№ 601
гр. София, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Николай Ст. Метанов
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно търговско
дело № 20221001000282 по описа за 2022 година
Образувано е по въззивна жалба вх. № 9377 от 18.02.2022г. по описа на Софийски градски
съд на Р. Н. А., ответник, чрез адв. О.Д., срещу решение № 82 от 03.02.2022г., постановено
по търговско дело №1076 по описа за 2021г. на Софийски градски съд, ТО, VI-16 състав, в
частта, с която Р. Н. А., ЕГН **********, е осъден да заплати на „БИЛДИНГ-КАР“ ООД,
ЕИК *********, на основание чл.145 ТЗ, сумата 27 000 лв., представляваща
разлика между пазарната и получената цена при продажбата на лек автомобил Мерцедес, Е
270 ЦДИ, peг. № *******, извършена с договор от 22.02.2008г., сключен със С. Ц. А.а,
заедно със законната лихва върху главницата от предявяването на исковата молба -
16.06.2021г. до окончателното й погасяване, както и на основание чл.78, ал. 1 ГПК, сумата 2
814,75 лв. - разноски за производството.
Въззивникът твърди, че в обжалваната част решението е неправилно, допуснати са
нарушения на материалния закон, не се подкрепя от доказателствата по делото, на които е
направена неправилна преценка, и са допуснати нарушения на процесуалните правила, за
което е изложил подробни съображения, като иска да бъде отменено и искът да бъде
отхвърлен в тази част, както и да му бъдат присъдени разноски за цялото производство.
Оспорва изводите на съда, че не се касае до нищожно решение на ОСС по чл.137,
ал.1, т.8 ТЗ. Твърди, че е налице липсващо, невзето решение на общото събрание от
10.05.2021 г., което съставлява нищожно решение на ОС и няма срок за релевирането на
нищожността му. Налице е липсващо и невзето решение на ОСС, когато - не е проведено
1
редовно и валидно гласуване: тъй като решението по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ следва да се вземе с
мнозинство, а такова не е формирано, защото двамата съдружници с равни дялове (50 на 50)
са гласували противоположно. В случая не намира приложение нормата на чл.137, ал.3,
изр.2 ТЗ.
Липсва абсолютната процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл.145 ТЗ -
а именно надлежно взето решение на ОСС по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ, поради което искът е
недопустим, респ. изцяло неоснователен.
Неправилно съдът е приел заключението на автотехническата експертиза за оценката
на процесния автомобил, въпреки, че вещото лице не е изпълнило поставената задача и не е
отговорено на зададен въпрос за оценката на колата към момента на отчуждаването й през
2008г. След като страната е заявила, че оспорва заключението и е направено искане за
назначаване на ново вещо лице, съдът неправилно е оставил без уважение това искане.
Предвид разпределението на доказателствената тежест и предвид, че в тежест на
ищцовата страна в иска по чл.145 ТЗ е да докаже наличието и настъпването на вреда и
нейния размер, то при така изготвеното заключение на САТЕ, в действителност не е доказан
действителният размер на вредата, съответно изобщо настъпването й.
Съдът не е дал правна квалификация на иска - с определението по чл.140 ГПК,
с доклада по делото и с решението.
Изводите по същество на съда и оценката на доказателствата са неправилни,
субективни и неоправдани от фактическа страна и от гл.т. на логиката и опитните правила.
Липсата на диагностика" не е и не може да бъде пречка за формиране и изготвяне на една
обективна и конкретна оценка на вещта.
Порочни са доводите на съда относно оценката на показанията на св. С., които не са
кредитирани, заради „особената родствена връзка“ между ответника и лицето, на което
автомобилът е продаден, за което съдът е приел, че е „майка“ на ответника, без по делото
този въпрос да е надлежно изследван,
Неправилна е мотивировката на съда и когато приема, че - дори и да е вярно, че
колата е продадена на майката на ответника - „противоречи на житейската логика" вещта, с
дефектите, установени от свидетеля, да е продадена на възрастната майка на ответника.
Съдът е основал изводите си и на недоказания надлежно факт за това, че
понастоящем автомобилът е собственост на ответника като физическо лице.
Макар и да се касае до търговско дело и търговски спор, попадащ в приложното поле
на чл.365, т.3 ГПК, тъй като е налице „иск с предмет право или правно отношение, породено
или отнасящо се до участие в търговско дружество“, не е разгледал делото по реда на глава
32 „Производство по търговски спорове“от ГПК, чл.365 и сл. до чл.378 вкл. от ГПК. Няма
проведена процедура за допълнителна искова молба (чл.372 ГПК), нито за допълнителен
отговор (чл.37 ГПК).
Искът е предявен за сумата 40 000 лв., а не 42 хил. Съдът като е приел за база, от
2
която да определя уважената част чрез изваждане на продажната цена, оценката на вещото
лице /42 хил. лв./, а не от цената на иска, на практика е приложил недопустимото
присъждане plus petitum - т.е., повече от поисканото, както няма право.
В срока за отговор по чл.263, ал.1 ГПК „БИЛДИНГ-КАР“ ООД, ЕИК *********, не е
представило отговор на въззивната жалба.
Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
„БИЛДИНГ - КАР“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Г.
В. М., чрез адв.М.Б., е предявило срещу Р. Н. А., ЕГН **********, иск с правно основание
чл.145 ТЗ за сумата от 40 000 лв., представляваща пазарната стойност на отчуждения
автомобил – лек автомобил Мерцедес, Е 270 ЦДИ, peг. № *******, съставляваща
причинена вреда на дружеството на основание чл.145 ТЗ, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане, както и да присъдите разноските на ищцовото дружество, сторени в
настоящото съдебно производство. Ако в хода на производството се приемете за доказано,
че има сума, която е постъпила в дружеството като продажна цена за този автомобил именно
по този договор, е направил алтернативно искане, при условията на евентуалност, да бъде
осъден ответникът да заплати разликата между постъпилата сума по продажната цена на
автомобила и пазарната му стойност към момента на продажбата, която сума съставлява
причинената вреда на дружеството на основание чл.145 ТЗ, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане
Ищецът е основал иска си на твърдения, че в края на 2004г. от името и за сметка на
„Билдинг - кар“ ООД са придобити два броя леки автомобили. Управителят Р.А.
ползвал лекия автомобил - собствен на дружеството - марка Мерцедес, модел: Е 270 ЦДИ, с
държавен peг. № *******. Р. Н. А., в качеството си на управител, без да получи съгласието
на другия съдружник и без да го уведоми, съответно без решение от Общото събрание на
дружеството, е извършил фактическо разпореждане от името на дружеството „Билдинг-кар“
ООД и е прехвърлил собствеността на горепосочения лек автомобил. С договор за покупко-
продажба от 22.02.2008г. той е продал МПС-то на своята майка С. Ц. А.а, с ЕГН
**********, за сумата от 15 000 лв., като в договора за покупко-продажба на МПС е
посочено, че купувачът С. Ц. А.а е изплатила напълно и в брой на продавача „Билдинг-кар“
ООД, чрез управителя Р.А., продажната цена.
Такава сума не е постъпила нито на касата на дружеството, нито по банков път.
Твърди, че такова плащане към дружеството не е извършено и не е осчетоводено.
Посоченото прехвърляне на собствеността е извършено без знанието и съгласието на Г.
В. М. - съдружник и управител на дружеството, и без за тази продажба да има решение на
ОС на съдружниците, като с действията си, ответникът е причинил пряка вреда на
дружеството в размер на исковата претенция.
За предявяване на иска по чл.145 ТЗ от страна на дружеството срещу ответника като
3
управител е налице надлежно взето решение на легитимно и напълно законосъобразно
проведено Общо събрание на съдружниците по реда на чл.137, ал.1, т.8 ТЗ, на което
присъстваха двамата съдружници. Съставен е протокол за проведеното Общо събрание от
10.05.2021г., който е подписан от двамата съдружници.
Ответникът Р. Н. А. е оспорил предявеният иск, като процесуално недопустим,
евентуално, неоснователен по подробно изложени съображения в отговора на исковата
молба.
Поддържа, че не е налице валидно и надлежно взето решение на ОСС по
чл.137, ал.1, т.8 ТЗ. Твърди, че исковата молба не е редовна, в частта, в която е
направено евентуално искане. По същество поддържа, че искът е неоснователен, тъй като
продажната цена съответства на действителната пазарна стойност на автомобила. Сумата по
продажбата е получена и постъпила в касата на дружеството, за което е издадена фактура от
24.03.2008г., придружена с касов бон от същата дата за получаване на сумата от 15 000 лв.
Сумата била изразходвана за погасяване задължение на дружеството. Управителят
не е извършил противоправни действия или да е допуснал бездействия и не са претърпени
вреди от дружеството, поради което искът е неоснователен.
С обжалваното решение първоинстанционният съд, въз основа на съвкупен анализ на
събраните по делото доказателства е приел предявеният иск за допустим, а разгледан по
същество за основателен за сумата от 27 000лв., по следните съображения:
С определение от 27.08.2021г. за безспорен и ненуждаещ се от доказване е отделен
фактът, че на 22.02.2008г. ответникът, в качеството си на управител на „БИЛДИНГ-КАР“
ООД, сключил договор за продажба на лек автомобил Мерцедес, Е 270 ЦДИ, peг.№ *******,
със С. Ц. А.а за сумата 15 000 лв.
Представен е протокол за провеждане на общо събрание на „БИЛДИНГ-КАР" ООД,
на 10.05.2021г., на което е взето решение за предявяване на искове срещу управителя Р. Н.
А. във връзка с извършената продажба на собствения на дружеството лек автомобил
Мерцедес, Е 270 ЦДИ, peг. № ******* срещу цена в размер на 15000 лв.,
Приетото решение не е нищожно, тъй като пороците, на които се позовава
ответникът - провеждане на събранието не на вписания адрес на управление и вземането
на решението само с гласовете на единият от съдружниците, касаят нарушения на
дружествения договор и на изискванията за мнозинство, които обуславят само
незаконосъобразност, а не нищожност.
За недопустимо е прието, съдът в настоящето производство, без да е сезиран чрез
нарочно предявен иск, да извършва въз основа на възражение преценка на валидността на
решението на общото събрание на съдружниците в „БИЛДИНГ-КАР“ ООД по чл.137, ал.1,
т.8 ТЗ. Законосъобразността на това решение се проверява само въз основа на предявен
конститутивен иск и никога по възражение в рамките на производство, в което решението
е представено. При формалното наличие на такова решение съдът е длъжен да го
съобрази.
4
Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът е
кредитирал, се установява, че съгласно хронологията по сметка 205 Транспортни средства в
счетоводната система на „Билдинг-Кар“ ООД на 17.12.2004г. са заведени 2 актива - 2 броя
автомобили Мерцедес. Процесният автомобил е закупен на 17.12.2004г. за сумата от
58 397,00лв. и заведен като актив на дружеството. От дружеството е издадена фактура за
продажба на процесния автомобил, с номер **********/24.03.2008г. на лицето С. Ц. А.а,
ЕГН **********, за сумата от 15000,00 лв. и с основание „Продажба на Мерцедес 270 ЦДИ,
peг. № ********“.
Хронологията на счетоводна сметка 501 Каса на „Билдинг-Кар“ ООД за периода
месец 01.2008г. - месец 04.2008г. установява, че в периода месец март е регистрирана
дебитна операция със сумата от 15000,00 лв., с основание документ ********** от дата
24.03.2008г., което като сума, номер и дата съответства на съставения първичен счетоводен
документ за продажба на процесния автомобил - фактура. Със справка-декларация по ЗДДС
с входящ номер при НАП 22140982478/10.04.2008г. за данъчен период 03.2008г. на ред 1 от
дневника за продажби е подадена процесната фактура номер **********/24.03.2008г. за
сумата от 15000,00 лв. към С. А.а, като е направен извод, че по водене на счетоводството на
дружеството във връзка с процесната фактура, не са открити нередовности, като са обсъдени
и разясненията на вещото лице в съдебно заседание.
Съдът е приел, че твърдението на ищеца, че срещу отчужденото право върху МПС не
е получена никаква престация е опровергано от събраните доказателства, поради което
следва да се прецени дали получената насрещна престация е еквивалентна на пазарната
стойност на актива към момента на разпореждането, като при значителна нееквивалентност
сключената от управителя сделка ще е в нарушение на задължението му да управлява делата
в интерес на дружеството.
С оглед заключението на съдебно - автотехническата експертиза, което съдът е
възприел като вярно и безпристрастно дадено, пазарната стойност на разпоредения
автомобил към сключването на договора със С. Ц. А.а, възлиза на 42 000 лв., като
стойността е определена за технически изправен и годен за експлоатация автомобил.
Съдът е приел, че не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля И. И. С.,
за установена липса на компресия в един от цилиндрите на двигателя и неправилно
функциониране на спирачките на автомобила, тъй като се опровергават от особената
родствена връзка между представляващия продавача и купувача и отразения в заключението
на вещото лице факт на вписване в талона на автомобила на ответника Р. Н. А. като негов
собственик понастоящем. Съдът е приел, че при наличие на толкова съществени проблеми,
които създават сериозен риск за безопасността при употребата на автомобила по
предназначение, придобиването му от майката на ответника, която към сключване на
сделката е на 74 години, противоречи на житейската логика. При наличие на проблем в
автомобила, с който Р. Н. А. е бил запознат, разпореждането със същия в полза на лице от
кръга на най-близките му роднини, е повече от необяснимо. Затова именно качеството на
купувача на много близък роднина е мотивирало съда да приеме, че при сключването на
5
договора, автомобилът е бил технически изправен и затова пазарната му стойност е била 42
000 лв. Според съда, в подкрепа на недостоверността на свидетелските показания е и факта,
че ответникът продължил да ползва автомобила и към изготвяне на САТЕ е регистриран
като негов собственик, което сочи, че автомобилът е бил годен за ползване по
предназначение, съответно не са били налице негови недостатъци, които да са от естество да
се отразят съществено върху пазарната му стойност. По тизе съображения съдът е приел за
недоказани твърденията на ответника за съществени недостатъци на прехвърления
автомобил.
При така установеното съдът е приел, че дружеството в резултат на сключената
неизгодна сделка от Р. Н. А. за продажба на автомобила е ощетено със сумата 27000 лв. (42
000 лв. – 15 000 лв.), която представлява вредата, за която последният следва да заплати
обезщетение и до който размер предявеният иск се налага да бъде уважен, като за това
противодружествено поведение следва да бъде ангажирана отговорността му по реда на чл.
145 ТЗ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в
обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на
събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената
фактическа обстановка по правния спор между страните настоящият въззивен състав
препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.
Във въззивното производство не са представени нови доказателства.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК,
след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното
решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно
посочените от възивника основания за неправилност на първоинстанционния акт,
прие следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срок по чл.259, ал.1 ГПК от
легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата
се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощия на съда и
съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на които
се основава иска, и търсената с иска защита, е валидно и допустимо.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Настоящият състав на съда споделя изводите на първоинстанционния съд за
основателност на предявеният иск в уважения размер от 27 000лв., като на основание
чл.272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение в подрепа на този извод.
Предвид възраженията във въззивната жалба следва да се има в предвид
6
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 145 ТЗ за реализиране на имуществената
отговорност на управителя на ищцовото дружество.
Фактическият състав на отговорността на управителя по чл.145 ТЗ включва следните
елементи: действие или бездействие, с което управителя нарушава задължение към ООД;
настъпване на вреда /претърпяна щета или пропусната полза/; причинна връзка между
вредата и поведението на управителя; вина. В случая вината се предполага до доказване на
противното, като за дружеството е достатъчно да установи, че са настъпили вреди,
обусловени от нарушение на задължение на управителя. В тежест на управителя е да се
оневини, т.е. да ангажира доказателства за липса на виновно поведение от негова страна / В
този смисъл Герджиков, О., Коментар на Търговския закон, книга втора ч. 113-157, Софи
2000, стр.539-540/. В този смисъл е и съдебната практика, според която - Макар
правоотношението между дружеството с ограничена отговорност и неговия управител да
произтича от договор за управление и да има мандатен характер, в закона съществува
специална правна норма - чл. 145 ТЗ, която урежда отговорността на управителя в случай на
неизпълнение на задълженията му по договора за управление. Предвидената в чл.145 ТЗ
специална имуществена отговорност на управителя е обусловена не само от мандатното, но
и от органното правоотношение между него и търговското дружество, и възниква при
осъществяване на специфични предпоставки - виновно и противоправно неизпълнение на
задълженията на управителя по повод управлението на дружеството, от което са произлезли
вреди за дружеството /Решение №70 от 7.06.2012 г. на ВКС по т.д. № 276/2011 г., II т. о.,
ТК/.
Предпоставка за реализиране по исков път /чл.145 ТЗ/ на имуществената отговорност
на управителя за причинени на дружеството с ограничена отговорност вреди е наличието на
взето решение на общото събрание на съдружниците в дружеството/ОС/ за предявяване на
този иск. За реализирането на тази отговорност трябва да са осъществени както
вредоносните действия на управителя спрямо дружеството, така и да е взето решение на ОС
в дружеството по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ за търсене на такава отговорност.
Решението по чл.137, ал.1,т.8 ТЗ е абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на иск по чл.145 ТЗ и съдът е задължен да следи за наличието му към момента
на завеждане на делото във всеки етап от развитието на процеса. /В този смисъл Решение
№41 от 29.04.2009 г. на ВКС по т.д.№ 669/2008г., I т. о.,ТК; Решение № 234 от 31.01.2017г.
на ВКС по т.д.№ 3150/2015г., II т. о., ТК/.
С исковата молба ищецът е представил протокол от проведено на 10.05.2021г. общо
събрание на съдружниците в „БИЛДИНГ-КАР“ ООД, ЕИК *********, което е взело
решение по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ – за предявяване на искове срещу управителя на
дружеството Р. Н. А. за ангажиране на имуществената му отговорност във
връзка с разпореждане с имущество на дружеството – лек автомобил Мерцедес, Е
270 ЦДИ, peг. № *******.
7
От изложеното следва извод, че преди датата на предявяване на иска – 16.06.2021г.
е взето решение по чл. 137, ал.1, т.8 ТЗ и предявеният иск е процесуално
допустим, т.е. обжалваното решение е валидно и допустимо.
Неоснователно е възражението, на ответника, поддържано и във въззивната жалба,
че представеното решение на ОС на съдружниците по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ е нищожно, тъй
като е налице липсващо невзето решение, за което няма срок за релевиране на нищожността
му. Както правилно е отбелязал първоиинстанционния съд – решение не е нищожно, тъй
като пороците, на които се позовава ответникът обуславят само незаконосъобразност, а не
нищожност; недопустимо е съдът в производството по предявен иск по чл.145 ТЗ
инцидентно, без нарочно предявен иск, да извършва въз основа на възражение от страна на
ответника преценка на валидността на решението на общото събрание на съдружниците в
„БИЛДИНГ-КАР“ ООД по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ; законосъобразността на това решение се
проверява само въз основа на предявен конститутивен иск и никога по възражение в
рамките на производство, в което решението е представено; при наличие на такова решение
съдът е длъжен да го съобрази.
От доказателствата по делото е установено, че:
- ответникът, в качеството си на управител на ищцовото дружество, с договор от
22.02.2008г. се е разпоредил с имущество на дружеството - лек автомобил Мерцедес, Е 270
ЦДИ, peг. № *******, като е продал същото на С. Ц. А.а за сумата от 15 000лв.
- за сумата от 15 000лв. е издадена фактура № **********/24.03.2008г., която е
осчетоводена правилно от дружеството. В подкрепа на този извод е заключението на
приетата съдебно –счетоводна експертиза /л.43/, което не е оспорено от страните и което
съдът кредитира като правилно и обосновано;
- по делото е разпитан свидетеля И. С., който е дал показания за състоянието на
процесния автомобил в началото на 2008г./л.35/;
- според заключението на приетата автотехническа експертиза /л.51/ пазарната цена
на процесния автомобил към 22.02.2008г. е 42 000лв. В съдебно заседание на 25.01.2022г.
вещото лице е посочило, че - „не може да се установи от тези показание до каква степен са
били увредени двигателят и спирачната уредба, аз каквото и да напиша, то ще бъде грешно.
Ако е имал някакви увреждания този автомобил, стойността му би следвало да е по-ниска,
но колко, не мога да се ангажирам“.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда приема за
установени елементите от фактическият състав по чл. 145 ЗЗД и отговорността на
управителя следва да бъде ангажирана.
В случая, като се е разпоредил с имущество на дружеството и е продал същото на
цена значително по-ниска от пазарната стойност, управителят на дружеството не действал с
грижата на добър търговец в интерес на дружеството /чл. 237, ал.2 ТЗ приложим и по
отношение управителя на ООД - В този смисъл Герджиков, О., Коментар на Търговския
закон, книга втора чл. 113-157, Софи 2000, стр.533/, и е реализирал фактическият състав на
8
разпоредбата на чл.145 ТЗ, като виновно е причинил вреда на дружеството, изразяваща се в
разликата между цените или в случая същата е в размер на 27 000лв. / 42000лв. – 15 000лв./,
поради което до този размер предявеният иск е основателен и доказан. Управителят не е
ангажирал доказателства за липса на виновно поведение.
Неоснователни са възраженията във въззивната жалба във връзка с твърдяната
недопустимост на предявения иск поради липса на решение по чл. 137, ал.1, т. 8 ТЗ за което
са изложени мотиви по-горе.
Неоснователно е възражението за допуснати процесуални нарушение от страна на
съда по преценка заключението на автотехническата експертиза и отказа да допусне
повторна експертиза, последица от което е непопълването на делото с необходим
фактически материал. Видно от определението от 27.08.2021г. съдът е допуснало
изслушването на САТЕ със задачи формулирани в исковата молба – вещото лице да даде
заключение за пазарната стойност на процесният автомобил към датата на разпореждането.
Вещото лице е отговорило на така поставения въпрос, като е дало заключение, че стойността
на процесния автомобил към датата на разпореждането е 42 000лв. В съдебно заседание на
25.01.2022г. процесуалният представител на ответника по същество е поискал извършването
на повторна експертиза, която да отговори на поставения въпрос, като съобрази показанията
на разпитания свидетел И. С.. В случая при преценка казаното от вещото лице, че от тези
показания не може да бъде установена степента на увреда на двигателя и спирачната
система, съдът правилно е отказал да допусне повторно заключение, на основание
чл. 201 ГПК. Отделно от това, следва да се има в предвид, че ангажираните от
ответника гласни доказателства не установяват техническото състояние на процесният
автомобил към датата на разпореждането – 22.02.2008г., а в значително ранен период от
време – свидетелят С. твърди, че ответникът е отишъл при него в началото на 2008г., тъкмо
бяха свършили празниците, новогодишните. От изложеното следва извод, че повторна
експертиза не е следвало до бъде допускана, тъй като показанията на разпитания свидетел
не установяват техническото състояние на процесния автомобил към датата на
разпореждането, поради което въз основа на тях не може да бъде дадена исканата от
ответника оценка.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че не е доказан действителния
размер на вредата предвид конкретната вещ. В случая съвкупният анализ на събраните по
делото доказателства установяват размера на вредата, изразяваща се в разликата между
продажната цена, установено от договора за продажба и издадената фактура, която
дружеството е осчетоводило, и пазарната стойност на вещта към датата на разпореждането.
Както бе отбелязано по-горе недоказано е твърдението на ответника, че процесния
автомобил е имал технически проблеми, които са се отразили на цената му. В подкрепа на
този извод са само показанията на разпитания по делото свидетел, но същите не установяват
техническото състояние на процесния автомобил към момента на разпореждането, а към
по-ранен момент, поради което са ирелевантни и не могат да обосноват различен извод от
направения.
9
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че съдът не е дал правна
квалификация на иска с определението по чл. 140 ГПК, с доклада по делото и решението,
което се установява от документите по делото. Видно от определението по чл.140, ал.1 ГПК
от 27.08.2021г. /л.25/ първоинстанционният съд е направил проект за доклад в който изрично
е посочил правната квалификация на предявения иск - чл.145 ТЗ. В първото по делото
съдебно заседание проекто - доклада на съда е обявен за окончателен, като процесуалният
представител на ответника изрично е заявил, че няма възражения по доклада.
Съдът е посочил правната квалификация на предявеният иск и в решението си,
обсъждайки допустимостта и основателността на същия.
По отношение оценката на показанията на разпитаният свидетел С., дори и да е
допуснато твърдяното от въззивника нарушение на процесуалните правила, то същото не
променя направените изводи, предвид изложените съображения по отношение на момента,
към който свидетелят установява техническото състояние на процесния автомобил,
което прави същите ирелевантни.
Направеното възражение, че по своя характер делото е търговско, а е разгледана като
гражданско, е бланкетно, доколко не са сочи това по какъв начин е увредило правата на
ответника, поради което е неоснователно.
При преценка основателността на предявения иск, и конкретно размерът в който
следва да бъде уважен, съдът правилно е съобразил продажната цена -15 000лв., пазарната
цена на процесният автомобил към датата на разпореждането – 42 000лв., и размера
на предявения иск – 40 000лв., като е приел, че вредата следва да се определи, като
разлика между пазарната и продажната цена, и доколкото същата е по-ниска от размера на
предявеният иск, е отхвърлил същия за разликата.
Поради съвпадане на крайните изводи на градския и апелативния съд обжалваното
решение следва да бъда потвърдено, като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноски, съобразно уважената част от иска, поради което на същият следва да бъде
присъдени направените разноски за един адвокат във въззивното производство в размер на
сумата от 1 200лв., за което са представени доказателства.
По тези съображения и на основание чл.271, ал.1, изр.1, предл.1 ГПК, и чл.272 ГПК,
Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 82 от 03.02.2022г., постановено по търговско дело №1076
по описа за 2021г. на Софийски градски съд, ТО, VI-16 състав, в частта, с която Р. Н. А.,
ЕГН **********, е осъден да заплати на „БИЛДИНГ-КАР“ ООД, ЕИК
*********, на основание чл. 145 ТЗ, сумата 27 000 лв., представляваща разлика между
10
пазарната и получената цена при продажбата на лек автомобил Мерцедес, Е 270 ЦДИ, peг.
№ *******, извършена с договор от 22.02.2008г., сключен със С. Ц. А.а, заедно със
законната лихва върху главницата от предявяването на исковата молба - 16.06.2021г. до
окончателното й погасяване, както и на основание чл.78, ал. 1 ГПК, сумата 2 814,75 лв.
- разноски за производството.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Р. Н. А., ЕГН **********, да
заплати на „БИЛДИНГ-КАР“ ООД, ЕИК *********, сумата от 1 200лв.
/хиляда и двеста лева/ - адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
В останалата част решение № 82 от 03.02.2022г., постановено по търговско дело
№1076 по описа за 2021г. на Софийски градски съд, ТО, VI-16 състав, е влязло в сила, на
основание чл. 296, т.2 ГПК
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11