№ 107
гр. Благоевград, 26.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно
гражданско дело № 20231200500051 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
Производството е по чл. 278 вр. чл. 279 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Окръжният съд е сезиран с частна жалба, подадена от "Й" ЕИК, седалище и адрес на
управление гр. С. р-н М, ж.к, представлявано от М.С. и Д.К.К., срещу частта от
Разпореждане № 3058 от 21.11.2022 г., постановено по частно гражданско дело № 2657
от 2022 г. на Районен съд Благоевград, с която е отхвърлено заявлението на
дружеството за издаване на заповед за изпълнение против Р. А. А., ЕГН **********,
адрес гр. Б. ул. П №, за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент
от 16.12.2020 г. за мобилен номер -, неустойка за предоставено за ползване устройство
с отстъпка от стандартната цена и неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от 16.12.2020 г. за мобилен номер -. В жалбата се развиват подробни
аргументи за неправилност на първоинстанционния акт в оспорената му част. Иска се
нейната отмяна и връщане на делото на районния съд за издаване на заповед за
изпълнение и досежно споменатите неустойки.
Екземпляр от частната жалба не е изпращан на длъжника, защото така повелява самата
норма на чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Жалбата е редовна и допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
Окръжният съд споделя мотивите, изложени от първата инстанция, и на основание чл.
272 вр. чл. 278, ал. 4 вр. чл. 279 от ГПК, препраща към тях.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение,
ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице
обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното
производство /чл. 7, ал. 3, изр. 1 от ГПК/.
Според § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, потребител е всяко физическо лице, което придобива
стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, както и всяко физическо лице, което е страна по договор с
1
търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност. В настоящия
случай, от доказателствата по делото и най-вече от приложения към заявлението
договор за мобилни услуги е видно, че Р. А. А., за която се твърди, че е длъжник, в
правоотношенията си с "Й" има качеството на потребител.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора,
и в частност - да уговарят неустойка, е ограничена от това, че въпросното съдържание
не може да противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.
Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2009 г., ОСTK, докладвано от председателя М.Б. и съдията Е.М. условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения, а конкретната преценка следва да се прави към момента на
сключване на договора.
Неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за
добросъвестност и добри нрави и посредством които се създава значително
неравновесие между търговеца, който е икономически по-силната страна, и
потребителя - икономически по-слабата страна. От съдържанието на процесния
договор за мобилни услуги, както и от общите условия към същия, представляващи
неразделна част от съглашението, става ясно, че всяка от страните по облигационното
правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не
изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договора е предвидено, че когато се
стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати
на търговеца неустойка в размер на оставащите абонаментни вноски до края на срока
на договора, но не повече от три. Потребителят дължи и възстановяване на част от
ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на
оставащия срок на договора. В случаите, когато е предоставено устройство за ползване
на услуги, потребителят дължи и разликата между стандартната цена на устройството
и заплатената такава от него при предоставянето му, която съответства на оставащия
срок на договора. Подобни уговорки в полза на потребителя, респективно - в тежест на
търговеца, липсват. В случай че потребителят се възползва от възможността да
прекрати едностранно договора поради вина на оператора, не е регламентирано
дружеството да заплати неустойка. Предвид изложеното, уговорените неустойки
несъмнено имат неравноправен характер, напускат рамките на присъщите им функции
и са нищожни. Действително се налага изводът, че мобилният оператор, встъпвайки в
договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически
по-силна страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията,
които всеки от контрагентите ще поеме. Когато е уговорена неустойка при предсрочно
прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или дори на само няколко /в
случая - три/ неплатени абонаментни вноски, мобилният оператор по прекратения
договор de facto ще получи имуществена облага от насрещната страна в такъв размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя на
потребителя по-нататъшно ползване на услугата. Освен това процесните неустойки
целят да компенсират оператора не за действително претърпените от него вследствие
на неизпълнението /неплащането на конкретните месечни абонаментни вноски/ вреди,
а за пропуснатите от същия вследствие на едностранното прекратяване на договора
ползи. По този начин се създават условия за неоснователно обогатяване на мобилния
оператор, а това не се толерира от ЗЗП.
Разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната му обща
2
лизингова цена, на практика съставлява втора неустойка, дължима кумулативно с
другите, тъй като цели именно обезщетяване на вредите от неизпълнение на
задълженията по договора от страна на потребителя. Тази неустойка е договорена като
двукомпонентна и включва както част от стойността на отстъпките от абонаментните
планове, така и част от пазарната цена на крайното устройство. Така формулирана,
клаузата за неустойка предпоставя прекалено много условия по нейното формиране,
които не позволяват в достатъчна степен да се предвиди нито при неизпълнението на
кои точно задължения ще се дължи тя, нито в какъв приблизителен размер ще е.
Следва да се отбележи също, че въпросната неустоечна клауза не съдържа ограничение
за дължимост на трикратния размер на абонаментните месечни вноски и не е ясно при
неизпълнението на кои точно договорни задължения възниква - само при неплащане на
абонаментните такси или при неплащане на погасителните вноски за устройството, или
и в двата случая. Тя категорично накърнява добрите нрави и справедливостта по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗДог и безспорно се явява нищожна. С
предвиждането в договора, за едно и също неизпълнение, на две различни и
едновременно дължими санкции, се надхвърлят обезпечителната и обезщетителната
функции на неустойката и същата се явява необосновано висока /чл. 143, т. 5 от ЗЗП/.
Самата клауза не е индивидуално уговорена, изхождайки от цялото съдържание на
договора /чл. 146, ал. 2 от ЗЗП/, поради което и същата е нищожна на основание чл.
146, ал. 1 от ЗЗП и не следва да се прилага. Отделно от това, посредством уговорената
неустойка заявителят се стреми да извърши промяна на съществен елемент от
договора, а именно - цената на устройството, едностранно, без съгласието на
потребителя. Подобна уговорка противоречи на добрите нрави и води до явна
нееквивалентност на престациите, а не такава е целта на закона. Освен това така
определеният размер на неустойката противоречи на обезщетителната й функция, като
не само че не обезпечава вреди, а „увеличава“, без съгласието на насрещната страна,
цената на предоставеното устройство. Последното не е станало собственост на
потребителя, за да се дължи обезщетение, съизмеримо с действителната му цена,
понеже е било предоставено само неговото ползване /в този смисъл са и Решение №
219 от 9.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 203/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията
Костадинка Недкова, и Решение № 193 от 9.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 2659/2014 г., I
т. о., ТК, докладчик съдията Костадинка Недкова/. По този начин отново се достига до
неоснователно обогатяване на мобилния оператор. Размерът на неустойката е
формиран на база на „стандартна“ цена на устройството, а не на договорената такава,
което нарушава изискването неустойката да обезпечава и обезщетява вреди от
неизпълнението на конкретния договор, а не произволни такива, както и това
неустойката да обезпечава и санкционира неизпълнение на задължения по конкретния
договор /за лизинг/, а не неизпълнение на задължения по друго облигационно
правоотношение /за мобилни услуги/.
Районен съд Благоевград правилно е отказал издаването на заповед за изпълнение за
коментираните неустойки.
Съгласно т. 5г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Красимир Влахов и Тотка Калчева,
настоящото определение няма да премине през касационна проверка.
Воден от изложените мотиви, Окръжен съд Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от "Й" ЕИК, седалище и адрес
на управление гр. С. р-н М, ж.к, представлявано от М.С. и Д.К.К., срещу
отхвърлителната част на Разпореждане № 3058 от 21.11.2022 г., постановено по частно
гражданско дело № 2657 от 2022 г. на Районен съд Благоевград.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4