Р Е Ш Е Н И Е
№ 260269/03.12.2020 година, град Х.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на девети ноември две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Елена Стефанова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 1301 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба от А.К.П. с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. с чл. 82 ЗЗД, срещу „Електроразпределение Юг„ ЕАД.
Ищецът твърди, че бил потребител на електроенергия, доставяна му от ответника, за обект с адрес: гр. Х., ул. **************, с клиентски номер ********** и с ИТН 1524115. Когато отишъл да си плати сметката за консумирана електрическа енергия бил уведомен, че срещу него била издадена корекционна фактура за периода 05.12.2019 г. - 04.03.2020 г., в която допълнително му били начислени 2199 киловата електрическа енергия на обща стойност 433.85 лева. Тогава депозирал възражение против тази допълнителното начислена към сметката му сумата, като представил копия на фактури от същите месеци на предходната година от които било видно, че използваната от него електроенергия била с почти същите стойности. Докато получи отговор от дружеството, подаването на електроенергия към жилището му било прекъснато на 23.06.2020 г., което го принудило да заплати неоснователно търсената сума от 433.85 лв., както и 7.00 лв. - такса за включване на ел. енергията и лихва от 2,65 лв. или общо 443.50 лв. Счита се, че корекцията на сметката му била извършена от ответника без правно основание, както и че не бил извършвал твърдяната манипулация по електромера, който се намирал на улицата в табло извън имота му, а и била нарушена процедурата при извършване на проверката. Поддържа се и че вследствие преустановяването на ел. енергия до дома му претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в настъпило влошаване на здравословното състояние, преживяно притеснение и неудобство от създалата се ситуация, а и останал без никаква информация относно мерките и заповедите, които трябвало да се спазват по време на обявената извънредна обстановка в страната, за което следвало да бъда обезщетен от ответника със сумата от 500.00 лв. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца гореописаните суми, както и направените по делото разноски.
Ответникът счита исковете за допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва изцяло - както по основание, така и по размер. Твърди се, че при извършената на 04.03.2020 г. проверка от служители на „Електроразпределение Юг" ЕАД на електромера, монтиран да измерва доставяната електрическа енергия в имота на ищеца, били спазени всички изисквания на новата правна уредба относно извършването на техническа проверка и едностранна корекция на сметка за изминал период, в случай на неточно измерване на ел. енергия. Поради това и процесната сума била начислена и претендирана правомерно на основание разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ, във връзка с чл. 83, ал. 2 ЗЕ, във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, във връзка с чл. 49 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 50, ал.1, б. „а" ПИКЕЕ, във връзка с чл. 56 ПИКЕЕ. Поддържа се, че при проверката присъствал свидетел, като електромерът бил демонтирал в негово присъствие, бил поставен в безшевен чувал и бил запечатан с пломба. Всички действия по били закрепени в Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 603534/04.03.2020 г. След това демонтираният електромер бил предаден на Български институт по метрология за извършване на метрологична експертиза по реда на глава пета от Закона за измерванията. Съгласно Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № № 277/05.05.2020 г. на БИМ до вътрешността на електромера бил осъществен достъп, като датчикът за отваряне на лицевия панел бил блокиран механически, а в измервателната верига на електромера били монтирани два последователно свързани резистори (непринадлежащи към конструкцията на електромера) с цветен код за означение всяко със стойност 475 Q и електромерът не съответствал на техническите и метрологичните изисквания. Ето защо се счита, че били налице предпоставките от горецитираните разпоредби на ПИКЕЕ, при които операторът на разпределителната електрическа мрежа имал право да извърши преизчисление на количеството електрическа енергия, като начислил допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер от 2199 kWh. Дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по определението за периода цени от страна на КЕВР била 433.85 лв. с ДДС, а периодът от време, за който била извършена корекцията, бил 90 дни, като първата дата - 05.12.2019 г. била датата на предходната извършена проверка, а последната дата - датата на демонтиране на електромера. „Електроразпределение Юг" ЕАД издал процесната фактура и с препоръчно писмо с обратна разписка от 22.05.2020 г. ищецът бил уведомен за извършеното допълнително начисление. Поддържа се и че обстоятелството кой бил конкретният извършител, било ирелевантно по настоящия спор, защото в посочените законови разпоредби, регламентиращи преизчислението на количеството електрическа енергия, не се съдържало изисквания за извършване корекции на сметки при установено виновно поведение на крайния клиент, а точно обратното - единственото условие за упражнявано правото на енергийния доставчик да извърши едностранна корекция, било да бъде установено по съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Съгласно чл. 123, ал. 7 ЗЕ операторът на електроразпределителна мрежа имал право да преустанови временно преноса на електрическа енергия към крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договор за пренос на електрическа енергия или за достъп до мрежата, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка с предоставянето на тези услуги и в настоящия случай снабдяването на ищеца било прекъснато именно на това основание. Счита се, че ищецът сам със своето поведение предизвикал своя дискомфорт, изразяващ се притеснение, неудобство и пр., а при условията на евентуалност – че е допринесъл за негово настъпване, тъй като не предприел правни и фактически действия по погасяване и/или оспорване пред съд на процесната сума, при която хипотеза нямало да бъде прекъснат преноса на електрическа енергия до обекта му. На следващо място, прекъсването на електроснабдяването на дата 23.06.2020 г. траело само няколко часа през деня, а заплатена на същия ден цена в размер на 7 лв. с ДДС била за извършване на услугата "Възстановяване на електрозахранването на прекъснат за неплатена енергия потребител дистанционно". Предвид изложеното се моли да се отхвърлят изцяло исковете и да се присъдят сторените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С Определение № 260237/24.09.2020 г. е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е потребител на електрическа енергия, доставяна в имота му с адрес: гр. Х., ул. **************, с клиентски номер ********** и с ИТН 1524115, както и че е заплатил на ответника сумата по издадената от него фактура № **********/22.05.2020 г. в размер на 433,85 лв. с ДДС, както и 7,00 лв. - такса за включване на ел. енергията и лихва от 2,65 лв.
Съгласно приетия констативен протокол № 603534/04.03.2020 г., съставен от служители на “Електроразпределение Юг” ЕАД в присъствието на свидетел, на 04.03.2020 г. е извършена проверка на електромера на гореописания обект. Посочено е, че електромерът е демонтиран, поставен е в безшевна торба и е запечатан с пломба № 681153.
От констативен протокол за метрологична експертиза на средство за измерване № 277/05.05.2020 г. на БИМ, ГД “МИУ”, РО – Пловдив се установява, че е осъществен нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера, като датчикът за отваряне на лицевия панел е блокиран механически, а в измервателната верига на електромера са монтирани два последователно свързани резистори (непринадлежащи към конструкцията на електромера) с цветен код за означение всяко със стойност 475 Q и електромерът не съответства на техническите и метрологичните изисквания.
По делото е представена и справка за коригиране на сметката за електроенергия на ищеца от 21.05.2020 г.
С писмо от 22.05.2020 г. ищецът е уведомен от ответника за извършената проверка и резултата от експертизата, както и че на основание чл. 50, ал. 1, б. „а“ от ПИКЕЕ ще му бъде коригирана сметката за ел. енергия за периода от 05.12.2019 г. до 04.03.2020 г. чрез допълнително начислена сума в размер на 433,85 лева.
В тази връзка е издадена и фактура № **********/22.05.2020 г. за сумата от 433,85 лева, представляваща дължима сума, вследствие на установеното неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромера на ищеца за периода от 05.12.2019 г. до 04.03.2020 г.
От представените 3 бр. касови бонове от 23.06.2020 г. се установява, че на тази дата ищецът е заплатил сумата по фактурата, 2,65 лв. – лихва за забава по нея, както и 7,00 лв. - такса за възстановяване на ел. захранване.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С.Р.А. и М. А. П.. Първият от тях е служител в “Електроразпределение юг” ЕАД и участник в проверката на електромера на ищеца, като от неговите показания се установяват описаните в констативен протокол № 603534/04.03.2020 г. обстоятелства. Вторият свидетел е син на ищеца и от неговите показания се установяват претендираните от него неимуществени вреди.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че представеният по делото констативен протокол за метрологична експертиза на средство за измерване на БИМ отразява техническото състояние на СТИ № *********, което е резултат от техническа неизправност. Описаните състояния на СТИ от констативния протокол води до неизмерване на електрическата енергия. В случая правилно е приложена методиката за изчисляване на неотчетеното количество електроенергия така, както е заложена от ПИКЕЕ, съответно правилно са остойностени неизмерените количества ел. енергия, като корекционният период е определен в съответствие с чл. 50, ал. 1, б. „а“ ПИКЕЕ. Върху електромера има изискуемите знаци за премината първоначална проверка и следва да премине вторична проверка през 2025 г. съгласно Заповед № А-616 от 11.09.2018 г. на Председателя на Държавната агенция за метрологичени технически надзор, като тези срокове са спазени.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. с чл. 82 ЗЗД, които са процесуално допустими.
Разгледани по същество, първият от тях се явява изцяло основателен, а вторият – частично, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД този, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Следователно, за да бъде уважен така предявеният иск, е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните елементи: извършено от ищеца плащане на процесната сума, която е получена от ответника без валидно правно основание. В съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже извършването на плащането, а в тежест на ответника - съществуването на облигационна връзка с другата страна, както и на твърдените основания за едностранно коригиране сметката на ищеца за доставената му през изминалия релевантен период електрическа енергия поради неточното й измерване, която съответства на представената по делото фактура № **********/22.05.2020 г.
С Определение № 260237/24.09.2020 г. е прието за ненуждаещо се от доказване между страните, а и от представените 3 бр. касови бонове от 23.06.2020 г. се установява, че на тази дата ищецът е заплатил на ответника сумата по фактурата в размер на 433,85 лева, 2,65 лв. – лихва за забава по нея, както и 7,00 лв. - такса за възстановяване на ел. захранване.
Няма спор, а и от събраните писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че ищецът е валидно обвързан с облигационно правоотношение по силата на сключен договор за продажба на електрическа енергия при публично известни ОУ, които съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане, като няма данни да са предложени и съотв. приети специални условия, различни от публикуваните ОУ.
Основните спорни въпроси са дали ответникът е имал право да извърши едностранна корекция на отчетеното количество доставена електрическа енергия за релевантния минал период и ако е имал, налице ли са били предпоставките, даващи му основание на направи такава корекция, както и спазени ли са правилата, уреждащите това негово право. В тази връзка най-напред следва да се отбележи, че действително след измененията с ДВ бр. 54/17.07.2012 г. в разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2. т. 6, б. „а” и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ може да се направи обоснован извод, че вече е предвидена възможност да бъдат извършвани корекции на сметките на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Съобразно допуснатата законова делегация от Председателя на ДКЕВР са издадени нови ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. Тъй като в тях не е посочено друго, те са влезли в сила три дни след горепосочената дата съгласно разпоредбата чл. 5, ал. 5 КРБ, т.е. считано от 04.05.2019 г. В настоящия случай проверката на СТИ от служители на ответното дружество е извършена на 04.03.2020 г., а корекцията на сметката на ищеца се отнася за периода от 05.12.2019 г. до 04.03.2020 г. Следователно, ответното дружество е имало законово основание за едностранна корекция на количеството електрическа енергия, доставено на потребителя за минал период.
Следва да се има предвид, обаче, че съгласно чл. 120 ЗЕ СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на съответната електроразпределителна мрежа, като поддържането му в изправност и в съответствие с техническите изисквания на електромера е в задължение на оператора на мрежата - чл. 89, т. 4 ЗЕ и чл. 34 ОУ.
Настоящият съдебен състав счита, че за да са налице предпоставките на законосъобразна корекция на сметка за минал период, е необходимо да се докаже по несъмнен начин и осъществяването на манипулация на СТИ от потребителя или от друго лице, но с негово знание или съгласие. Първото обстоятелство е безспорно установено по делото, но по отношение на второто липсват както твърдения, така и каквито и да е било доказателства, че именно ищецът или поне с негово знание е извършено такова неправомерно въздействие върху процесното СТИ. Тук е уместно да се отбележи, че настоящият състав не споделя наведените от ответника доводи за наличието на безвиновна (обективна) отговорност на клиента в тази хипотеза, тъй като това представлява изключение от въведения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност, поради което следва да бъде изрично и ясно разписано от законодателя. Горепосочените разпоредби на ЗЕ и на ПИКЕЕ не могат да се тълкуват в този смисъл, тъй като те само регламентират условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините за извършване на корекция на количеството консумирана електрическа енергия. Тези изводи съответстват и на трайно установената и задължителна съдебна практика - Решение № 12 от 11.02.2013 г. по т. д. № 1080/2011 г. на ВКС, II т. о., Решение № 177 от 12.12.2011 г. по т. д. № 1008/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 189 от 11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 205 от 03.09.2013 г. по т. д. № 37/2011 г. на ВКС, II т. о. и др., всички постановени по реда на чл. 290 ГПК, според която коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия от принадлежащите на доставчика СТИ, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност.
Дори и да се приеме, че с уредената в ПИКЕЕ корекционна процедура се въвежда безвиновна (обективна) отговорност на потребителите на електроенергия, следва да се има предвид, че с оглед противоречието й на чл. 82 ЗЗД, както и на чл. 2, ал. 2 ЗЕ, съгласно който един от принципите при търговията с електрическа енергия е защита интересите на потребителите, на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА тя не следва да бъде приложена. Освен това, в § 1 на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) е предвидено, че при противоречие на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите. Уместно е да се посочи и че обективната отговорност е вид гражданска отговорност (без значение договорна или деликтна), поради което, за да бъде ангажирана е необходимо да е налице поведение на отговорното лице, което да е в причинна връзка с настъпилите вреди. Задължението на потребителя по договора за продажба на електрическа енергия е за бездействие, поради което основание за ангажиране на отговорността му е налице само при доказано действие, каквото същият е поел да не осъществява. Тежестта на доказване е на доставчика на електрическата енергия, а както се посочи по-горе, по делото нито се твърди, нито се установява такова негово поведение. В този смисъл е и Решение № 38 от 15.05.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на ВКС, I т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Отделно от това следва да се има предвид и че дори при евентуално установяване на неправомерно действие от страна на потребителя, доставчикът на електрическа енергия трябва да докаже периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на това неправомерно действие, както и реално консумираната електрическа енергия. В противен случай едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа енергия за минал период би позволило на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. В настоящия спор не се събраха и такива доказателства, което е още едно основание за недължимост процесната сума. Независимо, че периодът е в рамките на допустимите максимално 90 дни според чл. 49 ал. 2 ПИКЕЕ, винаги следва да се докаже защо и как точно е установен този период, при положение, че в отговора дори не се навеждат твърдения за това дали въобще някаква проверка е била правена на уреда, за да се мотивира така приложеният срок.
В гореизложения смисъл е и формиралата се при действието на новите ПИКЕЕ трайна практика на Окръжен съд - Х., който в случая се явява и последна инстанция предвид цената на предявения иск – Решение № 260 от 11.11.2020 г. по в. гр. д. № 738/2020 г., Решение № 2600505 от 03.11.2020 г. по в. гр. д. № 794/2020 г., Решение № 260050 от 26.10.2020 г. по в. гр. д. № 802/2020 г., Решение № 252 от 26.10.2020 г. по в. гр. д. № 785/2020 г., Решение № 249 от 21.10.2020 г. по в. гр. д. № 713/2020 г., Решение № 243 от 29.09.2020 г. по в. гр. д. № 702/2020 г., Решение № 260013 от 14.08.2020 г. по в. гр. д. № 657/2020 г., Решение № 260012 от 14.08.2020 г. по в. гр. д. № 595/2020 г., Решение № 260011 от 14.08.2020 г. по в. гр. д. № 613/2020 г., Решение № 233 от 07.08.2020 г. по в. гр. д. № 597/2020 г. и др., и с която се съобразява настоящият състав.
Предвид изложеното съдът счита, че предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явява изцяло основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
По иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди най-напред следва да се отбележи, че съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 4/29.01.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г. ОСГТК на ВКС, поради липсата на обща уредба на вредата от неизпълнението (или неточното изпълнение) на договорни задължения и наличието на общи правила за пределите на отговорността за обезщетение на имуществени вреди в чл. 82 ЗЗД и за начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди в чл. 52 ЗЗД, трябва да се приеме, че и нарушаването на договорно задължение може да причини неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване. Касае се за неблагоприятно засягане на лично, нематериално благо - здравето на физическото лице, поради което и доколкото претърпените вреди са неимуществени, те не подлежат на точна парична оценка и съответно размерът на дължимото обезщетение следва да бъде определен от съда по справедливост – чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението.
Безспорно е, че ел. захранването до обекта на ищеца е било преустановено на 23.06.2020 г. поради неплащането на процесното задължение по фактура № **********/22.05.2020 г., което се установи, че не се дължи. Ето защо следва да се приеме, че в случая действително е налице неизпълнение на договорно задължение от страна на ответното дружество.
От кредитираните от съда и неоспорени от ответника показания на свид. М. А. П. се установява, че от процесното противоправно деяние на ищеца са причинени отрицателни емоции, които се явяват негова пряка и непосредствена последица. Предвид възрастта му, вида и характера на причиненото увреждане, продължителността и интезивността на претърпените страдания, липсата на обективни данни за трайна промяна в начина му на живот, както и с оглед социално-икономическите условия в страната към релевантния момент, съдът приема, че за справедливото овъзмездяване на неблагоприятното засягане на неговото здраве следва да му бъде престирана сума в размер на 50 лева.
По тези съображения съдът счита, че предявеният иск по чл. чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. с чл. 82 ЗЗД е частично основателен, поради което следва да бъде уважени за горепосочената сума, а в останалата част - за разликата над нея до пълния предявен размер от 500 лева – да бъде отхвърлени.
При този изход на делото и двете страни имат право на своевременно претендираните от тях разноски. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се заплати сумата от 261,53 лева, представляваща направени по делото разноски за внесено държавна такса и платено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от неговите претенции. Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява неоснователно, тъй като не е съобразено с чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с вида и броя на предявените искове. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на него също се дължат разноски, съразмерно с отхвърлената част от предявените искове, а именно сумата от 147,85 лева, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, включващи и юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100 лева. Настоящият съдебен състав не споделя практиката да се извършва служебна компенсация и да се присъжда направо разликата между двете насрещни вземания за разноски, тъй като този подход не е съобразен с материалния закон. Компенсирането им може да настъпи само по волята на страните, които по силата на чл. 103 ЗЗД имат право да извършат прихващане. Поради това и липсата на изрично искане в тази насока, съдът не следва да присъжда разноските по компенсация.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг„ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. ”*********, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, да заплати на А.К.П., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, адрес за призоваване: гр. Х., ул***********, чрез адв. Д. О., сумата от 443,50 лева, представляваща платени без правно основание стойност на електрическа енергия за минал период - от 05.12.2019 г. до 04.03.2020 г. по фактура № **********/22.05.2020 г. в размер на 433,85 лева, лихва за забава по нея в размер на 2,65 лева, и такса за възстановяване на ел. захранване в размер на 7,00 лева.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг„ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. *********** на основание чл. 79, ал. 1, предл. 2, вр. с чл. 82 ЗЗД, да заплати на А.К.П., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, адрес за призоваване: гр. Х., ул**********, чрез адв. Д. О., сумата от 50,00 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат от преустановяване доставката на електроенергия до имота му с адрес: гр. Х., ул. **************, на 23.06.2020 г., като иска в останалата му част – за разликата над нея до пълния предявен размери от 500,00 лева, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг„ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. ”*****************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на А.К.П., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, адрес за призоваване: гр. Х., ул. ************ чрез адв. Д. О., сумата от 261,53 лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА А.К.П., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, адрес за призоваване: гр. Х., ул. *********** чрез адв. Д. О., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „Електроразпределение Юг„ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. ”*************, сумата от 147,85 лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от предявените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/ не се чете.
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.