О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е №
2499
Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение – девети състав, в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Велина Дублекова
след като разгледа докладваното от председателя в.ч.гр.дело № 2717 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, приема следното:
Производство по чл. 577 ал. 1 от ГПК.
Постъпила е чрез АВ- Служба по вписванията гр. Асеновград с вх.рег.№ 1367/14.11.2018г. ЧАСТНА ЖАЛБА до Окръжен съд Пловдив с вх.№ 35511/03 декември 2018г. от И. Г. Г., държавен съдебен изпълнител в Районен съд Асеновград, против Определение № 70 от 02.11.2018г. на Съдията по вписвания при Районен съд Асеновград, с което се отказва действие по искане на ДСИ – заличаване на възбрана в СВ-гр.Асеновград, вписана в СВ гр.Асеновград с вх.рег.№ 1025/12.03.2013г. с акт № 101,том 1, по описа на Служба по вписванията-гр.Асеновград.
В жалбата се обжалва определението, постъпило в СИС при РС Асеновград на 12.11.2018г. и се моли да бъде отменено като незаконосъобразно и да бъде върната преписката на Съдията по вписванията при РС Асеновград за заличаване на наложената възбрана.
Заявява се, че жалбата се подава от ДСИ като активно легитимирано лице предвид т. 8 от Тълкувателно решение № 7/2012г. на ОС на ВКС срещу подлежащ на обжалване акт на съдията по вписвания – отказ за извършване на нотариално удостоверяване по чл. 569 т. 5 от ГПК, в срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 433 ал. 3 от ГПК, вр. чл. 531 ал. 1 от ГПК.
Като основание за постановяване на отказа е посочено, че към искането на ДСИ не е приложен документ за внесена държавна такса по сметка на Агенция вписвания имотен регистър, в размер на 7.50 лв. А, в случая изрично е изписано в искането до Служба по вписвания гр. Асеновград, че възбраната се вдига служебно на основание чл. 433 ал. 3 от ГПК. Съгласно чл. 433 ал. 3 от ГПК законът задължава съдебния изпълнител служебно да вдигне наложените запори и възбрани, след като постановлението за прекратяване или разпореждането за приключване влезе в сила. Какъвто е и настоящият случай, което е посочено и в искането, поради което няма как да бъдат задължени страните по изпълнителното производство да заплащат държавна такса.
Искането от ДСИ за вдигане на наложената възбрана, е входирано с вх.рег.№ 4774/02.11.2018г. като изрично е посочено, че възбраната се вдига служебно на основание чл. 433 ал. 3 от ГПК. Разпореждането на ДСИ за приключване на изпълнителното производство по изп. дело № 336/2003г. по описа на СИС при РС Асеновград е влязло в сила на 09.10.2018г. и на основание чл. 433 ал. 3 от ГПК ДСИ служебно вдига наложената възбрана върху имуществото на длъжника.
Счита се определението за неправилно и незаконосъобразно, тъй като съгласно чл. 84 ал. 1 от ГПК държавните органи са освободени от внасяне на държавна такса, а ДСИ е държавен орган, който е поискал заличаване на вписана възбрана в изпълнение на служебното си задължение по чл. 433 ал. 3 от ГПК.
Моли се Окръжен съд Пловдив да отмени
постановения отказ от 02.11.2018г. и да задължи съдията по вписвания при РС
Асеновград да извърши исканото заличаване на вписана възбрана в СВ Асеновград.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че частната жалба е допустима – подадена е от ДСИ, който има правен интерес, в законния срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо определение на съдия по вписвания, в хипотеза на чл. 577 ал. 1 от ГПК вр. чл. 433 ал. 3 от ГПК, разгледа частната жалба по същество.
Разгледана по същество частната жалба се явява основателна, поради следното:
За да постанови обжалваното определение, съдията по вписванията намира, че от страна на ДСИ не са представени доказателства за внесена ДТ на основание чл. 3 ал. 1 във вр. с чл. 5 ТДТСАВ в размер на 7.50 лв по сметка на АВ-ИР, поради което и се отказва нотариално действие по искане на И. Г., ДСИ при РС Асеновград, за заличаване на възбрана, вписана в СВ-Асеновград с вх. рег. № 1025/12.03.2013г. с акт № 101, том № 1, като искането е записано във входящ регистър с вх.рег.№ 4774/02.11.2018г.,11:03ч. по описа на Служба по вписванията-Асеновград.
Въззивният състав на Пловдивския окръжен съд не приема за правилен извода на съдията по вписвания, както и изложените от него съображения.
От приложена преписка вх. № 4774/02.11.2018г., образувана при Служба по вписванията гр. Асеновград, по молба на ДСИ при РС Асеновград, № 5844/02.11.2018г, е видно, че се моли да бъде вдигната възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника по изп. дело № 336/2003г., която се вдига служебно от ДСИ на основание чл. 433 ал. 3 от ГПК. Посочено е в молбата, че разпореждането на ДСИ за приключване на изпълнителното производство по изп. дело № 336/2003г. по описа на СИС при РС Асеновград е влязло в сила на 09.10.2018г. Изрично в молбата е посочено, че взискателят е освободен от внасяне на ДТ на основание чл. 83 ал. 1 т. 2 от ГПК. Последно посоченото обстоятелство, а именно, че взискателят е освободен от внасяне на ДТ на основание чл. 83 ал. 1 т. 2 от ГПК, изрично, е вписано и при искането за вписване на възбраната, видно от подадена от ДСИ при РС Асеновград с № 1386/11.03.2013г. Записка за възбрана, която възбрана е вписана в СВ Асеновград с вх.рег.№ 1025 от 12.03.2013г., том 1, № 101.
В мотивната част на обжалваното определение на съдията по вписвания, също е посочено, че предмет на процесното изп. дело № 336/2003г. на СИС при РС –Асеновград е „вземане за месечна издръжка на дете“; т.е. вземане, за което законодателят предвижда освобождаване от заплащане на такса по производството на делата, съгласно чл. 83 ал. 1 т. 2 от ГПК. Предвид което и с оглед разпоредбата на чл. 431 ал. 4 от ГПК, е налице случай, в който взискателят се явява освободен от ДТ в производството по вписване на обезпечителната мярка, в т.ч. и на въпросната възбрана. Тъй като в случая е налице служебно задължение по чл. 433 ал. 3 от ГПК на ДСИ за вдигане на възбраната и това задължение възниква след влизане в сила на разпореждането за приключване на изпълнителното производство, то не е налице основание за ДСИ за задължаване на длъжника за заплащане на такава такса. В този случай, не следва да се вмени задължение на ДСИ да внася ДТ – сума от държавния бюджет, за служебното заличаване на възбраната, в хипотеза на чл. 433 ал. 3 от ГПК.
Предвид гореизложените съображения въззивният състав на Пловдивският окръжен съд намира, че обжалваното определение следва изцяло да бъде отменено; като делото се върне на съдията по вписвания със задължение да извърши исканото заличаване на вписана възбрана в СВ Асеновград.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 577 ал. 3 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ постановеното на втори ноември две хиляди и осемнадесета година, Определение № 70 на Съдия по вписванията при Районен съд- Асеновград по преписка № 4774/02.11.2018г. по описа на Служба по вписванията – Асеновград, с което ОТКАЗВА нотариално действие по искане на Иван Гочев, ДСИ при РС Асеновград, за заличаване на възбрана, вписана в СВ-Асеновград с вх. рег. № 1025/12.03.2013г. с акт № 101, том № 1, като искането е записано във входящ регистър с вх. рег.№ 4774/02.11.2018г.,11:03ч. по описа на Служба по вписванията-Асеновград; и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗВЪРШИ заличаване на възбраната по искане от Иван Гочев, ДСИ при Районен съд – Асеновград, постъпило в АВ-Служба по вписванията гр. Асеновград с вх. рег. № 4774/02.11.2018г.
ВРЪЩА делото на Съдията по вписванията при Асеновградски районен съд за извършване на необходимите действия по заличаването.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/