РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 28.10.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното заседание на пети октомври две хиляди двадесета и първа година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 2696/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1, пр. първо ГПК вр.
с чл. 79, ал. 1 ЗС, вр. чл. 13 ЗН.
Ищецът Ж.Г.Т. твърди, че
по силата на саморъчно завещание направено от съпруга й П.И.Х.от 01.08.2016 г.
е собственик на недвижим имот с идентификатор 68134.304.143.1.6 по
кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед №
РД-18-32/01.04.2016 г. с адрес на имота гр. София, район „Възраждане“, ул. *********,
с площ от 64 кв.м. със съседни самостоятелни обекти в сграда на същия етаж:
68134.304.143.1.5, под обекта 68134.304.143.1.4 и над обекта 68134.304.143.1.8. Твърди, че при справка в Агенция по вписванията
установил, че в полза на ответника Г.П.П. е вписан констативен нотариален №
111, том. ІІІ, рег. № 9786, дело № 442/2016 г. за собственост на същия имот,
въз основа на саморъчно завещание от 30.04.2014 г. от същия завещател. Иска от
съда да бъде признато по отношение на ответника, че тя е собственик на
процесния недвижим имот, както и на основание чл. 537, ал.2 ГПК констативният нотариален акт да бъде отменен.
Ответникът Г.П.П. оспорва иска. Твърди завещанието, с
което ищецът се легитимира да е нищожно – да не е съставено, подписано и
датирано от завещателя П.И.Х.. Твърди завещанието да е антирано, както и че към
дата 01.08.2016 г. завещателят не е могъл да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи. Претендира разноски.
Съдът, като
съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически изводи:
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 150, том. І, рег. № 3351, дело 141 от 14.03.2011 г.Е.И.Х.дарява на брат си П.И.Х.апартамент, находящ се в гр. София, район „Възраждане“, ул. „*******, с площ от 64,44 кв.м., на трети етаж над мецанина, представляващ пети етаж от терена, заедно със зимнично помещение с площ от 5,98 м. и таванско помещение с площ от 7,26 кв.м.
По делото е
представено саморъчно завещание от 30.04.2014 г., съставено от П.И.Х., в което
е посочено, че със същото анулира завещение чернова без подпис направено за П.Ц.Я.поради
съмнение, че може да фалшифицира подписа му, че няма да го гледа и да се грижи
за него и сестра му и завещава апартамента на ул. ************на Г.П.П., като
той се задължава след моята смърт да дава наема от апартамента и боксониерата
на ул. „********таванско ателие, да се грижи за всякакви административни неща,
ток, вода, храна на Е.Х.и след нейната смърт да стане пълен наследник на
апартамента на ул. „*********, ателието на ул. „*********вх. ІІ и етаж на бул.
„*********Със саморъчно завещание от 01.08.2016 г. П.И.Х.е завещал на Ж. Г.Т.
собственото си жилище, представляващо апартамент в гр. София, район
„Възраждане“, ул. „*********, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня, клозет и
две антрета, с площ от 64,44 кв.м., на третия етаж или петия етаж от терена,
заедно със зимнично помещение от 5,98 кв.м. при съседи Ж., коридор и калкан и
таванско помещение с площ от 7,26 кв.м. при съседи Ж. и Б., с 4/10 идеални части
от общите части на сградата, построена в УПИ № VІІ, кв.206 Център, с площ от
208,75 кв.м.
Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че П.И.Х., починал на 13.09.2016 г. като е оставил свой единствен наследник по закон съпругата си Ж.Г.Т..
Според служебна бележка, издадена от Болница „Токуда“ П.И.Х.е бил хоспитализиран в болницата за периода 25.07.2016 г. – 27.07.2016 г. в Отделение по пневмология; 02.08.2016 г. – 05.08.2016 г. в Отделение по гръдна хирургия; за периода 07.08.2016 г. – 11.08.2016 г. в Отделение по пневмология.
