Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
05.02.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8277 по описа за 2015 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от М.Б.Х., с която е предявен срещу В.Н.С. иск с
правно основание чл.45 ЗЗД и срещу Политическа партия „А.“ иск с правно
основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за солидарното им осъждане за сумата от 50000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от изказвания на В.С. във
воденото от него предаване, излъчено по Телевизия „А.“.
Ищецът
твърди, че на 05.04.2015 г. и 19.04.2015 г. по ТВ „А.“ в предаванията „Н.с В.С.“
първият ответник е направил обидни и клеветнически изявления по отношение на
ищеца. Твърди, че вторият ответник в качеството на телевизионен оператор е
титуляр на лицензия за излъчването на ТВ „А.“. Претендира законна лихва от
датата на исковата молба – 25.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и направените по делото разноски.
Ответниците
оспорват исковете. Твърдят, че в сочените предавания В.С. е изразил свое мнение
или е дал оценка на обществени събития във връзка с публикации на други медии
за ищеца, упражнявайки правото на свобода на изразяване на мнение, гарантирано
му от чл.39, ал.1 КРБ и чл.10 КЗПЧОС. Навежда се оплакване, че цитираните от
ищеца изрази са представени извън контекста на диалога и философията на
предаването и не дават възможност за коректна оценка на отношението на
ответника. Твърди се още, че изнесената информация е цитирана от публични
източници – публикувани статии в интернет издания. Претендират разноски.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.45 ЗЗД:
Между
страните не е спорно, че на 05.04.2015 г. и 19.04.2015 г. по ТВ „А.“ са
излъчени предаванията „Н.с В.С.“, водещ на които в качеството му на журналист е
първия ответник.
Спорно по
делото е дали в двете предавания първият ответник е направил твърдения относно
ищеца и с какво съдържание са тези твърдения.
По делото са
представени веществени доказателства – 2 бр. дискове, съдържащи запис на две
телевизионни предавания (л.218), чието съдържание е възпроизведено в писмен вид
(л.192-217). Веществените доказателства са присъединени към доказателствения
материал чрез оглед, извършен от вещо лице по назначена от съда експертиза. От
заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че дисковете
съдържат записи на предаването „Н.с В.С.“ от 19.04.2015 г. с продължителност
39:37 мин. и от 05.04.2015 г. с продължителност 48:49 мин. В изображенията
вещото лице е констатирало наличието на надписи „ALFA А.“ и „на живо“, като в съдебно заседание експертът уточнява,
че логото на телевизията се поставя от генериращо устройство в момента на
самото излъчване и не присъства в случай, че се касае за неизлъчван запис. При
възпроизвеждане на съдържанието на записите на хартиен носител вещото лице е констатирало,
че цитираните в исковата молба изрази се съдържат в обсъжданите записи, както и
че по съдържащите се на двата диска записи на телевизионните предавания не се
установяват следи от манипулации или друго външно вмешателство. В експертизата
се посочва, че вещото лице не е извършило сравнение на представените по делото
записи с архивираните на сайта на телевизията записи, тъй като за процесните
две предавания линковете на сайта не са активни.
Установява
се от Писмо №010/26.01.2016 г. (л.257), съставено по повод издадено на ищеца
съдебно удостоверение, че ответниците не са в състояние да представят на съда записите
на двете предавания поради възникнала техническа повреда в съответния
технически носител, където е съхраняван архивът на предаването от м.април 2015
г. За твърдяната техническа повреда не са ангажирани каквито и да било
доказателства. По силата на чл.161 ГПК съдът има процесуална възможност с оглед
на конкретните обстоятелства по делото да приеме за доказани определени факти,
относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
Непредставянето на записите на предаванията, които се съхраняват в архива на
телевизията, възпрепятства установяването на идентичността на представените от
ищеца записи с тези, които самата телевизия съхранява в архив. А необходимостта
да се извърши такова сравняване е продиктувана от оспорване от ответниците, че
представените с исковата молба записи не са идентични с излъчените. Поради това
и след като ответниците са създали пречка за събиране на допуснати от съда
доказателства, в приложение на чл.161 ГПК могат да се приемат за установени
фактите, които твърди ищецът и за които ответниците създават пречки за
доказване, а именно – че представените към исковата молба видеофайлове съдържат
достоверни записи на двете предавания, водени от първия ответник и излъчени от телевизията
на втория ответник. Отделно от това, за идентичността на записите с
действително излъчените предавания свидетелства и приетата по делото техническа
експертиза, от която се установява, че поради наличието на генерирано в момента
на излъчването лого на телевизията, записите представляват предадени на живо
телевизионни материали, а не неизлъчени записи (например), в които липсват
последващо направени манипулации или други вмешателства, които да внасят
съмнение в достоверността на записа. Ето защо съдът приема, че през април 2015
г. в собствената на втория ответник телевизия са излъчени две предавания, водещ
на които е първия ответник, в които предавания са направени изявленията,
посочени в техническата експертиза.
Установява
се от експертизата, че процесните две телевизионни предавания са проведени под
формата на дискусия между ответника В.С. с други две лица в телевизионното
студио, в хода на която са цитирани публикации в електронни издания относно
ищеца, въз основа на които лицата в студиото са изказали твърдения, мнения и
оценки относно ищеца.
В излъченото
на 05.04.2015 г. предаване ответникът С., по повод на публикация в електронното
издание „Б.“: „М.Х.: Направих луди пари от 17 магазина и търговия в Илиянци“, прави
изявления, че Илиянци е бил пазар, на който са се продавали контрабандно
внесени в България стоки и за да имаш 17 магазина там, трябва да си протектиран
и да си част от бандитска верига; че ищецът е ограбвал българите с боклуците,
които е продавал – внесени от западните държави и продавани у нас на завишени
цени, с което се гордеел. По повод на данни от същата публикация, в която се
твърди, че ищецът близо 20 години не е ходил на почивка и работи по 16-18 часа
на ден, а в същото време често е публикувал във Фейсбук профила си снимки от
екзотични дестинации, В.С. нарича ищеца „лъжец“ и „парвеню“, „който е
талантлив, защото може талантливо да лъже, талантливо да манипулира и талантливо
да мами зрителите, на които предлага
своите турлюгювечи, своите всъщност некадърни продукции“. Прави изявления, че
ищецът получава пари за мръсни поръчки – за окарикатуряване на личности. Обсъждани
са близките на ищеца – по повод на получаваната от неговата майка пенсия
ответникът С. заявява, че ищецът „не иска българската жена и българският мъж,
които са работили по 40 години, да взимат поне 500 лв. или 250 лв.“, а по повод
на публични прояви на сина на ищеца ответникът е коментира външния му вид –
цвета на косата му, поставяйки въпроса дали така е роден или това е генетична
мутация.
В излъченото
на 19.04.2015 г. предаване ответникът С. прави твърдения, че „ищецът е близък с
Б., че приема поръчки оттам и че това, което прави, се плаща добре при него“. В
същия смисъл могат да се възприемат и останалите цитирани от това предаване
изявления, а именно – за обвързаности, диктуващи тона на телевизионните
продукции, свързани с ищеца.
Спорни по
делото са два въпроса: дали изнесената за ищеца информация обективно е обидна, опозоряваща
и дали същата е клеветническа или напротив - вярно отразява действително
осъществили се събития, като оценката им е израз на правомерно осъществен
журналистически коментар.
С Конституцията на Република България
– чл.39 и чл.40 и Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи – чл.10 е прогласена свободата на словото, а именно: всеки има право да
изразява мнение и да го разпространява чрез слово, да отстоява своето мнение,
да получава и да разпространява информация и идеи; печатът и другите средства
за масова информация са свободни и не подлежат на цензура. Особеното значение
на това право идва от близката му връзка с демокрацията и ролята му на
незаменим инструмент на гражданското общество с цел насърчаване на обществено
значимите дебати. Ограничение на правото на мнение и свобода на словото може да
се налага само в интерес на легитимни цели, които са изчерпателно посочени
както в КРБ, така и в КЗПЧ, а именно - в интерес на националната и обществената
сигурност, териториалната цялост, за предотвратяване на безредици или на
престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или на
правата на другите, за предотвратяване на изтичането на секретна информация или
за поддържане на авторитета и безпристрастността на правосъдието (чл.10, пар.2
КЗПЧ). Ал.2 на чл.39 КРБ предвижда, че правото на свободно изразяване на мнение
не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за
призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към
извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над
личността. В съвременното общество медиите гарантират стабилното функциониране
на демокрацията, упражняват обществен контрол върху държавното управление и
улесняват участието на гражданите в процеса на вземане на решения. Медиите
подпомагат оформянето на информирано обществено мнение и стимулират дебат по
въпроси от обществен интерес. Поради това журналистиката е обект на особена
закрила, както в практиката на Европейския съд по правата на човека, така и в
практиката на българските съдилища. Срещу тази закрила обаче стои задължението на журналистите да действат
добросъвестно и да представят надеждна и прецизна информация (виж решението
по дело Fressoz and Roire v. France, 1999 г.).
Изказванията
на ответника С. в процесните две предавания, в които твърди, че ищецът е
осъществявал контрабанда и е бил част от бандитска верига, когато е продавал
стоки на пазара Илиянци; че в дейността си на продуцент на телевизионни
предавания приема материални стимули – парични средства, с цел да представя
определи личности в позитивна, а други – в подчертано негативна светлина и по
този начин да манипулира общественото мнение; че ищецът е лъжец и парвеню, съдът
намира за позорящи. Една част от тях са обидни (напр. „парвеню“ (издигнал се чрез богатството си
нискокултурен и духовнобеден човек), автор на „тюрлюгювечи“ и
„некадърни продукции“), а друга – опозоряващи (контрабандист, бандит,
манипулатор, изпълняващ политически поръчки за пари). Те са от естество да накърнят
авторитета и доброто му име, както изведени от контекста на дискусията между
тримата участници, така и в контекста - с оглед цялостното внушение, което се
наслагва последователно от всички изказвания от участниците, че ищецът е
личност със спорни морални качества, която е имала и има не само морално
укорими, но и противозаконни прояви.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице противоправно действие,
извършено от ответника В.С. и представляващо заявяване в телевизионен ефир на обидни
и опозоряващи твърдения, годни да накърнят доброто име и репутация и приписващи
закононарушения.
Съдът
намира, че в останалата си част сочените от ищеца изявления на ответника С.,
съдържащи оценка за негови близки и развилият се коментар въз основа на цитирани
публикации в електронните медии, представляват оценъчни съждения на ответника –
те следва да се квалифицират като мнение, изразяващо негативна оценка, а не
като обида или клевета. По отношение коментарите относно сина на ищеца, съдът
приема, че ако е налице обидно съдържание на изявленията, пострадал от деликт е
лицето, обект на коментара, а не неговите близки. Ищецът не е легитимиран да
претендира вреди от коментарите на ответника С. относно сина си. Противното би
разширило прекомерно деликтната отговорност към голям кръг от субекти, подлежащи
на обезщетяване, което излиза извън духа на закона. Съдът съзнава, че връзката
родител-дете е най-близката възможна родствена и емоционална връзка и обидата и
клеветата към детето често се възприема от родителите по-тежко от тази към тях
самите. В конкретния случай процесните две предавания са посветени на личността
на ищеца и коментара на близките му цели да подкрепи с допълнителни аргументи цялостното
обрисуване на ищеца според оценката, дадена му от ответника С.. Това обаче не
променя факта, че обект на конкретните коментари, било обидни или не, са
близките на ищеца (неговите син и майка), а не той самият. Ето защо ищецът не е
материално легитимиран да претендира вреди от обидни или клеветнически
твърдения към сина си и майка си.
Не е налице
и твърдяната заплаха за нанасяне на физически увреждания чрез поставяне на
ищеца и негови близки в ситуация да бъдат замервани с камъни и бутилки от развилняла
се тълпа. В част от изявленията си ответникът С., коментирайки случили се на
него самия събития, обяснява как ищецът следва да бъде поставен в същата
ситуация и как го е канил да се извърши подобна възстановка. Съдът приема, че изразите
са по-скоро форма на реторически похват, способ за убеждаване на зрителя, че
поставен в конкретна ситуация, ищецът не би имал достойно поведение, отколкото
конкретна заплаха, годна да внуши основателен страх за живота и здравето у
ищеца. Поради това съдът приема, че всичките изявления, свързани със замерване
с камъни на ищеца (а също и екипа, с който съставят продуцираните от него
предавания) представляват изразно средство, целящо да убеди аудиторията в
тезите на водещия и гостите му, а не заплаха за нанасяне на телесни увреждания
или подбуждане на зрителите към извършване на разправа с ищеца.
На следващо
място, във връзка с възраженията на ответниците, че изявленията на водещия в
процесните предавания са израз на журналистическото му право да прави анализи и
изразява негативни коментари към обществени личности и събития съдът намира
следното:
Действително, следва да се прави разграничение между
журналистическия текст, който има стриктно информационен характер и
журналистическия коментар, в който се правят анализи и се дават оценки на
събития и личности. В практиката си Европейският съд по правата на човека
приема, че журналистите могат да използват определена степен на преувеличение
или дори провокация, когато коментират събития и личности. Настъпателността на
журналистите е полезна, когато темите засягат въпроси от обществен интерес.
Трябва обаче да се вземат предвид задълженията и отговорностите на
журналистите, когато проверяват точността и надежността на информацията, която
съобщават – така Prager and Oberschlick v.
Austria, 1995, Fressoz and Roire v. France, 2004. В този смисъл квалифицирането на предаванията на ищеца
като „талантливи лъжи“, а ищеца – като „талантлив манипулатор“ или изпълнител
на „мръсни поръчки“ може да се разглежда като провокация, оправдана от гледна
точка на обществения интерес, само ако има надеждна и прецизна информация,
която може да обоснове основателно предположение, че ищецът с предаванията си разпространява
лъжи или получава пари, за да окарикатурява и осмива различни личности пред
обществото. По делото обаче ответниците не са представили доказателства за
разпространяване на лъжи в предаванията на ищеца или за нерегламентирано
получаване на пари за изпълнение на „мръсни поръчки“. И макар да не може да се
изисква от журналистите при провеждане на разследването си да извършат пълно и
главно доказване – т.е. изнесените факти да са установени по несъмнен начин,
без да почиват на предположения, добрите журналистически практики и
журналистическата етика изискват разгласяваната информация и коментари да
почиват на надеждни и прецизни данни. Сочените от ответника публикации в други
електронни медии не потвърждават твърденията ищецът да е контрабандист, закрилян
от престъпни групировки, да изпълнява срещу пари поръчки за осмиване на
личности и т.н. Ето защо съдът приема, че квалификациите „лъжец“, „манипулатор“
и т.н. не са основани на надеждна информация и не представляват израз на
конституционно прогласената свобода на словото и правото на журналистически
коментар - оценка на обществено значими личности и събития. В този случай,
когато публикациите не почиват на „достатъчна фактологическа основа“ – не са
обосновани с надеждна и прецизна информация, те не представляват израз на
свободата на изразяване на мнение и журналистическото право на критичен
коментар по обществено значим въпрос, а поради необосноваността на обвиненията,
имат характер на увреждащи действия – така пар.37 на решението на ЕСПЧ по делото
Prager and Oberschlick
v. Austria, 1995.
По същия
начин следва да се третират и обидните квалификации - в решенията по делото „Де
Хайс и Гайселс срещу Белгия“ и „Хендисайд срещу Обединеното кралство“ ЕСПЧ е приел,
че „свободата на изразяване на мнения е приложима не само по отношение на
информация или идеи, които се възприемат благоприятно или се разглеждат като
безобидни или неутрални, но също така и за изявления, които се възприемат като
оскърбителни, шокиращи или смущаващи от държавата или от част от обществото“. За
даването на мнения с оценъчен характер ВКС устойчиво приема (така в решение №
209 по гр. д. № 1747/2013 г., III г. о., и цитираните в него други съдебни
решения), че когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл.39,
ал.1 КРБ и свободата на мнение не е използвана, за да се увреди доброто име на
другиго, твърдения и оценки чрез медия могат да се разпространяват свободно; не
е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или
косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага
във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие,
освен когато правото на изразяване на мнение е в нарушение на чл.39, ал.2 от
КРБ; така и негативните оценки за определена личност, открояващи се по една или
друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, освен ако засягат
достойнството на личността; оценъчните съждения не могат да се проверяват за
тяхната вярност - те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на
обстоятелства от обективната действителност. В случая не може да се приеме, че изявленията
на ответника С. остават в обхвата на допустимата критика по въпроси от
обществен интерес. В контекста на разговора между събеседницте в студиото
впечатлението, което се създава от подчертано саркастичния тон, е именно за
лични нападки, надхвърлящи границите на допустимата критика, които няма как да
се възприемат като „колорит“ на
разговора. Независимо от широките граници, в които се защитава свободата на изразяване
и по-ниската степен на защита на публичните личности (каквато е ищецът),
репутацията му не може да остане лишена от защита – от КРБ, КЗПЧОС и правилата
на морала.
По изложените съображения
съдът приема, че твърденията, отправени от ответника С. за ищеца: че е контрабандист, протектиран от бандитска верига;
че ограбвал българите, продавайки внесени от западни държави боклуци и
продавани у нас на завишени цени, че манипулира и мами зрителите, че получава
пари за мръсни поръчки – за окарикатуряване на личности, са клеветнически - невярна
информация, злепоставяща честта, достойнството или доброто име на ищеца, накърняваща
репутацията му в обществото и приписваща
престъпления. Съдът приема, че изявленията на ответника С., че ищецът е
парвеню, че е лъжец, че предаванията му са турлюгювечи и некадърни продукции,
са обидни - унизително за честта или достойнството на ищеца. Ето защо е налице
противоправно действие, извършено от ответника С., представляващо публично (чрез
средство за масова информация) отправяне на клеветнически и обидни изявления по
повод ищеца, с което са накърнени доброто му име и репутация.
При преценка
дали са възникнали вреди за ищеца и съответно – за определяне на размера им,
съдът съобрази показанията на свидетелите К.Х. и А.Ч., от които се установява,
че изявленията на ответника са разгневили и разтревожили ищеца, непрестанно му
се е налагало да отговаря на коментари на близки, колеги, медии, болезнено е
приел от професионална страна, че е засегнат екипа му и предаванията, които
продуцира. Съдът приема, че така установеното води до извод, че за ищцата са
настъпили неимуществени вреди. При преценка съобразно чл.52 ЗЗД за размера на
обезщетението, което трябва да се присъди, освен емоционалните страдания, съдът
отчита и общоизвестния факт, че ищецът е публична личност с кариера в областта
на медиите и изнесената невярна информация е засегнала както доброто му име,
така и професионалната му репутация. Съдът съобразява още и социално-икономическите условия и стандарта
на живот в страната, обуславяща обществения критерий за справедливост; емоционалните
притеснения, понесени от ищеца, който се е почувствал злепоставен пред
обществото, колегите и
близките си, обстоятелството, че изнесената невярна информация е засегнала професионалния
му авторитет и имидж; обстоятелството, че изявленията на ответника са направени
в телевизионен ефир, което ги прави достъпни за неограничен кръг субекти.
Следва да се отчете и обстоятелството, че ответникът вече е бил осъден с влязло
в сила на 30.01.2017 г. решение от 20.03.2015 г. по гр.д. № 32140/2013 г. на
СРС, 40 състав (л.329-338) да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на негови изявления в телевизионни предавания от
23.06.2013 г. и 30.06.2013 г. и че осъдителното решение на СРС, с което е бил
разрешен един гражданскоправен спор чрез предоставяне защита на ищеца и
налагане санкция на ответника, очевидно не е произвело никакъв възпиращ ефект
по отношение на последния да съобрази поведението си по начин, че да не извършва
идентични последващи противоправни деяния. В същото време, съдът отчита
обстоятелството, че ищецът е ангажирал доказателства, от които се установява,
че същият изразява активно гражданска позиция по различни теми и участва активно
в обществения живот, професионалната му изява е свързана със сферата на
медиите, т.е. касае се за публична личност, която следва да е подготвена в
по-голяма степен за обществен интерес и критика, в сравнение с лицата, които не
са публично известни. От друга страна следва да се отчете, че процесните две
предавания са реакция на предходното осъждане на ответника за други негови
изказвания по повод на ищеца, което сочи на отказ на ответника да се съобрази с
нормите на поведение, установени в държавата и чието нарушаване вече е
установено по съдебен ред по предходното дело между страните. Това представлява
обективен факт, свързан с начина на извършването и обстоятелствата, при които е
извършен деликта, който факт по силата на т.2 от ППВС №4/1968 г. следва да се
отчете при определяне не размера на обезщетението. По тези съображения съдът
приема, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди е в размер на 15000 лв. Исковата претенция следва да се уважи до тази
сума и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.
По иска по
чл.49, вр. чл.45 ЗЗД:
Съгласно
разясненията, дадени в ППВС № 7/1958 г., фактическият състав на чл.49 ЗЗД е
налице, когато са причинени вреди на пострадалия от лице, при или по повод
изпълнение на работата му, възложена от отговорния по чл.49 ЗЗД. Отговорността
на възложителя има гаранционно-обезпечителна функция и за да възникне, трябва
да се налице: 1) общите предпоставки на деликта по отношение на изпълнителя –
деяние (действие или бездействие), противоправност, вреда и причинна връзка, а
наред с тях – и следните условия: 2) работата да е била възложена на
делинквента от този, който ще отговаря за причинените от него вреди и 3)
вредите да са причинени при или по повод на изпълнението на работата.
По делото се
установи, че по отношение на първия ответник е осъществен фактическият състав
на чл.45 ЗЗД. Между страните не е спорно, че вторият ответник ПП „А.“ е
собственик и действа като телевизионен оператор на ТВ „А.“, включително съставя
програмата и излъчва телевизията, както и че по негово възлагане първият
ответник изготвя и води процесните предавания. По изложените съображения съдът
приема, че ответникът ПП „А.“ отговаря на основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за
всички действия, извършени от първия ответник в качеството му на журналист, по
изготвяне и представяне на аудиторията на процесните предавания.
Възложителят
на работата по смисъла на чл.49 ЗЗД и прекият причинител отговарят солидарно
спрямо пострадалия за причинените вреди – така е по силата на ППВС №7/1958 г. и
съгласно общоприетото в практиката и теорията и потвърдено от постановената по
реда на чл.290 ГПК съдебна практика: Решение № 581 от 30.09.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 1019/2009 г., III г. о., ГК и др. Ето защо искът следва по чл.49 ЗЗД за
солидарното осъждане на втория ответник е основателен за сумата от 15000 лв. и
следва да се отхвърли за разликата до предявения размер.
По
разноските:
На ищеца
следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 2881,95 лв.
разноски по делото, съобразно уважената част от исковете.
На ответниците
В.Н.С. и Политическа
партия „А.“ следва да се присъдят, на основание чл.78, ал.3 ГПК, по
1750 лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената
част от исковете.
Съдът намира
за неоснователни своевременно направените от двете страни възражения по чл.78,
ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и
правна сложност на делото и обема на осъществената правна защита, както и с
оглед на обстоятелството, че ищецът и ответниците са заплатили близки по размер
адвокатски възнаграждения: ищецът – 4800 лв. (л.26), а двамата ответници – общо
5000 лв. (л.312-313).
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА В.Н.С., ЕГН **********, адрес: ***.********,
и Политическа партия „А.“, Булстат: *********, адрес: гр.**********, на
основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, да заплатят солидарно на М.Б.Х., ЕГН **********,
както следва:
на основание
чл.45 ЗЗД (за първия ответник) и чл.49 ЗЗД (за втория ответник) сумата от 15000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от изявления на В.Н.С. в телевизионни
предавания от 05.04.2015 г. и 19.04.2015 г., излъчени по ТВ „А.“, заедно със законната
лихва от 25.06.2015 г. до окончателното плащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 2881,95 лв., представляваща съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 50000 лв.
ОСЪЖДА М.Б.Х.,
ЕГН **********, да заплати на В.Н.С., ЕГН **********, адрес: ***.********,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1750 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА М.Б.Х.,
ЕГН **********, да заплати на Политическа партия „А.“, ЕИК **********, адрес:
гр.************, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1750 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: