№ 29000
гр. София, 31.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Частно гражданско
дело № 20221110115658 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 2
ЗЗП.
Подадено е заявление от СКОД срещу АНТ. СЛ. С., ЕГН: **********, с което се
иска издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от общо 558.96лв., от
която: 400лв. главница, 33.86лв. лихва за забава и 125лв. неустойка за забава.
Процесното вземане е за задължения по договор за паричен заем № 461690,
сключен на 22.10.2020г.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по
чл.411, ал.2, т.3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз
задължение за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са
налице фактически данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че
от представените по дело документи може да се направи извод за вероятна
неравноправност на клаузи от договора за кредит, а именно: чл.8 вр. чл.6 от договора,
чл.12 вр. чл.21, ал.7 от Общите условия.
По отношение на чл.8 вр. чл.6 от договора - клаузата представлява неустойка,
която предвижда, че при неизпълнение на задължение за предоставяне на поръчител
или банкова гаранция като обезпечение на задълженията за главница и
възнаградителна лихва, в тежест на заемополучателя се начислява неустойка, платима
разсрочено заедно с вноските по погасителния план в размер на 182.44лв. Уговорена
по този начин неустойката обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за
връщане на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а
изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така уговорена
неустойката се дължи независимо от своевременното изпълнение на задълженията за
главница и лихва съобразно уговорения погасителен план. Съдът приема, че така
уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи
от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е
предвидена като размер от погасителните вноски), което се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на
добросъвестността. Уговорена по този начин неустойката задължава потребителя да
заплати необосновано висока неустойка при неизпълнение (повече от половината от
1
заетата сума), което я прави неравноправна по см. на чл.143, ал.1, т.5 ЗПП, защото
създава съществена и необоснована неравнопоставеност между страните относно
правата и задълженията. Така и очевидно клаузата не цели обезпечаване на
задължението, а цели да е в ущърб на потребителя, защото въвежда още един сигурен
източник на доход на икономически по-силната страна. С оглед обстоятелството, че
същата е включена наред с основното задължение по погасителния план също води до
извод, че не цели обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено
в ГПР, с което на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл.19, ал.4 ЗПК
вр. пар.1 ДР ЗПК. Отделно от това, с така уговорената неустойка се цели дерогиране
разпоредбите на глава 4 от ЗКП, касателно оценката на кредитоспособността на
потребителя, която оценка следва да бъде извършена преди сключване на договора за
потребителски кредит от страна на заемодателя, което на самостоятелно основание я
прави вероятно неравноправна.
На следващо място, клаузата по чл.12 вр. чл.21, ал.7 от Общите условия, в която
е регламентирано задължение на потребителя да плаща такси по Тарифата за таксите
на „СК“ ООД (неустойка 25% от размера на главницата – 125лв. поради забавено
плащане), съдът намира за нищожна на основание чл.33 ЗПК, където е уредено, че „при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата“, поради което неустойката е вероятно нищожна на
основание чл.33 ЗПК.
По данни на заявителя – главницата по кредита е в размер на 500лв., лихвата е
31.56лв., неустойката по чл.8 от договора е 182.44лв., неустойката по чл.12 вр. чл.21,
ал.7 от ОУ е 125лв., а длъжникът е платил сумата от 334лв., поради което следва, че
със сумата (доколкото се установява че претендираната главница е 400лв.) са
погасявани и неустойките, а съгласно чл.19, ал.6 ЗКП – при плащания по договори,
съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства се
удържат при последващи плащания по кредита, т.е. с платените суми по нищожните
неустойки следва да се погасят възнаградителните лихви, лихвите за забава, съответно
частично главницата, т.е. дължима е единствено главница от 231,42лв., а в останалите
части заявлението следва да се отхвърли, съответно се присъдят и разноски само
пропорционално на уважената част от вземането, или сумата от 10.35лв. за д.т. и
20.70лв. за юрк. възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 27 състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на
заповед за изпълнение с вх. № 58767/25.03.2022 г., подадено от „СК“ ООД, ЕИК:
********* В ЧАСТТА, с която се иска длъжникът АНТ. СЛ. С., ЕГН: **********, да
плати сумите от: 168,58лв. главница, 33.86лв. лихва за забава за периода 01.01.2021г.
до 01.03.2022г., както и 125лв. неустойка.
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви
осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при
спазване на срока ще се ползва от внесената в заповедното производство държавна
такса и следва да довнесе единствено разликата.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд
в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
2
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3