Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 78 /21.02.
Година 2020 Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд
IV – ти наказателен състав
На двадесет и първи януари
Година 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Съдебни заседатели:
Секретар: Катя Василева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 02007 по описа за 2019
година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С наказателно постановление №19-1158-003934
от 17.10.2019 г., изд. от Началник сектор “ПП” при ОД на МВР - Перник, на
основание чл. 53 от ЗАНН,
във вр. с чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на И.Х.Б. *** са наложени административни
наказания: глоба 750 лева и 3 месеца лишаване от право да управлява МПС, за
това, че на 24.03.2019 г., в 12.57 часа, в с. Драгичево, общ. Перник, движейки
се по път I-1 в посока гр.
София, като водач на МПС – л.а. “Порше Панамера ”, с рег. №***при разрешена максимална скорост на
движение 50 км/ч., валидна за населено място, се движил със 110 км/ч., като
скоростта е установена и заснета с преносима система за контрол на
скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации,
тип АRH САМ S1, №11743d0 – нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от И.Б., с която моли за отмяна на наказателното
постановление, като издадено при
допуснати съществени нарушения на процесуални правила.
В съдебното производство жалбоподателят
не е участвал лично. Пълномощникът му – адв. В.С.,
поддържа доводите в жалбата и пледира за
отмяна на обжалвания
административнонаказателен акт.
Въззиваемата страна, в съпроводителното писмо
към преписката, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като правилно и
законосъобразно. За съдебно заседание – редовно призована, не е изпратила
представител.
Пернишкият районен
съд, след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14 и
чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 24.03.2019
г., около 12.57 часа, в с. Драгичево, община Перник, по път I-1, в посока към гр. София се движело МПС - л.а. “Порше Панамера”, с рег. №***. В
района на км. 286+300 на посочения път, с преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0, насочена към приближаващия
трафик, се извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни
средства в стационарен режим чрез заснемане. Разрешената скорост на движение
била 50/км/ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. В 12.57 часа през обсега на преносимата
система за контрол на скоростта преминал и горепосоченият автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител
попълнил протокол, рег. №1158р-2309/27.03.2019г.
/приложение към чл.10, ал.1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по
пътищата.
При обработка на
заснетите нарушения, въз основа на разпознатия
регистрационен номер на МПС, било установено, че след навлизане на
превозното средство в контролираната зоната е
измерена скорост на движение от 110 км/ч. .
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното
средство, при управлението на което е
извършено нарушението е собственост на ЮЛ - „***“ ЕАД, гр. София, но в
свидетелството за регистрация и базата данни на КАТ като ползвател на
превозното средство било вписано друго ЮЛ -„***.“ ЕООД с едноличен собственик и
управител И.Х.Б.. Предвид стойността на превишението
на скоростта и следващите се за нарушението наказания, не била приложена
съкратената процедура по чл.189, ал.4 от ЗДвП, а производството продължило по
общите правила.
Свидетелката
Д.К.З., на която преписката била възложена, установила законния представител на
дружеството – ползвател – И.Б., поради което чрез служител от полицейското
управление по местоживеене на лицето от него била изискана информация във
връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП. В
декларация от 15.04.2019г. жалбоподателят посочил,
че на 24.03.2019г.
около 12.57 часа лично е
управлявал лек автомобил с рег. №***. Подписаната декларация била изпратена на
ОД МВР – Перник, като въз основа на нея и останалите материали по преписката,
на 25.04.2019г. свидетелката Д.З., образувала административнонаказателно
производство със съставяне на АУАН, бл.№0645031, като приела, че И.Б. виновно е
нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като в населено място /с.
Драгичево, общ. Перник/, е превишил максимално разрешената скорост от 50 км/ч.,
движейки се със 110 км/ч.. АУАН бил изпратен за предявяване и връчване на жалбоподателя
чрез РУ по местоживеене на лицето, при
което на 18.09.2019г. Б. подписал акта, вписал, че има възражения, без да изложи
конкретни такива, и приел връчения му препис.
В срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН не упражнил правото си на допълнителни писмени възражения.
На 17.10.2019г.,
при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните по
преписката доказателства, наказващият орган
приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал
наказателно постановление, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП,
ангажирал административнонаказателна отговорност на И.Б.
за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие
за установена по несъмнен начин като взе предвид показанията
на свидетелите Д. К.З.,
И.Г.И., както и приетите писмени доказателства: справка от централна база данни
– КАТ, разпечатка от показанията на техническото средство – снимка № 11743D0/0075618, протокол за използване на АТСС, рег.№1158р-2309/27.03.2019г.,
декларация по чл.188 от ЗДвП от 15.04.2019г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 от 07.09.2017г. за вписване
на преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип ARH
CAM S1
в регистъра на одобрените за използване средства за измерване, приложение към
него, протокол от проверка №248-ИСИ/11.11.2017г. и №55-С-ИСИ/11.10.2018г.,
заповед №8121з-515/14.05.2018 на МВР, извлечение
от ТР, заповед №8121з-205/27.02.2018г. на МВР, ведно с организационно-технологични правила за работа със СПУКС, заповед №
313д-461/12.03.2018г. на директор ОДМВР
– Перник за определяне на служители от ОДМВР – Перник за работа с АТСС, сертификатги за
преминато обоучение за
работа със СПУКС от 12.01.2018г., писмо рег. №11-00-4/13.01.2020г. на директор ОПУ – Перник.
Въз основа на установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява
неоснователна..
При извършена служебна проверка
за законосъобразност съдът намери, че съставеният акт за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление,
отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, както и че не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Възраженията за процесуално-правна незаконосъобразност на акта и наказателното
постановление, не се
приемат за основателни.
Твърди се, че липсва пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено и не са посочени
доказателствата, които го потвърждават.. Възражението е неоснователно, тъй като е видно,
че фактическия състав на сочената
като нарушена норма изчерпателно и точно е описан в обстоятелствената част на акта и постановлението.
Изложените факти са достатъчни от
гледна точка пълно описание на елементите на
административнонаказателния състав,
както и за извод, че нарушението
е квалифицирано прецизно.
Не са нарушени и изискванията за
означаване датата и мястото на извършване на нарушението. Те ясно са записани и в акта, и в наказателното постановление, при това изчерпателно – с означаване дата, точен час,
населено място /с. Драгичево, общ. Перник/, път, посока и точен километър.
Вмененото на жалбоподателя
нарушение е по чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено в населено място, а не по чл.21,
ал.2 ЗДВП, поради което напълно закономерно
при описание на нарушението и очертаване на фактическия му състав липсва
позоваване на въведено с ПЗ В26 друго ограничение на скоростта. В обстоятелствената
част на акта и постановлението ясно е записано, че нарушението е извършено в
населено място, и че допустимата скорост в съответния пътен участък е 50 км/
ч., валидна за населено място. Съответстват ли така изложените факти на
действителното положение е въпрос по същество. Впрочем, отразените данни за
съответната пътна структура и скоростен режим напълно кореспондират на служебно
събраните, обективирани в писмо, рег. №
11-00-4/13.01.2020г. на директор ОПУ –
Перник.
По отношение процедурата по
образуване на административнонаказателното производство, съдът намира следното:
АУАН дейстиветлно
е съставен в отсъствие на нарушителя, което еднозначно се установява от
показанията на разпитаните свидетели, а и от записите в съдържанието на акта досежно
датите на съставяне и връчване. Формално
изискването в чл.40, ал.1 от ЗАНН не е спазено.
При конкретните обстоятелства обаче,
съдът счита, че нарушението не е съществено
по своя характер, тъй като не е ограничило възможностите за защита на наказания.
Видно е, че още преди съставяне на АУАН, от
жалбоподателя, в качеството му на законен представител на ЮЛ-ползвател на
моторното превозно средство, при управлението на което е извършено констатираното
административно нарушение, е изискано попълване на декларация във връзка с разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП като
му е дадена възможност да посочи лицето, на което евентуално е предоставил
управлението на автомобила. В декларацията И.Б. изрично е вписал, че в посочените дата и час, лично е
управлявал лек автомобил с рег. №***, удостоверявайки изявлението си с подпис. Следователно, още на
този етап същият е бил уведомен за констатираното при управление на същото МПС
нарушение на посочената дата. Макар да не е бил
призован за съставяне на процесния акт, док.тът е надлежно
предявен, нарушителят е вписал формално възражение в съдържанието му, след което
го е подписал и е приел връчения му препис. Към същия момент Б. е бил запознат със снимковия
материал относно нарушението, доколкото не е оспорил този факт, удостоверен в
съдържанието на акта. От изложеното е
видно, че жалбоподателят е узнал за образуваното административнонаказателно
производство и вмененото му нарушение, поради което е имал възможност в пълна
степен да се възползва от предоставените му от закона гаранции за защита и
лично да упражни процесуалните си права - да се запознае с констатациите на
контролния орган, да ги оспори или да впише обяснения, да депозира допълнителни
възражения в тридневен срок от подписване на акта, да посочи и поиска събиране
на допълнителни доказателства и т.н. – права, които Б.
не е упражнил след предявяване и връчване на акта.
В този аспект съдът приема, че
допуснатото нарушение на изискването за
образуване на административнонаказателното производство в присъствие на
нарушителя не е съществено, тъй като не е довело до ограничаване правото на
защитата на И.Б..
Не на последно място, в случая се
касае за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което в случаите, в които не е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство или отнемане
на контролни точки, а само глоба, законът предвижда реализиране
отговорността на нарушителя по съкратена процедура чрез издаване на електронен фиш в отсъствието на контролен орган
и на нарушител. В този смисъл, естеството на
нарушението и начина на установяването му също не мотивират различен извод по
възражението на страната.
Не е допуснато нарушение по отношение
института на свидетелите. Разпоредбите на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН установяват три категории свидетели
– такива, присъствали при извършване на нарушението, такива при установяването му, а при липса на свидетели от първите две групи, ал.3 предписва съставяне на акта в
присъствието на двама други свидетели. В конкретния казус се изясни, че свид. И. И. е
участвал непосредствено в установяването
на нарушението, доколкото това се
случило в хода на работата по образуваната преписка - след запознаване с
изготвения протокол за използване на АТСС и снимковия материал, след събиране
на информация за собственика и ползвателя на заснетото чрез АТСС превозно
средство, след установяване законния представител на дружеството – ползвател,
след събиране от него на информация за
това предоставял ли е превозното средство другиму. В действителност, едва
след попълването на 15.04.2019г. на
декларацията от И.Б., същият е установен
като субект на извършеното нарушение, който следва да понесе отговорност за
него, доколкото е декларирал, че лично е
управлявал МПС в процесните дата
и час. При тези обстоятелства,
свидетелят И. е свидетел по чл.40, ал.1
от ЗАНН - присъствал при установяване на нарушението, което изключва приложението
на разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН.
По същество:
Жалбоподателят е привлечен към
административнонаказателна отговорност за това, че в посочените дата и час, в
съответния пътен участък, е управлявал автомобила си с превишена скорост, тъй
като с преносима система за контрол на
скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации,
тип АRH САМ S1, №11743d0, скоростта му на движение е
фиксирана на 110 км/ч.. В
извънсъдебната фаза на административнонаказателното производство, а и във
фазата на съдебното следствие, И.Б. не е ангажирал доказателства, оборващи или
поставящи под съмнение констатацията на контролните органи, напротив, признава
фактите, въз основа на които е привлечен към
административнонаказателна отговорност . Както се посочи, в декларация
по реда на чл.188 ЗДвП същият е декларирал, че на визираните дата и час е
управлявал превозното средство, подписал е съставения срещу него АУАН и не е
упражнил правото си на писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, не
посочил писмени или веществени доказателства за събиране. От жалбата е видно, че защитата му е основана
единствено на възражения от процесуално естество, които по съображенията
по-горе се отхвърлиха като неоснователни.
По
делото е безспорно доказано, че процесното нарушение
е установено и заснето с автоматизирано техническо средство/система преносима система за контрол
на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации,
тип АRH САМ S1,
с
№11743d0. Съгласно §6, т.65 /нова, ДВ бр.19/2015г./,
"автоматизирани
технически средства и системи" са
уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни –
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес“.
Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е
установено и заснето процесното нарушение е мобилно
многофункционално устройство за контрол
на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации.
Същото е одобрен тип средство за
измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение №17.09.5126
със срок на валидност 07.09.2027г. Този док.т, както
и приетите протокол от проверка №248-ИСИ/11.11.2017г. и №55-С-ИСИ/11.10.2018г. на БИМ удостоверяват, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС
с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 е вписана в регистъра на одобрените за използване
средства за измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните
изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което е установено и
заснето процесното нарушение на датата, визирана в акта
и наказателното постановление, е било технически изправно и годно да бъде използвано
за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП, чл. 4 и чл.5 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Същевременно,
използването на мобилното АТСС на съответното място
за контрол е удостоверено с протокол
/приложение към чл.10, ал.1 от наредбата/, съставен и подписан от обслужващите
го полицейски служители – А. А. и Р. М.,
които видно от приетите писмени
доказателства са преминали обучение за работа с със стационарна преносима
система за контрол на скоростта /СПУКС/, модел ARН CAM S1 и са включени в списъка на служителите от
ОДМВР – Перник, определени със заповед
№313з-461/12.03.2018г. на директор ОД МВР – Перник да осъществяват дейностите по заснемане на
нарушения на правилата за движение по пътищата със СПУКС и TFR 1 –
М, последващ
преглед, валидизиране и генериране на ЕФ
в АИС „АНД“. Видно от протокол, рег.
№1158-1893/22.03.2018г. същите са били запознати със заповедта на министъра на
вътрешните работи, с която са утвърдени
Организационно-технологичните правила за работа със стационарно
преносимите уреди за контрол на скоростта, и след като са преминали съответно
обучение за работа с тях, съдът приема,
че на процесната дата, извършвайки контрол на
скоростта, са изпълнили задълженията си професионално и компетентно, в
съответствие с утвърдените правила за
работа със системата.
В попълнения протокол за използване на мобилното АТСС на процесната дата в посочения пътен участък изчерпателно са
посочени релевантните обстоятелства – идентификационен номер на използваното
АТСС, точното място на контрол, въведения за него скоростен режим, режим на измерване, посока на задействане, началото и края
на работната смяна и броя на установените нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието
на акта и постановлението, позволяват формиране на еднозначен извод, че
протокола е относим към описаното в тях нарушение. Означените
място на използване на техническото средство – с. Драгичево, път I-1, км.286+300,
общ. Перник, времето на работа с него,
посоката на движение на контролираните превозни средства – Перник - София,
установеният скоростен режим, дават основание да се приеме еднозначно, че на
посочените в акта и постановлението място, дата и час чрез техническото
средство е установено нарушение при управление на визираното МПС, изразило се в
превишаване на допустимата скорост от 50 км/ч. валидна за населено място,
съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при
управлението на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на
движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено
средство в тази насока представлява приложената снимка №11743D0/0075618, в която са означени дата и час, точна
локация, разрешена скорост /съответстващи на данните в протокола, акта и н.п./,
както и скорост на движение на заснетото превозно средство, и разстоянието на
измерване. Направения запис на нарушението и снимковото му визуализиране е
доказателствено средство по чл.189, ал.15 от ЗДвП за установеното нарушение, за
което е издадено процесното
наказателно постановление.
На снимковия материал се
наблюдава именно автомобила визиран в акта и наказателното постановление,
заснет при приближаващ трафик, съответен
на движението на превозното средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия
скорост е регистрирало АТСС е изключено.
Въз основа на изложеното, съдебният състав приема, че
обсъдените доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност,
че отразените в съдържанието на акта и наказателното постановление обстоятелства
относно съответната пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на
движение и превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението, съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно
и са оценени правилно в съответствие с материалния закон, а оттук - че
квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е извършено
законосъобразно. Установените факти реализират състава на чл. 21, ал.1 от ЗДвП,
която норма забранява превишаване на скорост от 50 км/ ч. за населено място,
предвид категорията на превозното
средство.
Безспорно доказано е, че жалбоподателят е субект на установеното административно
нарушение и следва да понесе
отговорност за него, съгласно чл.188, ал.2, предл.1 от
ЗДвП, в
качеството си на едноличен собственик и управител на „***.“ ЕООД, гр. Благоевград,
вписано като ползвател в базата данни на КАТ - Регистрация. Законът
допуска възможността, по молба и със съгласието на собственика, в
свидетелството за регистрация на автомобила да се
посочи ФЛ или ЮЛ - ползвател на МПС. Приетото по делото извлечение от ЦБД - КАТ
установява, че именно такова е конкретното фактическо положение - още при
регистрацията на превозното средство собственикът е заявил на кого го
предоставя като ползвател, това обстоятелство е отразено в масивите на
структурата по регистрация, поради което законосъобразно именно по отношение
представляващия дружеството - ползвател е образувано
административнонаказателното производство. Предвид подписаната лично от
жалбоподателя декларация за предоставяне на информация във връзка с чл.188 ЗДвП и позицията му на
неоспорване управлението на МПС в хода на производството, законосъобразно и обосновано, при всестранна и обективна оценка на доказателствената съвкупност, именно отговорността на И.Б. е ангажирана за установеното
и доказано по несъмнен начин административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Всичко изложено мотивира съдебния състав да приеме, че
доказателствената съвкупност е
достатъчна за несъмнен извод, че на посочените дата и място И.Б. е управлявал описаното
превозно средство със скорост над разрешената, установена с технически изправно
АТСС – преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0, поради което законосъобразно
отговорността му е ангажирана по административнонаказателен ред .
По отношение
вида и размера на наложеното административно наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на
разрешената максимална скорост в населено място, санкцията се съдържа в
разпоредбата на чл.182, ал.1 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в
зависимост от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта е
превишена с 60 км/ч., поради което за нарушението е приложима санкцията по т.6
от визираната разпоредба. Последната в приложимата към датата на нарушението редакция предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост над 50 km/h точно фиксирани по размер наказания
– глоба 700 лв. и три месеца лишаване от
право да управлява МПС, като за всеки следващи
5 km/h превишаване над 50 km/h
глобата се увеличава с 50 лв. Вида на
предвидените за нарушението наказания е обусловило неприлагане на съкратената
процедура по чл.189, ал.4 от ЗДвП, тъй като с електронен фиш може да се налага
единствено наказание глоба, не и наказание лишаване от право да се управлява
МПС.
Установените в
абсолютен размер наказания изключват
възможността за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН.
В случая превишаването на скоростта е 60 км/ч., но
предвид допустимата техническа грешка при измерването от 3% над 100 км/ч, то при
изчисляване скоростта на движение, АНО законосъобразно е приспаднал тази
стойност /3,3/ и е приел като наказуемо превишение 56,7 км/ч.. При това положение размера на
глобата правилно е увеличена с 50 лв. за следващите 5 km/h превишаване над 50 km/h.
Предвид изхода на делото, а и с оглед липсата на
съответно искане, присъждане на разноски
не се дължи.
Изложеното мотивира потвърждаване на наказателното
постановление като законосъборазно и правилно и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление19-1158-003934 от 17.10.2019 г., изд. от Началник сектор “ПП” при
ОД на МВР - Перник, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на И.Х.Б. ***, с ЕГН **********,
са наложени административни наказания: глоба 750 лева и 3 месеца лишаване от
право да управлява МПС за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