Решение по дело №466/2019 на Районен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е  №

гр. Добрич, 31.12.2019година

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

         Д.кият районен съд, шести състав, в открито съдебно заседание на втори декември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНЯ  ДЖЕНКОВА

 

         при участието на секретаря К.М., сложи за разглеждане гражданско дело № 466 по описа на съда за 2019година, докладвано от съдията и за да се произнесе , взе предвид следното :

         Производството е за делба във фазата на допускането.

         Постъпила е искова молба от ***, ЕГН ***,***, с която срещу  В.М.В., ЕГН *** с адрес: *** и В.К.В., ЕГН *** с адрес: ***, е предявен иск за делба на недвижим имот, находящ се в град Д., а именно: *** с административен адрес град Д., ул.***, с площ от *** кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж: *** и ***, под обекта: няма, над обекта: няма, разположен в ПИ *** с предназначение на самостоятелния обект : гараж в сграда, ведно със съответните ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж.

         Твърдения в исковата молба:

         -Страните са наследници на *** В. ***, починал на 19.05.2002г.;

         -Наследодателят оставил в наследство процесния гараж;

         -През 2002г., след смъртта на наследодателя е депозирана данъчна декларация, в която са отразени притежаваните законови квоти на всеки един от съсобственици, както следва : по 1/6 ид.ч за К.В. и В.М.В. и по 4/6 ид.ч. от наследствения имот в полза на майка им В.В.. На 15.10.2008г., ответникът В. подал корективна декларация, с която отновно признава наличието на съсобственост;

         -К.В. ежегодно, съобразно притежаваните от нея ид.части от съсобствения обект,  заплащала съответстващата част данъци върху имота;

         -В края на 2018г. при справка в отдел *** при община град Д., ищцата узнала, че партидата и за гаража е закрита, тъй като с нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение - НА №*** е признато правото на собственост на нейния брат В.М.В. върху гореописания имот;

         -Въпреки временното отсъствие на К. от града, тя не е престанала да упражнява изрично предоставените й от закона правомощия, инкорпорирани в Закона за собствеността, а именно да владее, ползва и да се разпорежда с имота, респективно да проявява интерес към същия.

         -Ищцата В. не е преустановила владението върху имота, макар, че временно отсътвала от града, полагала  необходимите грижи във връзка с неговото опазване, поддръжка и ремонт,  ясно и категорично  демонстрирала качеството на собственик. Така, ответникът В.В. не е придобил гаража по давност;

         В срока по чл.131 от ГПК отговор депозира  В.К.В.. Искът за делба е намерен за основателен при 4/6 ид.части за ответницата В.. Сочи се, че през ***година собствениците на кооперацията изградена на ул ***, построили и  гаражи през ***г. по улица ***. Общо са изградени 32 гаража, единия от които на починалия *** В. и съпругата му.

 През 2018г. ответницата В. узнала от дъщеря си К., че гаража вече е собственост на сина и В. и снахата И.. В гаража бил паркиран лек автомобил „***“, също наследствен. Преди няколко години тримата наследници посетили *** и подали необходимите документи за бракуване на автомобила. Спорният гараж е собственост на страните по делото.

          В срока по чл.131 от ГПК отговор депозира В.М.В.. Сочи, че към момента на откриване на наследството на *** В.М., на 19.05.2002г., ищцата вече живеела в гр. З.. Ответникът В. се нанесъл в семейното жилище на родителите им с административен адрес: гр. Д., ул. „ *** по покана на майка си. През 2008г., закупил от майка си нейните идеални части от жилището, а през 2010г. К.В. му продала своите идеални части от жилището. Първоначалната уговорка била, че В.В. ще закупи и техните идеалните части от гаража, построен в непосредствена близост до блока. Действителност имота, е деклариран през 2002г. и 2008г. но без да е бил собственост на родителите на страните, а на ***. Подготвяйки документите за сделката през 2008г., установил, че за гаража родителите му не притежават акт за собственост. Посоченият апартамент родителите му придобили в качеството си на член кооператори на ***   *** по реда на чл.35, ал.2 от ***. През 2013г. В. ***, с разрешение за строеж № ***г., с което е разрешено на *** и *** да построят 32бр гаражи съгласно арх. план. След направени множество неуспешни опити да се осъществи процедурата по чл.35, ал2 от *** и след като владял имота повече от 10години., т.е. от 2002г., В. се снабдил с нотариален акт за давностно владение.

         Въпреки, че на собствено основание придобил гаража, К.В. била уведомена за обстоятелствата около гаража и че брат и се снабдил с нотариален акт. При сключване на договор за доброволна делба на 03.07.2014г. /същата година/ тя получила по - голям дял от наследствени ниви- две ниви с общ размер от 13,751 дка , а ответникът получил нива с площ от 13 дка. Освен това, договорената сума от 1000 лв за уравняване на дяловете на майката на страните била заплатена от ответника В.. От 2002г. всички данъци за гаража са заплащани от В.. К.В., никога не е владяла, държала, не е стъпвала в гаража, не се е грижила за него не го е поддържала .

         В.К.В. била с влошено здравословно състояние след 2009г. и изцяло грижите за нея поел синът и В.. Имала говорни дефекти и към настоящия момент не може да чете, да пише, паметта е отслабнала значително и др.

         След краткотрайно гостуване при дъщеря си В.В. се върнала в дома си като споделила, че е бита от дъщеря си. Впоследствие споделила, че е водена от К.В. на адвокат.

         В открито съдебно заседание, по реда на чл.143 от ГПК ответницата В.В. споделя, че съпругът и като бил жив карал «***», което прибирал в този гараж. След неговата смърт ***то го карал синът им и го прибирал в този гараж. Синът на ответницата никога не е казвал, че този гараж е негов. Той го ползва, но не е заявявал пред майка си, че този гараж е само на него. Гаражът си е общ.

         Ответникът В.В. сочи, че родителите му  владяли процесния гараж, но никога не са имали документи за него. Безспорно е, че от построяването, докато е бил жив баща му родителите му владели имота. След смъртта на *** В.В. се опитал да намери документи и се установило, че гаража е на ***-то.

В.В. сочи, че през 2008г. майка му решила да му прехвърли нейния дял от апартамента. Тогава пожелала да прехвърли и дела си от гаража, но това не станало заради липсата на документи за собственост. В. говорил със сестра си, казал й, че ще предприеме действия по узаконяване на гаража. Майка му заявила, че няма претенции за нейния дял. В. съобщил, че ще поеме разходите, защото той ползва гаража. Това се случило през зимата на 2013г., преди да стартира процедура по нотариалния акт, искал съгласието на останалите съсобственици този имот да е само на негово име. К.В. се съгласила с това, като заявила че ще получи компенсации от други имоти на страните и няма да плаща парична компенсация на майка си по повод делбата на тези земеделски имоти.

         Д.кият районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:             

         Писмени доказателства:

         От представеното на л.8 от делото удостоверение за наследници № ***г. се установява, че *** В.В. с ЕГН *** е починал на 19.05.2002г. и оставил съпруга- ответницата В.В. и двама низходящи- ищцата и ответника В.В..

         С ***., на основание чл.587 ал.2 от ГПК и въз основа на извършена обстоятелствена проверка, В.М.В. е признат за изключтелен собственик на *** с административен адрес град Д., ул.***, с площ от *** кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж: *** и ***, под обекта: няма, над обекта: няма, разположен в ПИ *** с предназначение на самостоятелния обект : гараж в сграда, ведно със съответните ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж.

         По делото е постъпило писмо от нотариус *** с вх.рег.№ ***г., с което представят във вид на заверен препис писмени доказателства съдържащи се в нот.дело № ***, а именно: нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № ***, дело № ***; постановление по обстоятелствена проверка по чл. 587, ал.2 от ГПК; молба – декларация от 17.10.2013г.; удостоверение с изх.рег.№ 94В-00-757/04.12.2013г.;  протокол за разпит на свидетели от 21.01.2014г.; пазарна оценка на недвижим имот от 10.01.2014г.; справка за самостоятелен обект с идентификатор *** издадена от *** – гр.Д.; удостоверение с № *** В Протокол за разпит са обективирани показанията на свидетелите Д.Д.М., В.П.В. и Б.С.Н..  Свидетелите сочат, че след смъртта на *** В. гаража се стопанисва и владее от В.В..

         На 31.05.2002година В.К.В. подала декларация по чл.14 от ЗМДТ, като декларира процесния гараж като съсобствен на страните при квоти 4/6ид.части за В.К.В. и по 1/6ид.част за ищцата *** и за В.М.В..

         На 15.10.2008г. В.М.В. е подал декларация по чл.14 от ЗМДТ, видно от която процесния гараж е деклариран като съсобствен при квоти 4/6ид.части за В.К.В. и по 1/6ид.част за ищцата *** и за В.М.В..

         По делото са представени нот.акт№ *** и нот.акт№ ***, двата на нотариус рег.№ ***, видно от които К.В. и В.В. прехвърлили на В.В. правото на собственик върху апартамент №8, находящ се в гр.Д., ул.***. Страните не спорят, че това жилище е придобито от техния наследодател *** В. приживе, през времетраене на брака му с ответницата В.В., въз основа на участие в ***  и издаден нотариален акт№ ***година на нотариус при ***.

         Със строително разрешение№ **г. на община гр.Д., е разрешено на *** построяването на 32бр. гаражи на ул.***, въз основа на одобрен архитектурен план 712/78. Освен това, представено е строително разрешение под същия номер, издадено въз основа на същия архитектурен проект, но на конкретно лице- *** , както и строително разрешение № *** за строене на гараж за К.К..

         На листи 57-64 вкл. са представени дубликати за платени данъци. Като обект на данъчното задъжение е посочен апартамент 8 в гр.Д., ул.***. В тях не се съдържат данни, кой е вносителя на сумите.

         От справка в Окръжен съд Д., се установява, че *** е регистрирана на 30.11.1970г. , *** е регистрирана на 15.01.1971г. , ***  е реистрирана на 27.03.1971г., а ***- на 13.01.1971г.

         По делото е постъпила справка от Община гр. Д. с вх.рег.№ ***г., с която представят информация, че в техническия архив на Община гр.Д. не се съхраняват поименни разрешения за строеж на гаражите, построени по ул. ***. В архива на *** не е била открита заповед за учредено право на строеж за гаражи на *** И *** ***. Към справката представят и извадка от регистър на хартиен

         По делото са събрани  гласни доказателства.       

         Свидетелят *** сочи: Кооперацията се състои от четири входа с четири различни наименования, като самостоятелни кооперации, но в един блок. Свителят В. бил председател на едната от кооперациите. Страните по делото живеят в друг вход. Председателят на другата кооперация, в която живеят страните бил ***. След завършване на блока като получили нотариалните актове започнали всеки по отделно да си прави гараж, но от *** направили забележка. Затова било направено общо събрание на кооперацията и  всички собственици, които вече са получили нотариален акт били включени в списък по входове. На базата на тези списъци била написана молба до О. да бъде разрешено построяването на 32 гаража там. Свидетелят възложил скица, проектиране, утвърден бил проекта и била дадена на всеки един от тях строителна линия. След построяване на гаражите бил издаден и акт 16 в О. след, което свидтелят бил упълномощен от всички да получи строително разрешение. Впоследствие били издадени строителни разрешения за всеки отделен гараж. Под един номер са въведени проектите и под друг  е изведено строителното разрешение. На свидтеля бил предоставен кочана с тези строителни разрешения.Свидетелят вписвал на всеки един собственик по отделно имената в разрешенията.  За всеки вход поотделно се внасяла такса. Таксата се плаща за всички. Само, че всеки вход си плаща с отделни квитанции. Затова и в документите е писано *** 1,2,3. Според св. В. тези кооперации са вече прекратени. Гаражите се строили от бащата на страните ***. След построяването *** си държал там автомобила- „***“  и до 1992г. ползвал гаража по предназначение.

         Свидетелят ***  е първи братовчед на наследодателя *** В.. Спомня си, че докато братовчед му *** бил жив си ползвал гаража. Близък родственик помогнал на *** в строителството на гаража.

         Свидетелят Т.Г.С. е приятел на ответника В.В. повече от 30 години. Знае, че гаражът по принцип е към апартамента. Бащата на  В. приживе си го поддържал. След смъртта на ***, В. и неговото семейство, по покана на В., се устроил в наследствения апартамент. Доста време В. използвал наследственото ***, а след това си купил друга кола, която вкарвал в гаража. През това време  сестра му К. си била в Златоград.

         Свидетелят С. присъствал на семейно събитие -бала на М.,синът на В.. На тържеството присъствала  К. със сина си, други роднини, родителите на В. и неговата съпруга. Това се случило преди около 4-5 години. Тогава на масата станало дума, че с  В. са си уредили нещата, като се разбрали, че В. е обезщетил К. със земя за стойността на гаража. Като цяло на масата се водел някакъв разговор този гараж да остане на В.. В. не участвала в разговора. Към момента на разговора В. все още нямал нотариален акт, имал намерение да  узакони гаража.

         Свидетелката К.М.Ж. е майка на съпругата на В.В.. Присъствала на бала на внука си М. през 2014г. Там се упоменало, че В. си е узаконил гаража. На масата се коментирало, че живущите в кооперацията половината имали, половината нямали документи. К. била на масата, но тогава нищо не казала, приела го, не е изявила претенции никакви.В. тогава казала, че знае, че гаража е вече узаконен. В. правил ремонт на гаража, той го поддържал, правил замазка на пода. К. притежавала лек автомобил, но не е изявила претенции да го държи в гаража, защото тя не живее там.

         Свидетелят  Б.С.Н. е съсед на В. и В., живее в същия блок, но в друг вход. Сочи, че знае, че гаражите са строени през 1978 г.  Приживе *** ползвал гаража, всички знаели, че този гараж е на ***. Първоначално гаражите били от дървени материали, но когато са изкарвали разрешителните, забили  колчета, за да бъде по-добро строителството. Сега са масивни гаражите, изградени са с тухли, имат метални врати. След смъртта на *** синът му В. живее в апартамента, заедно с майка си, ползва и гаража за да си държи автомобила в него.

         В. поканил свидетеля да даде показания пред нотариус Ю. ***, като му обяснил, че това е необходимо за да може да си узакони гаража. Свидетелят трябвало да съобщи пред нотариуса, че гаража е бил на *** и после го ползва В..

         При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

         Предявеният иск е с правно основание чл.34 ЗС във вр. с чл.69 ЗН, а делбеното производство е в първа фаза - по допускане на делбата. В тази фаза на делбеното производство съдът следва да даде отговор на въпросите дали съществува състояние на съсобственост върху имота, предмет на делбата, между кои лица и при какви права.

         Страните не спорят, че техен наследодател е *** В. ***, починал на 19.05.2002г. Страните са съответно съпруга и двама низходящи.  При това, съобразно разпоредбите на чл.9  и чл.5 от Закона за наследството, имуществото придобито от наследодателя по време на неговия брак се разпределя между наследниците му при квоти от 4/6ид.части за съпругата и 1/6ид.част за всеки от низходящите.

         От събраните писмени доказателства се установи безспорно, че за нуждите на построената вече жилищна кооперация по ул.***, се учредили строителни  кооперации, а именно ***- регистрирана на 15.01.1971г. , *** - реистрирана на 27.03.1971г. и ***- на 13.01.1971г.  От показанията на свидетелите става ясно, че от О. е одобрен проект за изграждането им, вписан като номер в издаденото общо разрешение за строеж. Това означава, че изградените гаражи са законни строежи, но само част от кооператорите получили индивидуално разрешение за строеж. Данни относно съдбата на създадените кооперации липсват, но така или иначе не са издадени актове за собственост на кооператорите по реда на чл.35 от ***. От събраните гласни доказателства се установява, че всеки кооператор, включително и *** самостоятелно си изградил гаража, т.е липсват създадени типичните за *** членствени правоотношения по изграждане на гаражите. Във всички случаи, обаче не се спори, че наследодателят на страните *** е отпочнал да владее този гараж като свой, да го поддържа. В този смисъл са безпротиворечивите обяснения на всички страни по делото. По реда на чл.143 от ГПК В.В. сочи, че родителите му  владяли процесния гараж, но никога не са имали документи за него, както и че от построяването, докато е бил жив баща му родителите му владели имота. В подкрепа на обясненията на страните са и свидетелските показания, които еднопосочно водят до извод за дългогодишно, безспорно и спокойно владение като собствен на гаража от ***, през времетраене на брака му с В.В..

         Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. За да е налице оригинерното придобивно основание, следва да са се осъществили двата елемента от фактическия състав на придобивната давност, а именно, да е упражнявана фактическа власт върху имота в продължение на предвидения в закона срок; тази фактическа власт да е осъществявана с намерението за придобиване на вещни права върху имота. Чл. 69 ЗС въвежда оборима презумпция относно намерението за своене, т.е който спори следва да проведе обратно доказване относно анимуса на владелеца, който е в имота.

         На основния въпрос, касаещ възможността член - кооператор да придобие по давност имот на ***, докато е неин член, е даден положителен отговор в Решение № 527 от 16.06.2010 г. по гр.д. № 1136/2009 г. на ВКС, І г.о. В него е прието, че след построяването на сградата и въвеждането й в експлоатация член-кооператор в *** може да придобие по давност обекта, който е определен за него, при бездействие на управителните органи на *** за снабдяване на член- кооператорите с нотариални актове по чл. 35, ал.2 ***. Изводът е мотивиран с това, че жилищностроителната кооперация се образува за снабдяване на членовете й със собствени жилища, гаражи и ателиета чрез организиране на строителната дейност, и след като сградата е построена, обектът на собственост е възникнал и целта на *** е постигната, само бездействието на управителните органи на *** не може да бъде пречка за придобиване на правото на собственост от нейните членове.

         При горните правни доводи и с оглед направения анализ на доказателства, следва да се приеме за безспорно, че процесният гараж е придобит действително от наследодателя. След неговата смърт, всеки от наследниците получил по наследство законовата квота. Безрезултатните опити на ответника В.В. да открие документите за собственост на процесния гараж наложили предприемането на действия по «узаконяването му».  Безспорно е, че след смъртта на баща си В.В. се нанесъл в наследствения апратамент със семейството си и започнал да ползва процесния гараж. През 2008година получил въз основа на разпоредителни сделки изключителната собственост върху апартамента, като майка му искала да прехвърли в полза на сина си и гаража. Липсата на документи осуетило това намерение. Така установената ситуация  към 2008г. говори, че все още между наследниците са търсени начини за уреждане съсобствеността и липсва субективния елемент на владение у В.В.. Този извод кореспондира и с подадената от него на 15.10.2008г. декларация по чл.14 от ЗМДТ. Данните събрани в производството сочат, че едва през 2014година, на бала на сина на ответника В. станало дума за гаража и че В.В. се снабдил с нотариален акт за целия гараж.  При това, следва да се приеме, че към момента на издаване на констативния нотариален акт- м.януари 2014година, с който се признава правото на собственост в лицето на ответника В., последния все още не е демонстрирал пред останалите съсобственици  намерението си да свои целия имот. Безспорна е съдебната практика, че ако е налице правно основание за упражняване на фактическа власт върху недвижим имот към момента на установяването й /държане като съсобственик/, презумпцията на чл.69 ЗС следва да се счита оборена. За да се приеме, че упражняваната фактическа власт представлява владение, упражняващото фактическата власт лице следва да демонстрира промяна в намерението спрямо собственика на имота. Ответникът В. представи гласни доказателства, че на бала на сина си през м.май 2014г. съобщил на съсобствениците за снабдяването с нотариален акт само на свое име за целия гараж. С оглед на така установените данни, следва да се приеме, че съставения констативен нотариален акт не удостоверява еднолични собственически права в лицето на ответника В.. От момента на демонстрираното своене отпочнало владението на ответника В., но подаването на исковата молба за делба на 02.02.2019г. спира течението на законовия давностен срок. При тези доводи, се налага извода, че процесният гараж не е придобит по давност от В.В.. Възникалата по силата на осъществената наследствена трансмисия съсобственост следва да бъде прекратена при квоти 4/6ид.части за В.К.В. и по 1/6ид.част за ищцата *** и за В.М.В..

         На основание чл.537, ал.2 ГПК съдът служебно следва да отмени  констативния нотариален акт, с които се удостоверява право на собственост върху процесния имот в полза на В.В. над размера на 1/6ид.част.

         Воден от горното, Д.кият районен съд

 

Р Е Ш И:

         ДОПУСКА  СЪДЕБНА ДЕЛБА  на *** с административен адрес град Д., ул.***, с площ от *** кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж: *** и ***, под обекта: няма, над обекта: няма, разположен в ПИ *** с предназначение на самостоятелния обект : гараж в сграда, ведно със съответните ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, между съделители при квоти: ***, ЕГН ***-1/6ид.ч., В.М.В., ЕГН *** 1/6ид.ч. и В.К.В., ЕГН ***-1/6ид.ч.

         ОТМЕНЯ нот.акт№ ***г. на нотариус рег.№ *** за горницата над 1/6ид.част.

         Решението подлежи на обжалване пред Д.ки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: ............................