Решение по дело №8605/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                         /13.04.2020г.; гр. Варна

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                     Районен съд - Варна, 10-и състав, на дванадесети март две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:  

                                         

                                                                                                                Районен съдия:  Пламен Танев

 

                     при секретаря Гергана Найденова, като разгледа докладваното от съдията Танев гражданско дело № 8605 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                     Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

                     Образувано е по предявена искова молба от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, срещу И.И.И., ЕГН **********, с адрес ***, с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовата страна следните суми: - 491,88 лв. главница по Договор за потребителски кредит от 16.10.2015г.; - 97,02 лв. договорна лихва за периода от 04.12.2015г. до 11.12.2016г.; - 20,48 лв. такса за оценка на досие за периода 04.12.2015г. до 11.12.2016; - 389,23 лв., такса за услуга „кредит у дома“ за периода от 04.12.2015г. до 11.12.2016г.; - 85,65 лв. обезщетение за забава за периода от 19.05.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда – 07.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.       

                  Излага се в исковата молба следното: На 19.05.2017г. бил сключен договор за прехвърляне на вземания между „ПФБ“ ООД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, по силата на който вземането срещу ответника И.И., произтичащо от Договор за потребителски кредит с номер ********* от 16.10.2015г. било прехвърлено в полза на настоящия ищец. Ищецът бил упълномощен да уведоми длъжника за извършената цесия. Сочи се, че на 16.10.2015г. И.И., в качеството си на кредитополучател, сключил договор за потребителски кредит с номер ********* с „ПФБ“ ООД, при спазване на разпоредбите на ЗПК. Кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на 550,00 лв., като сумата  била предоставена от кредитен консултант в брой по местоживеене на ответника. С подписване на договора за кредит, кредитополучателят признавал, че получил сумата. Уредено било договорната лихва да бъде в размер на 108,48 лв. В задължението била включена и сумата от 27,50 лв. – такса за оценка на кредитно досие. Уговорена била клауза „кредит у дома“ в размер на 430,63 лв. Към момента на подаване на заявлението в съда ответникът погасил сумата от 118,00 лв., с която са погасени, както следва: 41,40 лв. – такса кредит у дома, 7,02 лв. – такса за оценка на досие; 11,46 лв. – такса за договорна лихва и 58,12 лв. – такса за главница.

                   В срока по чл. 131 е постъпил отговор от назначения на ответника особен представител в следния смисъл: Исковете са недопустими. Уведомлението за цесия не е надлежно връчено на ответника. Оспорват се исковете по основание и размер. Сочи се, че договорът за потребителски кредит е нищожен. Нарушени са разпоредби на ЗПК. Сочи се, че таксата „кредит у дома“ е прекомерна, поради което представлява неравноправна клауза. Клаузата за уреден размер на договорната лихва също противоречи на добрите нрави.

                  С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

                  По делото е представен договор за потребителски кредит с номер ********* от 16.10.2015г., от който се установява, че „ПФБ” ООД се задължило да предостави на И.И.И. сумата от 550,00 лв. под формата на кредит. Видно от договора страните договорили и следните дължими суми: 27,50 лв. – дължима така за оценка на кредитно досие, 108,48 лв. – договорна фиксирана лихва, равняваща се на 48% ГПР и 430,63 лв. – такса кредит у дома. Установява се, че кредитополучателят пожелал изрично сумата по кредита да му бъде дадена на ръка по местоживеене. Ответникът е положил своя подпис в договора.

                 Представен е препис на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, видно от който същият бил получен от ответника на 16.10.2015г.

                 От представения Договор за прехвърляне на вземания от 19.05.2017г. и Приложение 1 от 19.05.2017г. към Договора се установява, че „ПФБ” ООД, като цедент, е прехвърлило н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, като цесионер, вземането спрямо И.И.И. по договор за кредит с номер ********* от 16.10.2015г.

                Към исковата молба е приложено и уведомително писмо до ответника за извършената цесия.

                Представено е заключение по допуснатата ССЧЕ, от което се установява следното: Съгласно Договор за потребителски кредит с номер ********* от 16.10.2015г. сумата от 550,00 лв., представляваща главница, е предоставена на ответника И. в брой на датата на подписване на договора. Остатъкът от задължението, съобразно с извършените плащания и погасените с тях задължения, които не са платени, а са просрочени по отделни пера, са както следва: за главница – 491,88 лв., за договорна лихва за периода от 13.11.2015г. до 09.12.2016г. – 97,02 лв., за такса оценка досие за периода 05.02.2016г. до 09.12.2016г. – 20,48 лв., за такса „услуга кредит у дома” за периода от 27.11.2015г. до 09.12.2016г. – 389,23 лв. Върху неплатената главница от 491,88 лв. се дължи лихва за забава за периода от 19.05.2017г. до 07.12.2018г. в размер на 77,61 лв.

                Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

                Ищецът следваше да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираните суми, а именно наличието на валидно договорно правоотношение между цедента „ПФБ” ООД и ответника по договор за потребителски кредит, настъпването на изискуемост на вземанията и прехвърляне на вземанията спрямо ответника, чрез сключване на договор за цесия. В тежест на ответника бе да докаже точно изпълнение на договорните си задължения, както и останалите направени правоизключващи възражения.

                Установи се от събраните по делото доказателства, че в действителност между цедента „ПФБ” ООД и ответника И.И. бил сключен Договор за потребителски кредит с номер ********* от 16.10.2015г., по силата на който „ПФБ” ООД се задължил да предостави на И.И.И. сумата от 550,00 лв. под формата на кредит. Установи се, че страните договорили и следните задължения: 27,50 лв. – дължима така за оценка на кредитно досие, 108,48 лв. – договорна фиксирана лихва, равняваща се на 48% ГПР и 430,63 лв. – такса кредит у дома. Установи се, че кредитополучателят пожелал изрично сумата по кредита да му бъде дадена на ръка по местоживеене. От представения договор за прехвърляне на вземания от 19.05.2017г. се установи, че „ПФБ” ООД, като цедент, е прехвърлило н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, като цесионер, вземането спрямо И.И.И. по договор за кредит с номер ********* от 16.10.2015г. Договорът за потребителски кредит бил подписан от ответника, а подписът, положен в графа „клиент“ не е оспорен в настоящия процес.           

                 С оглед на това съдът намира, че ищецът успя да докаже съществуването на валидно сключено облигационно правоотношение между цедента на вземането и ответника. Ответникът не ангажира никакви доказателства, с които да установи изпълнение на поетите с договора за потребителски кредит задължения. При преценка за размера на задълженията на ответника съдът се позовава изцяло на заключението по допуснатата ССЧЕ, като го кредитира изцяло.              

                 Следователно предявеният иск за сумата от 491,88 лв., представляваща дължима главница по сключения Договор за потребителски кредит се явява основателен и следва да бъде изцяло уважен. Доколкото основателен е искът за главница, акцесорният иск за лихва за забава по реда на чл. 86 ЗЗД също се явява основателен, но частично, а именно за сумата в размер на 77,61 лв., с оглед на заключението по допуснатата ССЧЕ.

                  Следващият иск за сумата от 20,48 лв., представляваща задължение – такса за услуга „оценка на досие” е неоснователен. Съдът намира, че тази клауза в Договора се явява нищожна, поради противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, уреждащ,  че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Безспорно е, че оценката на кредитното досие е действие, свързано с усвояване на кредита. Предвид изложеното този иска следва да бъде оставен без уважение. Искът за сумата от 389,23 лв., представляваща такса за услуга „кредит у дома” също се явява неоснователен, по изложените причини. Клаузата отново противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. В тази услуга „кредит у дома” се включва предаването в брой на заемната сума и събиране на всяка вноска от адрес на длъжника. Начинът на предаване на заемната сума е част от усвояването на кредита, а по делото не се представиха доказателства, установяващи посещението на адрес на ответника за събиране на дължимите вноски. Т.е. липсва доказване на осъществен разход в тази насока. При противоречие със ЗПК клаузите се явяват нищожни. Т.е. платеното на тяхно основание е било недължимо.

                  Предвид изложеното заплатената сума в общ размер от 48,42 лв., представляваща сбор от сторените плащания на таксите за оценка на досие и за кредит у дома следва да погаси част от дължимата договорна лихва.

                  Претенцията за сумата от 97,02 лв. следователно се явява частично основателна, с оглед изложеното до размер от 48,60 лв. Възражението, че уговореният фиксиран размер между страните е прекомерен, е неоснователно. В чл. 19, ал. 4 ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В настоящия случай уговорения ГПР е 48%, поради което клаузата не е нищожна.

                  С получаването на исковата молба и приложенията процесуалният представител е бил уведомен за сключената цесия.

                  По разноските:

                  Съдът, като взе предвид изхода на спора, намира, че на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищцовата страна сторените от последната разноски в настоящото производство и предхождащото го заповедно производство, съобразно уважената част от исковите претенции, а именно сума в размер на 370,00 лв.

                  Воден от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

                ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.И.И., ЕГН **********, с адрес ***, дължи н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 491,88 лв. (четиристотин деветдесет и един лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща дължима главница по сключен между „ПФБ” ООД и И.И.И., ЕГН **********, Договор за потребителски кредит с номер ********* от 16.10.2015г., което вземането е прехвърлено с Договор за цесия от 19.05.2017г., сключен между „ПФБ” ООД и А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *********, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. номер 18518 по описа на ВРС за 2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

 

                 ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.И.И., ЕГН **********, с адрес ***, дължи н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 48,60 лв. (четиридесет и осем лева и шестдесет стотинки), представляваща дължима договорна лихва по сключен между „ПФБ” ООД и И.И.И., ЕГН **********, Договор за потребителски кредит с номер ********* от 16.10.2015г., което вземане е прехвърлено с Договор за цесия от 19.05.2017г. на ищеца, сключен между „ПФБ” ООД и „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *********, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. номер 18518 по описа на ВРС за 2018г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 48,60 лв. до пълния претендиран размер от 97,02 лв., поради неоснователност.

 

                ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.И.И., ЕГН **********, с адрес ***, дължи н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 77,61 лв., (седемдесет и седем лева и шестдесет и една стотинки), представляваща дължима лихва за забава върху главницата от 491,88 лв. за периода от 19.05.2017г. до 06.12.2018г., дължима по сключен между „ПФБ” ООД и И.И.И., ЕГН **********, Договор за потребителски кредит с номер ********* от 16.10.2015г., което вземане е прехвърлено с Договор за цесия от 19.05.2017г. на ищеца, сключен между „ПФБ” ООД и „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *********, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. номер 18518 по описа на ВРС за 2018г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 77,61. до пълния претендиран размер от 85,65 лв., поради неоснователност.

 

                ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, срещу И.И.И., ЕГН **********, с адрес ***, да бъде прието за установено в отношенията между страните, че И.И.И., ЕГН **********, с адрес ***, дължи н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 20,48 лв., представляваща такса за услуга „оценка на досие”, дължима по сключен между „ПФБ” ООД и И.И.И., ЕГН **********, Договор за потребителски кредит с номер ********* от 16.10.2015г., което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 19.05.2017г. на ищеца, сключен между „ПФБ” ООД и „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *********, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. номер 18518 по описа на ВРС за 2018г.

 

                 ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, срещу И.И.И., ЕГН **********, с адрес ***, да бъде прието за установено в отношенията между страните, че И.И.И., ЕГН **********, с адрес ***, дължи н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 389,23 лв., представляваща такса за услуга „кредит у дома”, дължима по сключен между „ПФБ” ООД и И.И.И., ЕГН **********, Договор за потребителски кредит с номер ********* от 16.10.2015г., което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 19.05.2017г. на ищеца, сключен между „ПФБ” ООД и „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *********, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. номер 18518 по описа на ВРС за 2018г.

 

                ОСЪЖДА И.И.И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати н. “А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 370,00 лв., представляваща сторени от ищцовата страна разноски в настоящото производство и в предхождащото го заповедно производство по ч.гр.д. номер 18618 по описа на ВРС за 2018г, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

                 Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.

 

 

 

                                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................