О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр. Ловеч, 11.03.2020 г.
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в закрито заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при секретаря ............................, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2464/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по повод постъпила искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против А.Р.Д. установяване на вземания по заповед за изпълнение и евентуални за присъждане на вземания по договор за потребителски кредит.
Постъпила е молба от ищеца с искане да се отмени разпореждането на съда, издал заповед за изпълнение, за даване на указания за предявяване на иск за установяване на вземане, да се обяви за влязла в сила заповедта за изпълнение и да се прекрати производството по делото, като се разпореди издаването на изпълнител лист в полза на ищеца. Ищецът се позова на промяната в разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, разписваща предпоставките за предявяване на иск за установяване на вземането, както и на постановката на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, разписваща право на съда в исковото производство да извършва самостоятелна преценка относно предпоставките за съществуването и надлежното упражняване правото на иск.
Досежно част от заявените искания /да отмени разпореждането на заповедния съд за даване на указания за предявяване на иск за установяване на вземане и да разпореди издаване на изпълнителен лист/ съдът в исковото производството не разполага с правомощия.
По искането за прекратяване на производството по делото и обявяване на заповедта за влязла в сила съдът намира първото искане за основателно, по съображения, различни от посочените в молба на ищеца.
Въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение против А.Р.Д. *** е образувано ч. гр. д. № 1848/2019 г. По него в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение. Връчване на заповедта на адреса, по заявлението не е направено, тъй като е установено, че той не съществува. В справката, ангажирано по делото, са вписани данни за регистриран настоящ адрес ***, но на него не са предприети действия по връчване. На постоянния адрес на длъжника връчване също не е извършено. Съобщението, изпратено до него е върнато в цялост, а в разписката е вписано, че по данни на бабата на адресата той не живее на него, а в Гърция. Установен е адрес по месторабота на длъжника, но на него също не е извършено връчване, тъй като според събраните данни от служители, открито на него, е установено, че длъжникът не е работа, ползва отпуск по майчинство, поради което книжата не са приети със задължение за предаване.
При тези данни по делото с разпореждане от 14.11.2019 г. съдът в заповедното производство е приел, че книжата до длъжника са връчени по реда на чл. 47 ГПК и е дал указания на заявителя за предявяване на иск за установяване на вземанията по заповедта.
От казаното до тук следва извод, че процедурата по връчване на издадена в полза на заявителя заповед за изпълнение не е приключила, поради което към настоящия момент не са налице законовите предпоставки за водене на иска за установяване на вземанията по нея.
Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК иск за установяване на вземане по издадена заповед се предявява при подадено възражение срещу изпълнението ѝ и когато заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителя е събрал данни, че адресата не живее на адреса. При отказано издаване на заповед за изпълнение искът на заявителя е осъдителен.
От данните по делото не се установяват предпоставките на нито една от посочените хипотези. Заповед в полза на заявителя е издадена, но към момента тя не е връчена на длъжника лично, чрез трето лице или при условията на чл. 47 ГПК. За установяване на вземанията по нея не може да се води иск по чл. 422 ГПК. Предпоставките за предявяване на такъв биха били налице в случай, че адресата не бъде открит на вписания в справката настоящ адрес /той е приоритетен пред постоянния, по аргумент от чл. 38 ГПК/, доколкото посочения по делото не съществува, на него няма друго лице, които да приеме книжа със задължение за предаване, поради което връчването се извърши чрез залепване на уведомление, като връчителят е събрал данни, че адресата не живее на адреса. След осъществяването на посочените факти на заявителя следва бъдат дадени отново указания за предявяване на иска за установяване на вземанията. Поради незавършената към момента процедура по връчване на заповедта за изпълнение искът за установяване на вземанията по нея е преждевременно заведен, а производството него подлежи на прекратяване.
При прекратяване производството по делото съгласно т. 13 на ТР № 4/2013 г. издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, с изключение на случая на прекратяване на производството по делото при сключена съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила.
Даденото тълкуване съдът намира, че не намира приложение в настоящата хипотеза, т. е. не са налице основания за обезсилване на заповедта.
Заповедта за изпълнение не е влязла в сила, тъй като към момента процедурата по връчването ѝ не е изпълнена. Не е налице и второто изключение, при което заповедта на се обезсилва – одобряване на спогодба досежно вземанията по заповедта. От казаното обаче не следва извод, че са налице предпоставките за обезсилване. При приключила процедура по връчване на заповедта последната може да влезе в сила поради неподадено възражение срещу нея в срок или след установяване на вземаният по нея с влязло в сила решение. Установените от съда пречките по хода на делото, основание за прекратяването му, не са следствие на действията на ищеца, спрямо който да са приложи разписаната в закона санкция – обезсилване на заповедта за изпълнение, а на неправилна оценка от съда в заповедното производство. Ето защо, съдът приема, че въпреки обсъдената по горе постановка на тълкувателното решение и изводите за наличие на основания за прекратяване на производството, заповедта за изпълнение не следва да се обезсилва.
В обективно съединяване с иска за установяване на вземане са предявени и осъдителни искове. Вътрешно процесуалното условие, под което те са предявени – отхвърляне изцяло или отчасти на исковете за установяване на вземането, при направените изводи за недопустимост на иска за установяване на вземане, не може да се сбъдне, поради което производството тези искове също подлежи на прекратяване. Допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството, че при издадена в полза на заявителя заповед за изпълнение, процедурата по връчването на която не е приключила, интерес от водене на осъдителен иск по отношение на вземания, предмета на заповедта, не е наличен.
Държавната такса в производството е събрана без основание, поради което, след влизане в сила на определението за прекратяване на производството по делото, ищецът може да заяви искане за възстановяването ѝ, като посочи сметка, по която тя да бъде преведена.
Препис от настоящото определение следва да се докладва на състава, разглеждащ производството по ч. гр. д. № 1848/2019 г. РС Ловеч, който, ако сподели изложените по горе съображения, може да отмени разпореждането си за даване указания за предявяване на иска за установяване на вземания и да довърши процедурата по връчване на заповедта за изпълнение.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК подадената от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД искова молба вх. № 14 044/17.12.2019 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2464/2019 г. на РС Ловеч.
УКАЗВА на ищеца, че след влизане в сила на определението за прекратяване на производството по делото, може да заяви искане за възстановяването на внесената държавна такса, като посочи сметка, по която тя да бъде преведена.
ДА СЕ ДОКЛАДВА настоящото определение, след влизането му в сила, на съдията докладчик по ч. гр. д. № 1848/2019 г. на РС Ловеч.
Определението може да се обжалва от ищеца в 1-седмичен срок от връчването му с частна жалба пред Окръжен съд Ловеч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: