№ 680
гр. Пазарджик, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20215220101466 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са при условията на обективно евентуално съединяване
установителни искове по чл.124, ал.1 ГПК за признаване право на
собственост въз основа на договор за продажба и евентуално въз основа
придобивна давност върху движима вещ – лек автомобил марка „*****“ с ДК
№ **, шаси №**.
Ищецът Д Л Ч. с ЕГН ********** от с.**, общ.**, обл.**, ул. „*-а“ №*
твърди, че през 2009г. е решил да закупи за себе си нов лек автомобил. След
проучване на пазара се спрял на лек автомобил марка „*“. Посетил търговски
обект на марката край гр.Пазарджик, стопанисван от „*“ ЕООД, където се
спрял на процесния екземпляр, който се предлагал на цена от 47 000лв. с вкл.
ДДС.
Ищецът поддържа, че с цел данъчни облекчения се уговорил с
управителя на ответното дружество „**г“ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на
управление: гр.*, ул. „**“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, в което по това време работел,
автомобилът да бъде закупен формално от дружеството, а негов действителен
собственик да бъде ищеца, той да заплати неговата цена и той да го ползва.
На 13.03.2009г. бил сключен неформален договор за продажба с предмет
1
процесния автомобил, във връзка с който продавачът „*“ ЕООД съставил
данъчна фактура на името на „**г“ ЕООД. Цената била заплатена от ищеца, а
дружеството заплатило само дължимия ДДС, който в последствие си
възстановило. Въз основа на издадената фактура превозното средство било
регистрирано в служба КАТ на името на ответника „**г“ ЕООД. Още същия
ден ищецът сключил за своя сметка застраховки „Гражданска отговорност“ и
„Каско“ и започнал да ползва автомобила по предназначение като свой,
заплащайки всички дължими разходи, в т.ч. пътен данък и винетни такси. От
тогава го владее като собственик, което положение никога не било оспорвано
от ответника.
Ищецът твърди още, че обстоятелството, че автомобилът формално е
записан на името на ответника му създава затруднения при пътуване в
чужбина и ограничава правото му да се разпорежда с него като собственик.
Иска от съда да признае това негово право на собственост по отношение
на ответника въз основа на договора за продажба от 13.03.2009г., а ако тази
претенция е неоснователна, въз основа на изтекла в негова полза придобивна
давност. Сочи доказателства.
Ответника „**г“ ЕООД не оспорва твърденията в исковата молба, че
ищецът е заплатил цената на автомобила и той единствено го владее и ползва
по предназначение от момента на закупуването му, както и че ищецът
покрива разходите за неговата експлоатация. Твърди, че не оспорва правото
му на собственост, но не може да прехвърли това право върху ищеца, тъй като
върху вещта е наложен запор от Националната агенция за приходите. Счита,
че с поведението си не е станал причина за завеждане на делото, поради което
оспорва претенцията на ищеца за присъждане на съдебни разноски. От своя
страна не претендира такива.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
За основателността на главния иск ищецът следва да докаже наличието
на договор за продажба на процесния автомобил, сключен при условията на
персонална симулация, по който той е действителният приобретател на
правото на собственост, а ответникът е подставено лице и привидна страна по
договора.
При така разпределената тежест на доказване съдът намира иска за
2
основателен.
Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат
обвързани, както постановява договорът. Когато волята на страните по
сключеното съглашение е само да се създадат привидни правни последици на
обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на
страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения в сключеното
съглашение, симулацията е относителна. И в двата случая явната сделка е
нищожна. Прикритото съглашение поражда действие само ако отговаря на
изискванията за неговата действителност. В уговорката по прикритото
съглашение могат да участват и лица, които не са страна по привидната
сделка. Такъв е случаят при персоналната симулация. При нея две лица
постигат съгласие да сключат договор, но искат да го прикрият и се уговарят
като страна да фигурира трето лице, което привидно изпълнява ролята на
едната страна. Налице е привидна сделка с привидна страна, съответно и
прикрита сделка между истинската и явната страна. При персонална
симулация скритото съглашение е между явната страна и действителната
/истинската/ страна. Не е нужно другата страна по привидната сделка да знае
за прикритото съглашение между подставеното лице и действителната страна.
За нея, както и за всички трети лица страна по сделката е именно
подставеното лице и в това се състои смисълът на персоналната симулация –
да се създаде привидност относно действителния носител на правата и
задълженията по сделката. При всяка симулация страните се съгласяват да
изповядат договора по начин, по който е написан. Привидността се състои
именно в това: страните се съгласяват да изповядат договора по определен
начин, но нямат воля да бъдат обвързани по този начин.
Разкриването на симулацията става по правилата на чл.165, ал.2 ГПК,
които изискват начало на писмено доказателство, при наличието на което са
допустими свидетелски показания. Началото на писмено доказателство
представлява писмено изявление на другата страна по сделката /тази, срещу
която се противопоставя симулацията/, което прави вероятно твърдението, че
съглашението е привидно.
В случая ответникът „**г“ ЕООД е подал писмен отговор на исковата
молба, в който признава, че ищецът е действителният собственик на
процесния автомобил, тъй като е истинският купувач по договора за
3
продажба, сключен с доставчика „*“ ЕООД. Не оспорва и факта, че цената е
заплатена от ищеца и от момента на придобиването на автомобила именно
той го владее и заплаща разходите за ползването му. Съдът приема, че това
изявление на ответника в писмения отговор представлява начало на писмено
доказателство, което позволява разкриването на симулацията със свидетелски
показания. Такива обаче не са необходими, тъй като ответникът не оспорва и
факта, че ищецът е действителният купувач на автомобила. Ето защо това
обстоятелство следва да се приеме за безспорно и за него не следва да се
събират доказателства – чл.153 ГПК.
Съдът формира извод, че ищецът е собственик на лекия автомобил, тъй
като той е действителната /истинската/ страна по договора за продажба с
доставчика „*“ ЕООД. Затова предявеният иск следва да се уважи. Поради
уважаването на главния иск не се дължи произнасяне по предявения при
условията на евентуалност установителен иск за собственост на основание
придобивна давност.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по
отношение на ответника „**г“ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на
управление: гр.*, ул. „**“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, че ищецът Д Л Ч. с ЕГН
********** от с.**, общ.**, обл.**, ул. „*-а“ №* е собственик на лек
автомобил марка „*****“ с ДК № **, шаси №**.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-
седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4