№ 81372
гр. София, 01.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Частно гражданско дело
№ 20231110128287 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на Б. Е. Д. К. ООД за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу Г. Б. С..
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница,
договорна лихва и лихва за забава, както и за разноските, съразмерно с уважената част, но
съдът намира, че следва да откаже издаването на заповед за следните суми: 286.47 лв. –
„бързо разглеждане“, сумата в размер на 409.05 лв. – „динамично плащане“ и сумата 160 лв.
– разходи за събиране на просрочени задължения.
Съдът, след като разгледа заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК и приложения договор за потребителски кредит и общи условия към него, намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за
изпълнение в срока по ал. 1, освен когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави, а съгласно т. 3 – при констатация за наличие на неравноправна клауза или
обоснована вероятност за наличие на такава клауза, от която произтича претендирано
вземане. Тази проверка при заявлението по чл. 410 ГПК обхваща само изложените
твърдения за обстоятелства, от които произтичат вземанията. Ако съдът констатира, че тази
клауза е във вреда на длъжника, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва
да направи извод за нейната евентуална неравноправност.
Процесният договор за кредит е сключен на 2022 г., като породените от него
отношения се регулират от специалните правила на ЗПК.
Уговорката в договора, с която е уговорено заплащане на такса за бързо разглеждане
на искането за кредит, преследва забранена от закона цел да се присъди още едно
обезщетение за забава. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава
1
на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Предвидената клауза за бързо разглеждане в процесния договор е
неравноправна, тъй като противоречи на чл. 10а и чл. 33 ЗПК.
Същото важи е за предвидената такса „динамично плащане“. Съществува обоснована
вероятност, че тази клауза е неравноправна, тъй като противоречи на чл. 10а и чл. 33 ЗПК.
Клаузата се явява неравноправна и на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като задължава
потребителя да заплаща разходите на кредитора за възнаграждение на неговите служители
или изпълнители, независимо дали и доколко същият се е възползвал от услугата
„динамично плащане“.
Не се установява кредитора да е извършил конкретни и специфични дейности
относими към посочените „услуги“ – за бързо разглеждане на документи /няма база, с която
да се сравни какъв е обичайния период за разглеждане на едно искане за кредит, във връзка с
предоставяните от кредитора финансови услуги – заеми от разстояние, нито пък на каква
база е определена таксата „Динамично плащане“ и дали реално е била предоставяна
уговорената срещу нея насрещна услуга от кредитодателя и в какъв обем/ .
Разпоредбата на чл.10а от ЗПК предвижда, че кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита
(ал.2) и не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие
(ал.3). Следователно законът не допуска в полза на кредитора присъждане на
допълнителните такси за разглеждане на искането за кредит и за управлението му. От друга
страна, когато е налице явно нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената
за това цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните
отношения. Съдът намира, че уговарянето на дължимост на сума в размер 524.89 лева за
„Бързо разглеждане“ и в размер на 750 лева за „Динамично плащане“ при отпуснат кредит
1500 лева, води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Възнагражденията се явяват нееквивалетни на насрещната престация на
заемодателя, поради което посочените клаузи за уговаряне на възнаграждение за
допълнителни услуги драстично нарушават принципа на справедливост и създават условия
за неоснователно обогатяване на заемодателя.
Съдът намира, че таксата за извънсъдебно събиране на вземането също не попада в
приложното поле на чл. 10а ЗПК. Срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а
изискуемостта й следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава (респ.
изтичане на 45-дневен срок на просрочие). В този аспект това вземане няма характер на
такса, тъй като не се дължи заради извършени разходи (по делото не са представени
доказателства за такива, а е видно, че таксата се дължи в твърд размер по тарифа на
кредитора без оглед на конкретно направени в случая разходи), а по същество служи като
обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал.
2 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата, която не може да надвишава законната лихва.
Следователно, в случай на забава, потребителят по договор за потребителски кредит дължи
само обезщетение в размер на законната лихва. Процесната клауза, регламентираща такса за
извънсъдебно събиране на вземането, преследва забранена от закона цел – потребителят да
заплати още едно обезщетение за забава, и в този смисъл е нищожна поради противоречието
й с императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
С оглед горното съдът намира, че е налице основание по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК за
отхвърляне на подаденото заявление в частта, с която се претендира такса „бързо
разглеждане“ и такса „динамично плащане“.
Така мотивиран, Софийски районен съд
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № от 25.05.2023 г. на Б. Е. Д. К. ООД, за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. Б. С., в частта относно претенциите за
издаване на заповед за изпълнение за сумата в размер на 286.47 лв. – „бързо разглеждане“,
сумата в размер на 409.05 лв. – „динамично плащане“ и сумата 160 лв. – разходи за
събиране на просрочени задължения.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3