РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Перник, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500554 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258
и сл. от ГПК и е образувано по подадена въззивна жалба
ОТ: С.В. – Кмет на Община Перник
д адрес: гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1 А,
ПРОТИВ: Решение № 260870 от 15.07.2021 г., постановено по
гр. дело № 6572 /2020 г. по описа на Районен съд – Перник.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва като неправилно,
незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалните и процесуални норми на
закона, като се моли да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което спорът да
бъде решен по същество.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че първоинстанционният съд е
приел в противоречие със събраните по делото доказателства, че кучето, осъществило
нападението над пострадалото лице – Й. Д. Й., било безстопанствено и за него следвало да
отговаря Община Перник. Кучето било осиновено с декларация за осиновяване, а
обстоятелството, че собственикът му не е полагал грижи за него и го е държал пред блока, в
който живее, не го прави безстопанствено. Първоинстанционният съд необосновано приел,
че кучето, извършило нападението, не било първоначално посоченото такова, а друго –
женско, както и че залавянето на кучето било осъществено от „Четири лапи“, докато
всъщност било осъществено от „Общински приют за безстопанствени кучета“ кв. Калкас. В
жалбата се поддържа, че недобросъвестното поведение на лицето – осиновител на кучето не
можело да обоснове наличие на отговорност на Община Перник, тъй като липсвал
1
съществен елемент от деликтната отговорност на ответната община – извън вменените й
задължения по ЗЗЖ и ЗВМД било да отговаря за кучета, които имат стопани и не са
безстопанствени по смисъла на ЗЗЖ. Освен това, от доказателствата по делото се
установявало, че след инцидента, кучето било заловено. Първоинстанционният съд
неправилно определил размера на обезщетението за неимуществени вреди, тъй като не
съответствал на претърпените от пострадалото дете болки и страдания, същият нямал
трайни увреждания и неблагоприятни за здравето последици, нямал функционален дефицит
и липсвали наранявания на мускули и сухожилия, доколкото раните обхващали само
кожата.
В законоустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна
е подала отговор на въззивната жалба. Със същия моли да бъде отхвърлена жалбата, тъй
като първоинстанционното решение се явявало законосъобразно, обосновано и мотивирано.
Посочва се още, че поради преживения стрес въззиваемият все още продължавал да
посещава психолог, както и че по делото безспорно било доказано, че кучетата са живели
пред бл.**в кв. „***“, гр. ***.
В срока за отговор е постъпила и насрещна въззивна жалба с вх. № 275325 /
18.08.2021г., подадена
ЧРЕЗ адв. Р.З. – процесуален представител на ищеца Д. Й. К., ЕГН: ********** –
баща и законен представител на Й. Д. Й., ЕГН: ********** и двамата с адрес: ***,
ПРОТИВ: Решение № 260870 от 15.07.2021 г., постановено по гр. дело № 6572
/2020 г. по описа на Районен съд – Перник, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлена исковата
претенция за неимуществени вреди за разликата над 4000 лв. до 6000 лв.
С насрещната жалба първоинстанционното решение се оспорва, като
незаконосъобразно, неправилно и несправедливо и се моли да бъде отменено в
отхвърлителната му част и да бъде постановено друго решение, с което да бъде уважен
искът за неимуществени вреди за разликата от 4000лв. до 6000лв., както и да бъдат
присъдени направените пред въззивната инстанция разноски.
В насрещната въззивна жалба се поддържа, че съдът е присъдил обезщетение за
неимуществени вреди в силно занижен размер, с което е нарушил обществения критерий за
справедливост и указанията в ППВС №4/1968г., тъй като не се е съобразил с нормата на чл.
52 от ЗЗД, нито с характера на уврежданията, степента на претърпените болки, страдания и
неудобства от пострадалия, както и не се е съобразил с психическото му разстройство,
изразено в приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза.
В законоустановения едноседмичен срок по чл. 263, ал. 3 от ГПК е постъпил
отговор на насрещната въззивна жалба от въззиваемата страна. Със същия се изразява
становище за неоснователност на насрещната жалба и моли да бъде постановено решение, с
което същата да бъде отхвърлена, както и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание Община Перник, чрез юрисконсулт А., моли решението на
първоинстанционния съд, да бъде отменено в частта, в която е уважен искът за
неимуществени вреди, претендирани от пострадалото дете.
Претендира присъждане на сторените разноски съгласно представения списък на по
чл. 80 ГПК.
Въззиваемият Д. Й. К., чрез процесуалния си представител адв. З., с писмена молба
депозирана преди датата на съдебното заседание моли делото да се гледа в тяхно отсъствие,
както и изразява становище, че подържа така депозирания отговор на въззивната жалба и
моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение по подробно изложени
съображения.
Претендира присъждане на сторените разноски в настоящото производство съгласно
представения списък по чл. 80 ГПК.
2
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
С Решение № 260870 от 15.07.2021 г., постановено по гр. дело № 6572 /2020г.,
първоинстанционния съд е осъдил Община Перник, ЕИК *********, с адрес: гр.Перник,
пл.“Св.Иван Рилски“ № 1, да заплати на Й.Д. Й., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ
чрез своя баща и законен представител Д. Й. К. с ЕГН: **********, чрез адв. Р.З., на
основание чл. 49, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД сумата от 4 000 лв. /четири хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, получени в резултат на ухапване от безстопанствено куче на *** г., в гр. ***,
ведно със законната лихва върху главницата, смятано от датата на увреждането-*** г. г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлил недоказан иска на Й.Д. Й., ЕГН **********, с
адрес: ***, действащ чрез своя баща и законен представител Д. Й. К. с ЕГН: **********,
чрез адв. Р.З., срещу Община Перник, ЕИК *********, с адрес: гр.Перник, пл.“Св.Иван
Рилски“ № 1 до пълня предявен размер от 6000 лв. като неоснователен.
Й.Д. Й., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез своя баща и законен
представител Д. Й. К. с ЕГН: **********, чрез адв. Р.З. по производството е депозирала
искова молба пред Районен съд – гр.Перник, с която е поискал да бъде осъдена Община
Перник да му заплати сумата от 6 000,00 лв., представляваща обезщетение за причинените
му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени в резултат от
ухапване от безстопанствено куче на *** г. в гр.***, в едно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането – *** г. до окончателното й изплащане, с
твърдението, че на *** година около 15-15.30 часа пред входа на блока оставил детето си Й.
да изиграе с друго дете – А., когато чул силен кучешки лай и веднага изтичал по стълбите
надолу към входа, където А. и Й. му обяснили, че някакво безстопанствено куче- голямо с
жълта марка на ухото, черно на цвят е подгонило Й. и го е свалило на земята, а Й. се е борил
с него, за да не го ухапе. Веднага се обадил на тел. 112 на полицията и оттам му предложили
да му изпратят Бърза помощ, за да откара детето, но той отказал и го откарал с личния си
автомобил в Бърза помощ в МБАЛ „***“ – гр. ***, тъй като преценил, че е нужно спешно да
го прегледа лекар. Лекарите констатират, че е причинено: охлузване по десния лакът,
охлузване по гръбна повърхност на дясна ръка, охлузвания по гръбна повърхност на втори и
трети пръсти на дясна ръка и дясна тазобедрена област, както и дребни охлузвания на ляво
коляно. На следващия ден – *** същото куче се е опитало да го нападне и на *** е
депозирал жалба с вх.№ 20/Д-681, като на 03.12.2020 г. кучето е било прибрано от
представителите на общината. В момента на злополуката и в първите дни на лечението
детето изпитвало адски силни и нетърпими болки в резултат на злополуката, което му
създавало неудобства и трудности от различно естество в личния живот, чувствало се
некомфортно и имало постоянно болки и уплах. По време на лечението и възстановителния
период детето търпяло допълнителни болки и страдания както и допълнителни неудобства,
свързани с манипулациите по лечението и процеса на възстановяване. В резултат на
злополуката детето претърпяло неимуществени вреди изразяващи се болки и страдания,
неудобства и уплаха непосредствено след инцидента и през възстановителния период.
От свидетелките показания на разпитания по делото св. А. В.К. ЕГН: **********, се
установява че същия познавал пострадалото дете от футбол, често се срещали и играели
заедно, живеели в два съседни блока в ж.к. „***“, гр. ***. На *** г., отивали към дома на
Й., където той живее и чакали да вземат ключа, за да влязат в блока, където имало женско
куче, което лаело. Като го видели се върнали назад и започнали да бягат. Разделили се, но
женското куче тръгнало към Й. и го нападнало. Имало и друго куче – мъжко, което било по
–голямо, а женското куче по-малко. Й. просто бягал, кучето го обърнало и той паднал с гръб
към земята. Тогава кучето тръгнало да го хапе. Мисли, че Й. бил одраскан по левия лакът.
От този случай Й. започнал да изпитва страх, който нямал до този момент. Предполага, че
при блока е останало едно куче – женското, което нападнало Й., тъй като откакто ги
нападнали не е виждал другото куче. Същите кучета нападали и други хора – кака му, нейни
приятелки. До блока имало къщичка за две кучета и някакъв човек дори им давал храна, но
те били отвързани, не си спомня за знаци по ушите на кучетата.
3
От свидетелските показания на разпитания по делото св. А.Е.А. се установява, че е
получен сигнал от граждани през април 2020 . работи като ********, отишъл на място и
прострелял кучето с дистанционна упойка. Кучето било около 30 кг. И само. Имал
трудности при хващането му и го закарал в приюта, където кучето престояло два- три дни
след което в приюта пристигнала Р.Т. от бл. **на ж.к. ***, която вдигнала скандал защо
кучето е било хванато, тъй като било нейно и тя го отглеждала. Върху кучето липсвали
маркировки. Подложил кучето на кастрация, сложили му чип и учен номер. Р.Т. идвала през
тези два три дни в приюта и си искала кучето. Подписала декларация за осиновяване на
кучето и си го взела. Имало сигнали за нападения от кучето, но не за ухапвания. Знае, че
кучето е нападнало деца. Знае за втори сигнал, който е за ухапване на дете през декември
2020 г. Тогава отново е отишъл там и отново е заловил кучето. Р.Т. отново дошла на мястото
и отново вдигнала скандал. Въпреки всичко кучето било отведено отново в приюта, където
веднага дошла Р.Т. с още един човек, отново поискала да бъде осиновено кучето, но този
път декларацията е била подписана от другото лице. Кучето имало ушна маркировка.
Свидетелят твърди, че ветеринарите събеседвали с осиновителите на кучето и отишли на
място да видят къде ще бъде отглеждано същото.
Видно от заключението на приложената по делото съдебно медицинска експертиза на
вещото лице д-р К.С., което и настоящия въззивен съдът възприема, като достоверно и
обективно се установява, че при нападението са били причинени охлузване по десния лакът,
охлузване по гръбна повърхност на дясна ръка, охлузване по гръбна повърхност на втори и
трети пръсти на дясна ръка и дясна тазобедрена област, както и дребни охлузвания по ляво
коляно. Посочените увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети,
причинили са страдание и е възможно да се получени по начин и време, съобразно
описаното в исковата молба. Съгласно данните на съдебно – медицинската експертиза през
периода на лечението ищецът е търпял болки и страдания, като през първите 7 дни същите
са били с по-голям интензитет, но не се очакват трайни последици от получените
увреждания. През възстановителния период около 15 дни при нормално протичане ищецът е
търпял неудобства в санитарно-хигиенно отношение, тъй като раните не бивало да се мокрят
в периода на заздравяване.
Видно от заключението на изслушаната и приета по делото съдебно психиатрична
експертиза на вещото лице д-р Д.А., което настоящият въззивен съд възприема като
компетентно, безпристрастно и изчерпателно се установява, че ищецът преживява
житейската ситуация психотравмено и проявява симптоматика на общо стресово
разстройство. Във възстановителния период след ухапването по анамнестични данни се
наблюдават прояви на емоционално-волева лабилност и напрежение, тревожни симптоми,
отбягване и лека емоционално-волева потиснатост, нарушен сън с нощни страхове, както и
многократно възпроизвеждане на ситуацията. Острото стресово разстройство възниква в
отговор на стресогенното събитие, което е с временен и преходен характер и би могло да
продължи няколко седмици. Фобийното преживяване на ситуацията остава и на и след
туширане на острите страхови изживявания. За бъдещ период е възможно при
пренапрежение от различно естество да се обостри конкретна фобийна тревожност, което
може да даде отражение върху ежедневните дейности. В този смисъл останалата фобийна
активност може да обуслови определена нарушена адаптивност или поведенчески прояви в
детето.
Приетото за установено от първоинстанционния съд и направените фактическите
констатации въз основа доказателствата в първата инстанция, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност в обжалваното решение, изцяло се възприема от въззивния съд, а нови
не се събраха.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Въззивният съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда
на чл. 269 ГПК, Въззивният съд намира, че обжалваното решение се явява валидно.
4
Същото е постановено от съдия при Районен съд – Перник, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма. Налице са били положителните
процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са били налице
отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. Пернишкият
районен съд се е произнесъл именно по предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства Въззивният съд намира следното:
Правилно районния съдът е приел, че общината следва да отговоря за вредите
причинени от бездомни кучета, и че тази отговорност се реализира по общия исков ред на
граждански процес. Общината следва да отговоря по реда на чл. 49 ЗЗД поради доказано
бездействие на нейните органи във връзка със задължението за изолиране на
безстопанствените кучета в определени за това места. /В този смисъл Решение
№279/28.09.2011 по дело №1533/2010 на ВКС, ГК, III г.о./
Пасивно отговорна страна е съответната Община на територията, на която е
извършено деянието. Отговорността на общината следва от възложени със закон задължения
(Закон за защита на животните в сила от 31.01.2008 г. Обн. ДВ. бр.13 от 8 Февруари
2008г., изм. ДВ. бр.80 от 9 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.8 от 25 Януари 2011г., изм. ДВ.
бр.92 от 22 Ноември 2011г., изм. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.34 от 3 Май
2016г., изм. ДВ. бр.58 от 18 Юли 2017г., изм. ДВ. бр.17 от 23 Февруари 2018г. Глава пета.
„Безстопанствени животни”) по организиране настаняването на скитащите кучета в
изолатори, чрез кмета, като изпълнителен орган на общината, която дейност не е
административна и не е проява на властнически компетенции. Касае се до фактически
действия, възложени на общината със закон. При доказано бездействие на нейните органи и
служебни лица, във връзка с изолирането на скитащите кучета в определи за целта места,
отговорността на общината се ангажира по чл. 49 ЗЗД, като юридическо лице на основание
извършено от нея възлагане на установени със закон нейни задължения.
Иска с правно основание по чл. 49 ЗЗД сочи гаранционно - обезпечителна
отговорност за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Това е
отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за
вредите, причинени при или по повод на тази работа, отговорност за чужди противоправни
и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата,
които са възложили работата, във връзка, с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични
основания за освобождаването им от отговорност. В този смисъл са задължителните за съда
тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т.
2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС. Следователно, за да възникне
гаранционно - обезпечителната отговорност на възложителя за причинени вреди при или по
повод на уговорената работа, трябва в обективната действителност да са настъпили
следните материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност: деяние -
действие или бездействие; противоправност - несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение; вреди, изразяващи се в неблагоприятно засягане на
имуществената и/или неимуществената сфера на увредения, чрез накърняване на неговия
телесен интегритет и/или претърпяване на емоционално-психически болки и страдания;
причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите
имуществени и/или неимуществени вреди; вина на делинквента, която съобразно уредената
в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция се предполага и виновното лице да е причинило
вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа.
От обясненията на Й.Д. Й. /преценени от съда с оглед неговата възраст, дадени и в
присъствието на социален работник/ се установява, че миналата година имал инцидент с
куче. Като играел на вън с неговия приятел „А.“, решили да отидат в тях и чакали баща му
да им отвори, защото той няма ключ, до блока две черни кучета „идвали“ към тях и ги
подгонили. А. избягал към площадката, а той към магазина. Едното куче го спънало, при
5
което той паднал и се хвърлил да го хапе по лицето. Той се защитавал с ръце, избутал го на
два пъти, станал и тръгнал към площадката. В този момент баща му се появил и изгонил
кучето. Тези две кучета живеели зад техния блок, едното още било там. Изглеждали еднакво
и той не можел да прецени кое от двете точно го било нападнало. И двете кучета нямали
каишка. Тези кучета се разхождали зад техния блок и хора то другия блок ги хранели. След
инцидента към 5–6 декември дошли от „Четири лапи“ и хванали едното куче. Той и
приятеля му не си били играли с тези кучета преди. След инцидента и сега изпитвал страх от
това куче и от всяко друго куче. След инцидента имал рана на китката, малко го боляло, но
му минало. Често се сещал за тази случка, но не бил сънувал кошмари. При преценка
достоверността на обясненията, съдът отчете както възрастта на пострадалото дете, така и
че са дадени в присъствие на социален работник, който заявява, че детето е спокойно, така и
че съвсем чистосърдечно, последователно и логично са възпроизведени личните му
възприятия за случилото се.
От свидетелските показания на разпитания по делото свидетел А. В.К. /преценени от
съда с оглед неговата възраст, дадени и в присъствието на социален работник/, се
установява, че тъй като с Й. били приятели и съседи, тъй като живеел в съседни блокове в
кв. „***“. Един ден, като отивали към дома, където Й. живеел и докато чакали да вземат
ключа, за да влезнат в блока, видели женско куче, което лаело. Като го видели се, върнали
се назад и започнали да бягат. Разделили се, но женското куче тръгнало след Й. и го
нападнало. Имало и друго куче – мъжко, което било по –голямо, но и двете били черни и си
приличали. Й. просто бягал, но кучето го „обърнало“ и той паднал с гръб към земята
започнало да го хапе. Й. го отблъснал и тръгнал към него, като бил одраскан на левия лакът.
След това, като се виждали Й. вече го било страх от кучета, преди това не го било страх. Не
бил споделял често за този случай. Знае, че зад блока била направена къщичка за тези кучета
и един човек им давал храна. Те нямали каишки и били отвързани. При преценка
достоверността на показанията, съдът отчете както възрастта на пострадалото дете, така и че
са дадени в присъствие на социален работник, който заявява, че детето е спокойно, така и че
съвсем чистосърдечно, последователно и логично са възпроизведени личните му възприятия
за случилото се.
От свидетелските показания на разпитания по делото свидетел А.Е.А., работещ като
ветеринарен лекар и ловец на животни се установява, че по получен сигнал от граждани
през април 2020 г. отишъл на място. Кучето което било черно, мъжко около 30 кг. и само.
Имал трудности при хващането му, за това го прострелял с дистанционна упойка и го
закарал в приюта, където престояло два- три дни. След което в приюта пристигнала Р.Т. от
бл. **на ж.к. ***, която вдигнала скандал защо кучето е било хванато, тъй като било нейно
и тя го отглеждала. Върху кучето липсвали маркировки, за това като било в приюта – било
кастрирано и му бил сложен чип и ушен маркер. Кучето не нападало Р.Т., тъй като най–
вероятно тя го хранела. За времето, което кучето било в приюта тя постоянно идвала и си
искала кучето, като подписала декларация за осиновяване и взела кучето, като
отговорността за него била нейна. Имало сигнали за нападения от кучето, но не за
ухапвания. Знаел, че кучето е нападнало деца. Знае за втори сигнал, който е за ухапване на
дете през декември 2020 г. Тогава отново е отишъл там и отново е заловил това куче. Тогава
там нямало други кучета, но знаел за други кучета в квартала на мястото където било
хванато това куче. Р.Т. отишла с друг човек и пак осиновила кучето, но този път
декларацията била подписана от друго лице.
Пред въззивният съд не се представиха други доказателства, а от събраните пред
първоинстанционния съд такива, преценени в своята съвкупност и взаимовръзка настоящия
състав достига до единствения и обоснован логичен извод, че на *** година около 15-15.30
часа следобед Й.Д. Й., бил нападнат от куче, което го съборил на земята. Й. се е борил с
6
него за да не го ухапе, в следствие на което е получил охлузване по десния лакът, охлузване
по гръбна повърхност на дясна ръка, охлузвания по гръбна повърхност на втори и трети
пръсти на дясна ръка и дясна тазобедрена област, както и дребни охлузвания на ляво коляно
и в следствие, на което преживял „посттравматично стресово разстройство“ изразявало в
тревожност, емоционална лабилност, нарушения на съня и апетита, силно изразен и
устойчив във времето страх от кучета и ситуации, свързани с тях, като преживяването било
свързано.
От представените по делото писмени доказателства и заключенията на съдебно –
медицинската и съдебно – психиатрична експертизи, които съдът кредитира изцяло, като
обосновани и компетентно изготвени и основава фактическите си изводи за претърпените от
пострадалото дете физически и психически увреждания, се установява по безспорен начин,
че нараняването на детето Й.Д. Й. към момента на изготвяне на съдебно-медицинската
експертизата е от причинени му охлузвания по десния лакът, по гръбна повърхност на дясна
ръка, по гръбна повърхност на втори и трети пръсти на дясна ръка и дясна тазобедрена
област, както и дребни охлузвания по ляво коляно, а към момента на изготвяне на
психиатричната експертиза е страдал от „посттравматично стресово разстройство“, което
психично заболяване е в пряка връзка с преживения инцидент -предмет на производството,
изразявало в тревожност, емоционална лабилност, нарушения на съня и апетита, силно
изразен и устойчив във времето страх от кучета и ситуации, свързани с тях, като
преживяването било свързано.
Настоящия съдебен състав прие за безспорно установено, че на посочената в
исковата молба дата и час пострадалото дете е бил нападнато от куче, съборено на земята,
като кучето се е стремяло да го ухапе. Това негово поведение е било външен израз на
агресия и враждебност. Поради което е логично и житейски обоснована уплахата на
пострадалото дете. Тези фактически обстоятелства сочат на пряка причинна връзка между
поведението на кучето и увреждането на пострадалото дете. Фактически обосновано и
житейска логично е извода, че инцидентът „нападение от кучета“ е предизвикал страх за
живота и здравето на ищцата. / в този смисъл Решение № 851 от 29.12.2010 г. по гр. д. №
502/2010 г. на IV г.о. на ВКС/.
Спора по делото се съсредоточава и върху обстоятелството дали кучето, което е
нападнало пострадалото дете е безстопанствено, респ. дали общината, чрез своите
поделения и служби е изпълнила нормативно установените задължения за упражняване на
надзор върху бездомните кучета, респ. дали те са положили необходимата грижа за
овладяване на популацията на бездомните кучета на територията на общината – за да бъдат
предотвратявани нападения на кучета над гражданите. Фактите, от които произтича
обстоятелството, че кучето има собственик и фактите, от които произтича, че то е
безстопанствено са положителни и подлежат на доказване, както всеки положителен факт
(отделно стои въпросът, че доказателствена тежест може да се носи и за отрицателни факти)
– чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства, в т.ч. свидетелски показания за
външния вид на кучето, неговото поведение и различните други възможни обстоятелства,
при които е наблюдавано – преди, по време и/или след инцидента. Последните са косвени,
когато чрез тях се доказват факти, въз основа на които съдът може да направи логически
извод за осъществяването на правнозначимите факти, предвидени в хипотезата на
приложимата правна норма. За да се постигне пълно (несъмнено) доказване чрез косвени
доказателствени средства, е необходима такава система от доказателствени факти, която да
създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени
факти, наистина се е осъществил (в този смисъл решение № 61 от 01.03.2016 г. по гр. дело
№ 4578/2015 г., на ВКС IV ГО, решение № 262 от 11.05.2010 г. по гр. дело № 1155/2009 г. на
7
ВКС, ІV ГО, и други). Касателно настоящия случай от събраните по делото доказателства
преценени в тяхната съвкупност се установява, че при нападението на кучето не е имало
човек, който да покаже признаци, че е стопанин на кучето, което е индиция, че кучето е
безстопанствено. А с оглед съдебната практика, че куче което „не се намира в определено за
това място или в дом и няма стопани с него е „безстопанствено“, дори да го хранят хора от
квартала, се явява неоснователно възражението във въззивната жалба, че общината е въвела
мерки за надзор върху безстопанствените кучета, намиращи се на нейна територия, тъй като
те не са приложени адекватно и не са били достатъчни. Обстоятелството, че кучетата са
били хранени от трети лица също не променят доказателствения извод на съда, че липсват
данни именно кучето, нападнало пострадалото дете да е било осиновявано и да е
собственост на трето лице. Напротив от събраните по делото доказателства, както правилно
е отбелязал и първоинстанционният съд се установява, че малко женско куче е нападнало
детето. В този смисъл са Решение №639/02.07.2009 по дело №2398/2008 на ВКС, ГК, IV г.о.
и Решение №262/11.05.2010 по дело №1155/2009 на ВКС, ГК, IV г.о.
За пълнота на изложението следва да бъде добавено и че за вещите и за животните, за
които не съществува публичен регистър – установяващ правото на собственост и сделките с
тях, за правото на собственост следва да се съди по упражняваното владение, въз основа на
същото може да бъде преценявано и упражняването на надзор /в този смисъл Решение №
249/24.09.2012 година, постановено по гр.д. № 1450/2011 година по описа на ВКС, ГК, III
г.о./, поради което за да се освободи от отговорността по чл. 49 от ЗЗД ответната Община,
следва да докаже, че животното има собственик – лице което владее и упражнява надзор над
животното. Представените по делото декларации по чл.47, ал.2 от ЗЗЖ по своята същност са
индиция, че посочените в тях лица са декларирали желание да отглеждат, като компаньон
куче настанено в приют, но от събраните по делото доказателства следва не се установи, че
деклараторите са упражнявали владение или надзор над животното причинило увреждането
на детето, като са имали воля да станат собственици на куче настанено в приют по начините
определени в чл.77 от ЗС или чл. 47 от ЗЗЖ./ Определение № 643 от 26.07.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 1015/2011 г., I г. о., ГК /
Водим от изложените съображения настоящия съдебен състав, след като разгледа в
тяхната съвкупност и взаимовръзка събраните по делото доказателства, с достатъчна степен
на сигурност прие, че пострадалото дете е нападнато от безстопанствено куче, върху което
общината, чрез своите служби и изпълнители на работата е следвало да упражнява надзор,
поради което и възраженията на жалбоподателя в обратния смисъл се явяват изцяло
неоснователни. Установените по безпротиворечив начин релевантни факти за общественото
място на увреждането и наличието на безстопанствени кучета, намиращо се на него,
възприети от св. А. К., преди увреждане, по време на увреждането и след увреждането на
пострадалото дете, преценени заедно със заключенията на съдебно-медицинската и съдебно-
психиатричната експертизи, и липсата дори и на индиции, че кучето е било със стопанин,
водят до логичния извод, че нападението на пострадалото дете е осъществено от
безстопанствено куче. В тази връзка са и преките и непосредствени свидетелските показания
св.А.Е.А. сочещ, че „от съдения блок им носят храна, но кучетата са улични, макар и с
декларация за осиновяване“. В Закона за закрила на животните са предвидени редица
задължения на общинските органи за овладяване популацията на безстопанствените кучета,
като несъмнено целта на закона е подобни кучета да не са на свобода в населените места,
тъй като са заплаха за живота и здравето на хората. С оглед на това законът предписва, че
общинските власти са длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени кучета чрез
залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването
им в изградени и стопанисвани от тях приюти – чл. 47, ал. 1 от ЗЗЖ. Следователно
основната мярка за надзор е именно настаняването на кучетата в приюти – арг. чл. 41, ал. 1
от ЗЗЖ, като само по изключение се допуска те да бъдат връщани на местата, от които са
взети - чл.47, ал. 3 от ЗЗЖ. Следователно надзорът и грижите по отношение на
безстопанствените кучета са възложени на общините чрез техния изпълнителен орган –
кмета.
По делото не са представени доказателства от страна на жалбоподателя – ответник в
първоинстанционното производство във връзка с изпълнение на законово вменените му
задължения под надзор всички безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането,
обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и
8
стопанисвани от тях приюти. Следователно по делото е доказано виновното неизпълнение
на нормативно установеното задължение от Община Перник чрез своите служби и
изпълнители на работата да осигурява безпрепятствено придвижване на хора по
обществените места на общината, незаплашвани от агресивни бездомни кучета, поради
което е установен по делото и фактическият състав, обуславящ възникването на
гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника Община Перник за
противоправното бездействие на нейни служби и изпълнители на работата съгласно чл. 49
от ЗЗД.
Съобразно т. 11 от ППВС 4/68 г., задължителна практика на ВС и трайната практика
на ВКС, на обезщетяване подлежат всички "неимуществени вреди", включващи всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето,
ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален
дискомфорт за определен период от време.
Касателно настоящия случай ответника Община Перник, не е изпълнила нормативно
установеното си задължение, чрез своите служби и изпълнители на работата да осигурява
безпрепятствено придвижване на хора по обществените места на общината, незаплашвани
от агресивни бездомни кучета, затова поведението ответника Община Перник осъществява
деликтния състав на чл.45 от ЗЗД, а именно противоправно действие или бездействие, вреда/
имуществена и/или неимуществена / причинна връзка между поведението и вредата, както и
вина, която се предполага до доказване на противното, вследствие на което Й.Д. е бил
нападнат от куче, което го съборил на земята, в следствие на което като се борил с него за да
не го ухапе – получил охлузване по десния лакът, охлузване по гръбна повърхност на дясна
ръка, охлузвания по гръбна повърхност на втори и трети пръсти на дясна ръка и дясна
тазобедрена област, както и дребни охлузвания на ляво коляно и преживял
„посттравматично стресово разстройство“ изразявало в тревожност, емоционална
лабилност, нарушения на съня и апетита, силно изразен и устойчив във времето страх от
кучета и ситуации, свързани с тях, като преживяването било свързано. В този смисъл
въззивният съд намира, че процесната травма е налична, получена е в резултат на нападение
от безстопанствено куче, като възстановяването от травмата продължава. Съдът след като
съобрази все пак продължителния период от време, през който пострадалото дете е изпитвал
болки и страдания от тази травма факта, че и към настоящия момент се страхува, по
справедливост намира, че размера на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
това увреждане е от 4000.00 лв. Този размер въззивният съд отчита като справедлив и
достатъчен да овъзмезди конкретните претърпени болки и страдания за болките и
страданията претърпени от пострадалото дете. В тази връзка съдът отчита и
обстоятелството, че клиничната картина на оздравителния процес продължава и към
настоящия момент, вече с по–нисък интензитет зависещ и от индивидуалните способности
на психиката за възстановяване с тенденция за постепенно подобряване. Освен изложеното
следва да се отбележи и това, че така определения размер на обезщетението за
неимуществени вреди от 4000.00 лв. съотнесено към размера на минималната работна
заплата към датата на увреждането ***г. / 01.01.2020г. - 31.12.2020г. - 610.00 ПМС № 350 /
19.12.2019 г./ е и социално справедливо, отразява икономическото състояние в страната и
покрива типичните и средните за този вид търпени неимуществени болки и страдания за
този вид увреждания при отчитане възрастта и здравословно състояние на пострадалия.
Предвид достигането до еднакви крайни изводи на двете инстанции обжалваното
решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. С оглед на което
подадената от Община Перник, въззивна жалба срещу решението, в частта в която е уважена
исковата претенция за сумата от 4000 лв. и подадената насрещна въззивна жалба с вх. №
275325 / 18.08.2021г., в частта в която е отхвърлена исковата претенция за сумата над
4000.00 лв., се явяват неоснователни и следва да бъде оставена без уважение. Подадената
По исканията за присъждане на разноски, въззивният съд за да се произнесе взе
предвид следното:
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
9
въззивното производство.
Въззиваемата страна претендира и доказва разноски в размер на 300.00 лв. –
заплатено възнаграждение по договор за права помощ и съдействие № 27300 / 06.08.2021г.
/л.18 по делото/ и заплатена държавна такса в размер на 40.00 лв. / л.24 по делото/. С оглед
резултата от обжалването на същия се дължат разноски съразмерно на уважената част от
иска или общо в размер на сумата от 226.67 лв. /Двеста двадесет и шест лв. и 67 ст./
С оглед цената на иска въззивното решение неподлежи на касационно обжалване
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК
Водим от изложеното СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260870 от 15.07.2021г., постановено по гр.д.№ 6572 /
2020г. по описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЕРНИК, ЕИК 00038672, гр. Перник, пл.“Св. Иван Рилски“ №
1, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Й. К., ЕГН: ********** в качеството му на баща и законен
представител на детето Й. Д. Й., ЕГН: ********** и двамата с адрес: ***, сумата в размер на
226.67 лв. /Двеста двадесет и шест лв. и 67 ст./ представляваща сторените в хода на
въззивното производство разноски, съразмерно с уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл.280, ал. 3, т. 1, пр. първо от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10