Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
Гр. София, 10.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди и двадесета година в следния състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл.
съдия : Мария Малоселска
при секретаря
Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 7354/2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение №
284082/03.12.2017 г. по гр. д. № 63341/2016 г. по описа на СРС, 82 с - в е
признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с 124, ал. 1
ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р.Д.Т., ЕГН ********** дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК ********, сумата 1 674, 42 лв. - главница за доставена в периода от м. 05.2013
г. до м. 04.2015 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 223095, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 09.10.2015 г. датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 60852/2015 г. на CPC, III ГО, 82 с-в до изплащане на
вземането и сумата 132, 77 лв. - лихва за забава върху главното вземане от
30.06.2013 г. до 30.09.2015 г., като исковете за разликата над уважените суми
до пълните претендирани размери съответно за главница - 1 692, 54 лв. и за лихва за забава 336, 53 лв.
са отхвърлени. Ответницата е осъдена за разноски в исковото и заповедното
производства.
Недоволен от решението в уважителната част е останала
ответницата Р.Д.Т., която в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва с доводи, че е неправилно, необосновано
и незаконосъобразно. Решението е постановено в противоречие с материалния закон
и събраните доказателства. Съдът неоснователно е приел, че страните са
обвързани в облигационна връзка, доколкото липсват доказателства в посочения
смисъл. В претенцията са включени суми извън претендирания период. Общата
фактура от 31.07.2015 г. също излиза извън процесния период, съобразно
извлечението от сметки, приложено към исковата молба. Поддържа се още, че
доколкото плащането на фактурата е определено от ищеца на 15.09.2015 г., падежът
на задълженията по нея настъпва след тази дата. Следователно сумите по
фактурата не могат да се претендират от ищеца, доколкото тяхната изискуемост е
настъпила след заявения период. Излагат се и доводи, че не е доказано, че
общият топломер в абонатната станция е минал необходимите метрологични проверки
през периода. Моли да се отмени решението в уважителната част и да се отхвърлят изцяло исковете.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.”
ЕАД не взема становище по въззивната жалба в срока по чл. 263 ГПК. В молба от 29.10.2020
г. ищецът оспорва въззивната жалба и моли да се
остави без уважение. Претендира разноски и прави евентуално възражение по
разноските на насрещната страна
Третото лице помагач на ищеца „Б.” ООД също не взема становище
по жалба.
Като
съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка, настоящият състав
намира следното от фактическа и правна страна :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по
допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено.
Производството се развива след уважено възражение на
ответницата по чл. 423 ГПК.
Решението се оспорва само по уважените главни искове,
а в останалата част е влязло в сила – като неоспорено от ищеца.
Във връзка с доводите на ответницата, развити във
въззивната жалба - за недоказано в производството пред СРС облигационно
правоотношение с ищеца за доставка на ТЕ, въззивният съд намира следното :
Съгласно чл. 153, ал. 1
ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.) „битов клиент“ е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.
Не следва нищо по -
различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от
17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според тълкуването, възприето в т. 1
от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, „собствениците,
респективно титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й“.
Като се съобразят
посочените норми и тълкуването на закона дадено от ВКС следва, че страна по договора за доставка на
топлинна енергия и потребител на топлинна енергия е собственикът на имота, физическото лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване или
лицето, което изрично са поискало откриване на партида на свое име със
заявление, подадено до доставчика.
Като
е съобразил доказателствата, в това число нотариален акт за продажба на имот №
49, т. 4, рег. № 8125, дело № 563/31.10.2006
г. и заявление за откриване на партида, подадено от ответницата на 05.08.2010 г.,
СРС основателно е приел за установено, че между страните е възникнало
правоотношение относно ползването на ТЕ за апартамент № 103, находящ се в гр. София, ж. к. ****, ул. „********в
процесния период. Възраженията на ответницата в жалбата за недоказаност на
договорно правоотношение с ищеца са неоснователни.
По силата на
законовата уредба, облигационното правоотношение с ищеца във връзка с
доставката на ТЕ е възникнало по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ - при действие на
Общите условия на дружеството. Законодателят не е предвидил като условие за
влизането на ОУ в сила приемане от страна на ползващите лица, въпреки, че е
предвидено право на потребителите да искат специални условия като внесат в
топлопреносното предприятие писмено заявление. Няма данни и не се излагат
твърдения ответницата да е възразила срещу прилаганите от ищеца Общи условия, нито
да е поискала прилагане на специални условия.
Установява се,
че в исковия период ищецът е подавал в сградата топлоенергия за битови нужди.
Съгласно действащото законодателство - чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007
г. Измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите между топлоснабдените имоти в сградата в случая е
възложено на „Б.“ ООД.
Въззивният съд
споделя изводите, че при определяне на сумите за потребление на ТЕ, дължими от
абонатите, без предишни просрочени неплатени сметки, без начислени лихви върху
тях и без изравнявания за периоди извън процесния, следва да се съобрази
заключението на СТЕ, приета пред СРС. Вземайки го предвид и при съобразяване на
нормативно регулираните цени на топлинната енергия, СРС основателно е приел, че
сумите са изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба
в периода.
От
заключението на съдебно - техническата експертиза, изготвено след анализ на писмените документи по делото, както и на
тези представени от ФДР, се установява, че ищцовото дружество ежемесечно е извършвало отчети на
общия топломер в АС, като технологичните разходи на общия топломер са за сметка
на ищеца. Вещото лице е установило, че за процесния период в имота е начислявана
само ТЕ за БТВ на база реален отчет на показанията на един технически изправен
водомер за топла вода. По делото са представени формуляри за отчет, подписани
от потребител. За имота не са начислявани суми за отопление и за сградна инсталация за периода.
В
заключение СТЕ е достигнала до извод, че общата сума за топлинна енергия,
начислена за периода м. 05.2013 г. - м. 04.2015 г. е в размер 1 674, 41 лв.
Относно
другото поддържано възражение в жалбата - че общата фактура от
31.07.2015 г. излиза извън процесния период и не се установява
изискуемост на вземането, поради което не се дължат суми от ответника,
въззивният съд намира, че фактурирането на сумите от страна на доставчика в
една обща фактура, с дата извън процесния период, не влияе на изискуемостта на
вземането на ищеца и на дължимостта на сумите за доставената до имота ТЕ. Възраженията поддържани в жалбата са
неоснователни.
Фактурите,
като частни свидетелстващи документи
(чл. 178, ал. 1 ГПК), обективиращи изгодни за техния издател факти,
притежават само формална доказателствена сила и при условие, че не са подписани
от ответника, те нямат доказателствена сила спрямо него. Реалното потребление
на ТЕ в имота е установено в производството пред СРС с останалите писмени
доказателства - заключението на СТЕ и документите представени от ФДР.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивният състав намира следното :
Относно
признатите от СРС задължения за лихви за забава върху главното вземане във
въззивната жалба не се излагат конкретни съображения.
Следва да се посочи обаче, че за част от задълженията за периода от м. 05.2013 г. до м. 02.2014 г.
вкл. приложение ще намерят ОУ на ищеца от 2008 г. Съгласно ОУ на ищеца от 2008
г., купувачът е длъжен да заплати месечните суми дължими към продавача в 30 - дневен
срок след изтичане на периода, за които се отнасят. Както е посочил и СРС, за тези
задължения потребителят изпада в забава на плащането с изтичане на срока за
изпълнение и без да е необходимо за бъде изрично канен.
По отношение дължимите суми за топлинна енергия след
м. 02.2014 г. са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. Според
чл. 32, ал. 2 от ОУ от 2014 г.,
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребено количество
топлинна енергия за отчетния период, в 30 - дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на продавача. В чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2014 г. е предвидено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2, които не са заплатени в срока по ал. 2. Анализът на нормите на ОУ на ищеца от 2014 г. сочи, че
отделните периодични задължения стават изискуеми ежемесечно, но длъжникът
изпада в забава на плащането им само ако не изпълни задължението в 30 - дневен
срок от публикуване на общата фактура за потребеното количество топлинна
енергия за целия отчетен период на интернет страницата на ищеца.
Следователно за вземанията след м. 02.2014 г. не е
установено, че ответникът е поставен в забава от ищеца.
Като се съобрази изложеното, за разлика от СРС, настоящият
състав приема, че ответницата е изпаднала в забава само за плащането на сумите за
ТЕ за периода от м. 05.2013 г. до м. 02.2014 г., които са в размер на 708, 54
лв., определен според СТЕ. Лихвата за забава върху тази сума за периода от
30.06.2013 г. до 30.09.2015 г. е в размер на 162, 31 лв., определена с лихвен
калкулатор за законна лихва, на основание чл. 162 ГПК.
Доколкото претенцията на установяване задължения за
лихви за забава по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху гладницата за ТЕ е уважена в по - малък размер от
посочения по – горе - за сумата от 132, 77 лв. за периода 30.06.2013 г. -
30.09.2015 г., решението следва да се потвърди и в тази част, както е
постановено, макар и по различни съображения.
Предвид изложеното и доколкото крайните изводи на съда като цяло съвпадат с
изводите, до които е достигнал СРС, в оспорените уважителни части решението е
законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено.
Доколкото не е налице
промяна в изхода от спора, решението следва да се потвърди и в частта, в която
са присъдени разноски в тежест на ответницата пред СРС.
По разноските пред СГС :
Предвид изхода от спора -
въззивната жалба на ответницата няма да бъде уважена, право на разноски пред
настоящата инстанция има ищеца. Съдът намира обаче, че в негова полза не следва
да се присъждат разноски пред СГС за юрисконсултско възнаграждение, доколкото
за ищеца не е осъществено процесуално представителство пред тази инстанция по
смисъла на ГПК.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
284082/03.12.2017 г. по гр. д. № 63341/2016 г. по описа на СРС, 82 с – в, в
частите, в които е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. с 124, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р.Д.Т., ЕГН
********** дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК ********, сумата
1 674, 42 лв. - главница за доставена
в периода от м. 05.2013
г. до м. 04.2015 г. топлинна енергия в имот с абонатен №
223095, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.10.2015 г.
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 60852/2015 г. на CPC, III ГО, 82 с - в до изплащане на вземането и сумата 132, 77 лв. -
лихва за забава върху главното вземане от 30.06.2013 г. до 30.09.2015 г., както
и в частта по присъдените в тежест на ответница разноски за исковото и
заповедното производства, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в частта, в която исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с 124, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД са
отхвърлени до пълните размери, като неоспорено от ищеца.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
третото лице помагач на ищеца „Б.” ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.