Определение по дело №61576/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10400
Дата: 8 март 2024 г.
Съдия: Гергана Великова Недева
Дело: 20221110161576
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10400
гр. София, 08.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110161576 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Депозирана е молба с вх. № 37932/06.02.2024г. от адв. Р. Р., в качеството й на
пълномощник на ответника по гр.д. № 61576/2022 г. на СРС – З. М. И., с която е заявено
искане по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 1362 от
24.01.2024г. в частта за разноските, като се присъдят на ответника допълнително съдебни
разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, с оглед заплатеното от И. на адв.
Т***** от САК, адвокатско възнаграждение от 100 лв. за защитата й в проведеното
заповедно производство по ч.гр.д. № 24892/2022 г., възражението по чл.414 от ГПК по което
е дало повод за образуване на настоящото исково производство.
С постановеното решение съдът е присъдил съразмерно на отхвърлената част от
исковете единствено дължимото се на адв.Р. адвокатско възнаграждение за оказаната от нея
безплатна правна помощ и съдействие на ответника И. в исковото производство, но не е
присъдил дължимите се на ответника разноски извършени в хода на заповедното
производство, въпреки че са поискани своевременно както при подаване на възражението
срещу издадената ЗИ по чл.410 от ГПК, така и с ОИМ по настоящото производство.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът „Т******“ ЕАД е изразил становище за
неоснователност на молбата.
Настоящият съдебен състав намира молбата по чл. 248 ГПК за основателна по
следните съображения:
По делото ответника З. И. е поискала съдът да й присъди съдебни разноски, както за
исковото, така и за заповедното производство по ч.гр. д. № 24892/2022 г. по описа на съда,
като е приложил към ОИМ и възражението по чл.414 от ГПК съответните договори за
правна защита и съдействие от 23.02.2023 г. между З. И. и адв. Р. Р., и ДППС от 11.07.2022
г. между И. и адв. В**** Т*****, съгласно които договори, страните са уговорили
1
довереникът да окаже безплатна правна защита и съдействие на доверителя по исковото
производство, като първия ще получи възнаграждението си по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, ако
в производството по делото, насрещната страна бъде осъдена за разноски, като размерът се
определя от съда, който осъжда другата страна да го заплати. Същевременно, по
присъединеното към настоящото исково производство, ч.гр.д. № 24892/2022 г. на СРС,
длъжникът е подал своевременно възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената в полза на
ищеца ЗИ от 26.05.2022 г., чрез упълномощения си представител адв. В**** Т*****, като е
представил доказателства за упълномощаването му и за уговореното адвокатско
възнаграждение, в т.ч. за реално заплатеното такова от 100 лв.
В проведеното след заповедното настоящо исково производство по гр.д. №
61576/2022 г. по описа на СРС, съдът е отхвърлил частично претенциите на ищеца
„Т******“ ЕАД, до размер от 12,44 лв. /от общо заявения такъв в размер на 5307,89 лв./ и е
осъдил ищеца „Т******“ ЕАД да заплати на пълномощника на ответника в производството,
по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. – адв. Р., сумата от 3,00 лв., съразмерно на отхвърлената част
от исковете, но е пропуснал да определи на ответника, за извършените от него разноски по
ч.гр.д. № 24892/2022 г. за заплатения на адв. В**** Т***** адвокатски хонорар, дължимата
сума от 0,23 лв., определена съразмерно на отхвърлената част от исковете.
В тази връзка понастоящем е сезиран с молба по чл.248 от ГПК, която намира за
основателна.
Съдът намира, че на ответника З. М. И. се дължат съдебни разноски за заповедното
производство, които редуцирани, с оглед отхвърлената част от исковете, възлизат на сумата
от 0,23 лв., която сума следва да се присъди в полза на ответника З. И..
По изложените мотиви, молбата на ответника, като основателна, подлежи на
уважаване до размера от 0,23 лв., като с тази сума ще следва да се измени осъдителния
диспозитив на постановеното решение, в частта за разноските.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, решение № 1362 от 24.01.2024г. по
гр.дело № 61576/2022 г. на СРС, ІІ ГО, 164-и състав, в осъдителната част, в частта за
разноските, като допълва същото със следния диспозитив:
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК „Т******“ ЕАД, с ЕИК ********* да заплати
З. М. И., с ЕГН **********, сумата от 0,23 лв. (Двадесет и три ст.) представляваща
сторените от ответника съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в хода на
ч.гр.д. № 24892/2022 г. по описа на СРС, определена съразмерно на отхвърлената част от
исковете.

Определението, предвид нормата на чл. 248, ал. 3 ГПК подлежи на обжалване в
2
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3