МОТИВИ: срещу подсъдимия Г.З.И. *** е предявено обвинение по чл. 198 ал.1 от НК.
В
проведеното съдебно заседание представителят на РП Габрово поддържа
обвинението.
Разпитан в хода на досъдебното производство,
подсъдимия не дава обяснения, не взема
становище по вината.
По искане на подсъдимия Г.И. и неговия защитник, делото бе разгледано по реда на
глава ДВАДЕСЕТ И СЕДМА от НПК -
съкратено съдебно следствие, като съобразно разпоредбата на чл. 371 т.2 от НПК
подсъдимият призна изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се
събират други доказателства относно тези
факти.
Въз основа направеното самопризнание от подсъдимия Г.И.,
съпоставено с показанията на свидетелите И.М.П. и И.С.М., както и писмените
материали съдържащи се в ДП 217/2019г. по описа на РУ Габрово, всички приобщени
по предвидения от НПК ред и имащи значение за изясняване обстоятелствата по
делото, както следва: протокол за разпознаване на лице, препис и
фотоалбум, протокол за доброволно предаване, справка относно образувани ДП и заведени
преписки относно подсъдимия И., справка
характеристика, декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, справка за съдимост, съдът намери за установена следната фактическа
обстановка:
Ha 27.04.2019г. около 13,00 часа свидетелят И.П. се
качвал по стълбището на жилищен блок, находящ се в гр. Габрово, бул. „*****” №
1, вх. Б, прибирайки се в апартамент №21 на петия етаж, собственост на неговото
семейство. На площадката между втория и
третия етаж свидетелят П. срещнал подсъдимия Г.И., когото не познавал.
Подсъдимият нсе обърнал към свидетеля П. с въпрос – дали познава някакъв човек,
на който получил отрицателен отговор, след което подсъдимия се приближил
до П. и го попитал дали има някакви
пари. Свидетелят му оттоворил, че няма пари, след което подсъдимият го хванал с
лявата ръка за врата и го притиснал към стената зад него, а с дясната ръка
извадил от джоба си метален бокс, като добавил, че има и нож в себе си.
Свидетелят П. се уплашил от действията и
думите на подсъдимия и му казал, че ще
му даде пари, но трябва да го пусне. Подсъдимият пуснал П., който извадил
портмонето си, като от него се изсипали на земята монети. Подсъдимият започнал
да ги събира, а през това време свидетелят успял да избяга. Спрял пред входа на жилищния блок опитал да се
обади от мобилния си телефон, но в това време подсъдимия слязъл при него и
продължил да му иска пари, като добавил, че ако ги получи, ще го пусне.
Свидетелят П. отказал, заявяйки му, че няма пари, но подсъдимият настоявал
и му казал, че знае къде учи. Тогава
свидетелят П. дал на подсъдимият една банкнота от 10 лева, която последния взел
и поискал да обещае, че няма да казва на никого за случилото се. След като чул
обещанието от пострадалия, подсъдимия си тръгнал.
След залавянето и довеждането му в
РУ Габрово, подсъдимият Г.И. с протокол
за доброволно предаване предал металния бокс, с който заплашвал пострадалия.
При извършено разпознаване
свидетелят П. разпознал подсъдимия Г.И..
Така описаната фактическа обстановка не е предмет на
оспорване от страна на подсъдимия Г.И.. Същият
изцяло призна фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт,
не спори относно начина на извършване на престъплението.
Самопризнанието направено от подсъдимия Г.И., се
подкрепя от събраните по делото доказателства, които са в такава взаимовръзка,
че преценени поотделно и в тяхната съвкупност, налагат категоричния и несъмнен
извод, относно авторството на деянието и начина на извършване
При така установеното от фактическа страна от правна
страна настоящият състав на съда намира, че подсъдимия Г.З.И. е осъществил, както от обективна, така и от субективна
страна състава на престъплението по чл.
198 ал.1 от НК, като на на 27.04.2019г. в гр. Габрово, около 13,00 часа на
бул. „*****” № 1, вх. Б, отнел чужди движими вещи – сумата от 10 лева от
владението на И.М.П. от гр. Лудвигсхафен, Р. Германия, с намерение
противозаконно да ги присвои, като за това употребил заплаха- хванал с лявата
ръка за врата П., притиснал го към стената, показал му метален бокс, като му
казал, че в себе си има и нож.
От обективна страна деянието е осъществено, чрез употребена
заплаха за отнемане на вещите от владението на свидетеля И.П. и
установяване на своя фактическа власт от страна на подсъдимия върху тях.
От субективна страна деянието е
осъществено виновно, при форма на вината пряк умисъл, който обхваща това, че
вещта се намира във владението на другиго, че тя е чужда, че владелецът не е
съгласен тя да му бъде отнета и че това
несъгласие се преодолява чрез упражнената заплаха.
Грабежът, като сложно присвоително престъпление
обхваща упражняването на сила или принуда по отношение на лицето, в чиято
фактическа власт се намира вещта и самото отнемане на тази вещ, с намерение за
присвояване. При него целта е прекъсване на фактическата власт на владелеца
върху вещта и установяването на своя фактическа власт, като насилието в двете
му форми е средство за постигане на тази цел. За да бъде правнорелевантно по
смисъла на чл. 198, ал. 2 НК заплашването, извършено от дееца, не е необходимо
да бъде установено, че той е имал обективна възможност да осъществи
заплашващото деяние. Достатъчно е да бъде установено, че поведението му е
създало основателен страх у пострадалия, че заплашващото деяние може да бъде
осъществено и че от него може да настъпи тежка опасност за живота, здравето,
честта или имота му или за друго присъствуващо лице. В случая безспорно е установено, че
причината за разпореждане с паричната сума от страна на пострадалия са именно
отправените от подсъдимия заплахи, показването на металния бокс и заявеното от
него, че има и нож, като всичко това е породило основателен страх у пострадалия
от причиняване на телесно увреждане, в случай, че не изпълни искането на
подсъдимия.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът
обсъди смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, мотивите и подбудите
за извършване на деянието, степента на обществена опасност на деянието и дееца,
както и всички други обстоятелства имащи значение за определяне на наказанието
и наложи наказание при приложението на чл. 58 а ал.1 от НК в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
Като смекчаващо вината обстоятелства съдът отчете
младата възраст на подсъдимия, чистото съдебно минало към момента на извършване
на деянието, ниската стойност на вещите предмет на престъплението.
Самопризнанието не следва да се отчита като
смекчаващо обстоятелство отново, тъй като то е задължително за производството
по което бе разгледано делото, след изразеното от подсъдимия и неговия защитник
желание и от това следва определяне на наказание при приложението на чл. 58 а
от НК.
Отегчаващи вината обстоятелства – лоши
характеристични данни.
Степента на обществена опасност на подсъдимия, като
деец е завишена, предвид многобройните
възпитателни мерки по ЗБППМН на подсъдимия за престъпления против
собствеността.
Степента на обществена опасност на деянието е
завишена- това следва от самият вид на престъплението, за което няма
привилегировани състави, предвиждащи по –леки наказания. С престъплението се
засягат обществените отношения, които осигуряват нормални условия за
упражняване на правото на собственост
върху движими вещи. Освен това с престъплението се засягат обществените
отношения, които осигуряват на човека
възможност свободно да формира своята воля и
да избира поведение.
За деянието в извършването на което подсъдимият е признат за виновен се предвижда
наказание от три до десет години лишаване от свобода.
При извършеният анализ на смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства съдът не отчете
наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което определи
наказание по реда на чл. 58 а ал.1 от НК.
Съобразно отчетените обстоятелства имащи значение за
определяне вида и размера на наказанието, и най-вече тези отчетени, съдът счете, следва да бъде определено
наказание лишаване от свобода в минимално предвидения от закона размер, а
именно ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Преценявайки всички обстоятелства и съобразявайки се с правилото на чл. 35 ал.3
от НК, че наказанието е съответно на престъплението, съдът намира, че следва да
бъде определено наказание именно в
посоченият размер.
Така определеното наказание от ТРИ ГОДИНИ лишаване от
свобода съобразно правилото на чл. 58 а ал.1 от НК следва да бъде намалено с 1/3 или същото се явява в размер на ДВЕ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Предвид
размера на наказанието, фактът, че подсъдимият досега не е осъждан,
съдът счете, че за постигане целите на наказанието не е наложително ефективното
му изтърпяване. Налице са предпоставките за отлагане изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода. При определяне размера на изпитателния срок
съдът отчете тежестта на извършеното деяние и счете, че съответен се явява
изпитателен срок в размер на четири години
На осн. чл. 66 ал.1 от НК ОТЛАГА
изпълнението на определеното общо наказание за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила.
Така определеното по вид, размер и
начин на изтърпяване наказание съдът счита за справедливо, отговарящо на
степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и че с него ще бъдат
постигнати целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК.
ОСЪЖДА подсъдимия Г.З.И. да заплати
направените по делото разноски в размер на 2,90 лева по сметка на ОДМВР
Габрово, на основание чл. 189 ал.3 от НПК.
Вещественото доказателство – 1 брой
предмет от бял метал с 4 броя отвори под формата на кръг и 1 брой отвор под
формата на елипса /бокс/ се отнема в
полза на държавата на основание чл. 53 ал.1 б. А от НК.
Причини за извършване на деянието – незачитане правото
на собственост и стремеж за набавяне на средства по незаконен начин.
В този смисъл съдът постанови съдебният си акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