Установява се от епикриза, съставена в отделение по гръдна хирургия в Болница „Токуда“, че П.И.Х., на 76 г., е постъпил в отделението на 02.08.2016 г. с оплаквания от болки и бодежи в лява гръдна половина, кашлица и задух при физически натоварвания, като след направени изследвания е установена суспекция за туморен процес в левия бял дроб с медиастинална лимфаденомегалия и плеврален излив в ляво. Като обективен статус при приемането му е посочено задоволително общо състояние, адекватен, контактен, афебрилен, за крайници – без отоци, болезненост или данни за варикоза. Посочено е, че в сравнение с предходна ренгенография от 27.07.2016 г. от образните изследвания се визуализира прогресия на плевралния излив в ляво, до нивото на 2-ро ребро отпред и др. На 03.08.2016 г. е извършена операция скарификация на плевра. Според епикризата е изписан на 05.08.2016 г. с подобрение и в добро общо състояние.
Установява се, че на 05.08.2016 г. между „Т.Х.С.“ АД, като наемодател и Ж.Г.Т., като наемател е сключен договор за наем на оксиген концентратор.
Видно от епикриза издадена от Втора клиника по вътрешни болести на Отделение по пневмология, на 07.08.2016 г. П.И.Х.е постъпил в тази клиника с оплаквания от задух, тежест в гърдите, като сутринта забелязал силен оток и зачервяване на лява подбедрица.
От показанията на свидетелите В..Пи Д. П. се установява, че те са приятели на ответника и покрай него са познавали П.Х., който също е бил негов приятел. Според показанията им през м. юли 2016 г. те видели за последно П.Х.в дома му, когато му занесли храна, тъй като бил болен. Вратата им отворила жена, за която свидетелят П. знае, че е бивша жена на Х., която започнала да живее отново с него, когато здравословното му състояние се влошило. Свидетелите сочат, че тогава Х. бил на легло, завит, с кислородна маска, като тогава не провели разговор с него, а той само им кимнал. Според свидетеля П. тогава Х. му изглеждал зле, като неадекватен, но не е направил опит за комуникация с него, а оставил храната и си тръгнал.
Според заключението на приетата съдебно-графическа експертиза подписите положени за П.И.Х.в саморъчно завещание от 01.08.2016 г. са положени от П.И.Х., а буквените и цифрови текстове са написани от него. Според отговорите на вещото лице в о.с.з., проведено на 30.03.2021 г., принципно няма признаци, които еднозначно да сочат, че у едно лице е налице заболяване засягащо писмено-двигателния му навик, а признаците са комплексни и може да са свързани с различни нещо като старческо изменение, неудобна поза, болестно състояние, липса на очила и т.н. В конкретния случай вещото лице сочи, че има съвсем слабо изразени признаци на скованост, което по никакъв начин е свидетелства за сериозно двигателно заболяване. Вещото лице сочи, че към близка дата на съставяне на документа е изследвал сравнителен образец – заявление за издаване на документ за самоличност от 12.07.2016 г. и спрямо него също не е открил съществени промени в писмено-двигателния навик.
Според заключението на приетата комплексна съдебно-медицинска експертиза към момента на съставяне на завещанието от 01.08.2016 г. П.И.Х.е бил в средно увредено здравословно състояние, като липсват данни за увреждане на горните крайници, които да са причина за ограничаване на възможността му да пише, както и липсват данни за неврологично нарушения засягащи двигателната му способност да пише. Според заключението липсват данни за наличие на психично разстройство при П. Х., което да нарушава базисните му психични годности, както и за психични усложнения от прилаганото му медикаментозно лечение. Вещите лица сочат, че средно увреденото здравословно състояние на ищеца на 01.08.2016 г. вероятно е оказало влияние върху силата на движението на ръцете му поради общата му отпадналост и наличната дихателна недостатъчност, изискваща постоянно кислородолечение. В открито съдебно заседание вещите лица сочат, че не могат да посочат как конкретно средно увреденото общо състояние на Х. е повлияло на почерка му, но липсват медицински причини и данни сочещи на извод, че П.Х.към дата 01.08.2016 г. не е можел да пише, както и че ползването на кислороден апарат не е пречело на П.Х.да пише.
При така установеното фактическа страна, от правна
страна съдът намира следното:
Предявен е положителен установителен иск за собственост на недвижим имот възникнала въз основа на завещателно разпореждане с правно основание чл. 124, ал.1, пр. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал.1. ЗС и чл. 13 ЗН.
В тежест на ищеца е да докаже, че се легитимира като собственик на процесния недвижим имот с валидно завещателно разпореждане - съставено на посочената в него дата, написано и подписано от завещателя.
В тежест на ответника по направеното от него правоизкючващо възражение за унищожаемост на сделката, поради липса на способност на завещателя да завещава поради липса на здрав разум и възможност да разбира и ръководи постъпките си е да докаже тази липса към момента на съставяне на завещателното разпореждане.
На първо място, следва да бъде разгледано възражението на ответника за нищожност на завещанието на основание чл. 42, б. „б“, пр. второ ЗН вр. с чл. 25, ал.1 ЗН, според които разпоредби нищожно е завещанието, което не е написано собственоръчно от завещателя, не е датирано от него, както и това, което не е подписано от завещателя, като подписът е необходимо да следва завещателните разпореждания.
Законът придава специално значение на датата на съставянето на завещанието, обявявайки я за задължителен елемент от неговата форма, наред със завещателните разпореждания и подписа на завещателя. Спрямо датата на съставяне на завещанието, се преценява дали то отразява последната воля на завещателя, както и дали завещателят е бил способен по смисъла на чл. 13 ЗН да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си. Според задължителната практика на ВКС – решение № 207 от 21.01.2016 г. по гр. д. № 1381/2015 г., г. к., І г. о. на ВКС, нищожно е и завещанието, което е антидатирано.
Саморъчното завещание представлява частен диспозитивен документ, като при оспорване, че същото е антидатирано, установяването на това обстоятелство е в тежест на оспорващата страна, която, за да проведе успешно това оспорване, следва да ангажира такива доказателства, които изключват всяка възможност саморъчното завещание да е било съставено на посочената от завещателя датата.
От заключението на приетата графическа експертиза, която съдът кредитира като обективно и безпристрастно дадена, се установява, че процесното завещание от 01.08.2016 г. е написано собственоръчно от П.И.Х.и е подписано лично от него.
Същевременно, от приетата съдебомедицинска експертиза се установява, че към 01.08.2016 г. здравословното състояние на П.И.Х., в т.ч. и провежданото спрямо него лечение, не са му пречели да пише. Съдът намира, че този извод на вещите лице не противоречи на събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на свидетелите П. и П., доведени от ответника, според които през м. юли 2016 г. Х. е дишал чрез кислородна маска в дома си.
От събраните по делото писмени доказателства и съдебномедицинската експертиза се установява, че първият прием на ищеца във връзка с влошеното му здравословно състояние е на 25.07.2016 г., когато той е изписан на 27.07.2016 г. и отново е постъпил в болницата Токуда на 02.08.2016 г. Процесното завещание е с дата 01.08.2016 г. В този период ищецът се е придвижвал сам, давал е сам ясни анамнезни данни, като дори и към 01.08.2016 г. да е ползвал в домашно условия кислороден апарат /доказателствата за наемането му са от 05.08.2016 г./ то ползването на същия не е засягало възможността на Х. да пише и да се подписва. Обстоятелството, че свидетелите са видели Х. на легло и с кислородна маска и той не е разговарял тях не води до единствен логичен извод, че той не е могъл да движи ръцете си и да пише, като в тази връзка свидетелите сочат, че само са отишли да му занесат храна и дори не е правен опит за разговор, нито са налице данни за други обстоятелства изключващи възможността на Х. да пише.
Предвид изложеното, съдът намира възраженията на ответника за нищожност на завещанието поради липса на предвидената от закона форма, в т.ч. и неподписването му от завещателя за неоснователни.
По възражението на ответника за унищожаемост на завещанието поради неспособност на завещателя към момента на съставянето му да завещава с правна квалификация чл. 43, ал.1, б. „а“ ЗН.
Съгласно чл. 43, ал. 1, б. а от ЗН завещателното разпореждане е унищожаемо, когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава, а съгласно чл. 13 от ЗН , способно да завещава е всяко лице, което е навършило 18 години, не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно. Унищожаеми по смисъла на чл. 43, ал. 1, буква "а" от ЗН са извършените завещателни разпореждания от пълнолетни лица, които не са поставени под пълно запрещение, но не са могли да действат разумно при съставянето на акта. Изискването завещателят да е способен да действа разумно има правно значение, когато са налице другите две условия, предвидени в чл. 13 от ЗН - пълнолетие и липсата на пълно запрещение, при липсата на които завещанието е нищожно. Способността за разумно действие свързва завещателната дееспособност с едно конкретно състояние на личността по време на извършване на завещателния акт, независимо, че формално това лице е дееспособно с оглед гражданскоправните критерии. В този смисъл, неспособни да действат разумно са лицата, които не са поставени под запрещение, но поради слабоумие, душевна болест или друга причина не са в състояние да разсъждават нормално, липсва им здрав разум и не могат да разбират и да ръководят постъпките си. Доколкото в подобни случаи завещателят не е лишен с формален правен акт от общата гражданска дееспособност се изхожда от предположението, че той разумно е изразил волята си, поради което неспособността да се действа разумно към момента на съставяне на завещанието трябва да се докаже по безспорен начин, като тежестта за това доказване е у ответника.
При преценка на събраните по делото гласни, писмени доказателства и съдебни експертизи съдът намира, че по делото не се доказва при условията на пълно доказване, че към момента на съставяне на процесното завещание 01.08.2016 г. завещателят П.Х.не е бил способен да действа разумно. За да достигне до този извод съдът кредитира заключението на психиатричната експертиза тъй като същото е безпристрастно, обосновано и непротиворечиво.
Предвид изложеното, ищецът по силата на процесното завещателно разпореждане се легитимира като собственик на процесния недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.304.143.1.6 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-32/01.04.2016 г. с адрес на имота гр. София, район „Възраждане“, ул. *********, с площ от 64 кв.м. и предявеният положителен установителен иск следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 ЗН, вр. с чл. 39 ЗН с последващото завещателно разпореждане касаещо един и същ имот се отменя предходното. В настоящия случай завещателното разпореждане от 01.08.2016 г. отменя всички предходни такива, касаещи завещания имот – апартамент, находящ се гр. София, район „Възраждане“, ул. „*********, с площ от 64,44 кв.м., на 3- ти етаж, явяващ се 5-ти етаж, считано от терена, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.304.143.1.6 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-32/01.04.2016 г. Ето защо, удостовереното в констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 111, том. ІІІ, рег. № 9786 от 07.12.2016 г. на Нотариус В.Г.,*** действие РС – гр. София, рег. № 340 обстоятелство, че ответникът Г.П.П. е собственик на този имот, заедно с прилежащите му мазе, таванско помещение и идеални части от общите части на сградата е невярно и на основание чл. 537, ал.2 ГПК същият следва да бъде отменен. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3/29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС.
По разноските.
Ищецът не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1, пр. второ ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 ЗС, вр. с чл. 13 ЗН от Ж.Г.Т., ЕГН: ********** срещу Г.П.П., ЕГН: **********, че ищецът Ж.Г.Т. е собственик въз основа на саморъчно завещание, направено от П.И.Х.от 01.08.2016 г. на недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.304.143.1.6 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-32/01.04.2016 г. с адрес на имота гр. София, район „Възраждане“, ул. *********, с площ от 64 кв.м. със съседни самостоятелни обекти в сграда на същия етаж: 68134.304.143.1.5, под обекта 68134.304.143.1.4 и над обекта 68134.304.143.1.8.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал.2 ГПК констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 111, том. ІІІ, рег. № 9786, дело № 442/2016 г. на НотариусВ.Г.,*** действие РС – гр. София, рег. № 340.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
СЪДИЯ: