Решение по дело №11/2022 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 42
Дата: 23 февруари 2022 г.
Съдия: Росица Карова Цветкова
Дело: 20227270700011
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 януари 2022 г.

Съдържание на акта

Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

 

№.............., град Шумен, 23.02.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

   Шуменският административен съд в публичното съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

                                                           Председател: Росица Цветкова

                                                                  Членове: 1. Снежина Чолакова

                                                                       2. Бистра Бойн

 

при секретаря Св. Атанасова

и с участие на прокурор С. Александрова от ШОП

като разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова КАНД №11 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

   Производство по чл.63в и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.208 и сл. от Административно – процесуален кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба от В.К.Г. ***, срещу Решение №287/07.12.2021 г. по АНД №1442/2021 г. по описа на Районен съд град Шумен.

   В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на въззивното решение, тъй като противоречи на процесуалния и на материалния закон. Касаторът твърди, че при съставяне на Актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на НП, а именно АУАН не е съставен в присъствие на свидетел, който е присъствал при установяване на нарушението; в АУАН не са вписани всички обстоятелства, при които е извършено нарушението; в АУАН не са посочени пълните данни на свидетелите по акта, което не е отчетено от решаващия съд като нарушения. Касаторът навежда и твърдения, че не е осъществил вмененото му задължение, тъй като не е бил паркирал на тротоар по смисъла на пар.6 т.6 от ДР на ЗДвП. Като е достигнал до друг правен извод, РС град Шумен е постановил решение в противоречие с процесуалния и материалния закон, поради което касаторът отправя искане към касационния съд да бъде отменено атакуваното Решение на РС град Шумен, включително в частта за присъденото юрисконсултско възнаграждение, и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отменено НП №21-0869-001747/16.06.2021 г. на Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР град Шумен.

   Ответната страна ОД на МВР град Шумен, редовно призована, за нея се явява гл. юрисконсулт И.С., редовно упълномощена, която изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли Решението на РС град Шумен да бъде оставено в сила.

   Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна и моли съда да постанови съдебно решение, с което да бъде потвърдено Решението на Районен съд град Шумен като правилно и законосъобразно.

   Касационната жалба е подадена в срок, поради което е процесуално допустими, но разгледана по същество е неоснователна.

   От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи от фактическа страна следното:

   С атакуваното решение Районен съд град Шумен е потвърдил №21-0869-001747/16.06.2021 г. на Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР град Шумен, с което на касатора на основание чл.178е от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50.00 лв. за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП. Наказателното постановление е издадено въз основа на съставен АУАН №1747/28.05.2021 г. от длъжностно лице при сектор ПП – ОД на МВР град Шумен, който АУАН от своя страна е съставен след като е бил анулиран фиш за налагане на глоба по подадено в законоустановения срок възражение от санкционираното лице.

   Решаващият съд е приел от фактическа страна, че на 15.05.2021 г., около 07.40 ч., в град Шумен, по ул. Университетска, до ШУ „Епископ Константин Преславски“, свидетелите Ц.Ц. и Р.Н., забелязали неправилно паркиран върху тротоара л.а. „Х.С.“ с рег.№***, и след извършена справка в АИС установили, че МПС е собственост на касатора В.Г.. Бил му съставен фиш серия GT №721949, в отсъствие на нарушителя, за неправилно паркиране. Със служебния фотоапарат изготвили снимка на паркирания автомобил, която е приложена към преписката. Доколкото санкционираното лице подало възражение срещу фиша в законоустановения срок, то същият бил анулиран и съответно бил съставен АУАН в присъствие на нарушителя за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП. АУАН е бил съставен от Ц.Е.Ц., който е издател и на фиша и следователно очевидец на нарушението, и като втори свидетел при съставяне на акта е вписан Р.Н.Н.– също очевидец на нарушението, който обаче не е подписал акта. Въз основа на Акта е било издадено и процесното НП.

   За да достигне до така установената фактическа обстановка, както и да направи въз основа на нея правните изводи, решаващият съд подробно е обсъдил всички доказателства – както писмени така и гласни, като ги е ценил както поотделно, така и в тяхната съвкупност и е приел за категорично установено, че касаторът като собственик на процесния автомобил, и без направени възражения от него страна за авторството на процесното нарушение, е паркирал собственият си лек автомобил в нарушение на разпоредбата на чл.94 ал.3 от ЗДвП и правилно му е била ангажирана отговорността по реда на чл.178е от ЗДвП. Решаващият съд е направил задълбочен анализ на показанията на свидетелите, съпоставил ги е с приложените по делото писмени доказателства, в това число приложения снимков материал и схема на пътя от Община Шумен, и е приел, че правилно е била ангажирана отговорността на касатора. Решаващият съд е установил, че както при съставяне на Акта за установяване на нарушението, така и при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения и правилно е квалифицирано деянието. Изложил е и мотиви за липса на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.  

   Настоящата касационна инстанция приема, че районният съд въз основа на събраните пред него писмени и гласни доказателства, е достигнал до правилно установена фактическа обстановка и до правилни изводи за извършено нарушение от страна на касатора на разпоредбата на чл.178е от ЗДвП. По категоричен начин е установено, че лекият автомобил е собственост на касатора и на 15.05.2021 г. на ул. Университетска, до ШУ „Епископ Константин Преславски“, е паркирал собствения си лек автомобил „Х.С.“ с рег.№*** върху тротоара, в нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП.

   Неоснователно е възражението на касатора, че при съставяне на АУАН са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на НП. Действително е установено, че АУАН е съставен в присъствието на само един свидетел, като вторият свидетел е вписан като очевидец, но не е присъствал при съставяне и не е подписал акта. При това положение е допусната нередовност в акта, при която обаче и по правилото на чл.53 ал.2 от ЗАНН наказателно постановление се издава, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Безспорно по делото е установено самоличността на нарушителя, неговата вина и извършването на нарушението, поради което допусната нередовност при съставяне на АУАН се явява несъществено нарушение и правилно наказващият орган е издал процесното НП.

   Невписване на всички данни на свидетелите по АУАН не е съществено нарушение на процесуалните правила, както е приел и решаващият съд, тъй като по никакъв начин не е ограничило правото на защита на лицето. Още повече, че пред районния съд са били разпитани като свидетели двамата очевидци на нарушението, поради което фактическата обстановка е била правилно установена от решаващия съд.

   Настоящата касационна инстанция приема, че правилно, съобразно събраните по делото доказателства, съдът е приел, че касаторът е извършил процесното нарушение. Както се сочи и в касационната жалба по дадената легална дефиниция на понятието „тротоар“ в пар. 6 т.6 от ДР на ЗДвП, „Тротоар е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци“. Видно от приложения снимков материал по делото безспорно се установява, че мястото, където е паркирал автомобилът на санкционирано лице, е изградена и оградена с бордюр част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. Съпоставено с представената схема от Община Шумен, където е отразена улица „Университетска“ и наличие на надлъжна част от пътя с ширина 2.70, ограничаваща платното за движение по ул.“Университетска“ при обозначен служебен вход на ШУ „Епископ Константин Преславски“, безспорно се касае за тротоар, който е предназначен само за движение на пешеходци. Това, че част от този тротоар се използва за подход към служебния вход на Университета, не променя предназначението му. Видно от снимковия материал касаторът е паркирал собствения си автомобил до поставения на оградна мрежа знак „Служебен вход“, което место е тротоар по смисъла на цитираната по-горе разпоредба от ЗДвП.

   С оглед на това касационната инстанция намира възражението за неправилно установена от районния съд фактическа обстановка и от там неправилни изводи за съставомерността на деянието за неоснователно. Правилни са изводите на решаващия съд при преценка на обстоятелството по чл.27 от ЗАНН и чл.12 от ЗАНН, както и липса на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.

   Неоснователно се явява и възражението на касатора, че неправилно решаващият съд е присъдил юрисконсултско възнаграждение в полза на наказващия орган, тъй като не почива на закона. По силата на чл.63 ал.5 от ЗАНН – в редакция към момента на постановяване на решението,  в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от

Закона за правната помощ. Безспорно наказващият орган е бил защитавана от юрисконсулт, поради което и съобразно изхода на делото законосъобразно от районния съд е било присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР град Шумен в минимален размер.

   От така установеното фактическо и правно положение касационният съд приема, че Решение №287/07.12.2021 г. на Районен съд град Шумен по АНД №1442/2021 г. е законосъобразно и правилно, а касационната жалба е неоснователна. Решението на Районен съд град Шумен е постановено при правилно установена фактическа обстановка и при правилно направени правни изводи по отношение приложението на процесуалния и материалния закон, поради което следва да се остави в сила.

   Доколкото ответната страна не претендира разноски пред настоящата инстанция, такива не следва да бъдат присъдени.   

   Водим от горното, Шуменският административен съд

Р     Е     Ш     И:

   Оставя изцяло в сила Решение №287 от 07.12.2021 г., постановено по АНД №1442/2021 г. на Районен съд град Шумен.

   Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                                   2.

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 23.02.2022г.