РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Търговище, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на единадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря ЛЕНА П. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно
гражданско дело № 20223500500122 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ищеца К.А. К., чрез адв. В.Н. против
Решение № 65/07.02.2022 г., постановено по гр. д. № 1432/2021 г. по описа на
Районен съд – Т.
С Решение № 65/07.02.2022 г., постановено по гр. д. № 1432/2021 г. по
описа на Районен съд – Т. съдът е: отхвърлил предявените от К.А. К., против
ПЛ. ЕВГ. ЕФТ., искове за предоставяне упражняването на родителските
права, местоживеенето, режима на контакти с другия родител и издръжката
на децата Ап. К. Ап. и Ан. К. Ап., като неоснователни, на осн. чл. 127, ал. 2 и
чл. 143, ал. 2 СК; предоставил е упражняването на родителските права над
децата Ап. К. Ап. и А. К. Ап. на майката ПЛ. ЕВГ. ЕФТ., с която децата да
живеят в гр. Т., ул. „Л.“, № ...., вх. ...., ет. ..., ап. ..., като е определил режим на
контакти на бащата К.А. К. с децата Ап. К. Ап. и Ан. К. Ап., всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 10,00ч. в събота до 18,00ч. в неделя с
преспиване при бащата, като бащата следва да взема децата от дома на
майката и да ги връща пак там, както и един месец през лятото, несъвпадащ с
платения годишен отпуск на майката, на осн. чл. 127, ал. 2 СК.
Със същото решение К.А. К. е осъден да заплаща на децата Ап. К. Ап. и
Ан. К. Ап.а чрез майката ПЛ. ЕВГ. ЕФТ. месечна издръжка в размер на по
170лв.(сто и седемдесет лева) за всяко дете, считано от 05.10.2021 г., ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на
причини, обуславящи изменяването или прекратяването й, като за разликата
1
над този размер до пълния предявен такъв от 200 лв. за всяко дете, е
отхвърлен иска, като неоснователен, на осн. чл. 143, ал. 2 СК.
С доводи за неправилност и незаконосъобразност, въззивникът моли за
отмяна на първоинстанционното решение, отхвърляне на предявените
насрещни искове от ответницата П.Е. и уважаване на предявените от него
искове за предоставяне на упражняването на родителските права по
отношение на малолетните деца на страните Ап. Ап. и Ан. Ап., определянето
на режим на лични отношения между ответницата и децата, както и
ответницата да бъде осъдена да заплаща издръжка в размер на 180 лева за
всяко от децата. Алтернативно моли съдът да определи съвместно на двамата
родители да бъде предоставено упражняването на родителските права, както и
моли за разширяване на определения режим на лични отношения между него
и децата.
По делото е постъпило също и допълнение към въззивната жалба на
ищеца К.А. К.. В това допълнение въззивникът твърди, че майката П.Е. е
променила адреса си, като същата вече живее в село Стр., общ. Т., ул. „В.“
№...., като там съжителства с друг мъж. Според въззивника предаването на
децата съгласно определения с привременните мерки режим на лични
отношения само привидно се изпълнява на стария адрес на майката.
Въззивникът твърди също, че жилището, находящо се в гр. Т., ул. „Л.“ № ....,
вх. .., ет. ...., ап. . е.. било наето от ответницата до постановяването на
първоинстанционното решение единствено с цел да бъде заблуден районният
съд. Въззивникът сочи също, че при вземането на децата от майката същите
са били с мръсни дрехи и некъпани, а голямото дете – Ап. се е оплакало от
болки стомаха и бащата е трябвало да го заведе в спешна помощ, за да бъде
извършен преглед и назначено лечение. Въззивникът моли да бъде назначен
нов социален доклад предвид измененията на обстоятелства по чл. 127, ал. 2
СК и да бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане за
доказване на твърдяното в допълнението към въззивната жалба.
С писмен отговор по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата
ПЛ. ЕВГ. ЕФТ. чрез адв. Р.М. оспорва основателността на въззивната жалба и
моли за потвърждаване на решението.
