Р Е
Ш Е Н
И Е
№260008
гр. Добрич, 12.05.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На дванадесети април година
2022
В съдебно заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
Секретар Румяна Радева
Прокурор Румяна Желева
разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева
гражданско дело номер 921 по описа за 2020 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на
разглеждане по делото са предявените А.М.А. и Т.В.А.,***, чрез упълномощения
адвокат, срещу Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на
незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ искове за осъждане на ответника да
обезщети ищците за имуществените и неимуществените вреди, които са им причинени
в резултат на водени срещу тях незаконосъобразни производства по ЗОПДИППД
/отм./.
В първоначалната
искова молба и допълнителните за отстраняване на нередовности
са изложени следните обстоятелства:
По искане на Комисията
за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност били допуснати
обезпечения на бъдещи /по ч.гр.д.№662/2009г. на ДОС/ и на предявени
/по гр.д.№85/2010г. на ДОС/ искове за отнемане на имущества от ищците и от
търговски дружества, чрез които те упражнявали дейност. Обезпеченията
по ч.гр.д.№662/2009г. на ДОС били отменени от съда, поради непредявяване на
обезпечените искове в определения за това срок. Исковете, предявени и
обезпечени по гр.д.№85/2010г. на ДОС, били отхвърлени като неоснователни с
влязло в сила решение.
Ищците имат имуществени вреди общо в размер на 1 140 110 лева.
Това е сборът на задълженията за лихви за забава, за наказателни лихви и за
разноски, възникнали и натрупани в тежест на ищците – кредитополучатели по пет
договора за кредит следствие просрочване на главните задължения. Договорите за
кредит са индивидуализирани – с номер и дата, кредитор и кредитополучател
/ищец/, размер на предоставения кредит, както по всеки договор са
конкретизирани по вид и размер твърдяните задължения,
резултат на просрочията.
Ищците имат неимуществени вреди - преживяли много тревоги, създадена им била
репутация на трайно неизправни длъжници, поставени
били в положение на безперспективност и невъзможност да развиват какъвто и да
било бизнес, лишени били от нормален във финансово отношение живот.
Вредите са последица на обезпечителните мерки, наложени върху имуществата
на ищците и на търговските дружества по неоснователните искове на КПКОНПИ.
От получените през 2007г. кредити средства ищците предоставили в заем на „А.
И.“ЕООД /погасили задължения на дружеството от 49 000 лева и от
45 000 лева/. Други 155 000 лева от същите кредити предоставили в
заем на „КИР“АД. С 50 000 лева погасили свое предходно кредитно
задължение, средствата от което били използвани за придобиване на акции от
„КИР“АД. С 30 900 лева и с 60 300 лева закупили недвижим имот в
гр.Добрич и недвижим имот в с.О., общ.Добричка.
Поради наложените обезпечителни мерки върху имуществото им посочените две
търговски дружества не можели да се разпореждат с него и да осъществяват
дейност, в резултат на което не върнали на ищците предоставените им от тях
заеми, като на свой ред ищците изпаднали в просрочие
и не могли да върнат предоставените им кредити.
За последното допринесли и обезпечителните мерки, наложени върху
имуществото на „***.“ЕООД и на „А. К.“ЕООД,
върху притежаваните от ищците дялове от тези дружества /двамата от „***.“ЕООД,
а от „А. К.“ЕООД – ищецът А.М.А. лично и чрез „А.“ЕООД/ и върху притежавани от
ищците недвижими имоти. И дружествата, и ищците не можели да разполагат със
средствата си, да получават такива от кредити или като се разпореждат с
имуществото си /вкл. за ищците – с търговските предприятия на дружествата или с
дяловете си от тях/, да развиват дейност /за ищците – купили двата горепосочени
имота с И.иционни намерения/. Така, ищците не
придобили парични средства, с които да върнат предоставените им кредити.
Въз основа на изложените обстоятелства ищците искат ответникът да бъде
осъден да им заплати обезщетения за
вредите, които са претърпели в резултат на незаконосъобразните действия
и актове на неговите органи и длъжностни лица по повод обезпечаването на
неоснователните искове по чл.28 от ЗОПДИППД /отм./.
За имуществените вреди, конкретизирани по вид и в общ размер на 1 140 110 лева, ищците – съпрузи,
отговарящи солидарно за поетите в интерес на семейството кредитни задължения,
искат да бъдат обезщетени по равно в размер на по 570 000 лева.
За неимуществените вреди всеки ищец претендира обезщетение в размер на
50 000 лева.
Претендира се и законната лихва върху главните парични задължения, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното им погасяване.
Ответникът Комисия
за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество оспорва
исковете като неоснователни.
Възразява, че не е
налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на неговите органи или
длъжностни лица. В нито един момент от производството Комисията не била
действала в противоречие с предвиденото в правните норми. Процедурата по
налагане на обезпечителни мерки била осъществена при стриктно съблюдаване на
законовите изисквания, преминала и през контрола на съда, допуснал обезпеченията. Комисията не можела да бъде държана
отговорна за това, че е осъществила вменени й от закона правомощия.
Възразява, че твърдяните от ищците вреди не са пряка и непосредствена
последица на обезпечителните мерки, наложени по исковете на Комисията. По
правило обезпечението възпрепятствало длъжника да извършва действия, с които да
променя имуществената си сфера, но не го ограничавало да осъществява търговска
дейност. Оспорва ищците да са били в невъзможност да погасяват кредитните си
задължения. С посочване на конкретни обстоятелства въвежда, че ищците не са
погасявали кредитите и задълженията им са обявени за предсрочно изискуеми преди
допускане на обезпеченията, следователно не са тяхна
последица. Застъпва становище, че твърдяните от
ищците негативни последици на непогасяването на главните кредитни задължения,
не съставляват имуществена вреда /претърпени загуби или пропуснати ползи/ в
общоприетия в правната доктрина смисъл. Оспорва ищците да са с влошен кредитен
имидж и с име на трайно неизправни длъжници. Счита твърдяните от ищците обстоятелства касателно
вредите /имуществени и неимуществени/ и причинната им връзка с допуснатите
обезпечения за недоказани.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура – Добрич изразява становище за неоснователност на исковете
по съображения, идентични на поддържаните от ответника.
След като обсъди
съображенията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
В производство по
чл.22 ал.3 от ЗОПДИППД /отм./ във вр. с чл.390 ал.1 от ГПК, образувано по молба на КУИППД, е
постановено определение №390/30.07.2009г. по ч.гр.д.№662/2009г. на Окръжен съд
– Добрич, с което е допуснато обезпечение на бъдещи искове по чл.28 от ЗОПДИППД
/отм./ за отнемане от А.М.А., Т.В.А. и шест търговски дружества на имущество на
обща стойност 15 065 843 лева. Обезпечението е извършено чрез възбраняване на недвижими имоти в гр.Добрич, в гр.К., в с.О.,
общ.Добричка, в гр.Б. и в с.К., общ.Б., от които – пет имота на А. и Т. А. /съпрузи,
не е спорно/, два имота на „***.“ООД, два имота на „А.“ЕООД, четири имота на „Компания за И.иции и развитие“АД и пет имота на „А. И.“ЕООД; запорирани са множество банкови сметки, дружествени дялове,
акции и моторни превозни средства на А.М.А., Т.В.А. и посочените търговски
дружества.
Поради
непредставяне на доказателства за предявяване на обезпечените бъдещи искове в
определения от съда срок и на осн.чл.390 ал.3 от ГПК обезпеченията са отменени - определение №390/09.06.2010г.
по ч.гр.д.№662/2009г. на ДОС, потвърдено с определение №408/27.08.2010г. по
в.ч.гр.д.№453/2010г. на Апелативен съд – Варна. След отмяната на обезпечението по
ч.гр.д.№662/2009г. на ДОС, наложените въз основа на него запори и възбрани са
вдигнати и заличени по молба на КОНПИ, депозирана с вх.№4277/21.12.2015г. на
СИС при ДРС /л.440 – л.465/.
По искова молба на
КУИППД в Окръжен съд – Добрич е образувано гр.д.№85/2010г. Предмет на
разглеждане по делото са били искове по чл.28 от ЗОПДИППД /отм./ за отнемане в
полза на държавата на придобито от престъпна дейност имущество на обща стойност
8 471 629.60 лева от А.М.А., Т.В.А.,
„***.“ЕООД, „Компания за И.иции и развитие“АД, „А.“ЕООД,
„А. И.“ЕООД, „А. К.“ЕООД, „Г.“АД и „***“ЕООД.
С определение
№191/28.03.2011г. по гр.д.№85/2010г. Окръжен съд – Добрич е допуснал
обезпечение на предявените искове. Възбранени са
недвижими имоти А. и Т. А., на „***.“ЕООД, на „А.“ЕООД, на „Компания за И.иции и развитие“АД, на „А. И.“ЕООД. Запорирани
са притежаваните от А.М.А. и Т.В.А. дружествени дялове и акции в „А.“ЕООД, „А. И.“ЕООД,
„АСВ И.“АД, „Г. 99“АД, „Компания за И.иции и
развитие“АД, както и дружествените дялове и акции на „А.“ЕООД, „Г. 99“АД и
„Компания за И.иции и развитие“АД в други търговски
дружества. За допуснатото по гр.д.№85/2010г. на ДОС обезпечение на предявените
искове обезпечителни мерки – запор на банкови сметки – не са наложени.
С решение №358/28.10.2014г.
по гр.д.№85/2010г. на ДОС предявените от КОНПИ /преди КУИППД/ искове за
отнемане в полза на държавата от А.М.А., Т.В.А. и останалите ответници по онова дело на незаконно /от престъпна дейност/
придобито имущество са изцяло отхвърлени. Решението е потвърдено с решение
№52/14.04.2015г. по в.гр.д.№3/2015г. на Апелативен съд – Варна, недопуснато до
касационно обжалване с определение №961/26.10.2015г. по гр.д.№3855/2015г. на
3-то ГО на ВКС. Решението е влязло в сила на 26.10.2015г.
Ищците са
представили договор от 23.06.2020г., с който „***“ЕАД – гр.София е прехвърлил
на „***“ЕООД – гр.Добрич прехвърлените му по-рано от „Първа И.иционна банка“АД парични задължения на трети лица по
договори за банкови кредити. Ответникът е представил /л.204 – л.265/ договори
за банкови кредити, за предоставяне на кредитни карти, покани и преписки към
тях. Установява се от тези писмени доказателства, че „Първа И.иционна банка“АД е предоставила, както следва:
- по договор №96КР-АА-0693/12.06.2007г.
на Т.В.А. кредит в размер на 200 000 лева;
- по договор
№96РКО-А-0842/21.02.2008г. на Т.В.А. кредит от 9 000 лева;
- по договор
№96КР-ОО-0678/08.06.2007г. на А.М.А. кредит от 200 000 лева;
- по договор
№96РКО-А-0164/30.05.2007г. на А.М.А. кредит в размер на 19 558.34 лева;
- по договор за
кредит №96РКО-А-0859/28.02.2008г. на А.М.А. кредит в размер на 50 000
лева.
Изключая
кредита в размер на 9 000 лева, предоставен на Т.В.А. по договора от
21.02.2008г., задълженията по останалите четири договора са обявени от банката
за предсрочно изискуеми на 04. - 05.11.2009г. Видно от приложените покани,
предсрочната изискуемост е обявена поради неплащане в срок на задълженията за
договорна лихва, но няма данни от кога съответният ищец е преустановил
плащанията. Страните не спорят, че към 23.06.2020г. задълженията на ищците по
договорите за кредит съставляват пълния размер на главниците и задължения,
резултат на просрочията, които по вид и размер са
начислени и прехвърлени от кредитора, както са описани в представения по делото
договор за цесия.
