Присъда по дело №95/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 8
Дата: 8 февруари 2022 г. (в сила от 24 февруари 2022 г.)
Съдия: Веселин Димитров Хаджиев
Дело: 20225300200095
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 8
гр. Пловдив, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на осми февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселин Д. Хаджиев
СъдебниГеорги Иванов Христозов

заседатели:Стоян Петров Петров
при участието на секретаря Гергана Пр. Спасова
и прокурора Светлозар Николаев Чераджийски
като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Наказателно дело от общ
характер № 20225300200095 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият Н.И.С., роден на 30.11.1992 г. в гр. П.,
живущ в същия град, българин, български гражданин, с основно образование,
неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че
на 19.10.2021 г. в гр.П., при условията на продължавано престъпление за
времето от 05.55 часа до 08.07 часа, е използвал платежен инструмент -
дебитна карта „Мастьр кард“ с №********* ***, с издател „***“ АД, като е
извършил девет броя транзакции и е заплатил стоки на обща стойност 5
288.08 /пет хиляди двеста осемдесет и осем лева и осем стотинки/ лева, както
следва:
- в 05.55 ч. на 19.10.2021 г. в гр.П., на ПОС устройство, монтирано в
обект „***“, находящ се на адрес: гр.П., ул.„***“ № 56, е използвал платежен
инструмент - дебитна карта „Мастьр кард“ с № ************, с издател „***“
АД, и е заплатил стоки на стойност 19.59 лева.;
- в 06.25 ч. на 19.10.2021 г. в гр.П., на ПОС устройство, монтирано в
обект на Лукойл България ЕООД, находящ се на адрес: гр.П., бул.“***“ №
100, е използвал платежен инструмент - дебитна карта „Мастьр кард“ с
№************, с издател „***“ АД, и е заплатил стоки на стойност 103.50
лева.;
1
- в 06.40 ч. на 19.10.2021 г. в гр.П., на ПОС устройство, монтирано в
обект на „Лукойл България“ ЕООД, находящ се на адрес: гр.П., ул.“***“ №
127, е използвал платежен инструмент - дебитна карта „Мастьр кард“ с
№************, с издател „***“ АД, и е заплатил стоки на стойност 164.99
лева.;
- в 07.06 ч. на 19.10.2021 г. в гр.П., на ПОС устройство, монтирано в
обект на фирма „***“ ООД, находящ се на адрес: гр.П., ул.“***“ № 15, е
използвал платежен инструмент - дебитна карта „Мастьр кард“ с
№************, с издател „***“ АД, и е заплатил стоки на стойност 500
лева,;
- в 07.28 ч. на 19.10.2021 г. в гр.П., на ПОС устройство, монтирано в
обект на фирма „***“ ООД, находящ се на адрес: гр.П., ул.“***“ № 15, е
използвал платежен инструмент - дебитна карта „Мастьр кард“ с
№************, с издател *** АД, и е заплатил стоки на стойност 500 лева.;
- в 07.32 ч. на 19.10.2021 г. в гр.П., на ПОС устройство, монтирано в
обект на фирма „***“ ООД, находящ се на адрес: гр.П., ул.“***“ № 15, е
използвал платежен инструмент – дебитна карта „Мастьр кард“ с
№************, с издател „***“ АД, и е заплатил стоки на стойност 1000
лева.;
- в 07.55 ч. на 19.10.2021 г. в гр.П., на ПОС устройство, монтирано в
обект на фирма „***“ ООД, находящ се на адрес: гр.П., ул.“***“ № 15, е
използвал платежен инструмент – дебитна карта „Мастьр кард“ с
№************, с издател „***“ АД, и е заплатил стоки на стойност 1000
лева.;
- в 08.02 ч. на 19.10.2021 г. в гр.П., на ПОС устройство, монтирано в
обект на фирма „***“ ООД, находящ се на адрес: гр.П., ул.“***“ № 15, е
използвал платежен инструмент - дебитна карта „Мастьр кард“ с №*********
***, с издател „***“ АД, и е заплатил стоки на стойност 1000 лева.;
- в 08.07 ч. на 19.10.2021 г. в гр.П., на ПОС устройство, монтирано в
обект на фирма „***“ ООД, находящ се на адрес: гр.П., ул.“***“ № 15, е
използвал платежен инструмент - дебитна карта „Мастьр кард“ с
№************, с издател „***“ АД, и е заплатил стоки на стойност 1000
лева., без съгласието на титуляра „***“ ЕООД с управител И.М.,
ЕГН:**********, като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради
което и на основание чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, вр. чл.373, ал.2 от
НПК, вр. чл.58а, ал.1, вр. чл.54, ал.1 от НК го ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на така
наложеното на подсъдимия Н.И.С. наказание в размер на две години
„лишаване от свобода“ с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
датата на влизане на присъдата в сила.
На основание чл.59, ал.2, вр. ал.1 от НК от така определеното наказание
ПРИСПАДА времето, през което подсъдимият Н.И.С. е бил с мярка за
2
неотклонение „Задържане под стража“, считано от 12.11.2021 г. до 08.02.2022
г., като един ден задържане СЕ ЗАЧИТА за един ден лишаване от свобода.
ОСЪЖДА подсъдимия Н.И.С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на
гражданския ищец, „***“ ЕООД, представлявано от управителя И.М.
уважения /в пълен размер/ граждански иск в размер на 5288 /пет хиляди
двеста осемдесет и осем лева и 8 стотинки/ лева, представляващ обезщетение
за причинени имуществени вреди в резултат от извършеното престъпление по
чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума
от момента на увреждането до окончателното изплащане.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - 1 бр. флаш - памет /запис от
камера/, находящо се на л. 95 от делото и 4 бр. диска /цифров носител,
представляващ запис от камера/, приложени в делото, съответно на л. 97, на л.
99, на л. 102 и на л. 105, ДА ОСТАНАТ по делото до изтичане на срока за
съхранението му в архив.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК, подс.Н.И.С., със снета по-
горе самоличност ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец - дружество „***“
ЕООД, представлявано от управителя И.М., направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/ лева.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Апелативен съд – Пловдив.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите Свали мотивите


МОТИВИ
към
Присъда по НОХД № 95/2022 г. по описа на ПОС

Окръжна прокуратура - П. е повдигнала обвинение и е предала на
съд Н.И.С. за това, че на 19.10.2021 г. в гр.П., при условията на продължавано
престъпление за времето от 05.55 часа до 08.07 часа, е използвал платежен
инструмент - дебитна карта „Мастьр кард“ с №********* ***, с издател „***“
АД, като е извършил девет броя транзакции и е заплатил стоки на обща
стойност 5 288.08 /пет хиляди двеста осемдесет и осем лева и осем стотинки/
лева, както следва:
- в 05.55 ч. на 19.10.2021 г. в гр.П., на ПОС устройство, монтирано в
обект „***“, находящ се на адрес: гр.П., ул.„***“ № 56, е използвал платежен
инструмент - дебитна карта „Мастьр кард“ с № ************, с издател „***“
АД, и е заплатил стоки на стойност 19.59 лева.;
- в 06.25 ч. на 19.10.2021 г. в гр.П., на ПОС устройство, монтирано в
обект на Лукойл България ЕООД, находящ се на адрес: гр.П., бул.“***“ №
100, е използвал платежен инструмент - дебитна карта „Мастьр кард“ с
№************, с издател „***“ АД, и е заплатил стоки на стойност 103.50
лева.;
- в 06.40 ч. на 19.10.2021 г. в гр.П., на ПОС устройство, монтирано в
обект на „Лукойл България“ ЕООД, находящ се на адрес: гр.П., ул.“Б.ш.“ №
127, е използвал платежен инструмент - дебитна карта „Мастьр кард“ с
№************, с издател „***“ АД, и е заплатил стоки на стойност 164.99
лева.;
- в 07.06 ч. на 19.10.2021 г. в гр.П., на ПОС устройство, монтирано в
обект на фирма „***“ ООД, находящ се на адрес: гр.П., ул.“***“ № 15, е
използвал платежен инструмент - дебитна карта „Мастьр кард“ с
№************, с издател „***“ АД, и е заплатил стоки на стойност 500
лева,;
- в 07.28 ч. на 19.10.2021 г. в гр.П., на ПОС устройство, монтирано в
обект на фирма „***“ ООД, находящ се на адрес: гр.П., ул.“***“ № 15, е
използвал платежен инструмент - дебитна карта „Мастьр кард“ с
№************, с издател *** АД, и е заплатил стоки на стойност 500 лева.;
- в 07.32 ч. на 19.10.2021 г. в гр.П., на ПОС устройство, монтирано в
обект на фирма „***“ ООД, находящ се на адрес: гр.П., ул.“***“ № 15, е
използвал платежен инструмент – дебитна карта „Мастьр кард“ с
№************, с издател „***“ АД, и е заплатил стоки на стойност 1000
лева.;
1
- в 07.55 ч. на 19.10.2021 г. в гр.П., на ПОС устройство, монтирано в
обект на фирма „***“ ООД, находящ се на адрес: гр.П., ул.“***“ № 15, е
използвал платежен инструмент – дебитна карта „Мастьр кард“ с
№************, с издател „***“ АД, и е заплатил стоки на стойност 1000
лева.;
- в 08.02 ч. на 19.10.2021 г. в гр.П., на ПОС устройство, монтирано в
обект на фирма „***“ ООД, находящ се на адрес: гр.П., ул.“***“ № 15, е
използвал платежен инструмент - дебитна карта „Мастьр кард“ с №*********
***, с издател „***“ АД, и е заплатил стоки на стойност 1000 лева.;
- в 08.07 ч. на 19.10.2021 г. в гр.П., на ПОС устройство, монтирано в
обект на фирма „***“ ООД, находящ се на адрес: гр.П., ул.“***“ № 15, е
използвал платежен инструмент - дебитна карта „Мастьр кард“ с
№************, с издател „***“ АД, и е заплатил стоки на стойност 1000
лева., без съгласието на титуляра „***“ ЕООД с управител И.М.,
ЕГН:**********, като деянието не съставлява по-тежко престъпление –
престъпление по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
Производството по делото бе проведено по реда на глава XXVII от
НПК – съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК –
направено от подс. Н.С. признание на фактите и обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрично
изразено съгласие да не се събират доказателства за същите.
В разпоредително заседание от страна на пострадалото дружество
„***“ ЕООД, чрез управителя му И.М. е предявен граждански иск срещу
подс. Н.С., за обезщетение за претърпени имуществени вреди от
престъплението по чл.249, ал. 1 вр. чл.26, ал.1 от НК в общ размер на 5288.08
/пет хиляди двеста осемдесет и осем лева и 8 стотинки/ лева. Предявеният
граждански иск е приет за съвместно разглеждане и пострадалото дружество
чрез управителя му е конституирано като граждански ищец по делото.
В хода на съдебните прения, представителят на Окръжна
прокуратура – П. поддържа обвинението с което е предаден на съд
подсъдимият С., за престъпление по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. Счита,
че същото е доказано безспорно и категорично. Предлага подсъдимият да
бъде признат за виновен и да му се наложи наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства в размер около 3 години и 6 месеца,
което да се редуцира с 1/3 на две години и четири месеца лишаване, което
може да се отложи на основание чл.66 от НК, тъй като целите на наказанието
могат да се постигнат с отлагане на наказанието с подходящ изпитателен срок
от три години. Прокурорът счита, че от така определеното наказание следва
да бъде приспаднато времето през което С. е бил задържан под стража, а
именно от 12.11.21 г., когато е задържан за 72 часа с постановление на
наблюдаващия прокурор, а в последствие от 15.11.2021 г. с определение на
Окръжен съд – П.. Предлага да се наложи и кумулативно предвиденото
наказание глоба. По отношение на веществените доказателства - 1 бр. флаш
2
памет и 4 бр. дискове, предлага да се унищожат, тъй като са вещи без
стойност, а предявения граждански иск да бъде уважен изцяло.
Повереникът на гражданският ищец, адв.Н., пледира, че предявеният
граждански иск е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен,
ведно с лихвата от датата на извършването, като претендира и разноските
направени по делото.
Защитникът на подсъдимия, адв. А.в пледоарията си заявява, че се
присъединява изцяло към изложеното становище от представителя на
държавното обвинение. Моли съда да постанови присъда насочена към
минимума на наказанието предвидено за извършеното от подс. С.
престъпление с оглед наличието на множество смекчаващи отговорността
обстоятелства, като същото да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.
Относно наказанието глоба, с оглед тежкото материално положение на С.,
моли да бъде определена към минимума. Заявява, че гражданският иск е
доказан по основание и размер и го признават.
Подс.Н.С. моли за на най-лекото наказание от определеното в
закона. Заявява, че е съдействал от момента на задържането му и е признал
вината си още в досъдебното производство. Твърди, че съжалява за всичко
извършено и ако не бил под въздействие на наркотични вещества нямало да
извърши престъплението. Заявява още, че ако наложеното му наказание
следва да изтърпи реално, това ще го лиши от възможността да работи и да
възстановя щетите на пострадалото дружество.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед
нормата на чл.373, ал.2 от НПК, намира за установено следното:
Подсъдимият Н.И.С. е роден на 30.11.1992 г. в гр. П.. Живее в същия
град на ул. „П.“ № 21. Той е българин, български гражданин, с основно
образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.
Дружество „***“ ЕООД с управител И.М., ЕГН **********
стопанисвало в гр.П. общо пет обекта – заведение за „бързо хранене“ с
наименование „А.“, в които се продавали дюнери, пици и храна за в къщи.
Един от тях се намирал в ж.к. „Т. срещу магазин „Ф.“. Всеки от обектите
разполагал с посттерминал на „MY POS“, чрез който се извършвали онлайн
плащанията на клиенти на „Take Awau“ и „Glovo“. Плащането се извършвало
с фирмена дебитна карта /по една за всеки обект/ „Мастър кард“, издадена в
Лондон от „***“ АД, чрез посредничеството на „С.“ АД. От тези карти не
можело да се теглят пари, а се извършвали само разплащания на
посттерминали. Картите имали служебен лимит и пин код, който се знаел от
служителите в конкретния обект.
На обекта в ж.к. Тракия била предоставена дебитна карта „Мастър
кард“ с № *************, с издател „***“ АД. След извършване на
съответното плащане работникът следвало да поставя картата в специален
3
шкаф, а след приключване на работната смяна персоналът заключвал обекта и
включвал СОТ.
Подс. Н.И.С. постъпвал няколко пъти на работа във фирмата, като
последно това било за времето от м. юли 2021 г. до 05.10.2021 г. При
приключване на работния ден на 05.10.2021 г., подс. С. заключил обекта,
пуснал СОТ-а и повече не се явил на работа, като ключът останал у него.
Поради тази причина бил подменен кода на СОТ-а, но не била подменена
ключалката. Останал без работа, Н.С. бързо привършил парите от заплатата.
Тъй като знаел пин-кода на дебитната карта на обекта в ж.к. „Т. решил да я
вземе.
На 19.10.2021 г. около 03.30 ч., подсъдимият С. отишъл до заведение
„А. 4“ в ж.к. „Т. в гр. П. и обикалял в близост, изчаквайки обекта да затвори
и да няма никой наоколо. Предварително се маскирал, защото знаел, че
навсякъде има камери. Около 04.13 ч. той отключил вратата с ключа, който
задържал у себе си, проникнал в обекта и се опитал да изключи алармената
инсталация. Тъй като ПИН кода бил променен тя се задействала. Затова
директно се насочил към шкафа за съхранение на дебитната карта, взел я и
успял да напусне преди пристигането на служителите на СОТ „Даикс“.
След това тръгнал пеша към „***“ на ул. „В.Л. № 56 в гр.П., като по
пътя хвърлил ключа от заведението. От този обект в 5.55 ч. купил бира и
цигари за сумата от 19.59 лв. Заплатил с намиращата се в него „Мастър
кард“ с № ************ с издател „***“ АД с титуляр „***“ ЕООД.
Продължил към обект – бензиностанция на „Лукойл България“
ЕООД, намираща се на бул. „В.Л. № 100. От там в 06.25 ч. закупил цигари
„Хийтс Ръсел Селек“ и „Ротманс голд“ за сумата от 103.50 лева. (л. 103).
Отново заплатил с взетата от „А. 4“ дебитна карта. После се отправил към
друга бензиностанция на „Лукойл България“ ЕООД, находяща се на ул.
„Б.ш.“ № 127. В 6.40 ч. от там закупил стоки на обща стойност 164.99 лв. (л.
106). Заплатил на ПОС устройство с взетата дебитна карта.
Отново пеша около 07.00 часа стигнал до казино „Палмите“ на ул.
„***“ № 15, което било стопанисвано от фирма „***“ ООД. Обв. Н.С. влязъл
да играе със собствената си лична карта. Залагал суми теглени от
представената от него „Мастър кард“ с № ************, чрез намиращия се в
обекта ПОС терминал. Заложил суми общо 6 пъти – в 7.06 ч. – 500 лева, в 7.28
ч. – 500 лева, в 7.32 ч. – 1000 лв., в 7.55 ч. – 1000 лв., в 8.02 ч. – 1000 лв. и в
8.07 ч. - 1000 лв. За около 1 час похарчил 5000 лв., но и почти толкова
спечелил. В казиното играл без маска. След като приключил с играта в
казиното отишъл да си закупи рови дрехи, за да изхвърли тази с които е бил
по време на престъплението.
Същият ден около обяд служителите в обекта „А.“ установили
липсата на картата и уведомили собственика и управител И.М.. Последният
веднага предприел действия за блокиране на картата, при което получил
4
информация за извършените плащания към посочените по-горе обекти.
Сезирал полицията, която иззела записи от охранителни камери по маршрута
и от обектите през които минал подсъдимият и така била установена неговата
самоличност.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена от
самопризнанието на подс. Н.И.С., направено по реда на чл.371, ал.1, т.2 от
НПК в хода на съдебното следствие, както и от събраните на досъдебното
производство гласни и писмени доказателства, които го подкрепят, прочетени
на основание чл. 283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения
материал и ползвани от съда по реда на чл.372, ал.4 от НПК. Това са
показанията на свидетелите И.М., А.В.А. Ш.С.Б., Н.И.С.. и Д.П.П. и от
приложените по досъдебното производство писмени доказателства, а именно:
протоколи за доброволно предаване на дискове и флаш памет със записи от
камери, протокол за оглед на веществени доказателства със приложени
снимки към него, касови бележки, протоколи за оглед, справка с история за
извършените трансакции, извлечение от договор за получаване на дебитна
карта, копие от договор за внедряване на фискално устройство вградено в
автомат за самообслужване, характеристична справка и свидетелство за
съдимост, както и приложените по делото веществени доказателства -
дискове и флаш памет със записи от камери.
Съдът счита, че посочените доказателствени източници установяват
по несъмнен начин фактите, очертани в обстоятелствената част на
обвинителния акт и признати от подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите И.М., А.В.А.
Ш.С.Б., Н.И.С.. и Д.П.П. относно инкриминираните обстоятелства. От тях се
установява, че подс.С., преди да извърши престъплението е работел в
заведение за бързо хранене „А., стопанисвано от „***“ ЕООД с управител
И.М.. Заведението е разполагало с посттерминал на „MY POS“, чрез който се
извършвали онлайн плащанията на клиенти на „Take Awau“ и „Glovo“, което
се извършвало с фирмена дебитна карта „Мастър кард“, издадена в Лондон от
„***“ АД, чрез посредничеството на „С.“ АД и с нея можело да се извършва
само разплащания на посттерминали. Именно поради това подсъдимият знаел
пин кода на картата. От показанията на свидетелите и от приложените по
делото веществени доказателства – видеозаписи се установява, че
подсъдимият, чрез останалия у него ключ от заведението, през нощта на
19.10.2021 г. около 03.30 ч., отворил входната врата на заведението, влезнал и
взел дебитната карта, като успял да напусне преди пристигането на
служителите на СОТ „Даикс“. Данните на титуляра на платежният
инструмент се установяват от писмените доказателствени средства,
приложени по делото справка с история за извършените трансакции,
извлечение от договор за получаване на дебитна карта и копие от договор за
внедряване на фискално устройство вградено в автомат за самообслужване.
От същите и от приложените по делото касови бележки се установява времето
5
и мястото на транзакцията и паричните суми заплатени чрез ползваният от
подсъдимия С. платежен инструмент. От приложените видеозаписи се
установява, че лице с мъжки силует ползва инкриминирания платежен
инструмент в различните обекти, в резултат на което са настъпили
транзакциите на паричните суми на обща стойност 5 288.08 /пет хиляди
двеста осемдесет и осем лева и осем стотинки/ лева. Тези видеозаписи може
да бъдат ползвани единствено като косвено доказателства по отношение на
авторството на деянието по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, доколкото
кореспондират със самопризнанията на подс.С. и ги подкрепят изцяло.
Същите са източник на преки доказателства за това къде и кога е бил ползван
инкриминираният платежен инструмент от подсъдимия.
В показанията на разпитаните по делото свидетели не се констатират
съществени противоречия по отношение на включените в предмета на
доказване факти и обстоятелства, които да налагат задълбоченото и
подробното им обсъждане и анализиране по смисъла на чл.305, ал.3 от НПК, а
съпоставени с обективните данни в описаните по горе писмените
доказателствени средства, и в съответствие с научните мнения на вещите
лица в експертните заключения, еднопосочно подкрепят направеното
самопризнание на подсъдимия относно релевантните за решаване на делото
обстоятелства и убедително го закрепват. От тях без съмнение се установява
хронологията на инкриминираните събития и авторството на подсъдимия в
извършване на деянието, предмет на обвинението. Поради това съдът
възприема и кредитира при постановяване на присъдата си показанията на
свидетелите относно изложените в обстоятелствената част на обвинителния
акт факти, признати от подс.С. по реда на чл.371, т.2 от НПК като обективно,
логично и последователно пресъздаващи обстоятелства от значение за
предмета на доказване, кореспондиращи както помежду си, така и с
останалите събрани и приложени по делото писмени и веществени
доказателства. Обясненията на подс.Н.С. им съответстват, като същият
признава фактите и обстоятелствата описани в обвинителния акт и заявява, че
се признава за виновен по повдигнатото му обвинение.
При така установената фактическа обстановка по делото съдът
намира, че подсъдимият Н.И.С. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК за това,
че на 19.10.2021 г. в гр.П., при условията на продължавано престъпление за
времето от 05.55 часа до 08.07 часа, е използвал платежен инструмент -
дебитна карта „Мастьр кард“ с №********* ***, с издател „***“ АД, като е
извършил девет броя транзакции и е заплатил стоки на обща стойност 5
288.08 /пет хиляди двеста осемдесет и осем лева и осем стотинки/ лева, както
следва:
- в 05.55 ч. на 19.10.2021 г. в гр.П., на ПОС устройство, монтирано в
обект „***“, находящ се на адрес: гр.П., ул.„***“ № 56, е използвал платежен
инструмент - дебитна карта „Мастьр кард“ с № ************, с издател „***“
6
АД, и е заплатил стоки на стойност 19.59 лева.;
- в 06.25 ч. на 19.10.2021 г. в гр.П., на ПОС устройство, монтирано в
обект на Лукойл България ЕООД, находящ се на адрес: гр.П., бул.“***“ №
100, е използвал платежен инструмент - дебитна карта „Мастьр кард“ с
№************, с издател „***“ АД, и е заплатил стоки на стойност 103.50
лева.;
- в 06.40 ч. на 19.10.2021 г. в гр.П., на ПОС устройство, монтирано в
обект на „Лукойл България“ ЕООД, находящ се на адрес: гр.П., ул.“Б.ш.“ №
127, е използвал платежен инструмент - дебитна карта „Мастьр кард“ с
№************, с издател „***“ АД, и е заплатил стоки на стойност 164.99
лева.;
- в 07.06 ч. на 19.10.2021 г. в гр.П., на ПОС устройство, монтирано в
обект на фирма „***“ ООД, находящ се на адрес: гр.П., ул.“***“ № 15, е
използвал платежен инструмент - дебитна карта „Мастьр кард“ с
№************, с издател „***“ АД, и е заплатил стоки на стойност 500
лева,;
- в 07.28 ч. на 19.10.2021 г. в гр.П., на ПОС устройство, монтирано в
обект на фирма „***“ ООД, находящ се на адрес: гр.П., ул.“***“ № 15, е
използвал платежен инструмент - дебитна карта „Мастьр кард“ с
№************, с издател *** АД, и е заплатил стоки на стойност 500 лева.;
- в 07.32 ч. на 19.10.2021 г. в гр.П., на ПОС устройство, монтирано в
обект на фирма „***“ ООД, находящ се на адрес: гр.П., ул.“***“ № 15, е
използвал платежен инструмент – дебитна карта „Мастьр кард“ с
№************, с издател „***“ АД, и е заплатил стоки на стойност 1000
лева.;
- в 07.55 ч. на 19.10.2021 г. в гр.П., на ПОС устройство, монтирано в
обект на фирма „***“ ООД, находящ се на адрес: гр.П., ул.“***“ № 15, е
използвал платежен инструмент – дебитна карта „Мастьр кард“ с
№************, с издател „***“ АД, и е заплатил стоки на стойност 1000
лева.;
- в 08.02 ч. на 19.10.2021 г. в гр.П., на ПОС устройство, монтирано в
обект на фирма „***“ ООД, находящ се на адрес: гр.П., ул.“***“ № 15, е
използвал платежен инструмент - дебитна карта „Мастьр кард“ с №*********
***, с издател „***“ АД, и е заплатил стоки на стойност 1000 лева.;
- в 08.07 ч. на 19.10.2021 г. в гр.П., на ПОС устройство, монтирано в
обект на фирма „***“ ООД, находящ се на адрес: гр.П., ул.“***“ № 15, е
използвал платежен инструмент - дебитна карта „Мастьр кард“ с
№************, с издател „***“ АД, и е заплатил стоки на стойност 1000
лева., без съгласието на титуляра „***“ ЕООД с управител И.М.,
ЕГН:**********, като деянието не съставлява по-тежко престъпление.
Престъплението по чл.249, ал.1 от НК е формално, като за
осъществяването му е достатъчно извършването на изпълнителното деяние
7
без да е необходимо настъпването на каквито и да било вредни последици и
въпросът дали с карта е изтеглена парична сума е обстоятелство без значение
за съставомерността. Престъплението по чл.249, ал.1 от НК е субсидиарен
състав, който намира приложение доколкото извършеното не съставлява по-
тежко престъпление. В случая деянието, извършено от подсъдимия не
съставлява по-тежко наказуемо престъпление от това по чл.249, ал.1 от НК.
Касае е се за дейност, с която се посяга върху обществените отношения,
свързани с правилното функциониране на паричната и кредитната система в
страната. Предмет на това престъпление може да бъде само редовно издаден
платежен инструмент, какъвто представлява издадената на „***“ ЕООД
дебитна карта „Мастър кард“, предвид разпоредбата на чл.93, т.24 от НК. От
събраните по делото доказателства се установява, че подс.С. действително е
използвал дебитната карта без съгласието на титуляра й, чийто управител се
явява лицето, оправомощено да осъществява платежни операции с нея. В
случая ползването на платежният момент се е изразил именно в нареждане на
девет транзакции, в резултат на които от сметката на титуляра на картата са
заплатени стоки на обща стойност 5 288.08 /пет хиляди двеста осемдесет и
осем лева и осем стотинки/ лева.
Така осъществената от подсъдимия престъпна дейност е
продължавана такава по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като същият е
извършил девет деяния, конкретизирани по време, място, начин и
обстоятелства на извършване, всяко от което осъществява основния
престъпен състав по чл.249, ал.1 от НК. Извършени са през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка /сходство на начина и
условията, при които са извършени/ и еднородност на вината /умисъл/, като
последвалото деяние от обективна и субективна страна се явява продължение
на предшестващото. Всяко едно от деянията е насочено срещу един и същ
непосредствен обект, а именно обществените отношения, свързани със
сигурността при осъществяване на паричния оборот.
От субективна страна подс. С. е бил наясно, че банковата карта не е
негова и няма право да я използва, както и че не разполага със съгласието на
титуляря за да я ползва. Той действал с пряк умисъл, като съзнавал
обществено опасния характер на деянието и естеството му да постави в
опасност охранените обществените отношения свързани с правилното
функциониране на паричната и кредитната система в страната.
За извършеното престъпление по чл.249 ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, в
закона е предвидено наказание лишаване от свобода от две до осем години и
глоба до двойния размер на получената сума.
Съобразявайки степента на обществена опасност на конкретното
деяние, личността на подс.Н.И.С. и най-вече за постигане целите на
наказанието по чл.36 от НК, съдът е на становище, че на същия следва да
бъде определено наказание при условията на чл. 54 от НК, при превес на
смекчаващите отговорността му обстоятелства. Като такива се отчетоха
8
чистото съдебно минало, добросъвестното процесуално поведение, свеждащо
се до признаване на вината още на досъдебното производство. В тази връзка
се отчете проявеното разкаяние и изразеното съжаление за извършеното,
което съдът приема, че е искрено, както и съществения принос на подсъдимия
за разкриване на престъплението. Установяването на извършителя на
престъплението е пряк резултат от оказаното съдействие от подсъдимия в
тази насока.
В противовес на посочените смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, съдът отчете като отегчаващо отговорността
обстоятелство множеството деяния, включени в продължаваната престъпна
дейност, сочещи на изключителна упоритост от страна на подсъдимия при
извършване на престъплението.
С оглед изложеното съдът намира, че в случая не са налице
предпоставките за индивидуализиране на наказанието спрямо подсъдимия
Н.С. при условията на чл. 55 от НК, тъй като не са налице нито многобройни,
нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства предвид
степента на обществената опасност на деянието, свързана с нарушаване
правилното функциониране на паричната и кредитната система в страната, а
и не е налице и втората кумулативно изискуема предпоставка за
приложението на чл. 55 от НК – и най-лекото, предвидено в закона наказание
да е несъразмерно тежко.
Предвид на изложеното съдът намери, че наказание в размер на ТРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 1 000 /хиляда/
лева съответства напълно на обществената опасност на деянието, опасността
на личността на дееца, наличните смекчаващи, липсата на отегчаващи
отговорността му обстоятелства и в достатъчна степен ще допринесе за
реализиране целите на наказанието по чл.36 от НК.
В съответствие с императивната разпоредба на чл.371, т.2 от НПК и
проведеното съкратеното съдебно следствие, така определеното наказание бе
редуцирано по реда на чл.58а, ал.1 от НК, с една трета до размер от ДВЕ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съгласно разпоредбата на чл.58а,
ал.5 от НК наказанието глоба не подлежи на редуциране.
Налице са предпоставките на чл.66, ал.1 от НК и според съдебния
състав изтърпяването на така наложеното на подс.Н.С. наказание от ДВЕ
години „лишаване от свобода”, следва да бъде отложено с изпитателен срок
от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът е на мнение,
че с отлагане изпълнението на наказанието по реда на чл.66 от НК, ще се
съдейства в достатъчна степен поправително и превъзпитателно спрямо
подсъдимия, както и спрямо останалите граждани и в пълна степен ще се
постигнат целите на наказанието. При определяне начина на изтърпяване на
наложеното наказание следва да се отчете във всеки конкретен случай
поведението на виновния, в случая подс.С. и данните за личността му. Съдът
намира, че в конкретния казус не са налице обстоятелства, които да говорят
за по-висока степен на обществена опасност на самия деец. Напротив, не е
9
осъждан и са налице добри характеристични данни. Ето защо и предвид
отчетените по-горе смекчаващи обстоятелства, съдът е на становище, че
отлагане изпълнението на наложеното наказание от две години лишаване от
свобода с подходящия изпитателен срок от три години, в пълна степен ще
изиграе поправително и превъзпитателно въздействие по смисъла на чл.36 от
НК, отколкото с изолирането на подсъдимия от обществото чрез ефективно
изтърпяване на наказанието в пенитенциарно заведение.
Според съда, предявените граждански искове са доказани както по
основание при условията на чл.45 от ЗЗД, така и по размер. Отговорност за
непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД възниква когато е налице причинна
връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите
вреди, независимо дали същите са съставомерни или не /ТР №1/2013 г. по т.д.
№1/2013 г. на ОСНК/. Основанието на гражданския иск е деянието, предмет
на обвинението. Пряк резултатът от престъплението в случая е
причиняването на имуществени вреди на гражданския ищец от
престъплението по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК в общ размер от 5 288.08
/пет хиляди двеста осемдесет и осем лева и осем стотинки/ лева. Налице е
причинна връзка между деянието и настъпилия от него вредоносен резултат.
При престъплението по чл.249, ал.1 НК вредите са несъставомерни, но се
явяват пряка и непосредствена последица от деянието. По тези съображения
на основание чл.45 от ЗЗД съдът намери, че е налице непозволено увреждане
и след като се доказа авторството и вината на подсъдимия за извършеното от
него престъпление, то това се явява основание за присъждане на
претендираното обезщетение в полза на увредения.
Допуснатият по делото граждански иск се доказа по основание и по
размер, поради което подсъдимият Н.И.С. беше осъден да изпълни
задължението си по чл.45 от ЗЗД да поправи причинените на гражданските
ищци вреди и да заплати на гражданския ищец „***“ ЕООД, представлявано
от управителя И.М. уважения /в пълен размер/ граждански иск в размер на
5288.08 /пет хиляди двеста осемдесет и осем лева и 8 стотинки/ лева,
представляващ обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат от
извършеното престъпление по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, ведно със
законната лихва върху тази сума от момента на увреждането до
окончателното изплащане.
Веществените доказателства 1 бр. флаш памет /запис от камера/,
находящо се на л. 95 от делото и 4 бр. диска /цифров носител, представляващ
запис от камера/, приложени в делото, съответно на л. 97, на л. 99, на л. 102 и
на л. 105, ДА ОСТАНАТ по делото до изтичане на срока за съхранението му в
архив.
На основание чл.189, ал.3 от НПК Съдът осъди подс.Н.И.С., със
снета по-горе самоличност да заплати на гражданския ищец - дружество
„***“ ЕООД, представлявано от управителя И.М., направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/ лева.
10
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови присъдата си.



ОКРЪЖЕН СЪДИЯ
11