Присъда по дело №470/2021 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: 1
Дата: 6 януари 2022 г. (в сила от 22 януари 2022 г.)
Съдия: Мартина Иванова Кирова
Дело: 20212310200470
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 1
гр. Елхово, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартина Ив. Кирова
при участието на секретаря Н.Д.З.
и прокурора С.Г.С. (РП-Ямбол)
като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Наказателно дело от общ
характер № 20212310200470 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият ОРХ. ГЮД. /О. G., роден на **********
година в гр.Йълдъзели, Република Турция, гражданин на Република
Турция, с адрес: гр.Анкара, район Кечийорен, кв.Санджактепе,
ул."1596"№43, ап.№6, със средно образование, женен, общ работник,
неосъждан, с персонален номер 10601451750, с паспорт № U14472097, ЗА
ВИНОВЕН в това, че на 21.08.2021 година около 03.20 часа в района на
ГКПП-Лесово, обл.Ямбол, действайки като извършител, влязъл през
границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта - престъпление по чл.279,
ал.1 от НК, като на това основание и на основание чл.54 от НК го
ОСЪЖДА на ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода и на ГЛОБА в полза на
Държавата в размер на 100.00 /сто/ лева.
ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така
наложеното на подсъдимия ОРХ. ГЮД. /О. G., с установена по-горе
самоличност, наказание от ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила.
ПРИЗНАВА подсъдимият ОРХ. ГЮД. /О. G., с установена по-горе
самоличност, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 21.08.2021 година около 03.20 часа
на трасе влизащи леки автомобили от Република Турция в Република
България на ГКПП-Лесово, обл.Ямбол, противозаконно си е послужил с
1
официални документи, издадени за друго лице - френски паспорт
№12СК93670, издаден на 12.07.2012 година на името на V.B., роден на
30.03.1987 година във Франция и френска лична карта № 160284201146,
издадена на 24.02.2016 година на името на V.B., роден на 30.03.1987 година
във Франция, с цел да заблуди длъжностно лице - граничен полицай М. АНД.
АНД. - служител на ГПУ-Елхово, като извършеното не съставлява по-тежко
престъпление - престъпление по чл.318 от НК, като на това основание и на
основание чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ТРИ МЕСЕЦА лишаване от
свобода.
ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така
наложеното на подсъдимия ОРХ. ГЮД. /О. G., с установена по-горе
самоличност, наказание от ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила.
На основание чл.23 ал.1 от НК определя на подсъдимия ОРХ. ГЮД.
/О. G., с установена по-горе самоличност, едно общо наказание между
наказанията, наложени по настоящата присъда, а именно: ТРИ МЕСЕЦА
лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА
изпълнението му за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.
На основание чл.23 ал.3 от НК присъединява към определеното на
подсъдимия ОРХ. ГЮД. /О. G., общо наказание, ИЗЦЯЛО и наказанието
ГЛОБА в полза на Държавата в размер на 100.00 /сто/ лева.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.189 ал.2 от НПК направените във
фазата на досъдебното производство разноски за преводач в размер на 90.00
/тридесет/ лева, ДА ОСТАНАТ за сметка на органа на досъдебното
производство - РД”ГП” – Елхово.
ОСЪЖДА на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият ОРХ.
ГЮД. /О. G., с установена по-горе самоличност, да заплати направените по
делото разноски, а именно: – 385.90 /триста осемдесет и пет лева и 90
стотинки/ лева, направени във фазата на досъдебното производство разноски,
платими в полза на Републиканския бюджет, по сметка на РД“ГП“-
Елхово и 20.00 /двадесет/ лева, направени във фазата на съдебното
производство разноски, платими в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на РС-Елхово, както и по 5.00 /пет/ лева държавна такса при
издаване на изпълнителни листи, платими в полза на бюджета на съдебната
пласт, по сметка на РС-Елхово.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – френски паспорт №
12СК93670, издаден на 12.07.2012 година на името на Vahap
Buyukbektas, роден на 30.03.1987 година във Франция и френска лична карта
№ 160284201146, издадена на 24.02.2016 година на името на V.B., роден на
30.03.1987 година във Франция, след влизане в сила на настоящата
присъда ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на Посолството на Република Франция в
2
гр.София за връщането на собственика им - V.B., роден на 30.03.1987
година във Франция.
ПРИСЪДАТА подлежи на въззивно обжалване и протестиране пред
Ямболски окръжен съд чрез Елховски районен съд, в 15-дневен срок,
считано от днес.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
3

Съдържание на мотивите

М О Т И В И към Присъда № 1/06.01.2022 година, постановена по НОХД №
470/2021г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен от
РП-Ямбол-ТО-Елхово обвинителен акт по ДП №136/2021г. по описа на ГПУ-Елхово, с който
против подсъдимия ОРХ. ГЮД. /О. G., гражданин на Република **********са
повдигнати обвинения в извършване на следните престъпления:
- по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 21.08.2021 година около 03.20 часа в района
на ГКПП-Лесово, обл.Ямбол, действайки като извършител, влязъл през границата на
страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи
на властта;
- по чл.318 от НК, за това, че на 21.08.2021 година около 03.20 часа на трасе
влизащи леки автомобили от Република Турция в Република България на ГКПП-Лесово,
обл.Ямбол, противозаконно си е послужил с официални документи, издадени за друго лице -
френски паспорт №12СК93670, издаден на 12.07.2012 година на името на V.B., роден на
30.03.1987 година във Франция и френска лична карта № 160284201146, издадена на
24.02.2016 година на името на V.B., роден на 30.03.1987 година във Франция, с цел да
заблуди длъжностно лице - граничен полицай М. АНД. АНД. - служител на ГПУ-Елхово,
като извършеното не съставлява по-тежко престъпление.
Производството по делото в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия,
който е бил редовно призован за съдебното заседание чрез защитника си, съобразно
заявеното от него в хода на ДП.
В съдебно заседание участващият по делото наблюдаващ прокурор С.С. при РП-
Ямбол-ТО-Елхово, поддържа повдигнатите против подсъдимия ОРХ. ГЮД. обвинения в
извършване на престъпления по чл.279 ал.1 от НК и по чл.318 от НК, като намира същите за
доказани по категоричен начин както от обективна, така и от субективна страна. Предлага
на подсъдимия за всяко едно от двете деяния, в извършването на които е обвинен да му бъде
наложено наказание при условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите вината му
обстоятелства, в размер на определения от закона минимум, а именно: - за престъплението
по чл.279 ал.1 от НК – лишаване от свобода за срок от 3 месеца и глоба в размер на 100 лева,
а за престъплението по чл.318 от НК - лишаване от свобода за срок от 3 месеца, като по
отношение на наложените наказания лишаване от свобода се приложи института на
условното осъждане и изпълнението им се отложи за изпитателен срок от три години.
Изтъква се, че са налице основанията на чл.23 ал.1 от НК за определяне на едно общо
наказание между наказанията, наложени на подсъдимия ОРХ. ГЮД. за вменените му
престъпления.
Служебният защитник на подсъдимия, назначен от фазата на ДП адв.П.Б. от АК-
Ямбол, не оспорва, че подзащитния му е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпленията по чл.279, ал.1 от НК и по чл.318 от НК, като пледира налагане
на минимално предвидените в закона наказания за тези две престъпления, предвид
наличието на смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства – оказаното съдействието в
хода на разследването, както и причините за извършване на деянията – намерението му е
било да замине за държава от Западна Европа, където да работи, за да осигури необходимите
средства за операцията на дъщеря му.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за установени от
фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обв.акт факти, а именно:
От установената по делото самоличност на подсъдимия ОРХ. ГЮД. /О. G., е видно,
че същият е роден на ********** година в гр.Йълдъзели, Република **********гражданин
на Република **********с адрес: гр.Анкара, район Кечийорен, кв.Санджактепе,
1
ул."1596"№43, ап.№6, със средно образование, женен, общ работник, с персонален номер
10601451750, с паспорт № U14472097.
От около шест години подсъдимият ОРХ. ГЮД. живеел и работил в Нидерландия, а
семейството му - съпругата и дъщеря му - в Република Турция. През месец юни 2021 година
се наложило подс.ОРХ. ГЮД. спешно да се прибере в Република Турция поради
здравословен проблем на дъщеря му, изискващ оперативна интервенция. След като
здравословното състояние на дъщеря му се подобрило, подсъдимият решил да се върне
обратно в Нидерландия, където да продължи да работи, тъй като е следвало да върне заетата
от роднини сума, с която заплатил извършената операция на дъщеря си. Тъй като не
притежавал необходимите документи и надлежно разрешение да влезе на територията на
Република България или в страна от Европейския съюз подсъдимият се сдобил с
чуждестранни документи за самоличност, издадени на друго лице, а именно - френски
паспорт №12СК93670, издаден на 12.07.2012 година на името на V.B., роден на 30.03.1987
година във Франция и френска лична карта №160284201146, издадена на 24.02.2016година
на името на V.B., роден на 30.03.1987 година във Франция.
На 21.08.2021 година в ранните сутрешни часове подс.ОРХ. ГЮД. предприел
действия по преминаване на турско-българската граница заедно със свои познати, с лек
автомобил марка“Ауди“ с нидерландска регистрация. След като подсъдимият и спътниците
му преминали безпроблемно турският граничен пункт, около 03.20 часа пристигнали от
Република Турция на ГКПП-Лесово, обл.Ямбол на трасе "Входящи леки автомобили", за да
влязат в Република България. При последвалата паспортна проверка, извършена от
свидетелката М. АНД. АНД. - служител в ГПУ-Елхово при РД „ГП“ – Елхово, на длъжност
„граничен полицай“ на КГПП – Лесово, подсъдимият представил документи за
самоличност, а именно: - френски паспорт № 12СК93670, издаден на 12.07.2012 година на
името на V.B., роден на 30.03.1987година във Франция и френска лична карта
№160284201146, издадена на 24.02.2016 година на името на V.B., роден на 30.03.1987година
във Франция, за да се лигитимира с тях и по този начин да въведе в заблуждение полицай
А., извършваща паспортен контрол на ГКПП-Лесово, да пропусне приносителя на
документите да влезе на територията на Р.България. При идентификацията на подс.ОРХ.
ГЮД. с лицето от снимката на представените документи, у св.А. възникнало съмнение
относно автентичността на представените паспорт и лична карта, поради което подсъдимият
бил отклонен за извършване на допълнителна проверка. Св.А. изискала експертна справка за
истинността на документите и идентичността на лицето, което е представило документите.
При извършените експертни справки се установило, че представените френски паспорт и
френска лична карта са истински документи, а изследваното лице - подсъдимият ОРХ. ГЮД.
не се идентифицира с фотографиите на лицето, съдържащи се в тях. С оглед постъпилите
експертни справки е било направено искане за извършване на щателна митническа
проверка, при които в багажа на подсъдимия били открити неговите лични документи.
В хода на ДП е била назначена техническа и лицево-идентификационна експертиза
за установяване представените от подс.ОРХ. ГЮД. френски паспорт №12СК93670, издаден
на 12.07.2012 година на името на V.B., роден на 30.03.1987година във Франция и френска
лична карта №160284201146, издадена на 24.02.2016година на името на V.B., роден на
30.03.1987година във Франция, истински документи ли са, има ли поправки в същите и
идентично ли е лицето от снимката в документите, с лицето - приносител на документите,
заснето на картата за полицейска регистрация на обвиняемия ОРХ. ГЮД.. Заключението на
назначеното вещо лице – Н. Р. ГР., поддържано и при изслушването му в хода на съдебното
следствие при приобщаване на експертизата по реда и при условията на чл.282 от НПК е, че
бланките на представените документи са истински и в тях не се установяват интервенции и
поправки, а на снимката на представените за изследване документи и снимката от
полицейската регистрация на обвиняемия са заснети две различни лица.
2
От приложената по делото справка за съдимост с рег.№ 1055 от 25.10.2021г.
издадена от БС при Районен съд-Елхово, след направена справка в ЦБС при Министерство
на правосъдието, се установи, че подсъдимият ОРХ. ГЮД. не е осъждан.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа
на събраните гласни доказателства – обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП,
приобщени чрез прочитането им по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК,
показанията на свидетелите – М. АНД. АНД. и Г. Д. К., дадени в хода на съдебното
следствие, заключението на вещото лице – Н.Г. по възложената му в хода на ДП техническа
и лицево-идентификационна експертиза, приобщено чрез изслушването му в хода на
съдебното следствие по реда и при условията на чл.282 от НПК, писмените доказателства,
приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по
реда на чл.283 от НПК и въз основа на извършеното процесуално-следствено действие по
предявяване по реда на чл.284 от НПК на приложените по делото веществени доказателства,
представляващи предмети на вмененото на подсъдимия престъпление по чл.318 от НК, а
именно: – френски паспорт № 12СК93670, издаден на 12.07.2012 година на името на
V.B., роден на 30.03.1987 година във Франция и френска лична карта № 160284201146,
издадена на 24.02.2016 година на името на V.B., роден на 30.03.1987 година във Франция.
Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с
останалия доказателствен материал, поради което съдът ги възприе за достоверни. Същите
съдържат фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянията,
както и такива относно формата на вината и мотивите за осъществяване на
инкриминираните престъпления. Показанията на разпитаните свидетели А. и К. се
кредитират от настоящия съдебен състав като последователни, кореспондиращи помежду
си, взаимно допълващи се, логични и относими към предмета на доказване. Оценени в
съвкупност с останалите доказателствени материали, те подкрепят отразените в
обвинителния акт факти и обстоятелства, на които се основават обвиненията и които
очертават двете престъпни деяния – по чл.279 ал.1 от НК и по чл.318 от НК, вменени на
подсъдимия. Възпроизведените от свидетелите факти са пряко относими към времето,
мястото, механизма на осъществяване на престъпните деяния и предметите на
престъплението по чл.318 от НК. Между свидетелските показания, както и между тях и
останалите доказателства и доказателствени средства, липсват противоречия относно
релевантните за спора обстоятелства – времето, мястото и механизма на извършване на
двете престъпления, поради което съдът ги кредитира като непротиворечиви и взаимно
допълващи се, намиращи се в хармонично единство помежду си, водещи до единствено
възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда както
за извършените деяния, така и за авторството на престъпленията. Същите кореспондират с
останалия доказателствен материал по делото. Писмените доказателства, приложени по ДП
№ 136/2021г. по описа на ГПУ-Елхово /Експертни справки – 4 бр. с № 156/2021, 157/2021 от
21.08.2021г. на мл. експерт Атанасов от ГПУ-Елхово и 159/2021 и 160/2021 от 21.08.2021г.
на мл. експерт Христов от ГПУ-Елхово, Афис регистрация, Заповед за задържане на лице от
21.08.2021г., Протокол за полицейски обиск на лице от 21.08.2021г., Декларация от
подсъдимия, Разписка за върнати вещи и пари на задържано лице от 21.08.2021 г., Заповед
за връщане на чужденец до Р Турция от 21.08.2021г., справка за съдимост на подсъдимия/,
се прецениха за редовни от външна страна, а като кореспондиращи с останалите
доказателства по делото, се кредитират от съда.
При така изложената фактическа обстановка и събраните и обсъдени по този начин
доказателства, обосновават следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от
НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, прие, че с горното подсъдимият ОРХ. ГЮД. /О.
G., гражданин на Република Турция, е осъществил от обективна и субективна страна
3
следните престъпления:
- по чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 21.08.2021 година около 03.20 часа в района на
ГКПП-Лесово, обл.Ямбол, действайки като извършител, влязъл през границата на страната
от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на
властта;
- по чл.318 от НК, тъй като на 21.08.2021 година около 03.20 часа на трасе влизащи
леки автомобили от Република Турция в Република България на ГКПП-Лесово, обл.Ямбол,
противозаконно си е послужил с официални документи, издадени за друго лице - френски
паспорт №12СК93670, издаден на 12.07.2012 година на името на V.B., роден на 30.03.1987
година във Франция и френска лична карта № 160284201146, издадена на 24.02.2016 година
на името на V.B., роден на 30.03.1987 година във Франция, с цел да заблуди длъжностно
лице - граничен полицай М. АНД. АНД. - служител на ГПУ-Елхово, като извършеното не
съставлява по-тежко престъпление.
Съдът прие, че подс.ОРХ. ГЮД. следва да отговаря по тези две обвинения, поради
следните си съображения:
Относно престъплението по чл.279 ал.1 от НК: В случая от обективна страна
изпълнителното деяние на това престъпление е осъществено от подсъдимия ОРХ. ГЮД.
чрез фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока от Р Турция
към Р България. Същото е осъществено като на 21.08.2021г. подсъдимият е влязъл през
границата на страната, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта,
осъществяващи гранично - пропусквателен контрол. Подсъдимият не е имал необходимата
виза, удостоверяваща правото му за влизане в страната ни, изискуема както с оглед неговото
гражданство, така и с оглед държавата, от която осъществява фактическото преминаване на
държавната ни граница – от съседната Република Турция. Действащият граничен режим и
ред в Република България, изискват преминаване през определени места –ГКПП със
знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като
категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетелите А. и К. и
самопризнанията на подсъдимия, направени при дадените от него в хода на ДП обяснения,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл.279 ал.2 вр.с ал.1 т.2 от НПК. Или
от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и
ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата
изпълнителна форма, визирана в чл.279 ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи
на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това,
че подсъдимият е успял да премине държавната граница. Довършено „влизане“ и „излизане“
през границата по смисъла на чл. 279 от НК от обективна страна е налице, когато деецът е
преодолял наложения контрол или мерките и препятствията, установени от властта за по-
ефикасна защита на границата. Така очертани обективните белези на престъпния състав,
сочат на довършеност на деянието.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият, е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си, подсъдимият ОРХ. ГЮД. е бил наясно с обстоятелството, че за влизането му в Р
България са необходими съответните визови документи, както и за липсата на изискуемите
се такива за влизане в Р България, а също и с установения пропускателен граничен контрол
при преминаване на държавната ни граница. Освен това е съзнавал, че ще влезе в страната
ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана
представата за противоправния характер на деянието и за неговите общественоопасни
последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното
настъпване, за да реализира крайната си цел – да влезе на територията на Република
България, от където да продължи придвижването си до Нидерландия, където от около 6
4
години живее и работи.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият за виновен в извършването на
престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
Относно престъплението по чл.318 от НК:
От обективна страна разпоредбата на чл. 318 от НК предвижда деецът
противозаконно да си служи с официален документ, издаден за друго лице, с цел да заблуди
длъжностно лице или представител на обществеността, ако извършеното не съставлява по-
тежко престъпление. Настоящият състав намира, че в конкретния случай всички елементи
от обективната страна на престъплението по чл. 318 от НК са налице. Изпълнителното
деяние е под формата на действие, изразяващо се в служене с документ, като под служене
следва да се разбира използване на документа пред длъжностно лице. Отделно от това
документът трябва да е официален и да е издаден за друго лице, както и документът да е
истински, т.е. да не е бил подправен. В случая от доказателствата безспорно се установява,
че подс.ОРХ. ГЮД. е представил пред длъжностно лице - граничен полицай М. АНД. АНД. -
служител в ГПУ-Елхово при РД“ ГП“ – Елхово истински официални документи – френски
паспорт №12СК93670, издаден на 12.07.2012 година на името на V.B., роден на 30.03.1987
година във Франция и френска лична карта № 160284201146, издадена на 24.02.2016 година
на името на V.B., роден на 30.03.1987 година във Франция. В разпоредбата на чл.93, т.5 от
НК е дадена от законодателя дефиниция на официалния документ, а именно такъв „който е
издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от
представител на обществеността в кръга на възложената му функция”. Безспорно
посочените процесни френска лична карта и френски паспорт представляват документи за
самоличност, тъй като са издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на службата
им, по установения ред и форма, поради което напълно покриват признаците на официални
документи. Също така подсъдимия си е служил противозаконно с тези чужди лична карта и
паспорт, като в хода на извършения на ГКПП-Лесово, на трасе „влизащи леки автомобили“
паспортен контрол, ги е представил за свои пред съответното длъжностно лице - граничен
полицай М. АНД. АНД., като извършеното от подс.ОРХ. ГЮД. не представлява по-тежко
престъпление. От обективна страна е налице и особеното качество на лицето, пред което са
били представени документите в случая – длъжностно лице. Граничен полицай – св.М.
АНД. АНД., пред която във връзка с изпълнение на служебните й задължения, свързани с
осъществяването на гранично-паспортен контрол, са били представени от подсъдимия
процесните официални документи за самоличност, издадени за друго лице, е длъжностно
лице по смисъла на чл.93, т.1, б. „а“ НК, в която разпоредба е дадено легално определение на
понятието „длъжностно лице“.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието по чл. 318 от НК с пряк
умисъл като форма на вина, като напълно е осъзнавал, че си служи пред граничния полицай
– св.А. с чужди официални документи – френска лична карта и френски паспорт, издадени
във Франция на името на друго лице - V.B. и е целял да представи тези документи за свои.
При осъществяване на деянието подс.ОРХ. ГЮД. е съзнавал общественоопасния характер
на извършеното и общественоопасните му последици, като е целял тяхното настъпване.
На следващо място от субективна страна е налице и предвидената за
престъплението по чл.318 от НК специална цел на служенето с чужд официален документ, а
именно да се заблуди длъжностно лице, т.е. да се създадат у него неверни представи за
конкретно обстоятелство. В настоящия случай от доказателствата се установява, че
подсъдимият си е послужил с процесните чужди официални документи, с цел да заблуди
длъжностно лице – граничен полицай, извършващ гранично пропускателен контрол на
ГКПП-Лесово на трасе „вход леки автомобили“, че пред него се явява за проверка именно
лицето V.B., а не подсъдимият ОРХ. ГЮД., за което свидетелства и обстоятелството на
откриване впоследствие при физическа проверка на личния багаж на подсъдимия негови
5
лични документи.
Относно наказанията:
При определяне на вида и размера на наказанията, следващи се на подсъдимия,
съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянията, която е висока, предвид
динамиката на този вид престъпления понастоящем в страната, както и обществената
опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това, че същият не е осъждан, имал е
добросъвестно процесуално поведение в хода на ДП, правейки самопризнания по
предявените му обвинения, с което е съдействал за разкриване на обективната истина по
делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на престъпленията, както и
механизмът на извършването им. Посочените смекчаващи обстоятелства не биха могли
обаче да бъдат определени като многобройни, нито като изключителни, за да се определят за
всяко едно от двете деяния, вменени на подс.Г. наказания при условията на чл.55 от НК.
При тези фактически констатации, и при превес на смекчаващите вината обстоятелства -
необременено съдебно минало, критично отношение към деянията, направените от
подсъдимият самопризнания в хода на ДП, съдът му наложи наказания както следва: за
престъплението по чл.279, ал.1 от НК - ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, както и
наказание глоба в размер на 100.00 лв., а за престъплението по чл.318 от НК – ТРИ
МЕСЕЦА лишаване от свобода.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на подсъдимия и за двете деяния. Последният, към момента
на извършване на деянията не е бил осъждан за престъпление от общ характер, наложените
му наказания са до три години лишаване от свобода и съдът счита, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложените наказания лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл.66,
ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложените наказания лишаване от свобода за
двете деяния за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Тъй като престъпленията по чл.279, ал.1 от НК и по чл.318 от НК са извършени
преди за което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда, съдът прецени, че са налице
основанията на чл.23, ал.1 от НК за определяне на подсъдимия на едно общо наказание,
като определи и наложи като по–тежко наказание измежду наложените на подсъдимия
еднакви по вид и размер наказания лишаване от свобода, а именно: - ТРИ МЕСЕЦА
лишаване от свобода.
На основание чл. 66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на така
определеното общо наказание от ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода за срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.23, ал.3 от НК съдът присъедини изцяло към определеното
общо наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ МЕСЕЦА и наказанието Глоба в
полза на Държавата в размер на 100.00 лева, наложено на подсъдимия за деянието по
чл.279, ал.1 от НК.
По отношение на веществените доказателства:
Съдът постанови приложените на л.33 от ДП веществени доказателства – френски
паспорт № 12СК93670, издаден на 12.07.2012 година на името на V.B., роден на
30.03.1987 година във Франция и френска лична карта № 160284201146, издадена на
24.02.2016 година на името на V.B., роден на 30.03.1987 година във Франция,
представляващи истински официални документи, издадени за друго лице, след влизане в
сила на настоящата присъда ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на Посолството на Република
Франция в гр.София за връщането на собственика им - V.B., роден на 30.03.1987 година
във Франция.
По отношение на разноските:
6
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият ОРХ. ГЮД. /О. G., да
заплати направените по делото разноски както следва: - 385.90 лева, направени във фазата
на досъдебното производство разноски, платими в приход на Републиканския бюджет, по
сметка на РД“ГП“– Елхово и 20.00 лева, направени във фазата на съдебното производство
разноски, платими в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Елхово, както
и по 5.00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителни листи в приход на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС– Елхово.
Направените в хода на ДП разноски за преводач на основание чл. 189, ал.2 от НПК в
размер на 90.00 /деветдесет/ лева, съдът постанови да останат за сметка на органа, който ги е
направил – РД“ГП“ – Елхово.
Воден от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ на състав:
/М. Кирова/
7
Съобщи за изтекли лични данни