Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас,
№ 776
/ 30.06.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на втори юни, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар
М.Вълчева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. №3188 по описа за 2019
година и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) вр.
чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Жалбоподателят
В.С.К., с постоянен адрес ***, чрез представител по пълномощие адвокат В.А. е
оспорил заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№19-0304-000470/04.09.2019г. на началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ
Несебър, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ на основание чл.171, т.1,
буква „б“ от ЗДвП, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече
от 18 месеца.
В
жалбата се твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна. Жалбоподателят
счита, че няма доказателства за годността на техническото средство, с което му
било предложено да бъде извършена проверка, а освен това не е посочен и номер
на тест касета. Счита, че в диспозитива на заповедта са изброени няколко
изпълнителни деяния, а именно, че е отказал да му бъде извършена проверка с
тест за установяване употреба на наркотични вещества или техните аналози, и
второ, че е отказал да даде кръвна проба и урина за установяване наличието на
наркотични вещества и техните аналози, както и трето, че не е изпълнил
предписание за химико-токсикологично изследване за установяване употребата на
наркотични вещества или техните аналози. Счита, че по този начин е нарушено
правото му на защита, тъй като не може да разбере точно за коя форма на
изпълнително деяние е наложена процесната ПАМ. Иска обжалваната заповед да бъде
отменена.
В
съдебно заседание жалбоподателят лично и с представител по пълномощие поддържа
жалбата и пледира за отмяна на обжалваната заповед.
Ответникът,
редовно призован, не се явява и не изразява становище.
ФАКТИ:
На
04.09.2019г. около 11:00 часа, в гр.Несебър (Старата част), ул.„Жана Чимбулева“
пред ресторант „Хемингуей“ посока Яхтено пристанище, контролните органи са
установили, че жалбоподателят като водач на лек автомобил с рег. № А6900НН е
отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство Dreger Drug
Теsт 5000, № 0041 за установяване
употреба на наркотични вещества или техни аналози. Издаден бил талон за
медицинско изследване № 0000686, върху който е отбелязано, че жалбоподателят
отказва да даде кръвна проба и урина за установяване наличието на наркотични
вещества или техните аналози. Тези факти се установяват от представените по
делото АУАН с бланков номер, серия АА 388264 от 04.09.2019г. и талон за
изследване, описан по-горе, от същата дата.
В
писмо вх. № 3394/15.05.2020г. началник РУ Несебър е посочил на съда, че
жалбоподателят К. е с отнето СУМПС на 22.04.2019г., за което е издадена заповед
за ПАМ № 19-0304-000132/22.04.2019г. на основание чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП, която е връчена на следващия ден – 23.04.2019г., не е обжалвана и е
влязла в сила на 08.05.2019г. Ответникът е представил така описаната заповед от
22.04.2019 г., с която на жалбоподателя, за това, че управлявал МПС след
употреба на наркотични вещества, е била наложена ПАМ на основание чл. 171, т.1,
буква „б“ от ЗДвП, изразяваща се във временно отнема на свидетелство за
управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца.
За
нарушението, извършено на 22.04.2019г., бил съставен АУАН с бланков номер,
серия АА 203459.
Според
представена от ответника справка, за това деяние, описано в посочения АУАН, е
било образувано наказателно производство – НОХД №355/2019г., и било отнето
свидетелство за управление на МПС, свидетелство за регистрация на МПС и 2 бр.
регистрационни табели за автомобил с рег. № А5929КС.
Обжалваната
заповед е връчена лично на жалбоподателя на 09.12.2019г. Жалбата, сезирала
съда, е подадена чрез административния орган на 20.12.2019г.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата
е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице - адресат на обжалваната
заповед, поради което е допустима за разглеждане.
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.172, ал.1, предл.1 ЗДвП
принудителната административна мярка по чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП се
прилага с мотивирана заповед от ръководителя на службата за контрол по Закона
за движение по пътищата, съобразно неговата компетентност или от оправомощено
длъжностно лице. В процесния случай заповедта е издадена от началник сектор към
ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, който е оправомощено длъжностно лице по смисъла
на чл.172, ал.1 от ЗДвП въз основа на заповед рег. № 251з-209/18.01.2017г. на
директора на ОД на МВР Бургас, с която началниците на сектори в РУ при ОД на
МВР Бургас е предоставено правомощието да издават заповеди за прилагане на ПАМ
по Закона за движение по пътищата.
Заповедта
е мотивирана, съдържа фактически и правни основания за издаването й и е
издадена в нужната писмена форма.
Съдът
счита, че при постановяване на обжалваната заповед не е допуснато нарушение на
материалния закон.
Съгласно
чл.171, т.1 буква „б“ от ЗДвП за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка, изразяваща се във временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач, който откаже да бъде тестван с
техническо средство или с тест, да бъде изследван с доказателствен анализатор,
или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване, като мярката се налага до
решаване на въпроса за отговорността на водача, но не повече от 18 месеца.
В
процесния случай от представените доказателства по делото се установява, че
жалбоподателят на 04.09.2019г. около 11:00 часа, в гр.Несебър, ул. „Жана
Чимбулева“, пред ресторант „Хемингуей“ в посока Яхтено пристанище, като водач
на лек автомобил с рег. № А6900НН отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство, надлежно индивидуализирано с марка, модел и регистрационен
номер, за установяване на употреба на наркотични вещества или техните аналози и
отказал да даде кръвна проба и урина след издаден талон за медицинско
изследване, също за установяване наличието на наркотични вещества или техните
аналози. Отказът е удостоверен с издадения на същата дата след извършената
проверка АУАН, който въз основа на законовата презумпция визирана в чл.189,
ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. Не е оспорен
относно верността му в настоящото производство и съдът е обвързан от тази
доказателствена сила, тоест длъжен е да приеме, че отразеното в акта е вярно.
Отказът на жалбоподателя да даде кръв и урина за изследване е удостоверен чрез
вписването му в издадения на датата на проверката талон за изследване, който
също не е оспорен. След като са установени фактите, които изпълват фактическия състав
на приложената от органа материална норма на чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП, то
следва да се приеме, че административният орган правилно е издал обжалваната
заповед, с която е наложил процесната принудителна административна мярка.
Неоснователно
е възражението, изложено в жалбата относно годността на техническото средство,
тъй като въпросът с тази годност е ирелевантен за настоящия спор. Той би имал
значение, ако констатираното нарушение на ЗДвП, което е дало основание за
издаване на ПАМ, беше управление на МПС след употреба на алкохол или след
употреба на наркотични вещества или техните аналози. Тогава би имало значение
дали техническото средство е надлежно сертифицирано, калибрирано и достатъчно
годно към момента, в който се извършва проверката с него. В случая, обаче,
изпълнителното деяние, за което е приложена процесната ПАМ се изразява в отказа
на водача да бъде тестван. Затова годността на техническото средство няма
никакво значение.
На
следващо място неоснователно е възражението, според което в диспозитива на
заповедта са посочени няколко изпълнителни деяния и жалбоподателят е объркан,
като не може да разбере въз основа на кое от тях му е приложена ПАМ. Следва да
се посочи, че в диспозитива на заповедта, който е след думата „заповядвам“,
няма описано никакво изпълнително деяние, но извън това в състава на чл.174,
ал.3 от ЗДвП има само две изпълнителни деяния, от които само едно е описано в
обстоятелствената част на процесната заповед. Те са 1) отказ на водача да бъде
тестван/изследван за наличие на алкохол и 2) отказ на водача да бъде
тестван/изследван за наличие на наркотични вещества или техните аналози. Видът
на изследването не е самостоятелно изпълнително деяние, а различен способ,
посредством които се установява съответно наличието на алкохол или наркотици. В
случая водачът е отказал както да бъде тестван със съответното техническо
средство, така и да му бъде извършено медицинско изследване чрез предоставяне
на биологични проби от кръв и урина, но отказът и на двата способа е все отказ
да бъде установено наличието или отсъствието на наркотични вещества или техните
аналози. Ако се приеме тезата на жалбоподателя, че отказът от проверка с
техническо средство за наличие на наркотици е изпълнително деяние, различно от
отказа за медицинско изследване чрез кръвна проба и урина отново за наличие на
наркотици, би се стигнало до абсурда водачът да бъде наказван, за това, че е
отказал проба с техническо средство, но същевременно при същата проверка е дал
съгласие и е предоставил биологични проби за медицинското изследване. Целта на
закона е ясна и тя е чрез различни способи да се установи наличието или
отсъствието на наркотични вещества или техните аналози. Няма никакво значение
дали водачът ще се съгласи да бъде изследван чрез всички способи или чрез само
един от тях.
Неоснователно
е и последното възражение, изложено от процесуалния представител в хода по
същество, според което след като жалбоподателят вече е бил лишен от право да
управлява МПС с друга ПАМ, няма как да бъде лишен отново, тъй като той не е
правоспособен. По делото действително е установено, че за друго нарушение на
жалбоподателя му е издадена друга заповед за налагане на същата по вид ПАМ,
която заповед е от 22.04.2019г. Реално тогава му е отнето свидетелството за
управление на МПС и той е започнал да търпи така приложената мярка. Всяка ПАМ,
обаче, е обвързана с конкретно извършено нарушение, което се налага с влизане в
сила на съответната ПАМ и приключва с изтичане на срока, за който тя е наложена.
Административният орган, компетентен да издава ПАМ, я постановява в условията
на обвързана компетентност, след като е констатирано такова по вид нарушение,
за което ЗДвП предвижда издаване на ПАМ. Затова и предходно издадената ПАМ не е
пречка за постановяване на същата по вид мярка с процесната заповед, която
разбира се е издадена въз основа на установени факти за друго извършено
нарушение. Тук следва да се отбележи още, че срокът на настоящата ПАМ ще изтече
след изтичане на срока на мярката, която е наложена със заповедта от
22.04.2019г., тоест след изтичане на срока по предходната ПАМ жалбоподателят ще
продължи да търпи процесната мярка.
По
изложените съображения, жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
При
този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на ответника, но
такива не са претендирани.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.
Бургас,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на В.С.К., с постоянен адрес ***,
подадена чрез представител по пълномощие адвокат В.А. против заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №19-0304-000470/04.09.2019г. на
началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с която на жалбоподателя е
наложена ПАМ на основание чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП, изразяваща се във
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: