Р Е Ш Е Н И
Е №698
гр. Русе, 25.04.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският
районен съд , II-ри граждански състав в публично заседание на 23-ти април, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: МИЛЕН
ПЕТРОВ
при секретаря ТЕОДОРА ПЕТРОВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 8438 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Ищцовото дружество „Топлофикация Русе” ЕАД твърди,
че ответницата е потребител на доставяна от дружеството топлинна енергия в
имот, находящ се в гр.Р., бул.”Ц. О.” №.., бл.”Ц.”, вх..., ет.... Заявява, че
ответницата не е заплатила стойността на ползваната топлинна енергия, визирана
в издадени от тях фактури за периода 24.02.2018г.- 24.04.2018г. на обща
стойност 473,59 лева. За събиране на вземането си ищцовото дружество подало заявление
по реда на чл.410 ГПК и било образувано частно гражданско дело № 6546/2018г. по
описа на РРС. Длъжникът не е бил открит на установените му постоянен и настоящ
адрес и съда му е предоставил 1-месечен срок съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК за
предявяване на иск срещу ответника.
„Топлофикация Русе” ЕАД моли съда да
постанови решение, с което да признае съществуване на вземането му по отношение
на П.Й.В. в размер на 473,59 лева - стойността на доставена топлинна енергия за
периода 24.02.2018г.- 24.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.10.2018г. до окончателното й изплащане и 16,41 лева – лихва за
забава за периода до 30.09.2018г. Претендира направените в настоящото
производство разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в
исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и
формулирания петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен
иск по чл.422 ГПК.
Ответницата П.Й.В., чрез назначения й от съда особен
представител взема становище за неоснователност на иска, в частта за
претендираната мораторна лихва. Не оспорва представените писмени доказателства
от ищеца.
По делото са представени писмени доказателства и е
приложено ч. гр. дело № 6546/2018г. по
описа на РРС.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно е от приложеното гр. дело №
6546/2018г. по описа на РРС, че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответницата за
сумите 473,59 лева - стойността на доставена топлинна енергия за 24.02.2018г.-
24.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
01.10.2018г. до окончателното й изплащане и 16,41 лева – лихва за забава за
периода до 30.09.2018г. Тъй като ответницата не е намерена за връчване на
издадената от съда заповед за изпълнение, съдът на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Ищецът
е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.
От представените по делото сметкофактури за
доставена топлинна енергия за процесния период, както и от приложеното на л.12
извлечение от сметка по партидата на ответницата се установява, че същата дължи на ищеца за
топлинна енергия за обект в гр.Р., бул.”Ц. О.” №.., бл.”Ц.”, вх..., ет.... за
исковите периоди общо 473,59 лева, както и лихва за забава общо в размер на 16,41
лева. Счетоводното извлечение от партидата на ответницата не е оспорено, нито
опровергано с противни доказателства относно неговата редовност, поради което и
съгласно чл.182 ГПК може да служи като доказателство за отразени в него факти.
Твърденията на ищцовата страна, че имота на ответницата е присъединен към
топлопреносната мрежа на „Топлофикация Русе” ЕАД, че в същия има отоплителни
тела, както и размера на дължимата се сума, безпротиворечиво се доказаха и от приложените
писмени доказателства.
По делото не се спори, че в исковия период
ответницата В. е ползвала доставената й от ищеца топлинна енергия в жилищния си
имот в гр.Р., бул.”Ц. О.” №.., бл.”Ц.”, вх..., ет.... Същата не е представила доказателства, че е
изпълнила задължението си да заплати на ищеца стойността на доставената
топлоенергия за процесните периоди.
При това положение съдът намира, че искът по чл.422 ГПК следва да се уважи, съобразно петитума на исковата молба, като се признае
за установено съществуването на вземането на ищеца за сумите 473,59 лева -
стойността на доставена топлинна енергия за
периода 24.02.2018г.- 24.04.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.10.2018г. до окончателното й изплащане и 16,41 лева –
лихва за забава за периода до 30.09.2018г. Следва да се отбележи и че съдът е
установил размера на дължимата се мораторна лихва на основание чл. 162 ГПК и
след извършване на изчисления с онлайн калкулатор, като този размер възлиза на
сумата от 16,50 лева и т.к. ищеца претендира 16,41 лева, то тази претенция е основателна.
На основание
чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по настоящото дело
разноски в размер на 325,00 лева – заплатена държавна такса за производството по
делото, юрисконсултско
възнаграждение и възнаграждение за
особен представител.Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по
тълкувателно дело №4/2013г., съдът който разглежда иска с правно основание
чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Предвид изхода на спора, ответницата следва да заплати на ищеца сумата 77,00 лева – разноски по
ч.гр.д 6546/2018г. по описа на
РРС.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено вземането на „Топлофикация Русе” ЕАД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”ТЕЦ Изток”, представлявано от
изпълнителния директор С. Ж. Ж.по отношение на П.Й.В., ЕГН:********** ***, в
размер на 473,59 лева - стойността на доставена топлинна енергия за периода 24.02.2018г.-
24.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2018г.
до окончателното й изплащане и 16,41 лева – лихва за забава за периода до
30.09.2018г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение от 02.10.2018г.
по ч.гр.д
6546/2018г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА П.Й.В.,
ЕГН:********** *** да заплати на “Топлофикация
Русе” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:гр.Русе, ул.”ТЕЦ
Изток”, представлявано от изпълнителния директор С. Ж. Ж. сумата в размер на 77,00 лева- разноски за
заповедното производство, както и сумата в размер на 325,00 лева - разноски
за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: