РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 110
Град Пловдив, 20.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХXIV
касационен състав, в открито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при
секретаря ВАНЯ ПЕТКОВА и участието на прокурор МАРИЯ ТОДОРОВА като
разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА к.а.н.д.
№ 2808 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Касационно производство по реда на чл. 63, ал.1 ЗАНН във
връзка с чл.208 и сл. АПК.
Образувано е по повод постъпила жалба от М.Н.С., ЕГН **********, с адрес
***, чрез адв. Д., против Решение № 1339/19.08.2021
г., постановено по АНД № 725 по описа за 2021 г. на Районен съд – Пловдив, с
което е потвърден електронен фиш серия К
№ 4021052 от 25.08.2020 г., с който на касатора С. е
наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр.
с ал.1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4
вр. с чл. 182, ал. 1, т.
3 ЗДвП.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспореното решение с твърдение, че при
постановяване на съдебното решение са допуснати съществени нарушения, като
съдът не се е произнесъл по представени към делото доказателства от страната –
справка от Google maps, нито е допуснат исканата
съдебно-техническа експертиза с в.л. геодезист за установяване на сочените
нарушения, както и изобщо не е разгледал и не се е произнесъл по възраженията
за допуснати неотстраними пороци при издаване на процесния електронен фиш, а
именно в приложената към фиша снимка от статично изображение не е посочен нито
номерът на мобилното устройство, с което е заснета, нито е отразен сериен номер
на статичното изображение. Позовава се на съдебна практика в тази насока.
Изтъква се като нарушение и обстоятелството, че не е изпълнено и изискването на
чл.189, ал.4 от ЗДвП, тъй като не е посочено мястото на извършване на
нарушението, тъй като от описанието на нарушението в ЕФ / Община Марица, Път II –
64, км.50,5 в посока гр. Пловдив към с.Труд/ не става ясно къде точно в община
Марица е извършено нарушението. В същото време в протокола е посочено като
място на извършен контрол път II-64, км 50+500, без да е посочено, че същото се намира в община
Марица. Посочва, че представените снимки
на разположението на служебния автомобил и на средството за заснемане не дават
ясна представа за това дали начинът на разположението му съответства на
записаното в протокола, няма дата и час, поради което не става ясно дали
посочените изображения са относими към делото. Счита, че посочените нарушения
при издаване на ЕФ накърняват съществено правото на защита на касатора, поради което моли за отмяната на постановеното
решение на районния съд и за отмяна на самия електронен фиш. Поискано е и присъждане
на разноски за двете съдебни инстанции - претенция за адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лв. за всяка съдебна инстанция съгласно представен списък.
Ответникът ОД МВР –
Пловдив, чрез юрк. Б. и юрк.П.,
намира жалбата за неоснователна, а решенето на районния съд да се остави в
сила. Твърди, че нарушението е безспорно доказано. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Окръжна прокуратура –
Пловдив, представлявана от Прокурор Тодорова предлага решението на ПРС да бъде
оставено в сила като законосъобразно.
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК,
от страна с интерес да обжалва неблагоприятно съдебно решение и е процесуално
допустима. По същество е основателна.
Съгласно съдържанието на
електронен фиш серия К № 4021052 от 15.08.2021
г. – на 25.08.2021 г. в 10:07ч., в общена Марица, път
II-64, км.50,5 посока гр. Пловдив към с.Труд, при въведено ограничение
на скоростта с пътен знак В26 /60 км/ч/, заснето със систева
за автоматично фискиране TFR1-М № 529
r отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на
водача, е установено нарушениеq извършено с МПС Мерцедес МЛ 350 Блутек 4
Матик с рег. № *** със собственик М.Н.С.. При
разрешена стойност на скоростта – 60 км/ч, е установена стойност на скорост 89
км/ч, като превишената стойност на скорост е 29 км/ч. Наложена е глоба в размер
на 100 лв. – на основание чл. 189, ал. 4
вр. с чл. 182, ал. 1, т.
3 ЗДвП.
За да потвърди издадения
електронен фиш, съдът е приел, че фактическата обстановка е безспорно
установена - на датата, отразена в електронния фиш
– описаният в него лек автомобил е извършил движение със скорост, превишаваща
максимално разрешената такава. Изложени са съображения за правилно определен
адресат предвид данните за собственост на МПС и отсъствие на представена от
жалбоподателя декларация по см. на чл. 189, ал. 5 ЗДвП.
По отношение реквизити на електронния фиш
е посочено съответствието им с изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДв. П. Отразено е, че в случая са налични
доказателства за годност на ползваното техническо средство, преминало и
периодична метрологична проверка, вкл. снимков материал с необходимата
информация относно заснето в нарушение МПС – дата, място, посока на движение, рег.
номер на автомобила, географски координати на разположение на техническото
средство, измерената скорост.
Решението на съда е
неправилно.
Решението на
първоинстанционния съд е мотивирано със събраните в хода на първоинстанционното
съдебно производство писмени доказателства, касаещи приложения от
административният орган снимков материал по издадения административен акт,
протокол за извършена проверка и протокол за техническа годност на АТСС. Съдът
е преценил, че те в достатъчна степен обосновават законосъобразността на
проведения административно – наказателен процес и издадения административен
акт, като касаят обосноваността на посоченото в него административно нарушение.
В същото време обаче той е направил неправилна преценка, че по отношение на
проведеното административнонаказателно производство са
налице съществени пороци, свързани с установяване на нарушението, а и на гарантиране
правото на защита на нарушителя.
Така при по-детайлно
разглеждане на събраните по делото доказателства се установява на първо място,
че в приложения снимков материал, установяващ нарушението от страна на касатора С., не е посочен номер на автоматизираното
техническо средство, с което е било извършено заснемането. Липсата на тези
данни в снимковия материал от заснетото нарушение прави невъзможно да се
установи дали действително с посочената във електронния фиш камера е било
констатирано заснетото на нея нарушение от една страна, както и не може да бъде
съотнесен изготвеният протокол за посочената в него автоматизирана система за
контрол към представения снимков материал.
На второ място, на
снимковия материал от нарушението липсва посочен номер на статичното
изображение, което да може да бъде съотнесено към изброените в представения с
преписката протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движението по пътищата, статични изображения, за да
е ясно, че този протокол се отнася и за процесното статично изображение за
установено нарушение. Номерът на статичното изображение доказва, че то се
намира измежду посочените в протокола по чл.10 от наредбата снети данни за
извършени нарушения от процесната проверка, а липсата му не може да обвърже заснетото
нарушение с този протокол. Тук е мястото да се посочи, че протоколът по чл. 10 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. е официален свидетелстващ документ, оспорването на
който касае съществото на спора, поради което същия се преценява не по реда на
чл. 193 и чл. 194 ГПК, а заедно с всички останали доказателства по делото.
Необходимо е да се
посочи, че липсата само на един от двата посочени до тук пропуска не обуславят
незаконосъобразност на издадения фиш, тъй като от наличието на данни за
техническото средство или на номера на статичното изображение би могло да се
направи извод за извършеното нарушение. При наличието обаче и на двата
пропуска, няма как само въз основа на дата и час на нарушението да се обвърже
заснетото в снимковия материал нарушение с конкретното автотехническо
средство и с представения протокол. Това е така, предвид обстоятелството, че посочените
географски координати ЕL: 24°44.0146 NL: 42°12.2964 в процесното изображение
не установяват точно място на извършеното нарушение.
При служебна справка в Google и Google maps се установи, че място с посочените координати не се открива. От
своя страна представената по делото пред районен съд справка от Google maps от страна на жалбоподателя не следва да се кредитира, тъй като е
с различни от посочените координати. По този начин, макар да е изпълнено
формалното изискване на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП - с изпращането на жалбата в
съда издателят на ЕФ да е предоставил информация за участъка от пътя с описание
на мястото и географските, то при проверката им, същите не се установява да
съществуват. Така от представените към преписката доказателства не се
установява описаното място за контрол в електронния фиш като конкретни
километри и географско местоположение да съвпадат с посочените географски
координати на техническото средство за видеоконтрол.
Въз основа на казаното
до тук, съдът намира, че в конкретния случай доказателствената сила както на
протокола, така и на снимковия материал е разколебана и опровергана. Съдът
намира, че посоченото нарушение не се установява и от представения снимков
материал, в който липсват съществени за нарушението данни или пък същите са
неверни. По този начин не само се препятства правото на защита на лицето, но и
изобщо възможността да бъде извършена цялостна проверка на данните, които, като
се съпоставят, посоченото нарушение да бъде безспорно установено.
С оглед на изложеното е
налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, а атакуваното
решение на Районния съд следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено
друго такова, с което електронният фиш се отмени, като незаконосъобразен.
При основателност на
касационната жалба се присъждат разноски за касатора
за двете съдебни инстанции в размер на по 300 лв. - адвокатско възнаграждение,
определено по реда на Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения, на основание чл. 38, ал. 1 от
Закона за адвокатурата /ЗА/. Пред ПРС е представен договор за правна
защита и съдействие, изразяващи се в подаване на жалба против електронен фиш и процесуално представителство пред РС –
Пловдив, в който е посочено, че договореното възнаграждение е платено,
съответно пред АС – Пловдив е представен договор за правна защита и съдействие,
изразяващи се в изготвяне на касационна жалба по АНД № 725/2021 г. по описа на
ПРС и процесуално представителство пред АС – Пловдив, в който е посочено, че
договореното възнаграждение от 300 лв. е платено изцяло. Предвид посоченото, претенцията
е основателна, поради което следва да бъде заплатено от ответника адвокатското
възнаграждение в размер на от по 300 лв. - чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т.
1 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за всяка съдебна инстанция, или общо 600 лв.
Мотивиран с изложеното и
на основание чл. 221, ал. 2 АПК,
АС – Пловдив, XXIV състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1339/19.08.2021 г., постановено по АНД № 725 по описа
за 2021 г. на Районен съд – Пловдив, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4021052 от 25.08.2020 г., с който на М.Н.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение
на чл. 21, ал. 2 вр. с ал.1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182,
ал. 1, т. 3 ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Пловдив да заплати на М.Н.С., ЕГН **********,
с адрес *** съдебни разноски в размер на общо 600 /шестотин/
лева адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.