Определение по дело №316/2018 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 413
Дата: 9 юли 2018 г. (в сила от 27 юли 2018 г.)
Съдия: Пенка Николаева Братанова
Дело: 20181500200316
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юни 2018 г.

Съдържание на акта

О П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 413

 

гр. Кюстендил,  09.07.2018 г.

 

В    И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Кюстендилският окръжен съд,      наказателно отделение,

в откритото заседание

на девети юли

през две хиляди и осемнадесета година, в състав

 

                                       

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕНКА БРАТАНОВА

 

при секретаря М. С.

с участието на прокурора от КнОП Ангел Байрактарски

като разгледа докладваното от съдия Братанова      ЧНД № 316

по описа за 2018 г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

             

               Производството е по глава ХХХV „Производства във връзка с изпълнение на наказанията”, раздел І-„Предсрочно освобождаване”- чл. 437 и следващите от НПК.

              Образувано е по молба на осъдения С.Т.К.  за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание  „лишаване от свобода”.

                    Представителят на затворническата администрация-юрисконсурст Г., упълномощена  със заповед №Л- 714/05.07.2018 г., изразява становище за неоснователност на молбата и иска отхвърляне на молбата.

               Същото становище се изразява от представителя на КнОП.                   

                     Защитникът на  лишения от свобода К.- адв.Д.Д. пледира за уважаване на молбата за УПО.

               Лишеният от свобода С.Т.К. поддържа молбата си.

               Кюстендилският окръжен съд, след като събра доказателства, необходими за решаване на делото от фактическа и правна страна и след преценка на доводите на страните, приема за установено следното:

Лишеният от свобода С.Т.К. е постъпил в Затвора на 25.04.2017 година.

             Понастоящем изтърпява едно общо най-тежко наказание в размер на 8 години ЛС.

          Бил е осъден от Областен съд Гьотинген  на 8 години ЛС за престъпление по § 30 от Закона на наркотичните вещества на ФРГ (престъпление по чл. 242, ал. 2 от НК на Р България), която присъдена е приета да се приведе в изпълнение с определение № 415/22.06.2017 г. по ЧНД № 261/2017 г. на КнОС. Присъдата е влязла в законна сила на 19.05.2016 г., а определението на КнОС- на 20.07.2017 г. На основание чл. 457, ал. 5 от НПК е приспаднато времето на предварително задържане във ФРГ и Р България, считано от 21.03.2013 г. до влизане на определението в сила.

     С определение от 22.01.2018 г. по НОХД № 203/2017 г. на Окръжен съд – Перник К. е осъден на ЛС в размер на 8 години и глоба в размер на 100 000 лева за престъпления по чл. 354а, ал. 2, изр. 2-ро, предл. предпоследно, ал. 1, пред.последно, т. 4, във връзка с ал. 1, изр. 1-во, предл. четвърто, ал. 1, във вр. с ч. 20, ал. 2, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 29, ал. 1, буква“а“ от НК и по чл. 339, ал.1 НК.

      Тези наказания са групирани  от Окръжен съд- Перник с посоченото определение, като в съвкупността е включена и приетата за изпълнение присъда на Областния съд в Гьотинген и е определено общо наказание ЛС в размер на 8 години и глоба в размер на 100 000 лева.

          Междувременно спрямо същия е постановено още една присъда –от 13.02.2018г. по НОХД № 361/17г. на Окръжен съд- Перник, с която е осъден на ЛС и е определено общо наказание в размер на 5 години и 4 месеца за престъпления по чл. 252, ал.2 НК, чл.253, ал.3, т.2 НК и по  чл.255, ал.3 НК. Присъдата е влязла  в сила на 01.03.2018 г.

           С протоколно определение  от 18.04.2018г. по ЧНД № 55/2018г. на Окръжен съд- Перник е определено общо наказание  между цитираните по- горе три присъди- ЧНД № 261/17г. на Крос, № 203/17 г. на ПнОС и №361/17 г. на ПнОС- ЛС в размер на 8 години и глоба в размер на 100 000 лева при първоначален „строг“ на изтърпяване на наказанието. Приспаднато е времето, през което К. е бил задържан с МН по горепосочените дела, както и изтърпяната част на присъдата във ФРГ и в производството по ЕЗА.

