобновява снабдяването и/ или присъединяването на
клиентите след отстраняване на причините, довели до преустановяването т.
е. предприятието- ответник има задължение да възстанови снабдяването, като не
се сочи други условия за възстановяването, освен отстраняването на причините за
преустановяване на електроснабдяването по член 123, ал. 1 от ЗЕ. Поради това
ищецът счита, че клаузата е неравнопоставена по см. на член 143, т. 2 от Закона
за защита на потребителите, тъй като ограничава правата на потребителя,
призтичащи от закон.
При наличието на договорни отношения между две страни
в случая доставчик- потребител и претенция на едната от тях- в случая доставчика,
че от страна на потребителя има виновно неизпълнение на договорно задължение,
следва да се докажат по вид и размер разходите, които доставчика е претърпял.
Горната клауза от ОУПЕЕ допуска и реално позволява на доставчика за изисква
предварително заплащане на тези суми, като в същото време определя едностранно
и техния размер. Т. е. доставчикът сам определя обезщетението си за
претърпените от него вреди, поради включване и изключване на снабдяването с ел.
енергия към потребителя.Ищецът твърди, че това я прави неравноправна по см на
член 143, т. 18 и т. 19 от Законът за защита на потребителя. (Решение № 125
от 7- ми август 2015- та година по ТД № 990/2015- та година, първо ТО,
ВКС)
На следващо място не може
ответното дружество да събира от праводателят на ищеца суми като такси за
дейности, които то реално не извършва, а те се извършват от трети лице в случая
„Електроразпределение Север" АД. Електропреносната мрежа се обслужва от
това трето дружество и само то може да извършва прекъсване и възобновяване ел.
захранване по нея. Юридически това е разписано в цитираната вече по- горе норма
на член 20, ал. 1 от ОУДПЕЕ, „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД има право да
поиска от „Електроразпределение Север" АД да прекъсне или ограничи
снабдяването с електрическа енергия, в случай че битов потребител в срок от
10 (десет) дни и стопански потребител в срок от 3 (три) дни не изпълни което и
да е свое задължение, произтичащо от тези Общи условия или от подписаните
допълнителни споразумения между страните, включително при забава в плащането на
дължимите суми. Тази процедура се урежда между двете Дружества от НАРЕДБА № 6
от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа
енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, в член 48,
на която е разписано, че:"Преустановяване на присъединяването и преноса на
електрическа енергия се извършват въз основа на писмено нареждане на
ръководителя на съответния мрежови оператор или на упълномощено от него
длъжностно лице/' Следователно ответникът не е направил и няма как да
направи разходи за прекъсване и за възобновяване на снабдяването с ел. енергия
и такива не му се дължат. Т. е. сумата от 38,00 лева е получена при липса
на основание от ответника и то дължи нейното възстановяване. Тази сума е събрана
дори в нарушаване на собствените ОУ на „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ" АД, тъй като
съгласно член 20, ал. 2- ра Дружеството е следвало да изпрати до П.Т.Е.,
писмено предизвестие, съдържащо предупреждение, че ако в определения срок в
ОуПЕЕ ( десет дни) не последва изпълнение или допуснато нарушение не бъде
отстранено, ще последва прекъсване или ограничаване снабдяването с електрическа
енергия. При неизпълнение от страна на потребителя, след изтичане на дадения
срок, „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД има право да поиска от
„Електроразпределение Север" АД да прекъсне или ограничи снабдяването с
електрическа енергия. Такова писмено предупреждение до П.Т.Е.не е достигало.
На следващо място с вече
цитираното по- горе Решение N° 125 от 7- ми август 2015- та година постановено
по ТД № 990 от 2015- та година на ВКС е имал повод да се произнесе по идентичен
казус, приемайки, че аналогичната клауза на тази по член 21, ал. 1 от ОУ на
„Енерго Про Продажби" АД, макар и в ОУ на друго енергийно предприятие, в
частта им, в която е посочено- „.. .и след като клиента е компенсиран разходите
за прекъсване и възобноваване на захранването, в случаите когато
преустановяването е било по негова вина", е неравноправна по см. на
член 143 от ЗЗП клауза, а доколкото не е уговорено индивидуално, същата се
явява и нищожна на осн. член 146 от ЗЗП. В този смисъл е и актуална съдебна практика по Решение №
3232 от 15- ти юли 2019- та година по ГД № 4992/ 2019- та година на PC-
Варна
и Решение № 3278 от 16- ти юли 2019- та година на по ГД № 6437/ 2019- та година
на PC- Варна.
Плащането по силата на
договорна клауза, която е нищожна се явява направено без основание и обуславя
правният интерес на ищеца от воденето на настоящото производство, с което
претендира осъждането на ответното дружество да върне тази сума, ведно с
направените от ищеца разноски.
В този смисъл
се отправя искане да бъде постановено решение, с което да се осъди
ответника да заплати на ищеца А.Г.Г. сумата от 38,00 лева- представляваща
недължимо изискана и заплатена такса на 30.06.2020 година за възстановяване
преноса на ел. енергия на обект с номер
N° **********, с адрес на потребление: град ****************, за което
са издадени фактури с
Nq ********** и Ns ********** и двете
от 30.06.2020 година, ведно със законовата лихва върху тази сума считано от
датата на образуване на настоящото производство до окончателното й изплащане.
Претендират се и всички направени на инстанцията разноски, за които прилага
Списък на разноските по член 80 от ГПК, който е неокончателен- разноски за
държавна такса за образуване на настоящото дело, деловодни разноски и разноски
за процесуален представител.
В
законноустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, който счита иска за
допустим, но неоснователен и го оспорва.Ответникът
твърди, че ищецът не е
придобил вземането, чието присъждане претендира в настоящото
производство.Приложеният към исковата молба договор за цесия не е произвел
действие, както спрямо страните по тях, така и спрямо длъжника.
Абонатът е дължал
заплащане на сума в размер на 38.00 лв., представляваща такса за експресно
възстановяване на електрозахранването на прекъснат за неплатена енергия
потребител.
П.Т.Е., абонатен
номер ********** е потребител на електрическа енергия за обект, находящ се в
гр. ***********.
На 14.05.2020г.
ответното дружество е издало фактура № ********** на стойност 46.99 лв. за
ползвана, измерена с годно средство за измерване и отчетена електрическа
енергия в процесния обект. Срокът за плащане на тази фактура е 01.06.2020г.
Стойността й не е платена в срок.
По тази причина ответното дружество е изпратило предупреждение за
прекъсване на захранването на обекта в гр. Горна Оряховица и същият е включен в
списък за прекъсване на захранването.
Както и ищецът сам посочва в исковата си молба, снабдяването с електрическа
енергия действително е било прекъсвано.
Сумите по просрочената фактура е заплатена от абоната на 30.06.2020г.,
когато е заплатена и такса от 38 лв. за експресно възстановяване на подаването
на електрическа енергия.
Абонатът е включен
в списък за възстановяване на електрозахранването, което е и извършено.
Ищецът не е
придобил вземанията, чието присъждане претендира в настоящото
производство.Твърди се, че правната теория и съдебната практика са категорични,
че цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права (вземания), по
силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение -
кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по
силата на сключен между тях договор. Като всеки договор, цесията трябва да отговаря
на всички условия за действителност на договорите. Могат да бъдат цедирани
както вземания, така и права, чиято прехвърлимост е допустима от закона и
следва от тяхното естество - чл. 99, ал. 1 ЗЗД. От правилото, установено в ал.
2 на посочената норма, според което вземането преминава върху цесионера в
обема, в който цедентът го е притежавал следва, че предмет на цесионната сделка
могат да бъдат само съществуващи вземания, т. е. тяхното съществуване е условие
за нейната действителност. Този извод следва и от каузалния характер на
цесионния договор, чиято валидност се преценява с оглед валидността на нейното
конкретно правно основание. Независимо от разнообразието на основанията, на
които цесията се извършва (продажба, дарение, даване вместо изпълнение и др.),
определеността, респ. определяемостта па съдържанието на престацията е
изискване за действителност на всяко едно от тях.
Договорът за цесия
винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание.
В случая ищецът се легитимира като носител на претендиралите суми въз
основа на представен от него договор за прехвърляне на вземане от 07.07.2020г.
В договора „прехвърляното вземане" не е определено, индивидуализирано.
За да се индивидуализира вземането, е достатъчно да са ясно посочени
неговите индивидуализиращи белези - страни, размер и основание.
В договора се сочи за техен предмет прехвърляне на вземане от „Енерго Про
Продажби" АД в размер на 38.00 лв. с ДДС, представляващо заплатена такса
за възстановяване преноса на електрическа енергия на обект с абонатен номер
**********, с адрес на потребление гр. ***********.
Така описаното не представлява вземане на П.Т.Е.към „Енерго Про
Продажби" АД, а негово задължение за заплащане на такса към „Енерго Про
Продажби" АД.
Паричните задължения не могат да бъдат предмет на прехвърляне по реда на
чл. 99 от ЗЗД, по който ред ищецът твърди да е станал титуляр на правото, което
претендира да му бъде присъдено в настоящото производство. Дори и да се приеме,
че описаното в чл. 1 от договорите е парично вземаме, то липсва
индивидуализация досежно неговото основание.
Ищецът сочи, че прехвърленото му вземане произтича от текста на чл. 55, ал.
1 от ЗЗД, тъй като представлява не дължимо заплатени от право дателя му суми.
В предмета на договора /чл. 1/, обаче, не се сочи, че сумата от 38 на
прехвърлените вземания има извъндоговорен характер / лв. е недължимо платена на
„Енерго Про Продажби" АД от П.Т.Е., т.е., че основанието неоснователно
обогатяване/.
Липсата на индивидуализация на прехвърленото вземане относно неговото
правно основание води до недействителност на договора за цесия, поради което
той не е породил каквито и да било правни последици.
Ищецът не е
придобил вземанията, които претендира да му бъдат заплатени с предявените от
него искови молби.
Длъжникът не е надлежно уведомен за
прехвърлените вземания.
Съгласно разпоредбите на чл.99, ал.З и ал,4 от ЗЗД предишният кредитор
трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането и от този момент
цесията има действие спрямо длъжника и третите лица. Уведомяването за цесията
трябва да бъде извършено от стария, а не от новия кредитор, тъй като целта на
закона е длъжникът да бъде защитен срещу ненадлежно изпълнение на лице, което
не е носител на вземането. Понеже прехвърленото вземане е възникнало от
правоотношение между длъжника и стария кредитор, напълно логично е изискването
съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария
кредитор, за да създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна
на стария му кредитор с нов/TP № 142-7 от
11.11,1954 г. на ОСГК на ВС, решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009
г., ТК, 11 ТО на ВКС/. Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в
чл.99, ал.З и ал.4 от ЗЗД действие.
В практика се приема и, че предишният кредитор има правото да упълномощи
новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник.
Според чл.36 от ЗЗД представителната власт възниква по волята на
представлявания, нейният обем се определя според това, което упълномощителят е
изявил /чл.39 от ЗЗД/.
В случая ищецът твърди, че е бил упълномощен от стария кредитор да уведоми
длъжника за прехвърленото с договора от 07,07.2020г. вземане, като представя
пълномощно за това.
От съдържанието на приложеното пълномощно по никакъв начин не може да се
извлече волята на упълномощителя, тъй като не става ясно за прехвърлянето на
кое точно вземане цесиоиерът се упълномощава да уведоми длъжника.
Освен това приложеното уведомление е отправено от ищеца в личното му
качество, без да се посочва, че действа като пълномощник на цедента.
По тази причина и неговото изявление до длъжника не би могло да се приеме,
че е извършено от името на цедента, респективно, че е изпълнено условието на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Такова изявление на цедента не е достигнало до длъжника и до настоящия
момент.
Не може да се счита за валидно уведомление депозирането от цесионера на
исковата молба пред съда, тъй като според изричната разпоредба на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, съобщението трябва да бъде извършено от цедента.
Доколкото в уведомлението прехвърленото вземане е описано по идентичен
начин, както в договора за цесия, по изложените по - горе съображения за
неопределеност на това вземане в договора за цесия, ответника счита че и
уведомлението е нередовно.
Няма как да породи действие уведомление до длъжника за прехвърляне на
вземане, което по никакъв начин не е индивуализирано, не е определено в него.
Ако прехвърленото
вземане не е конкретизирано, длъжникът няма как да знае кое точно вземане дължи
на новия кредитор, след като между него и първоначалния кредитор са възникнали
множество идентични на прехвърленото правоотношения.
Договорът за цесия
от 07.07.2020г. е нищожен на основание чл. 26. ал. 1. предл, първо от ЗЗД.
Договорът за цесия е сключен на 07.07.2020г., а длъжникът е уведомен за това
прехвърляне на 24.07.2020г.
В уведомлението, изпратено на ответното дружество, не се посочва и
съответно дава възможност за реално престиране на задължението на новия
кредитор /не е посочена негова байкова сметка/.Т.е. освен че от уведомлението
длъжникът няма как да разбере кое точно вземане е прехвърлено на новия
кредитор, на същия не е и предоставена възможност за извършване на плащане.
Уведомлението е подписано на 24.07.2020г. и е изпратено на ответното
дружество на същата дата.
Според входящия номер на исковата
молба /№7388/24.07.2020г./ в рамките на същия ден е депозирана и процесната
искова молба.Т.е. „новият кредитор", ищец в настоящото производство, е
направил всичко възможно ответното дружество да няма възможност да погаси прехвърленото
вземане, респективно да предотврати воденето на съдебното производство от
страна на новия кредитор против него.
Фактът, че праводателят на ищеца доброволно е заплатил таксата за
възстановяване на електрозахранването му преди 30.06.2020г., като по никакъв
начин не е оспорвал дължимосгта на тази суми до датата на получаване на
уведомлението от 24.07.2020г., както и фактът, че това уведомление и настоящата
искова молба са депозирани пред длъжника и съда в един и същи ден, с което на
практика ответното дружество е лишено от каквато и да било възможност да погаси
„дълга си" преди завеждане на исковото производство, - налице е явна
„злоупотреба с право".
Ищецът цели с настоящото производство да му бъдат присъдени разноски
/адвокатски хонорар/ в размер, многократно превишаващ исковата сума.
Завеждайки иска си ведно с връчване на уведомлението за извършена цесия
ищецът си е гарантирал невъзможността на ответното дружество да изпълни
доброволно и по тази начин да предотврати настоящото съдебно производство, в
това число и осъждането му за разноски.
Очевидно е изключителното намерение да се вреди - вземането е придобито от
ищеца с процесния договор за цесия с цел то да бъде съдебно заявено, без да се
даде възможност на длъжника да изпълни доброволно, като по този начин се
засегне в много по - голяма степен имуществената сфера на ответното дружество и
то бъде осъдено да заплати освен цедираната сума и разноските за водене на
съдебното производство.
Налице е очевидна злоупотреба с право, а никой не може да черпи права от
собственото си недобросъвестно поведение.
Действително, носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали
и кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на
материално и процесуално право поначало е правомерно. Това обаче не изключва
възможността за злоупотреба с право.
Злоупотребата с право е противоправна, тя е налице, когато правото се
упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на
други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите
на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД).
Сключването на договор за цесия само по себе си е правомерно, но в случая
то е сторено с единствената цел да се придобие вземане срещу минимална цена /20
лв./, което да бъде съдебно предявено, за да се присъдят на приобретателя на
вземането съдебни разноски на многократно по - висока стойност.
Ето защо
ответникът счита, че настоящият договор за цесия е нищожен на основание чл. 26.
ал. 1 предл. 1 от ЗЗД /противоречи на закона - чл. 57. ал. 2 от Конституцията и
чл. 8. ал. 2 от ЗЗД/, поради което и не е годен да поради правни последици -
ищецът не е придобил валидно съдебно заявеното от него вземане, а на това
основание и предявения от него иск е изцяло неоснователен.Абонатът е дължал
заплащане на сума в размер на 38.00 лв.. представляваща такса за възстановяване
на електрозахранването на прекъснат за неплатена енергия потребител.
Правото на
ответното дружество да преустанови временно снабдяването с електрическа енергия
на крайните клиенти произтича от текста на чл. 123 от ЗЕ. В цитираната разпоредба се
сочи, че доставчиците от последна инстанция, общественият доставчик, крайните
снабдители, производителите и търговците на електрическа енергия, каквото се
явява и „Енерго Про Продажби" АД. имат право да преустановят временно
снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на
задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително при
неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми
във връзка със снабдяването с електрическа енергия.
Правото за временно преустановяване на снабдяването с електрическа енергия
не може да се реализира в почивен или празничен ден, както и в деня, който го
предшества.
Според ал. 4 на посочената разпоредба сроковете на предизвестията и другите
условия за временно преустановяване на снабдяването се уреждат в договорите за
продажба на електрическа енергия, съответно в общите условия.
В ал. 5 изрично е посочено, че в тези случаи операторът на
електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа,
е длъжен да преустанови преноса на електрическа енергия към крайните клиенти по
искане на съответния доставчик.
Според чл. 124 от ЗЕ енергийното предприятие възстановява снабдяването
и/или присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до
преустановяването им.
Изцяло в съответствие с цитираните норми в общите условия на ответното
дружество, които са публикувани на сайта на дружеството са
уредени условията
за прекъсване и възстановяване на електроснабдяването от „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби" АД при неизпълнение на задълженията на потребителя.
В чл. 20 от Общите условия изрично е прието, че „ЕНЕРГО-ПРО Продажби"
АД има право да поиска от „Електроразпределение Север" АД да прекъсне или
ограничи снабдяването с електрическа енергия, в случай че битов потребител в
срок от 10 (десет) дни и стопански потребител в срок от 3 (три) дни не изпълни
което и да е свое задължение, произтичащо от тези Общи условия или от
подписаните допълнителни споразумения между страните, включително при забава в
плащането на дължимите суми.
Прието е и, че в тези случаи „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД следва да
изпрати до потребителя писмено предизвестие, съдържащо предупреждение, че ако в
определения срок в тези Общи условия не последва изпълнение или допуснатото
нарушение не бъде отстранено, ще последва прекъсване или ограничаване
снабдяването с електрическа енергия.
При неизпълнение от страна на потребителя, след изтичане на дадения срок,
„ЕНЕРГО- ПРО Продажби' АД има право да поиска от „Електроразпределение
Север" АД да прекъсне или ограничи снабдяването с електрическа енергия.
Според чл.21, ал. 1 от Общите условия „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД изисква
от „Електроразпределение Север" АД възстановяване на снабдяването с
електрическа енергия след отпадане на основанията за прекъсването.
Изрично е прието, че когато прекъсването е по вина на потребителя,
снабдяването се възстановява след като последният заплати на „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби" АД и „Електроразпределение Север" АД всички направени
разходи за прекъсване и за възобновяване на снабдяването.
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД възлага на „Електроразпределение Север"
АД възстановяване на прекъснатото електроснабдяване след изпълнението на всички
условия за възстановяването.
Според чл. 44 от Общите условия цените за допълнителните услуги,
предоставяни от „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД, се определят от „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби" АД и се публикуват в интернет страницата и Центровете за
обслужване на клиенти в срок от 14 (четиринадесет) дни преди влизането им в
сила.
Действащият към процесния период ценоразпис за допълнителните услуги,
предоставяни от „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД е публикуван на интернет
страницата на ответното дружество на адрес - https://www.energo-pro.bg/bg/Ceni-na-dopalnitelni-uslugi-Bitovi-klienti.
В случая ищецът е във виновно неизпълнение на задължението му за
своевременно заплащане на дължими суми във връзка със снабдяването му с
електрическа енергия. Дължимата цена на електрическа енергия не е заплатена в
срок. Горното обуславя правото именно на ответното дружество да прекъсне
снабдяването на процесния обект с електрическа енергия след като отправи до
абоната предизвестие. Такова предизвестие е отправено от страна на ответното
дружество.
Виновното неизпълнение на задълженията на абоната за своевременно заплащане
на консумираната от него електрическа енергия обуславя и правото на „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби" АД да възстанови прекъснатото електроснабдяване на ищеца едва
след заплащане на всички направени разходи за прекъсване и за възобновяване на
снабдяването.
Цената на въпросната услуга е определена в обявения ценоразпис на
дружеството и възлиза на сума в размер на 38 лв.
По тази причина и заплащането й от страна на праводателя на ищеца не е
лишено от основание.
Тази цена не е произволно определена, а е равна на цената, която
доставчикът на електрическа енергия заплаща на разпределителното дружество да
възстанови експресно прекъснатото ел. захранване на потребител, виновно
неизпълнил свое задължение.
Услугата - възстановяване на прекъснатото електрозахранване, реално е
извършена.
По тази причина и заплащането на сумата в размер на 38.00 лв. от страна на
праводателя на ищеца не е лишено от основание.
Клаузите, касаещи заплащането на сума в размер на 38.00 лв. за
възстановяване на прекъснато по вина на потребителя електрозахранване,
съдържащи се в общите условия на доверителя ми, не са оспорвани по съдебен ред
и по тази причина са приложими.
Същите и не са недействителни поради неравноправност по смисъла на чл. 143
от ЗЗП.
Според чл. 143, ал. 1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
По никакъв начин не нарушава изискването за добросъвестност, нито води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, правото на търговеца да му бъдат заплатени действително сторени от
него разходи за възстановяване на електрозахранване, когато то е прекъснато
единствено и само по вина на самия потребител.
Освен това клаузите на общите условия са обвързали ищеца, доколкото същият
изрично ги е приел.
Съгласно чл. 147а от ЗЗП при сключване на договор при общи условия с
потребител общите условия обвързват потребителя само ако са му били
предоставени и той се е съгласил с тях. Съгласието на потребителя с общите
условия се удостоверява с неговия подпис.
Моли искът да се отхвърли, претендира разноски.
От приетите писмени
доказателства: фискални бонове; общи условия на ответника; Фактури-
2 бр.; ОУ- Продажби; Решения ОУ-061/07.11.2007 на ДКЕВР; Публикации
на ОУ- Продажби, извлечение от протокол155/6-10-2008 г. на ДКЕЕВР; се
установява следното:
Ответникът Енерго-про Продажби АД е продавач на електрическа енергия на
обекта и на снабдяване с административен адрес: град ****************, обект с номер:
********** и клиентски номер: 150018****. Отчитането на ползваната ел. енергия
се осъществявало посредством монтиран СТИ/ електромер, който бил присъединен
към електропреносната мрежа.Захранването
с електрическа енергия до недвижимия имот на П.Е.е било прекъснато поради
забавеното плащане на месечната сметка за ток. На потребителя било обяснено, че
за да бъде възстановено захранването с електрическа енергия до недвижимия имот
е необходимо да бъдат заплатени просрочените задължения, както и такса за
възстановяване преноса на електрическа енергия в размер на 19,00 лв. Дадени са
указания още, че заплащането на тази наказателна такса се явява задължителна
предпоставка, за да бъде възстановено захранването с електрическа енергия до
собствения му недвижим имот. На 14.05.2020 год. ответникът издал фактура №
********** за сумата от 47,37 лева, която била за консумирана ел. енергия за
периода от 23.03.2020 година до 22.04.2020 година, от които данъчна основа от
39,16 лева и ДДС в размер на 20% или 7,83 лева и неустойка за просрочие 0,38
лева. Срокът за плащане бил 01.06.2020 година,
П.Е.не извършил плащане в срок/ факти, които не се оспорват от страните
по делото./. Поради това подаването на ел. енергията било преустановено/ факт,
който не се спори/.
На 30.06.2020 година П.Е.заплатила
на ответното дружество сумата общо в размер на 38,00 лева, за възстановяване на
захранването на обект с номер: ********** и административен адрес: град ***************с
клиентски номер: 150018****, за което били издадени два броя фактури съответно
с № ********** и N° ********** и двете от 30.06.2020 година/ факти, които не
спорят от страните/. След заплащане на сумата захранването било възстановено/
факт, който не спори от страните/.
По действителността
По делото
не се спори, че цедентът и ответникът са били във валидна облигационна връзка,
по силата на която ответното дружество е доставяло на цедента ел.енергия, на
процесния обект на потребление. По делото ищецът ангажира доказателства, че цедентът е
заплатил задълженията си по описаната по-горе фактура в установения срок.
Според представения договор за цесия от 07.07.2020г. П.Т.Е.прехвърля
на А.Г.Г. вземането си от „ Енерго Про Продажби“АД в размер на 38,00 лв. с ДДС,
представляваща заплатена такса за възстановяване на Енерго Про Продажби“АД на
30.06.2020г. за възстановяване преноса на енергия на обект с абонатен №
**********, с адрес на потребление ул.“*************.Подписано е изрично
пълномощно- А.Г.Г. да уведомява длъжника за прехвърленото вземане.
От
представеното по делото писмо, вх. №ИД-271/23.03.2012г., се установява, че
цедентът А.Г. е уведомила ответното дружество за извършеното на 07.07.2012г.
прехвърляне на ищеца на процесното вземане.
Прехвърлянето
на вземания и задължения е уредено в нормите на чл.99-100 ЗЗД. Цесията
е правен способ за прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на
която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор
става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на
сключен между тях договор. Могат да бъдат цедирани както вземания, така и
права, чиято прехвърлимост е допустима от закона и следва от тяхното естество
– чл.99 ал.1 ЗЗД. От
правилото, установено в ал.2 на посочената норма, според което вземането
преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал, следва, че
предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи
вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност.
Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго
правно основание. Освен това при прехвърляне на вземане първоначалният кредитор
е длъжен да уведоми длъжника за цесията – чл.99 ал.3 ЗЗД.
Възражението на ответника за нищожност на договора за цесия е
неоснователно. Съгласно решение №32/09.09.2010 г. по т.д. № 438/2009 г., ІІ ТО
на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК., неопределяемостта на прехвърлените бъдещи вземания води
до недействителност на цесията поради недействителност на продажбата, на
основание на която тя е извършена. Договорът за цесия на бъдещи вземания е
нищожен поради липса на предмет – чл.26 ал.2 ЗЗД. В настоящия случай обаче цедираното вземане не е неопределено, респ.
неопределяемо. В процесния договор е посочен размера на цедираното вземане,
както и основанието, от което произтича, т.е. налице е съществуващо вземане,
респ. договорът за цесия не е без предмет и същият не е нищожен на
основание чл.26 ал.2 ЗЗД.Налице е действителен
договор за цесия.
Следва да се разгледа направеното от ответника възражение за липса на
надлежно уведомяване за прехвърляне на вземането. Видно от приетите по делото
доказателства ищецът е изпратил на
ответника уведомления по чл. 99, ал. 3 ЗЗД , електронно съобщение прието от ответника, при наличие на изрично
пълномощно. Налице е противопоставимост на цесията на длъжника, която настъпва с оглед надлежното уведомяване за нея.
Изложени са възраженията,че на същата дата на връчване на съобщението е
депозирана и искова молба и не е
предоставен срок за изпълнение.Доколкото е налице константна практиката, поради
отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва
да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията може да се счете за надлежно съобщена на
длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил
иска си за изпълнение на цедираното вземане (решение № 123/24.06.2009 г. по т.
д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. №
1711/2013 г. на ВКС, І т. о.). В този смисъл още е и ТР ОСГК на ВС на НРБ №
1/54 г., а също така и решение № 3 по т. д. 1711/13 г. на ВКС,
I т. о., решение № 78 по т. д. 2352/13 г. на ВКС,
II т. о, всичките постановени по реда на чл. 290 ГПК/, без да се обсъжда въпроса дали е предоставен срок за
изпълнение, преди завеждане на исковото производство. Съгласно Решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, постановено по реда
на чл. 290 ГПК, цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е
връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор
е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, отново без да се обсъжда въпроса дали е предоставен
срок за изпълнение, преди завеждане на исковото производство.
На следващо място съдът счита исковата
претенция за основателна и поради следните съображения.
Съгласно практиката на ВКС клауза, която
позволява на предприятието да изисква предварително заплащане на суми за възстановяване на снабдяването, а и да
определя едностранно техния размер е неравноправна на основание чл.
143, т. 18 от ЗЗП, защото предоставя възможност на доставчика едностранно да
определя обезщетение за претърпени вреди, поради включване и изключване на
снабдяването /решение № 125/07.08.2015г. по т.д. №990/2015г. на ВКС, I ТО/.
Клаузата в ОУ за заплащане на такса за възстановяване на ел. захранването
противоречи на разпоредбите на чл.122-124 ЗЕ, като с нея се ограничават правата
на потребителя, произтичащи от закона.
Горепосочената клаузи за събиране на такси за
възстановяване на снабдяване и експресно възстановяване на снабдяването са
неравноправни и като такива противоречат на закона, следователно са
нищожни.
Възражението на ответника, че "Когато прекъсването е по
вина на потребителя, снабдяването се възстановява след като последния заплати
на ,,ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД и "Електроразпределение Север" АД
всички направени разходи за прекъсване и възстановяване на захранването"
не противоречи на закона, не е недействителна и представлява
основание да задържи процесните такси е неоснователно, тъй като в противоречие
на закона е това, че ответникът изисква предварително заплащане на тези
такси за възстановяване на електическото снабдяване като условие това да се
случи и че едностранно и без да изчисли конкретни разходи за всеки отделен
случай на възстановяване налага таксите в максималния допустим
размер съгласно решението на ДКЕЕВР от 6-10-2008г. за
икономически обосновани разходи за услгите на електроразпределителните
дружества.
Следователно сумата от общо
38,00 лева, за възстановяване на захранването на обект с номер: ********** и
административен адрес: град ***************с клиентски номер: 150018****, за
което били издадени два броя фактури съответно с № ********** и N° ********** и
двете от 30.06.2020 година- такси за възстановяване на снабдяване и експресно
възстановяване на снабдяването е получена от ответното дружество без
основание и подлежат на връщане съобразно чл. 55, ал. 1, изр. 1
от ЗЗД.
Следва да се уважи и акцесорната претенция за законна лихва върху тази сума считано от датата на образуване на
настоящото производство до окончателното й изплащане.
Разноски.
Съобразно искането
за присъждане на разноски на ищеца, както и пълното уважаване на
иска, ответната страна следва да заплати на ищцовата ДТ-
50 ,00 лв. и 300 лв., адвокатско възнаграждение,като неоснователно се явява
възражението за прекомерност, инвокирано от ответника,
направено своевременно. Съдът намира същото за неоснователно, доколкото
уговореното адвокатско възнаграждение на ищеца е в рамките на минимума,
предвиден в чл.7, ал.2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
С оглед изхода
на спора, разноски за ответника не се следват.
Водим от
горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК103533691; със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна
Тауърс, кула Г, бул. Владислав Варненчик № 258, представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния му
съвет, а именно: Г.К., П. Ст.С. и Я.М.Д. да
заплати на А.Г.Г. с ЕГН **********,
с постоянен адрес *** сумата от общо 38,00
/ тридесет и осем/лева, за възстановяване на захранването на обект с номер:
********** и административен адрес: град ***************с клиентски номер:
150018****, за което били издадени два броя фактури съответно с № ********** и
N° ********** и двете от 30.06.2020 година, ведно със законната лихва върху
тази сума считано от датата на образуване на настоящото производство до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД,
ЕИК103533691; със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс, кула Г, бул. Владислав
Варненчик № 258, представлявано заедно от
всеки двама от членовете на управителния му съвет, а именно: Г.К., П. Ст.С. и Я.М.Д. да заплати на
А.Г.Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***- 350 / триста и петдесет/лв.
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :