Решение по дело №85/2021 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 7
Дата: 20 април 2021 г. (в сила от 20 април 2021 г.)
Съдия: Теодора Василева Василева
Дело: 20213400500085
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. гр.Силистра , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шести април, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева

Кремена И. Краева
при участието на секретаря Мирена В. Стефанова
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско
дело № 20213400500085 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе в предвид следното:

Предявена е въззивна жалба от Т. М. Т. с ЕГН- **********, от гр. Силистра,
против решение № 260534/24.11.2020 г. по гр.д.№ 651/2020 г. по описа на Силистренския
районен съд, в частта, с която ОТХВЪРЛЕН предявения от него иск против Г. Т. М. с ЕГН
**********, негова дъщеря, чрез нейната майка и законен представител М. Т. Т. с ЕГН
**********, от гр. Силистра, за намаляване на дължимата към ответницата издръжка от
присъдената с решение № 234 / 25. 03. 2020 г. постановено по гр. д. № 1298 / 2019 г. по
описа на Силистренски районен съд за разликата от 300 лева месечно до 180 лева месечно.
Жалбоподателят е изложил подробни съображения, съгласно които счита, че решението е
незаконосъобразно и необосновано в тази част, поради което моли да бъде отменено и
уважена изцяло исковата му претенция. В с.з. пред тази инстанция се явява лично и с адв.
Петрова от АК, гр. Силистра, която поддържа жалбата, моли да бъде уважена.
Писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК не е постъпил от насрещната страна Г. Т.
М. с ЕГН **********, негова дъщеря, чрез нейната майка и законен представител М. Т. Т. с
ЕГН **********, от гр. Силистра, въпреки предоставената от първоинстанционния съд
възможност. В с.з. пред тази инстанция се представлява от адв. Маринова от АК, гр.
Силистра, която моли жалбата да бъде отхвърлена.
По делото е редовно призована и контролиращата страна - Дирекция „Социално
подпомагане“-Силистра, за която не се явява представител.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено
следното: Жалбата е предявена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт и при спазване изискванията на чл. 258 и сл. ГПК , поради което е допустима.
1
Пред районния съд настоящият въззивник Т. М. Т., ЕГН ********** , в
качеството си на ищец, е предявил иск против Г. Т. М. с ЕГН **********, чрез нейната
майка и законен представител М. Т. Т. с ЕГН **********, гр. Силистра, като моли съда да
постанови решение, с което да намали размера на присъдената със съдебно решение № 234 /
25. 03. 202 г. постановено по гр. д. № 1298 / 2019 г. по описа на Силистренски районен съд
издръжка, която е задължен да изплаща месечно на ответницата, от 315 на 180 лв.
Исковата претенция е предявена по чл. 150 СК. Ответницата е дете на ищеца и
М.Т., която е законната и представителка. Видно от приложеното удостоверение за раждане
пред районния съд страните имат още едно непълнолетно дете. По делото пред районния
съд е представено и копие от решение № 234 / 25. 03. 2020 г., постановено по гр. д. № 1298 /
2019 г. по описа на Силистренски районен съд, с което ищецът е осъден да заплаща
издръжка на детето Гергана в размер на 315.00 лева. Производството се е развило при
участието на настоящия въззивник чрез особен представител по реда на чл. 47 ГПК. Както
се оказва, това обстоятелство се дължи на факта, че въззивникът не е предоставил на
майката на дъщерите си адрес, на който пребивава, въпреки, че няма данни да е напускал
града.
Вярно е, че макар и кратко, времето от постановяване на горепосоченото
решение до настоящия момент, е довело до промени , които са свързани изключително с
различните мерки и ограничения, които се предприемат от здравните власти и
управляващите за ограничаване на заразата с корона вирус. Затварянето на търговски
обекти, ограничаване на услугите и пътуванията доведоха до спад в доходите на много лица.
От данните по делото е видно, че майката на ищцата е получила за юли, август и септември
миналата година месечни доходи повече от петдесет процента по ниски от предходните
месеци, като достигат и до 343,43 лв. Не е случайно и акцентирането върху разходите за ток
на домакинството на въззиваемата, защото е видно, че те са високи и за зимните месеци
възлизат на драстични суми от порядъка на 200 лв. Ето защо, съвсем логично
първоинстанционният съд е взел предвид този разход, тъй като той представлява
половината от месечния доход на майката за последните месеци. И тъй като критерият на
въззивника за стандарт на живота на детето му е прага на бедността и понеже той, според
него, е надхвърлен двукратно с тази издръжка,която му е определена от съда понастоящем,
то същата следва да бъде намалена. Съдът счита, че 369 лв. на човек, на колкото възлиза
този показател за 2020 г. изобщо не е сума, която позволява елементарно задоволяване на
потребностите, изобщо пък да не говорим за достойно съществуване. Освен това, при
месечен доход от 343 лв., очевидно майката на въззиваемата не може да покрие прага на
бедността за себе си, та да отделя средства и за отглеждането на детето.
Същевременно, ищецът не представи доказателства, че доходите му са намалели
в резултат от наложените ограничителни мерки. Неговите доводи в тази насока са само
общи твърдения, че транспортният бизнес е един от най- пострадалите. Не бяха представени
доказателства за намаляване на печалбата за 2020, за използване на някои от механизмите,
които бяха предоставяни на бизнеса за покриване на загубите, за извършени съкращения или
намаляване обема на работа или продаване на част от значителния автобусен парк, който се
установи по делото, че има. Що се отнася до заплащането на месечна вноска от 3000 лв. за
покриване на кредитно задължение, отново липсват доказателства, че ищецът е затруднен с
изплащането и, че е допуснал забавяне или преустановяване на плащането. Този кредит е
изтеглен за закупуване на жилище и реновиран, по негови твърдения за да изплати
въззивникът стари задължения към детето си, така че да се черпят доводи за недобро
материално положение от това, че е придобил имот и заради това, че е следвало да се
разплати за задълженията си за издръжка за минало време, е не само несъстоятелно, но и
укоримо.
Наличието на хипертонична болест на сърцето е здравословен проблем на много
български граждани. Той трябва да се контролира стриктно с оглед адекватното му лечение
2
и намаляване на вредните за организма последствия от него. Затова, редовното ходене на
прегледи е необходимо и задължително. Не се представиха доказателства, че хипертонията
на въззивника му пречи да полага обществено полезен труд, че му е определен процент
неработосбостобност или че е трудоустроен. Към настоящия момент единственото доказано
нещо във връзка със заболяването му е, че ходи периодично на прегледи и закупува всеки
месец лекарства на стойност 15 лв., който разход е взет предвид от районния съд.
Неоснователно се оказа и твърдението на въззивника, че майката на
въззиваемата е спестила разходи за такса за детска градина, защото такава е нямало през
повечето време. Освен това, едва ли разходите за детска градина са по – високи от
разходите, които се правят , когато детето си е в къщи и трябва да бъде регулярно хранено
през деня и да му бъде осигурено отоплено помещение. Що се отнася до довода, че
въззивникът има задължения и към по- голямото дете, което имат с майката на
въззиваемата, то този аргумент важи с пълна сила и за нея.
В този смисъл, и като споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съдебен
акт и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях, ОС счита, че решението следва да бъде
потвърдено в обжалваната част. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в
сила.
На основание чл. 78, ал.5 ГПК процесуалният представител на въззивникът
направи възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, който следва да заплати на
въззиваемата като разноски за тази инстанция. Същият възлиза на 550 лв. при минимален
размер от 300 лв. съобразно Наредбата за минималния размер на адвокатските
възнаграждения. Очевидно е, че става въпрос за драстично завишение, което е още по -
необосновано предвид факта, че процесуалният представител на въззиваемата дори не е
изготвил писмен отговор на въззивната жалба. Съдът счита, че възражението за
прекомерност е основателно и следва да бъде уважено, като редуцира адвокатското
възнаграждение до 400 лв. и въззивникът бъде осъден да заплати на въззиваемата тази сума.
Водим от горното ОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260534/24.11.2020 г. по гр.д.№ 651/2020 г. по описа
на Силистренския районен съд, в частта, с която ОТХВЪРЛЕН предявения от Т. М. Т. с
ЕГН- **********, от гр. Силистра иск против Г. Т. М. с ЕГН **********, негова дъщеря,
чрез нейната майка и законен представител М. Т. Т. с ЕГН **********, от гр. Силистра, за
намаляване на дължимата към ответницата издръжка от присъдената с решение № 234 / 25.
03. 2020 г. постановено по гр. д. № 1298 / 2019 г. по описа на Силистренски районен съд за
разликата от 300 лева месечно до 180 лева месечно .
ОСЪЖДА Т. М. Т. с ЕГН ********** да заплати на Г. Т. М. с ЕГН **********
чрез нейната майка и законен представител М. Т. Т. с ЕГН ********** сумата от 400/
четиристотин / лева - разноски по производството пред тази инстанция, представляващи
адвокатско възнаграждение .
3
ОТХВЪРЛЯ искането на Г. Т. М. с ЕГН ********** чрез нейната майка и законен
представител М. Т. Т. с ЕГН **********, Т. М. Т. с ЕГН ********** да и заплати разноски
за адв. хонорар в производството пред тази инстанция , в размер по – висок от 400 /
четиристотин/ лв., поради прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4