Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № …

гр.Никопол, 12.10.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НИКОПОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и седми септември  две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА КИСЕВА

 

при секретаря П.В., като разгледа докладваното гр.д. N 426 по описа на съда за 2017г., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:        

 

 

В НРС е постъпила ИМ от И.И.Т. ***, с ЕГН: **********, като баща и законен представител на малолетното дете С.И.И., ЕГН: ********** против С.И.Р. ***, с ЕГН: **********, с правно основание на предявения иск с правно основание на предявения иск по чл.127 от СК  - упражняване на родителски права и иск по чл.143 от СК – иск за издръжкаи чл.149 от СК – издръжка за минало време.В ИМ се посочва, че страните са съжителствали на семейни начала от което съжителство имат родени едно дете С..Твърди, че през 2010г. са разделени.Ответницата ги напуснала и заминала. Поради което моли съда да  предостави упражняването на родителските права на него, като на ответницата и се определи режим на лични контакти с детето.Освен това се иска ответника да заплаща месечна издръжка.

Ответника по делото представя отговор в срока по чл.131 ал.2 от ГПК, в който се твърди, че няма нищо напротив родителските права да бъдат предоставени на бащата. Но не може да плаща исканата издръжка от 150 лв., моли да и бъде присъдена издръжка в размер на 115 лв.

При така изложеното от фактическа страна, съдът намира за безспорно установено следното:

Оглед изложеното от страните и предстaвените доказателства съдът приема, че е сезиран с кумулативно съединени  искове по  по чл.127 от СК  - упражняване на родителски права и  чл.149 от СК, вр.чл.143 от СК –  иск за заплащане на издръжка.

От приложените удостоверение за раждане, се установява активната и пасивна легитимация на страните.

По делото не е направено възражение от страна на ответника за неподсъдност на делото в срока за отговор.

        Безспорно установено е, че  страните са родители на детето С.С.И.И., ЕГН: **********.

Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК „минималната издръжка на едно дете е равна на 1/4 от минималната работна заплата, която от 01.01.2017г. по ПМС № 372/22.12.2016 г.ще е 460 лв., от което следва, че минималната издръжки би следвало да бъде 115 лв.

От разпитания по делото свидетели става ясно, че страните от повече от 7 години живеят разделени, а детето С. живее при бащата.През това време майката – С. откъслечно е дава подаръци на детето си, нямала е контакти с него.В последните година дори е получавала детските, но не ги е давала на детето.

От приложения социален доклад става ясно, че ищцата и ответника не живеят заедно, ищцата към момента работела в чужбина.Грижите за детето се поемат изцяло от бащата и от неговите родители.

Ответницата е съгласна родителските права да бъдат предоставени на бащата, но твърди, че не може да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв., а също така моли съда да не присъжда издръжка за минало време.

При така събраните доказателства, съдът намира, че предявеният иск по чл.127 от СК е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Въпреки, че детето е с доста ниска възраст, съдът счита, че в интерес на детето е да не губи контактите си изцяло с майката. В случая решаващия критерий за съда е обективния интерес на бащата да отглежда детето, поради което съдът намира същия за по – пригодния родител за отглеждането и възпитанието на детето.На майката следва да се осигури възможност за лични отношения с детето си, които да се осъществяват два пъти месечно – всяка първа и трета събота от месеца от 08.00ч. до 17.00ч., като веднъж годишно майката ще има право да взема детето при себе си за един месец по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.

По делото не са установени доходите на ответника и на ищеца и съдът приема, че те реализира средни такива за страната.

Съдът, като взе предвид възрастта и нуждите на детето  счита, че за отглеждането и възпитанието му са необходими 200 лв., от които  ответника следва да поеме 115 лв. месечна издръжка.

Налице са предпоставките на чл.149 от СК, няма данни ответницата да е заплащала издръжка на детето си от както то живее с баща си.Поради което съда счита, че ответницата следва да осъдена да заплаща издръжка в размер на 115 лв. от 31.07.2016г., в едно със законната лихва на за всяка просрочена сума до настъпване на законни причини за нейното прекратяване.Като за горницата над 115 лв. до 150 лв. иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Ответника следва да бъде осъдена да заплати по сметка на НРС сумата от 215.60 лв. - държавна такса върху  размер на присъдената издръжка и по иска чл.127 от СК.

Водим от гореизложеното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

 ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето С.И.И., ЕГН: ********** на бащата И.И.Т. ***, с ЕГН: **********, като майката С.И.Р. ***, с ЕГН: ********** ще има право да вижда детето  всяка първа и трета събота от месеца от 08.00ч. до 17.00ч., като веднъж годишно майката ще има право да взема детето при себе си за един месец по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на  бащата.

             ОСЪЖДА на основание чл.143 и чл.149 от СК С.И.Р. ***, с ЕГН: ********** да ЗАПЛАЩА на  И.И.Т. ***, с ЕГН: ********** като баща и законен представител на детето С.И.И., ЕГН: ********** МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 115 лв., считано от 31.07.2016г., в едно със законната лихва на за всяка просрочена сума до настъпване на законни причини за нейното прекратяване.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск на основание чл.143 и чл.149 от СК за горницата на 115 лв. до 150 лв. като неоснователен и недоказан

ОСЪЖДА С.И.Р. ***, с ЕГН: ********** ЗАПЛАТИ по сметка на НРС сумата от 215.60 лв. - държавна такса върху  размер на присъдената издръжка и по иска чл.127 от СК.

ДОПУСКА на основание чл.242 ал.1 от ГПК предварително изпълнение на съдебното решение.  

 Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в  двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

В частта в която е допуснато предварително изпълнение, решението има характер на ОПРЕДЕЛЕНИЕ и подлежи на обжалване пред ПлОС, с частна жалба в  седмичен срок от връчване на съобщението за допускането му.                                               

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: