№ 2328
гр. София, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110129047 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от ............ против К. В.
Д..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 100 находящ се в гр. ..............
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 847, 01 лв. главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода м.05.2019 г. - м.04.2023 г., ведно със законна
лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 251, 39 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2020 г. –
26.04.2023 г.;
сумата 17, 04 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.04.2020г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва
от датата на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 7, 23 лв. мораторна лихва върху нея за периода 01.12.2020 г. –
26.04.2023 г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати исковите суми. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника К. В. Д., с който изразява становище, че е сключил с ищеца
споразумение за процесните вземания с падеж на последната вноска –
1
04.02.2024 г.
С молба от 31.08.2023 г. ищецът сочи, че действително на 04.08.2023 г.
е било сключено споразумение, първата вноска по което е била заплатена.
С молба от 24.01.2024 г. ищецът сочи, че остава неизплатена
единствено втората вноска с падеж 04.02.2024 г.
В първото по делото открито съдебно заседание на 08.02.2024 г. ищецът
потвърждава, че и последната вноска е била погасена чрез плащане, с оглед
на което се дължи единствено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните, че през исковия период ответникът има
качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот,
който е топлоснабден.
Безспорно е между страните, че за исковия период до имота е доставяна
топлинна енергия в размер на исковата сума.
Безспорно е между страните, че е налице забава по отношение
задължението за изплащане на стойността на топлинната енергия, с оглед на
което в полза на ищеца е възникнало вземане за мораторна лихва в размер на
исковата сума.
Безспорно е между страните, че през исковия период в имота е
извършвана услугата дялово разпределение, чиято цена възлиза на исковата
сума.
Безспорно е между страните, че е налице забава по отношение
задължението за изплащане на цената на дяловото разпределение в размер на
исковата сума.
Безспорно е между страните, че на 04.08.2023 г. са сключили
споразумение, в изпълнение на което към момента задълженията са погасени
изцяло.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
2
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
Безспорно е между страните, че през исковия период ответникът има
качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот,
който е топлоснабден.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената
3
на границата на собствеността топлинна енергия.
Безспорно е между страните, че: процесният имот е топлоснабден; за
исковия период до имота е доставяна топлинна енергия в размер на исковата
сума; налице е забава по отношение задължението за изплащане на
стойността на топлинната енергия, с оглед на което в полза на ищеца е
възникнало вземане за мораторна лихва в размер на исковата сума; през
исковия период в имота е извършвана услугата дялово разпределение, чиято
цена възлиза на исковата сума; налице е забава по отношение задължението
за изплащане на цената на дяловото разпределение в размер на исковата сума.
С оглед отделените като безспорни между страните обстоятелства
следва да се приеме, че в полза на ищеца са възникнали вземания за
стойността на доставената топлинна енергия, мораторна лихва върху нея,
цена на дяловото разпределение и мораторна лихва върху нея в размер на
исковите суми.
Не се спори между страните и че задълженията са изцяло погасени чрез
плащане в хода на процеса.
Предвид изложеното, предявените искове следва да се отхвърлят като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
С оглед обстоятелството, че исковете се отхвърлят поради плащане,
извършено в хода на процеса, право на разноски има ищецът, на когото
следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 25 лв.
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Ответникът няма право на разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ............, ЕИК ........... срещу К. В. Д., ЕГН
**********, искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД, за следните суми:
сумата 847, 01 лв. главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2023 г. за топлоснабден имот:
апартамент № 100 находящ се в гр. ............., ведно със законна лихва от датата
на исковата молба – 30.05.2023 г. до изплащане на вземането;
сумата 251, 39 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2020 г. –
26.04.2023 г.;
сумата 17, 04 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.04.2020г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва
от датата на исковата молба – 30.05.2023 г. до изплащане на вземането;
сумата 7, 23 лв. мораторна лихва върху нея за периода 01.12.2020 г. –
4
26.04.2023 г. – като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА
ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА К. В. Д., ЕГН ********** да заплати на ............, ЕИК ...........,
на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 25 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5