В съдебно заседание въззивникът К. К. поддържа подадената въззивна
жалба и моли да бъде определен режим на лични контакти с децата всяка
седмица от петък до неделя с преспиване при него. Моли да бъде намалена
месечната издръжка на децата, доколкото няма възможност да плаща повече
от 200 лева месечно.
Въззиваемиата П.Е. в съдебно заседание се представлява от
процесуалния си представител адв. Р.М., която поддържа подадения отговор
на въззивната жалба и моли да бъде потвърдено решението на Районен съд –
Т..
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и е
допустима, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените
доказателства и констатира следното:
Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна.
Не е спорно между страните по делото, че от фактическото им
2
съжителство, започнало през 2014г. имат родени две деца - Ап. К. Ап. с ЕГН
********** (видно и от удостоверение за раждане от .. ... .20.. г., изд. от
община Т.) и Ан. К. Ап. с ЕГН ********** (видно от удостоверение за
раждане от .. . .. .20.. г., изд. от община Т.). От удостоверение с изх. №
78/30.09.2021г., изд. от „ЕКО СТИЛ СТРОЙ 90” ЕООД, гр. Т. се установява,
че бащата работи в дружеството по трудово правоотношение и за последната
година е реализирал месечен доход в размер средно на 536лв., а от
удостоверение изх. № 381/29.09.2021г., изд. от „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД гр.Т. се
установява, че майката работи по трудово правоотношение в дружеството и
през последната година е реализирала месечен доход в размер средно на 952
лв. По делото са представени фактури за дължимите суми за доставяна в
семейното жилище електроенергия, но не и доказателства за заплащането им,
както и писмен документ, озаглавен „Служебна бележка”, издаден от
началник на пощенската станция в с. Б., който документ има характер на
свидетелски показания, дадени в писмен вид, които са недопустими и съдът
не следва да кредитира посочения документ. Представена е и справка от БНБ
ЦКР, от която е видно, че към момента майката има два активни кредита.
Представени са и медицински документи за налично заболяване на детето
Ап., свързано със стомашно-чревния тракт. От представените служебни
бележки с изх. № 6 и 7, двете от 29.09.2021г. от ДГ „Слънце“, гр. Т. се
установява, че децата са записани в посочената детска градина.
От изготвения социален доклад пред първоинстанционния съд (след
постановяване на привременните мерки) се установява, че въпреки
разногласията на родителите и взаимните им обвинения, и двамата
притежават необходимия родителски капацитет и желание да полагат грижи
за децата. Установено е още, че при посещението в дома на бащата е
констатирана незадоволителна хигиена, а в дома на майката хигиената е била
на нужното ниво. От проведените разговори на социалните работници с г-жа
Ямболиева - детски възпитател в градината, посещавана от децата е
установено, че след като майката е поела грижите за двете деца, се наблюдава
положителна промяна, децата са социализирани, а майката е отговорна,
редовно води децата без закъснения и се грижи добре за хигиената им.
Посочено е още, че децата са силно привързани и към двамата родители,
както и към бабата и дядото по бащина линия, а майката не възпрепятства
срещите на децата с бащата.
В хода на първоинстанционното производство са събрани и гласни
доказателства, като св. Р. Ст. Ч. (съседка в с. Б.), твърди, че майката е
занемарявала хигиената на дома и на децата, не е полагала грижи за тях, а сега
(т.е. след определяне на привременните мерки), когато децата идвали при
бащата, те били само с по едни дрешки и майката ги пращала неизкъпани. Св.
Я. Д. Ив. - майка на ответницата твърди, че Пл. е имала проблеми с
родителите на бащата, като след като свидетелката се разделила с вуйчото на
бащата, на Пл. не й разрешавали да контактува с майка си. Твърди още, че
причината за напускането на семейното жилище от Пл. е, че родителите на К.
я гонели от него.
Съдът, преценявайки свидетелските показания, както и
обстоятелството, че втората свидетелка е майка на ищцата по насрещните
искове, приема следното: Относно показанията на св. Ч., съдът счита, че
3
същите противоречат на установеното в социалния доклад относно ниската
хигиена в дома на бащата и след напускането на майката, както и на
установеното относно поддържането на хигиената на децата след
установяването им при майката, поради което не ги кредитира. Относно
показанията на втората свидетелка, доколкото същата е майка на ищцата по
насрещните искове, съдът счита, че от показанията й може да се установи
единствено обстоятелството, че съжителството й с роднина на бащата, което е
приключило, е станало причина за допълнителни конфликти между страните.
Изслушана в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, майката
твърди, че желае да продължава да се грижи за децата си, като по-пригоден
родител, като счита, че за децата е важно да контактуват и с бащата, на когото
смята да съдейства. Изслушан в съдебно заседание пред първоинстанционния
съд, бащата излага, че иска поне Ап. да бъде оставен на неговите грижи, като
акцентира на финансовото състояние на майката и обстоятелството, че има
много заеми.
Към въззивната жалба са представени като доказателства допълнително
споразумение № 42/19.01.2022 г. към Трудов договор № 41/18.01.2021 г.,
сключен между ищеца и „Еко Стил Стой 90“ ЕООД, ЕИК ********* и
Удостоверение за брутните/нетни доходи с изх. № 116/01.02.2022 г., издадено
от„Еко Стил Стой 90“ ЕООД, ЕИК *********. От същите се установява, че
бащата работи в дружеството по трудово правоотношение по безсрочен
трудов договор по чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, с основно трудово възнаграждение от
325 лева при непълно работно време от 4 часа. За последната година (02.2021
г. – 01.2022 г.) е реализирал месечен доход в размер средно на 433,20 лв.
На основание чл. 127, ал. 2, във връзка с чл. 59, ал. 6 СК въззивният съд
постанови лично изслушване на родителите. При своето изслушване бащата
К. К. заявява, че не е удрял детето си, а то е паднало от люлката. Момченцето
е ударило момиченцето без да иска според бащата. Съгласен е родителските
права да продължат да се упражняват от майката, но той иска да взема децата
при него в с. Б. всяка седмица от петък до неделя с преспиване. И двете деца
според бащата са много привързани с неговата майка, а в дома му в с. Б. има
необходимите условия. При своето изслушване майката П.Е. заявява, че
когато децата са в с. Б. няма кой да ги наблюдава, доколкото според нея
майката на К. не е способна да упражнява надзор над тях. Признава, че в
момента живее в с. Стр. с приятеля си Р., като условията там са добри.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззиваемата
представи заверено копие от съдебно-медицинско удостоверение с изх. №
137/04.07.2022 г. и заверено копие на извадки от лична амбулаторна карта. От
СМУ се установява, че при преглед на 04.07.2022 г. от д-р Вл. Г., същият е
констатирал, че дъщерята на страните Ан.К. Ап. има оток и кръвонасядане по
челото вдясно и под брадичката, както и повърхностни линейни охлузвания.
Същите наранявания д-р Г. сочи, че са получени в резултат на удар с твърд,
тъп предмет, като могат да бъдат получени от удари с ръце.
На основание чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК и чл. 15, ал. 6 ЗЗдет., въззивният
съд задължи Дирекция „Социално подпомагане“, отдел „Закрила на детето“ –
гр. Т. да представи становище относно обстоятелствата, свързани с
отглеждането на децата Ап. Ап. и Ан. Ап., с оглед твърденията на бащата за
променен адрес на местоживеене на майката и лошо хигиенно и здравословно
4
състояние на децата. От изготвения социален доклад от 05.07.2022 г. се
установява, че и двамата родители притежават родителски капацитет и
умения да полагат грижи за децата си. По отношения на условията и среда за
децата е посочено, че в къщата на бащата в с. Б. в момента се ремонтира
детската стая, като е осигурен практичен бит. Къщата е електрифицирана и
водоснабдена, отоплява се на ток, но хигиената не е на задоволително ниво.
За майката П.Е. е посочено в доклада, че живее в жилище, собственост на
съжителят й в с. Стр., което е обзаведено с необходимите мебели и ел. уреди
и се поддържа добра хигиена. Също така за децата са осигурени легла,
шкафчета за лични вещи и дрешки, а хигиената е на задоволително ниво. По
отношение на емоционалните взаимовръзки е посочено, че децата са
привързани и към двамата си родители, а също така са силно привързани към
А. /баба по бащина линия/ и към чичо им Г.. Относно помощта в грижите за
децата е посочено в доклада, че бащата К. К. е подкрепян морално и
финансово от своята майка и брат, а П.Е. е подкрепяна от нейната майка.
По отношение на претърпените наранявания, от страна на дъщерята на
страните Ан. Ап.а в социалния доклад е посочено, че двете деца разказват
пред органите на реда, че следобеда на 03.07.2022 г. Ан. се люлее на люлката
в двора на дома на бащата и Ап. я блъска, вследствие на това тя пада и се
наранява. Също е посочено в доклада, че пред педагози в детска градина
„Слънце“ № 8 Ан. и Ап. заявяват, че по време на гостуването им в дома на
биологичния им баща момчето бута своята сестра от люлката и тя пада и се
наранява. Съдът намира, че следва да кредитира обясненията, дадени от
бащата при неговото изслушване в съдебно заседание, както и социалния
доклад в частта относно получените наранявания от дъщерята на страните
Ан., от една страна. От друга страна, съдът не кредитира твърденията на
майката, че бащата е ударил дъщеря си – Ан., в резултат на което детето е
получило наранявания. Това е така, защото в социалния доклад е посочено, че
самите деца Ап. и Ан., както пред органите на реда, така и пред педагозите в
детската градина признават, че Ап. е бутнал Ан. от люлката, в резултат на
което са настъпили нараняванията, констатирани в СМУ от д-р Г..
От представените извадки от лична амбулаторна карта е видно, че в
периода 09.12.2021 г. – 28.06.2022 г. са издавани общо 6 болнични листа за
гледане на болно дете. От представените извадки от лична амбулаторна карта
не става ясно чия е същата, респективно на кого са издавани цитираните
болнични листи. Дори да се приеме, че същата принадлежи на майката П.Е.,
то тя не следва да бъде кредитирана, доколкото не установява релевантни
обстоятелства за настоящия спор.
Също така, съдът на основание чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК допусна до
разпит двама свидетели при режим на довеждане от въззивника К.А. К. за
установяване на нововъзникналите обстоятелства, свързани с промененото
местоживеене на въззиваемата ПЛ. ЕВГ. ЕФТ. и хигиенното и здравословно
състояние на децата при предаването им от майката на бащата в изпълнение
на привременните мерки. В съдебно заседание пред въззивния съд беше
разпитан в качеството си на свидетел М. Ахм. М.. В показанията си същият
сочи, че познава П.Е. и че същата живее на семейни начала с приятеля си Р. в
с. Стр.. От показанията на св. М., от обясненията, дадени в съдебно заседание
от П.Е., както и от социалния доклад се установява, че същата живее на
5
семейни начала с друг мъж в с. Стр., ул. „В.“ № .....
В хода на въззивното производство не се установиха и съдът приема за
недоказани твърденията на бащата К. К. според когото децата са в лошо
хигиенно и здравословно състояние, когато майката му ги е предавала в
изпълнение на режима на лични отношения определен от районния съд.
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира за установено
от правна страна следното:
На първо място, въззивникът с жалбата си иска отмяна на
първоинстанционното решение, отхвърляне на предявените насрещни искове
от ответницата П.Е. и уважаване на предявените от него искове за
предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на
малолетните деца на страните Ап. Ап. и Ан. Ап.. Съгласно разпоредбата на
чл. 59, ал. 4 СК при решаване на въпроса за определяне на мерките за
упражняване на родителските права съдът преценява всички обстоятелства, с
оглед интересите на децата – възпитателските качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение към децата, интересът на
родителите към заниманията на децата, привързаността на децата към тях,
полът и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки
на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
Настоящият съдебен състав поддържа изложените мотиви от
първоинстанционния съд относно предоставянето упражняването на
родителските права на майката П.Е. по отношение на малолетните деца на
страните Ап. Ап. и Ан. Ап.. Действително от доказателствата събрани в хода
на първоинстанционното и на въззивното производство се установява, че
децата са привързани и към двамата си родители. Както майката, така и
бащата са осигурили необходимите битови условия за децата. Както е
посочено в социалния доклад в къщата на бащата в с. Б. се извършва ремонт
на детската стая, а пък в новия дом на майката в с. Стр. са осигурени легла,
шкафчета за лични вещи и дрешки за децата. По отношение на хигиената
обаче в социалния доклад представен пред въззивната инстанция е посочено,
че хигиената в дома на бащата не е на задоволително ниво, за разлика от тази
в дома на майката, която е определена като добра. По отношение на помощта
при грижата за децата и двамата родители могат да разчитат на такава от свои
близки – бащата К. К. е подпомаган от своята майка и от своя брат, а майката
П.Е. – от своята майка. Твърденията на П.Е. в хода на изслушването й пред
въззивния съд, че децата са оставени без надзор, когато са в къщата на бащата
и че баба им (майката на К. К.) си „губи акъла“ и не може да упражнява
надзор над децата не се потвърждават от останалия събран доказателствен
материал, поради което не се кредитират от съда. В крайна сметка при
съвкупното разглеждане на всички обстоятелства релевантни за решаване на
въпроса за определяне на мерките за упражняване на родителските права и
най-вече съобразявайки интереса на децата, съдът не намира основание да
възложи упражняването на родителските права на бащата К. К.. Същите
следва да продължат да се упражняват от майката П.Е., както с оглед по-
добрите битови условия в дома й, така и заради ниската възраст на децата -
Ап. към момента е на 7 г. и 3 м., а А. е на 5 г. и 8 м. Тази възраст обуславя
изводът, че те имат по-голяма нужда от майката, която да им осигури обич,
внимание и грижи.
6
По отношение на алтернативното искане на въззивника за определяне
съвместно на двамата родители да бъде предоставено упражняването на
родителските права, съдът намира, че същото е неоснователно. Съгласно т. 2
от Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 03.07.2017 г. по тълк. д. № 1/2016 г.
на ОСГК на ВКС разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК изключва възможността
родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на
двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването
им. В случая липсва подобно споразумение между родителите. С оглед
цитираната тълкувателна практика на ВКС, която е задължителна за
съдилищата, съдът намира, че не са налице основания да бъде постановено
упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца на
страните Ап. Ап. и Ан. Ап. да бъде възложено съвместно на двамата
родители.
На следващо място, въззивникът К. К. моли да бъде определен режим на
лични контакти между него и децата всяка седмица от петък до неделя с
преспиване при него. Съдът намира това искане за частично основателно.
Определеният от първоинстанционния съд режим на лични отношения между
бащата К. К. и децата Ап. и Ан. К. е следният: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя с преспиване при
бащата, като бащата следва да взема децата от дома на майката и да ги връща
пак там, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен
отпуск на майката. При така определен режим на лични отношения децата ще
прекарват малко повече от две денонощия и половина месечно при бащата
освен един месец през лятото. Според настоящия съдебен състав това време е
недостатъчно, за да може бащата и децата да запазят, поддържат и
надграждат своите отношения на близост, поради което счита, че следва да
бъде определен режим на лични отношения между бащата и децата, както
следва: всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца от 18 часа в
петък до 18 часа в неделя с преспиване при бащата, като бащата следва да
взема децата от дома на майката и да ги връща пак там, както и един месец
през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката. Съдът не
намира основание за определяне на такъв режим на лични отношения между
бащата и децата, при който всяка седмица децата от петък до неделя са в
дома на бащата с преспиване, каквото искане поддържаше въззивникът пред
настоящия съд. Доколкото, както бащата, така и майката в делничните дни
работят, а децата са на детска градина по това време, то през почивните дни е
времето, през което и двамата родители имат възможност да прекарат повече
време с децата си. Ако бъде уважено искането на бащата всеки уикенд децата
да прекарват в неговия дом това би лишило от възможността майката П.Е. да
упражнява пълноценно родителските грижи спрямо децата си.
При това положение първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и в частта, с която е определен режим на лични отношения между
бащата К. К. и децата Ап. и Ан. К., като бъде постановено режимът на лични
отношения между бащата и децата да бъде следният: всеки първи и трети
петък, събота и неделя от месеца от 18 часа в петък до 18 часа в неделя с
преспиване при бащата, като бащата следва да взема децата от дома на
майката и да ги връща пак там, както и един месец през лятото, несъвпадащ с
платения годишен отпуск на майката.
7
При изрично споразумение за това между двамата родителите, в интерес
на децата ще е то да има контакти с бащата или с двамата родители
едновременно, и в дни, извън тези по изложения по-горе режим. При
съществено изменение на обстоятелствата в течение на времето и
непостигане на съгласие между страните, всяка от тях може да поиска от съда
изменение на този режим.
На последно място, жалбоподателят моли да бъде намалена месечната
издръжка на децата, доколкото няма възможност да заплаща повече от 200
лева месечно. Първоинстанционният съд е приел в своето решение, че
месечната издръжка за всяко от двете деца следва да се определи в размер на
по 250 лв. Относно доходите на родителите, районният съд правилно е приел,
че и двамата са със сходни доходи (предвид обстоятелството, че майката
получава по-висока заплата, но изплаща кредити и плаща наем). Въззивният
съд изцяло споделя доводите на първата инстанция, че бащата следва да
поеме по-голямата част от издръжката на всяко дете, или по 170 лв. месечно,
а останалата част от издръжката на всяко дете в размер на по 80 лв. месечно
следва да се поеме от майката, тъй като тя ще полага непосредствените грижи
за децата и ще осигурява и нужните жилищни условия за тях през по-
голямата част от времето, което също е свързано с повече разходи. От
представените от К. К. доказателства за месечните му доходи действително се
установява, че през 2022 г. средният му месечен доход е намалял, но това не
дава основание за определяне на по-нисък размер от 250 лева на месечната
издръжка за всяко от двете деца, а оттам и възлагането на бащата на по-малка
част от тази издръжка от определената от районния съд в размер на 170 лева
месечно за всяко от децата. Така определеният размер е близо до минималния
такъв, който съгласно чл. 142, ал. 2 СК, към момента възлиза на 177,50 лева.
Необходимите средства за покриване на ежедневните нужди на децата не са
намалели, а дори напротив същите само ще се увеличават в бъдеще, с оглед и
скорошното започване на първи клас през есента от по-голямото дете – Ап. .
Искане за присъждане за разноски в настоящата инстанция са
направени и от двете страни, чрез процесуалните им представители. Предвид
характера на делото - спорна съдебна администрация, разноските, направени
от всеки от родителите, следва да останат в тяхна тежест. Правилото на чл.78
ГПК за присъждане на разноски съобразно изхода от спора, не намира
приложение по делата по чл. 127, ал. 2 СК. Съдебното решение в тези случаи
изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на
малолетните деца, поради което то ползва и двамата родители и затова всяка
страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода
по спора. В този смисъл е Определение №385/25.08.2015г. на ВКС по ч.гр.д.
№3423/2015г., I Г.О.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 65/07.02.2022 г., постановено по гр. д. №
1432/2021 г. по описа на Районен съд – Т., XI състав, в частта, с която
определен режим на контакти на бащата К.А. К. с децата Ап. К. Ап. и Ан. К.
8
Ап., всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00ч. в събота до
18,00ч. в неделя с преспиване при бащата, като бащата следва да взема децата
от дома на майката и да ги връща пак там, както и един месец през лятото,
несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, като неправилно и вместо
това постановява:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата К.А. К. с децата Ап.
К. Ап. и Ан. К. Ап., както следва: всеки първи и трети петък, събота и неделя
от месеца от 18 часа в петък до 18 часа в неделя с преспиване при бащата,
като бащата следва да взема децата от дома на майката и да ги връща пак там,
както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на
майката.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 65/07.02.2022 г., постановено по гр. д. №
1432/2021 г. по описа на Районен съд – Т., XI състав, в останалите му части,
като допустимо, правилно и законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните,
при условията на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9