№ 25505
гр. София, 22.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВА
като разгледа докладваното от ВА Частно гражданско дело №
20211110163390 по описа за 2021 година
РАЗПОРЕЖДАНЕ
22.03.2022 г., гр. София
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
като разгледа докладваното от съдия ВА ч. гр. д. № 63390/2021 г. по описа на СРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 ГПК.
Подадена е молба с вх. № 49277/14.03.2022 г. от „БД“ ЕАД, в която се твърди, че в
диспозитива на Заповед за изпълнение от 03.12.2021 г. по ч. гр. д. № 63390/2021 г. по описа
на СРС, II Г. О., 156-ти състав, съответно в издадения изпълнителен лист била налице
очевидна фактическа грешка, тъй като неправилно била изписана датата от която се дължала
мораторната лихва. Иска допускане поправка на очевидна фактическа грешка.
Съдът, като взе предвид направеното искане намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
От Заповед за изпълнение от 03.12.2021 г. по ч. гр. д. № 63390/2021 г. по описа на
СРС, II Г. О., 156-ти състав се установява, че съдът е посочил че се дължи законната лихва
от 05.11.2021 г. до окончателното плащане.
1
В случая, съдът констатира, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено на 05.11.2021 г.
Очевидната фактическа грешка е налице при всяко несъответствие между
формираната действителна воля на съда, видна от мотивите към съдебния акт, и нейното
външно изразяване в текста на акта, т.е. в неговия диспозитив – така Решение № 168 от
2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 580/2012 г., IV г. о., ГК.
В случая настоящият съдебен състав правилно е формирал правосъдната си воля, че
са били налице предпоставките на чл. 418 ГПК, във вр. чл. 417 ГПК и чл. 411 ГПК, за да
разпореди издаване на процесната заповед за изпълнение, като в същата правилно е отразена
и датата на законната лихва – от подаването на заявлението в съда до окончателното
плащане.
Без значение е факта, че заявителят е подал заявлението по пощата, респ. че е
удостоверил, че е подал заявлението на 29.10.2021 г. В случая законнната лихва от
подаването на заявлението до окончателното плащане е законна последица, проявление на
материалният правоувеличаващ ефект и не представлява самостоятелна претенция. За
мораторна лихва дължима за предходен момент се изисква същата да е ясно формулирана по
размер, период и основание, тъй като същата представлява самостоятелна претенция.
Въпросът за прекъсването на давността при приложение на правилото на чл. 125 ГПК
и чл. 62, ал. 2 ГПК, съобразно трайната практика на ВКС – вж. напр. Решение № 182 от
17.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 76/2010 г., II т. о., ТК, е без значение и не конкурира с
въпроса за момента на дължимост на законната лихва, като последица от предявяването на
иска или от подаване на заявлението. Има разлика в процесуалните ефекти, тъй като едното
касае приложението на чл. 116 ЗЗД, а другото касае законна последица, която е следствие,
както беше посочено от различен процесуален ефект.
С оглед изложеното, съдът намира, че не е налице очевидна фактическа грешка,
поради което искането следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 49277/14.03.2022 г. от „БД“ ЕАД, ЕИК:
..................., с която е поискано допускането на поправка на очевидна фактическа грешка в
диспозитива на Заповед за изпълнение от 03.12.2021 г. по ч. гр. д. № 63390/2021 г. по описа
на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението до
страната пред Софийски градски съд с частна жалба.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
2
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3