        Последното определение е влязло в законна сила на 04.05.2018 г.

       Начало на наказанието е 27.11.2012 г.

        В затвора Бобов дол е постъпил на 25.04.2017 г., когато е преведен в РБългария  в изпълнение на ЕЗА.

    Към датата на произнасяне на КнОС – 09.07.2018 г. е изтърпял фактически – 5 години 7месеца и  8 дни, от работа- 6 дни, всичко- 5 години 7месеца и  16 дни; с остатък – 2 години 4 месеца и 16 дни.

               От представените от затворническата администрация доказателства и копие от затворническото досие /чийто оригинал по неизвестни причини е приложен към гражданско дело на СРС се установява, че при постъпване в затвора е изготвен скрининг за риск от вреди. Изготвен и първоначален доклад по чл.154 ЗИНЗС,  план за изпълнение на присъдата по  чл.156 от ЗИНЗС, както и  заключение от проведено скринингово изследване. Посочено е, че лишения от свобода притежава   притежава институционален и ограничения, демонстрира увереност в себе си и възможностите  да се справи с предизвикателствата на средата. Не приема отговорността за криминалното си поведение, отрича да го е извършил , не приема постановената присъда за справедлива,  тъй като се смята за невиновен. Рискът от вреди е среден за лишения от свобода, останалите лишени от свобода, персонала и  обществото на база отношението му към правонарушението и неприемането на отговорността за криминалните прояви. Рискът от рецидив е отчетен като нисък- 30 точки. Като дефицитна зона е отчетена една- отношение към правонарушението. 

     Отчетени са и ресурсите на лишения от свобода- зряла възраст, наличие на образование, добър интелектуален потенциал, добра обща култура, подкрепа на близтите и семейството.

       Понастоящем режима на изтърпяване на наакзанието е «строг». Прзе 2017г. е отказано изменението му в по- лек поради липса на формални основания за това.

      При преглед на затворническото досие правят впечатление честите му посещения  в СБАЛЛС за провеждане на лечение  в дентален център гр.София. Последното му превеждане там е на 30.05.2018г., продължило и  до момента на произнасянето на съда.

  Лишеният от свобода е показал отговорност при поставяне на персонални задачи, съдействал е за организиране на спортни мероприятия в групата. Избран е за отговорник по спортна дейност от м. февруари 2018 г.с добра приспособимост в групата- показал добър авторитет, не е декларирал дискриминационни нагласи, избягва конфликти, с добър самоконтрол. Не е наказван. Награждаван е с „писмена похвала“ и с „удължено свиждане“ за добро поведение и активно участие в спортна дейност- срвн. заповед № 52/ 15.01.2016 г. и № 350/19.04.2018г.    

 Няма данни  лишения от свобода да е работил в затвора.

 Становището на затворническата администрация за молбата е отрицателно, като мотивите се свеждат до това, че са договорени цели и задачи по плана на изпълнение на присъдата и работата по регистрираната дефицитна зона, която работа следва да продължи с оглед следване на прогресивната пенитенциарна система.

                  Предвид гореизложеното, КнОС намира, че молбата на лишения от свобода е неоснователна и следва да се остави без уважение по следните съображения:

             Предпоставките, визирани в чл.70, ал.1 НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на лишеното от свобода лице не са налице. Действително К. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание, респ. първата предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 НК е налице. Не е изпълнена обаче втората предпоставка, необходима за удовлетворяване на молбата му за допускане на УПО.

           Съгласно разп. на чл.70, ал.1 НК лицето следва да е дало доказателства за своето поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за тези доказателства в нормата на чл.439а от НПК- това са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от с.з., както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Посочената  законова разпоредба изисква цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в затворническото заведение.

            Настоящият съдебен състав намира, че поправянето на осъдения  не е завършено, респ. не са постигнати основните цели, поставени в планирането на наказанието, като работата по плана не е завършена. Свидетелство за това е плана за изпълнение на присъдата.  Поправянето на осъдения не е пълно, т.е. не са постигнати   целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленото на лишения от свобода спярмо дефицитната зона- отношение към правонарушението. 

        Видно от справката от затворническата администрация при престоя си в мястото за лишаване от свобода, К. няма наказания.  Същевременно има две награди, които са за спортни прояви. Според настоящия  състав К. не е осъзнал в пълна степен сериозността на правонарушението и причинените вреди. Това обстоятелство не представлява индикация за наличие на добро поведение по смисъла на закона. Изминалият фактически период на лишения от свобода в затвора е недостатъчен, за да се счита, че е постигната генералната превенция на наказанието.  Действително, към настоящия момент риска от вреди е нисък, но е видно от материалите в затворническото досие, че престоя в затвора е бил недостатъчен по посока на снижаване му. От друга страна следва да се има предвид, че действително общото наказание ЛС в размер на 8 години не е ниско, но същото е определено за многообразна престъпна дейност, в това число и на територията на друга страна, което е послужило като основание след превеждането на К. в България за сключване на две споразумения. В този аспект КОС счита, че процесът на поправително въздействие в насока промяна на мисленето му, повишаване на уменията за адекватно решаване на проблемите, постигане на значителни  положителни промени в съзнанието на лишения от свобода,  следва да продължи.

                 От една страна са налице декларирани нагласи за законосъобразен начин на живот и справяне с поставените му задачи, а от друга- е необходимо да се постави акцент на изграждане на критично отношение към правонарушението, извличане на поуки от минали действия и постъпки и адекватно разрешаване на проблеми.  Прави впечатление липсата на участие в трудови дейности, на отношение към труда. Необходимо е с оглед богатото криминално минало на лишения от свобода да се постигне преосмисляне на вредите последици от същото и да се извлекат поуки от негативен опит. Това са обстоятелства, които, преценени в съвкупност не могат да представляват достатъчно доказателство за превъзпитанието и поправянето си по смисъла на чл.439а от НПК и не могат да  мотивират извод за наличие на предпоставките по чл.70 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъденото лице от неизтърпяната част на наложеното му наказание. И това е така, тъй като съгласно установената съдебна практика - ПВС№ 7/75 г., изм. с ПВС№ 8/87 г., констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието с оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес. Необходимо е следователно да се продължи работата по посока постигане на съзнателни и цялостни положителни промени в съзнанието на осъдения,  характер и поведение, които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил. Работата  със същия следва да се задълбочи с цел проявление на настъпващи  значителни положителни промени, чийто  израз може да бъде обективиран както по посока спазване на дисциплината, така и в участие в трудови дейности, проява на инициативност, полагане на доброволен труд и др.  Изминалият фактически период на лишения от свобода в затвора е недостатъчен, за да се счита, че е постигната генералната превенция на наказанието.

               Представените към молбата доказателства за наличие на здравословни проблеми  в член на семейството на лишения от свобода са неотносими към предмета на доказване в производството по  чл.437 и сл НПК, поради което не следва да бъдат коментирани.

               По тези съображения, съдът намира, че молбата на осъдения С.Т. К. за допускане на условно предсрочно освобождаване е неоснователна и следва да се остави без уважение.

          Водим от гореизложеното и на основание чл.439- 440 НПК, окръжният съд

 

                                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

     

           ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С.Т.К., ЕГН ********** е роден на *** ***, с постоянен адрес:*** за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част на общото наказание „лишаване от свобода” в размер на 8 години при първоначално определен режим „строг“ , определено с протоколно определение от 18.04.2018г. по ЧНД № 55/2018г.- по описа на Окръжен съд – Перник, в сила от 04.05.2018г. за остатък в размер на 2 /две/ години, 4 /четири/ месеца и 16 /шестнадесет/ дни.       

   Предложения или нова молба по чл. 437 от НПК може да се правят не по-рано от 6 месеца от влизане в сила на определението.

                  Определението може да се обжалва или протестира пред АС- София в 7-дневен дневен срок, считано от днес по реда на глава ХХII от НПК.

             След влизане в сила на определението затворническото досие на лишения от свобода да се изпрати на Затвора гр.Бобов дол.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: