Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ихтиман, 20.06.2018 година
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Цветелина Велева, като
разгледа докладваното от съдията Йорданова гр. д. № 1355 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод подаден иск по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД от УМБАЛ „СВЕТИ Г.“ ЕАД, гр. Пловдив, ЕИК *********, с който се иска
установяване на вземане срещу ответника Г.И.А. ЕГН ********** *** в размер на
632,75 лева, представляваща стойността на предоставена медицинска помощ с
изпълнение на алгоритъм по Клинична пътека № 202 „Консервативно поведение при
леки и средно тежки черепно-мозъчни травми“ по време на болничния му престой за
периода то 21.09.2015 г. до 24.09.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 08.08.2017 г. /датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноските в заповедното и в исковото производство
В исковата молба се твърди, че на 21.09.2015 г. ответникът е постъпил в
УМБАЛ „Св. Г.“, гр. Пловдив по спешност след нанесен побой. А. бил с прекъснати
здравноосигурителни права. За периода от 21.09.2015 г. до 24.09.2015 г. бил
хоспитализиран и му е била оказана болнична помощ с изпълнение на алгоритъм по Клинична пътека № 202
„Консервативно поведение при леки и средно тежки черепно-мозъчни травми“.
Ответникът е бил канен да заплати
стойността на оказаната му медицинска помощ, която е определена съгласно
действащия към момента на хоспитализацията ценоразпис на медицинската помощ и
услуги, медицински услуги и допълнителни поискани услуги, като не е заплатили
сумата от 632,75 лева.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не представя писмен отговор, не взема становище по иска
В съдебно заседание ответникът се явява лично, като
оспорва иска и твърди, че към момента на провеждането на лечението му е бил
задържан под стража, поради което и е здравно осигурен
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, по отделно
и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:
Предявен е положителен установителен иск по чл. 415 ГПК, който е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването
му, което се доказва от приложеното ч.гр.д. № 933/2017 г. по описа на ИРС, по
което срещу ответника е издадена Заповед № 650/09.08.2017 г. за изпълнение по чл.410 ГПК за сума в размер на 632,75 лева, представляваща цената на
предоставена медицинска услуга, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 08.08.2017 г. до
окончателното изплащане на задълженията. Длъжникът е възразил
срещу заповедта за изпълнение.
По
делото е представена медицинска документация /история на заболяването, декларация
за информирано съгласие, направление за хоспитализация, фишове с резултати от
извършени изследвания и епикриза/, от която се установява, че ответникът Г.А. е
бил хоспитализиран в Клиника по неврохирургия в УМБАЛ „Св. Г.“ гр. Пловдив за
периода 21.09.2015 г. – 24.09.2015 г. по клинична пътека № 202 „Консервативно
поведение при леки и средно тежки черепно-мозъчни травми“.
Съгласно
представената сметка на пациент, стойността на оказаната на Г.А. медицинска
помощ, остойностена въз основа на действащия в болницата ценоразпис, утвърден
със Заповед № 89/05.02.2015 г. на директора на лечебното заведение, възлиза на
632,75 лева.
От
представената справка от ТД на НАП се установява, че към 21.09.2015 г. А. е бил с прекъснати здравноосигурителни
права, но на 22.09.2015 г. има подадена декларация обр. 3 за здравни осигуровки
от 22.09.2015 г. до 30.09.2015 г. за вид осигурен 53 /задържаните под стража
или лишените от свобода/.
От
представената справка от ОС „Изпълнение
на наказанията“ гр. Пловдив към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ се
установява, че на 22.09.2015 г. Г.А. е бил задържан по досъдебно производство №
146/2015 г. по описа на отдел „ПП“ при ОДМВР-Пловдив, като към момента на задържането
му се е намирал в клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Св. Г.“ гр. Пловдив. А. е освободен на 20.05.2016 г., като мярката
му за неотклонение е изменена в „подписка“.
При така установеното от фактическа
страна съдът достигна до следните правни изводи:
В
производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане взискателят следва да
докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си
срещу него. Доказателствената тежест за спорните факти се разпределя с оглед на
твърденията на страните, т.е. ищецът дължи пълно и главно доказване на фактите,
въз основа на които претендира изпълнение от ответника – в случая обстоятелството,
че ответникът дължи заплащане на стойността на оказаната му медицинска помощ.
В
хода на производството се установи, че ответникът към момента на приемането ми
в УМБАЛ „Св. Г.“, гр. Пловдив е бил с прекъснати здравноосигурителни права.
Едновременно с това спрямо него от 22.09.2015 г. е била взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“, за което и е била подадена надлежна декларация
пред ТД на НАП.
Кръгът на лицата, които са задължително осигурени в
Националната здравноосигурителна каса е определен в чл. 33
от Закона за
здравното осигуряване, като това са всички български граждани, които
дължат заплащане на осигурителни вноски.
Съгласно
чл. 109 от Закона за здравното осигуряване здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят
осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са
внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца
до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ, като лицата
с прекъснати
здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.
В чл. 40, ал.
3, т. 6 ЗЗО
е предвидено, че задържаните под стража или лишените от свобода, ако не са
осигурени на друго основание по реда на чл. 40, ал. 1 от същия закон, се
осигуряват за сметка на републиканския бюджет.
Това право на лишените от свобода /каквито са и
задържаните под стража/ е уредено и в чл. 84, ал.
2, т. 4 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража, съгласно която
всички лишени от свобода имат право на здравно осигуряване от момента на
задържането, а здравните вноски на лишените от свобода са за сметка на
държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на правосъдието. Нещо
повече – в чл. 128, ал. 2 ЗИНЗС изрично е уредено, че за всички лишени от свобода се внасят
здравноосигурителни вноски от момента на задържането им и им и придобиват
статус на здравноосигурени лица с непрекъснати здравноосигурителни права.
Затова и е ирелевантно обстоятелството, че в ТД на НАП
ответникът се е водел с прекъснати здравноосигурителни права, тъй като към
момента на дехоспитализацията му същият е бил здравно осигурен като задържан
под стража, поради което и не дължи заплащането на оказаната му медицинска
помощ, а лечебното заведение следва да получи тази стойност от Националната
здравноосигурителна каса.
В този смисъл, настоящият състав приема, че не
съществува вземането на ищеца, тъй като липсва основание, въз основа на което
ответника дължи заплащането на оказаната му медицинска помощ, поради което и
така предявеният иск се явява неоснователен.
Предвид изхода на спора разноски не следва да бъдат
присъждани.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска на УМБАЛ „СВЕТИ Г.“
ЕАД, гр. Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66 срещу Г.И.А. ЕГН ********** *** за установяване на вземане в размер на 632,75 лв. /шестстотин
тридесет и два лева и седемдесет и пет стотинки/, представляващо стойността на
предоставена медицинска помощ с изпълнение на алгоритъм по Клинична пътека №
202 „Консервативно поведение при леки и средно тежки черепно-мозъчни травми“ по
време на болничния му престой за периода то 21.09.2015 г. до 24.09.2015 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.08.2017 г. /датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното
изплащане на сумата.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. Йорданова/