Така, според този
договор ищцата Т.В.А. за забавеното изпълнение на главницата от 200 000
лева дължи лихва - 413 769.90 лева, наказателна лихва - 64 297.62
лева и разноски – 10 993.86 лева, а за забавеното изпълнение на главното
задължение от 9000 лева дължи лихва –
17 558.15 лева. Ищецът А.М.А. за забавеното изпълнение на главницата от
200 000 лева дължи лихва – 425 653.60 лева, наказателна лихва –
61 313.29 лева и разноски – 5 202.81 лева; за забавеното изпълнение
на главницата от 19 558.34 лева същият дължи лихва – 32 422.60 лева,
наказателна лихва – 5 943.40 лева и разноски – 1 633.04 лева; а за
забавеното изпълнение на главницата от 50 000 лева дължи лихва -
85 217.17 лева, наказателна лихва – 14 064.27 лева и разноски –
2 042.70 лева.
Или, според
договора за цесия, за забавеното изпълнение на главните задължения ищците имат акцесорни задължения, чийто общ сбор за Т.В.А. възлиза на 506 619.53
лева, а за А.М.А. възлиза на 633 492.84 лева.
Ищците са
представили договор от 08.06.2007г. за предоставяне от А.М.А. на „Компания за И.иции и развитие“АД в заем на парична сума в размер на
155 000 лева. Сам по себе си договорът няма достоверна дата, но като се
съобрази ведно с договора за кредит №96КР-ОО-0678/08.06.2007г. и с извлечението
от разплащателната сметка на ищеца може да се направи извод, че на 08.06.2007г.
ищецът е предоставил на „Компания за И.иции и
развитие“ АД /“КИР“АД/ в заем сумата 155 000 лева. Съгласно т.6 от договора
заемополучателят имал задължения да върне
предоставената му сума в срок до пет години, еднократно или на вноски. Заемът
не е върнат на ищеца /обратното не е твърдяно от ответника/.
Ищците са
представили и договор от 22.04.2008г., според който А.М.А. предоставил на „Би
Ай И.“ЕООД сумата 70 000 лева в заем. Договорът е съставен от ищеца – като
заемател и като управител на заемополучателя,
няма достоверна дата и няма други доказателства, при съвкупна преценка с които
да може да се направи извод за действително предоставен паричен заем, както е обективирано в документа.
Няма доказателства за
предоставяне от ищците на „А. И.“ЕООД на парични средства в заем. Представен е
договор №1062/07.10.2005г. за предоставен на ищците ипотечен банков кредит в
размер на 50 000 евро. Този договор не е достатъчен да обоснове изложения
в допълнителната искова молба и разяснен в съдебно заседание механизъм на
твърдяното предоставяне на заем – средствата от ипотечния кредит през 2005г.
ищците предоставили в заем на „А. И.“ЕООД /погасили задължения на дружеството в
размер на 49 000 лева и в размер на 45 000 лева/, после средства от
кредитите от 2007г. и 2008г. използвали за погасяване по ипотечния си кредит от
2005г., а вземането им за предоставения в 2005г. на „А. И.“ЕООД оставало
непогасено.
От показанията на
свидетелите О.П.Ои Ю.В.Д., нотариуси в гр.Б. и в
гр.Добрич, се установява, че в периода 2006г. – 2009г. ищците и търговски дружества,
в които те притежавали дялове, закупили редица имоти в населени места в
районите на действие на двамата нотариуси, учредявали и договорни ипотеки за
обезпечения на вземания на кредитори. За придобит от дружеството му „А. И.“ЕООД
имот в с.К., общ.Б., ищецът имал намерение да строи хотели. За придобит от
дружеството му „Би Ай И.“ЕООД имот – административна сграда в гр.Добрич /на
ТПК“Мир“/ ищецът също имал И.иционни намерения;
според свидетеля Ю.В.Д. ищецът смятал да реновира
сградата, а според свидетеля М.М.ищецът смятал да
прави в нея производствено предприятие. В имот – хижа в с.О., общ.Добричка,
придобит от двамата ищци - съпрузи, ищецът възнамерявал да развива селски
туризъм, според свидетеля К.П.С., а според свидетеля Ю.В.Д. ищецът се дезинтересирал от хижата, след като при наводнение водата
отнесла пътя до нея.
Извън сведенията в
показанията на свидетелите, по делото няма други доказателства, въз основа на
които да могат да се направят обосновани изводи за наистина конкретни И.иционни намерения на ищците и търговските дружества, в
които те са имали участие, за реално очаквано развитие и осъществяване на тези
намерения, за реално очаквани печалби за ищците и за дружествата им, респ. за дивиденти
за ищците – притежаващи дялове и акции в дружествата.
Свидетелите О.П.Ои Ю.В.Д. познават ищците по-скоро от работата си и след
2009г. почти не са контактували с тях. Веднъж през 2011г. ищецът посетил
свидетеля О.П.Ои предложил да му продаде часовника
си, защото имал финансови затруднения. Свидетелите М.М.и
К.П.С., приятел и братовчед на ищеца, са близки и са контактували с него
многократно след 2009г. Свидетелите виждали, че в следващите няколко години на
ищеца му било много трудно. Той се притеснявал, че имуществото му е запорирано, не може да работи и да си обслужва кредитите. Споделял,
че страда от безсъние и главоболие, че е започнал да вдига кръвно, постоянно бил
в напрежение. Стандартът му на живот очевидно се понижил. Ищецът споделял още,
че околните си променили отношението към него, както в бизнеса, така и в личен
план. Не бил търсил следващо финансиране и кредитиране, защото било ясно, че
никоя банка не би се съгласила на това, предвид финансовата криза, в която бил
изпаднал. С ищцата Т.В.А. свидетелите контактували съвсем малко, а и тя по
принцип не споделяла.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявените искове
са по чл.2а от ЗОДОВ, съгласно който държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на
длъжностните лица по Закона за противодействие
на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество, извършени при или по
повод изпълнение на правомощията или службата им.
Действията, от които се твърди,
че ищците са претърпели вреди
и за които вреди се претендират обезщетения, са по чл.22 ал.1 и чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ за внасяне
на мотивирано искане за налагане
на обезпечителни мерки и за внасяне
и поддържане на мотивирано искане за отнемане в полза
на държавата на имущество, придобито
от престъпна дейност. Основните възражения на ответника КПКОНПИ в настоящото производство са основат на становище, че действията, от които се твърдят причинените вреди, са предприети изцяло
в съответствие с разпоредбите
на ЗОПДИППД /отм./, следователно не могат да се
квалифицират като незаконни и не е налице първата предпоставка за носене на отговорност
по реда на
чл.2а от ЗОДОВ. Действително, в съответствие с предвиденото в чл.15 от ЗОПДИППД /отм./ Комисията има правомощието да извърши за имуществото на лицето и въз
основа на изготвен от директора
доклад и при наличието на предвидените
в закона предпоставки да внесе мотивирано
и подкрепено с доказателства
искане за налагане на обезпечителни
мерки и мотивирано
искане за отнемане на имуществото. Но, съгласно формираната между страните сила на присъдено нещо по горецитираното съдебно решение, не е налице имущество, което да е придобито от престъпна дейност
и, което поради това
да подлежи на отнемане в полза на държавата по посочения
ред. Това обуславя крайната незаконност на действията на Комисията
по подготовка, осигуряване и водене пред съд на
производство за отнемане на имущество
от ищците. И по общите правила всяко лице, твърдящо
накърнени материални субективни права, може да
иска налагане на обезпечителни мерки за осигуряване
на исковия процес за тяхната
защита и това не е незаконно, но в съответствие с чл.403 от ГПК дължи обезщетение на ответника за вредите
от обезпечението, ако искът бъде
отхвърлен или не бъде предявен
в дадения срок или делото бъде
прекратено. Принципно е положението, че за
вредите от допуснато от съда
обезпечение отговаря поискалият обезпечението, а съответно в настоящата хипотеза държавата чрез процесуалния си субституент, биващ органа, поискал
допускане на обезпечението. Искането за обезпечение и предявяването на иск по чл.21 и
по чл.28 от ЗОПДИППД /отм./ са
действия при или по
повод на изпълнение на правомощията
на Комисията. Отхвърлянето на предявения иск като неоснователен означава, че тези действия са незаконосъобразни
– защото комисията е направила необосновано неоснователно
предположение, че съответните лица имат имущество, придобито от престъпна
дейност, подлежащо на отнемане в полза на държавата, което, предвид влязлото в
сила отхвърлително решение по иска по чл.28 от
ЗОПДИППД /отм./, не е така.
Следователно налице
е първата предпоставка по чл.2а от ЗОДОВ ищците да бъдат обезщетени за вредите,
които са им причинени от водените срещу тях производства по ЗОПДИППД /отм./.
Относно
имуществените вреди – с оглед изложеното по-горе, съдът счита, че по делото
няма убедителни доказателства, че обезпечителните мерки, наложени по искането
по чл.21 от ЗОПДИППД /отм./ и после в исковото производство по чл.28 от
ЗОПДИППД /отм./ са довели до това, в тежест на ищците да възникнат и да се
натрупат задължения за лихви за забава, за наказателни лихви и за разноски по
горепосочените договори за кредит. На първо място, обявяването на кредитите от
банката за предсрочно изискуеми след налагане на обезпечението по
ч.гр.д.№662/2009г. на ДОС, не означава непременно, че до допускане на това
обезпечение ищците надлежно и в срок са изпълнявали задълженията си по
кредитните договори и са изпаднали в забава едва след допускане на посоченото
обезпечение; доказателства за обоснован такъв извод няма. На следващо място,
ищците и търговските дружества, в които имали участие, са били лишени от
възможността да разполагат със средствата по банковите си сметки само в периода
от допускане и до отмяната на обезпечението по ч.гр.д.№662/2009г. По
допуснатото по гр.д.№85/2010г. на ДОС обезпечение на предявените искове,
банковите им сметки не са били запорирани, ищците и
дружествата не са били възпрепятствани да се разпореждат със средствата си,
както намерят за добре, респ. да изпълняват паричните си задължения. Верно е, че Комисията е отправила искане за прилагане на
чл.402 ал.3 от ГПК касателно обезпечителните мерки по
ч.гр.д.№662/2009г. на ДОС едва в края на 2015г. и наложените по това дело
запори на сметки са били вдигнати едва в началото на 2016г., но искане по
чл.402 ал.3 от ГПК за вдигане на отменените обезпечителни запори е можело да
бъде отправено и от ищците по настоящото дело, които са имали и правен интерес
от това. Така също, ищците не са доказали нито един от твърдяните
от тях факти, за да може да се приеме, че, ако по исканията на Комисията
горните обезпечения не бяха наложени, то ищците биха изпълнявали задълженията
си по кредитните договори надлежно и в срок, и задълженията за просрочие не биха възникнали. Единствено е доказано
предоставянето в заем на 155 000 лева от ищеца на „Компания за И.иции и развитие“АД, но при съобразяване на т.6 от договора
за заем, очевидно е, че ищецът е разчитал в следващите пет години на други
средства, с които да изпълнява задълженията си по договора за кредит към
банката, а не на средства от връщане на заема от „КИР“АД. Несъмнено е, че
наложените обезпечения са затруднили стопанската дейност на дружествата, в
които ищците са имали участие, невъзможност за тях и за дружествата да се
разпореждат с голям обем свои имущества. Но житейската логика не е достатъчна.
Причинната връзка между незаконосъобразните действия на Комисията и претендираните за обезщетяване негативни за ищците
последици, именно в твърдяния от тях вид и размер, трябва
да бъде установена безусловно. По делото не стана ясно, ако обезпеченията
не бяха наложени, какви точно реални И.иционни
намерения за ищците и за техните дружества щяха да бъдат осъществени, дали биха
имали печалба от това, дали ищците щяха да получат дивиденти – всичко това за
реализиране на средства и за погасяване на главните кредитни задължения, съобразно
предвиденото в договорите и без изпадане в забава, тъй щото да не се появят и натрупат
задължения за просрочие.
По изложените
съображения не може да се приеме, че тези задължения са пряка и непосредствена
последица на незаконосъобразните действия на Комисията, с които ищците свързват
претенциите си.
Наред с горното,
следва да се има предвид и това, че възникналите и натрупани задължения, които
не са погасени чрез изпълнение, не съставляват подлежащи на обезщетяване
имуществени вреди. Имуществени вреди са претърпените загуби и пропуснатите
ползи. Доколкото имуществото е съвкупност от права и задължения, то
възникването и натрупването на задължения води до увеличаване на пасива и се
отразява в намаляване на имуществото като една обща величина; но само намаляването
на имуществото поради намаляване на актива съставлява вреда – загуба. Погасяването
чрез изпълнение на задължения, възникнали поради незаконосъобразни действия на
Комисията, би съставлявало имуществена вреда, доколкото изпълнението е за
сметка на актива и се осъществява загуба. Но задълженията, които не са изпълнени, могат
да бъдат погасени и по други начини – напр. по давност или чрез опрощаване; в
такъв случай за имущественото състояние на длъжника отрицателни последици ще липсват.
Ако се приеме, че възникналите и натрупани задължения сами по себе си, без да
са изпълнени, съставляват имуществени вреди и бъдат обезщетени, а същевременно
в отношенията между увредения и кредитора му задълженията бъдат погасени по
давност или опростени, то би се стигнало до неоснователно обогатяване, а това е
недопустимо.
По изложените
съображения предявените искове за осъждане на ответника да заплати на ищците
обезщетения за имуществени вреди са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Относно
неимуществените вреди – установи се от гласните доказателства, че след
образуване и по време водените производства по ЗОПДИППД /отм./ ищецът А.М. А. е преживял отрицателни психични и
емоционални състояния. Бил изнервен, страдал от безсъние, имал финансови
затруднения, намалил стандарта си на живот, притеснявал се от невъзможността да
осъществява плановете и да изпълнява задълженията – своите и на дружествата си,
притеснявал се, че му е излязло име на ненадежден кредитополучател. Тези преживявания
и състояния на ищеца са пряка и непосредствена последица на незаконосъобразните
действия по ЗОПДИППД /отм./ и в съответствие с чл.2а от ЗОДОВ за така
причинените му неимуществени вреди КПКОНПИ дължи да го обезщети в размер на 10
000 лева. С оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетение под посочения
размер би било несправедливо ниско, като се има предвид, че производството за
отнемане на имущество е продължило повече от шест години, в които ищецът е живял
в тревоги, притеснения, с понижено самочувствие. От друга страна притеснението
на ищеца, че за него се е формирало мнение за ненадежден кредитополучател, е
лично негово усещане, но липсват конкретни данни /писмени или гласни/, показващи
наистина формирано такова мнение у трети лица, в частност кредитни институции.
Макар в показанията на един от свидетелите да се съдържа, че ищецът започнал да
вдига кръвно, ищецът няма твърдения за влошаване на физическото му здраве
поради незаконосъобразните действия на Комисията. Ищецът и останалите лица, ответници в производствата по ЗОПДИППД /отм./, са можели да
положат усилия да облекчат финансовото си положение и да понамалят тревогите си,
като сами инициират вдигането на наложените по ч.гр.д.№662/2009г. на ДОС запори
на банковите им сметки своевременно след отмяна на обезпечението по това дело.
При съобразяване на тези обстоятелства, обезщетение за неимуществените вреди на
ищеца в повече от 10 000 лева би било несправедливо завишено.
Касателно психичното и емоционално състояние на ищцата Т.В.А. след започване и по
време водене на производствата от Комисията сведенията по делото са твърде ограничени
и косвени. Според свидетелите ищцата не споделяла много, но въз основа на
показанията им може да се приеме, че и ищцата е била притеснена от финансовите
неблагополучия и за материалното благосъстояние на семейството. Това е
продължило шест години, но, след като друго не е доказано, притесненията й не
са придобили по-сериозни форми, както при съпруга й - безсъние, нервност,
тревожност, понижено самочувствие, притеснение от негативно мнение у трети
лица. За доказаните претърпени от ищцата неимуществени вреди от
незаконосъобразните действия на Комисията, следващото й се справедливо по чл.52
от ЗЗД обезщетение е в размер на 5 000 лева.
Следователно
предявените искове за осъждане на ответника да заплати на ищците обезщетения за
неимуществени вреди са основателни и следва да се удовлетворят в размер на 10 000
лева за ищеца и в размер на 5 000 лева за ищцата. Обезщетенията следва да
се присъдят ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 23.10.2020г. до окончателното им погасяване.
Исковете за обезщетения за неимуществени вреди са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени за разликата до пълните им предявени размери от по 50 000
лева за всеки ищец.
С оглед резултата
по делото и на осн.чл.78 ал.1 от ГПК и чл.10 ал.2 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати по 10 лева на всеки ищец – внесената
от съответния ищец държавната такса за частично уважения му иск за
неимуществени вреди. Други разходи за водене на делото ищците нямат, в частност
не е доказано плащане на адвокатско възнаграждение /приложено е пълномощно, но
не и договор за правна помощ или друг документ, свързан с платено адвокатско
възнаграждение/.
В съответствие с
чл.78 ал.8 от ГПК и чл.10 ал.4 от ЗОДОВ във вр. с
чл.37 от ЗПП и чл.25 ал.1 от ЗПП ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответника юрисК.ско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество –
гр.София, пл.“Света Неделя“№6, да заплати на А.М.А. с ЕГН ********** ***,
сумата 10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
тревоги, понижено самочувствие, влошена репутация в резултат на водените
срещу него производства по ЗОПДИППД /отм./ по ч.гр.д.№662/2009г. на ДОС и
гр.д.№85/2010г. на ДОС, ведно със законната лихва върху присъденото
обезщетение, считано от 23.10.2020г. до окончателното му погасяване, като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди до пълния му предявен
размер от 50 000 лева.
ОСЪЖДА Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество –
гр.София, пл.“Света Неделя“№6, да заплати на Т.В.А. с ЕГН ********** ***,
сумата 5 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
тревоги, понижено самочувствие, влошена репутация в резултат на водените
срещу нея производства по ЗОПДИППД /отм./ по ч.гр.д.№662/2009г. на ДОС и
гр.д.№85/2010г. на ДОС, ведно със законната лихва върху присъденото
обезщетение, считано от 23.10.2020г. до окончателното му погасяване, като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди до пълния му предявен
размер от 50 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.М.А. с ЕГН ********** и Т.В.А. с ЕГН **********,***, срещу Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество –
гр.София, пл.“Света Неделя“№6, искове за осъждане на ответника да заплати на
всеки от ищците сума в размер на по 570 000 лева – обезщетение за
имуществени вреди, съставляващи задължения за лихви за забава, наказателни
лихви и разноски по пет договора за кредит, натрупани в тежест на ищците в резултат
на водените срещу тях производства по
ЗОПДИППД /отм./ по ч.гр.д.№662/2009г. на ДОС и гр.д.№85/2010г. на ДОС.
ОСЪЖДА Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество –
гр.София, пл.“Света Неделя“№6, да заплати на А.М.А. с ЕГН ********** и на Т.В.А.
с ЕГН **********,***, сума в размер на по 10 лева за всеки ищец – държавната
такса за частично уважените искове за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА А.М.А. с
ЕГН ********** и Т.В.А. с ЕГН **********,***, да заплатят на Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество –
гр.София, пл.“Света Неделя“№6, сумата 100 лева – юрисК.ско възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните и прокурора.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: