Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                    260016/14.9.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На девети септември две хиляди и двадесета година,

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: Красимир Кръстев

 

Секретар: Ф. А.,

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 872 по описа за 2020 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0869-001231/16.04.2020год. на Началник сектор ПП към ОДМВР – гр. Шумен, упълномощен с Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на МВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на Б.А.С. ЕГН ********** ***, e наложено административно наказание „глоба“ в размер на 80 /осемдесет/ лева  и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца.

Жалбоподателя в жалбата си моли съда да постанови решение, с което да отмени издадените АУАН и НП, тъй като са постановени при непълното на доказателствата. Допуснати са съществени нарушения на правилата и нормите регламентиращи установяване на административните нарушения, тяхната констатация и налагане. В съдебно заседание жалбоподателя се явява, за него се явява и редовно упълномощен адвокат, който поддържа депозираната жалба. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение.

За въззиваемата страна, редовно призовани, се явява процесуален представител, който оспорва депозираната жалба и моли НП да бъде потвърдено.  Моли за юристконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е  неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 09.04.2020 г., около 12.10 часа в гр. Шумен на кръстовището по кооперативния пазар бул. „С. *** К., жалбоподателя управлявал товарен автомобил „Опел Виваро“ с рег. № Н 7032 ВС, собственост на „С.“ ЕООД с ЕИК: *********. Същият заемал дясната лента за движение, осигуряваща движение направо. Светела червена светлина на светофарната уредба. До него с лекия си автомобил бил спрян свид. И.К., като в автомобила му бил и свид. Х.С.. Автомобила им бил на първа линия от ляво на жалбоподателя, като така престроен автомобила е следвало да завие на ляво и продължи по бул. „С. Велики“. При светване на зелена светлина и двата автомобила продължили направо, като автомобила на свид. К. засякъл автомобила на жалбоподателя и двамата си разменили гневни реплики и жестове. Автомобила на свид. К. продължил като след десен завой влязъл в паркинга на магазин „Била“ където паркирал и свид. К. слязъл от автомобила. През това време афектиран от случилото се, жалбоподателя също тръгнал да влиза към паркинга на магазин „БИЛА“. Влязъл в паркинга, като забелязал, че свид. К. е слязъл от автомобила си. Приближил към него и с автомобила си го ударил по гърдите, като от удара К. паднал на земята. Жалбоподателя слязъл от автомобила си, като от неговия автомобил слязъл и свид. Д.Д.. От другия автомобил слязъл свид. Х.С. и запитал жалбоподателя, защо постъпва така. Жалбоподателя ритнал с крак в слабините С., със свид. Д. се качили в автомобила и напуснали местопроизшествието. След тяхното напускане К. почакал да се съвземе малко и с приятеля си тръгнали към МБАЛ-Шумен тъй като изпитвал силни болки. От своя страна свид. С. се обадил на тел. 112 за да информира за случилото се.

На място пристигат служителите на КАТ - свидетелите С. К. и Й.Ж.. Установили, че на местопроизшествието няма никой и посетили МБАЛ-Шумен, където установили свидетелите К. и С.. От двамата свидетеули установили жалбоподателя и го издирили, като с него отишли на местопроизшествието и след като установили какво точно се е случило на жалбоподателя бил съставен АУАН сер. АA бланкетен № 266477 от 09.04.2019г., като актосъставителя сметнал, че е нарушен чл. 123 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДвП. Жалбоподателя подписал акта с възражението „имам“. Не се е възползвал от законното си право по чл. 44 ал.1 от ЗАНН и не е депозирал писмени възражения в законоустановения 3-дневен срок.

Въз основа на така съставения акт и материалите по делото е издадено Наказателно постановление № 20-0869-001231/16.04.2020год. на Началник сектор ПП към ОДМВР – гр. Шумен, упълномощен с Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на МВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на Б.А.С. ЕГН ********** ***, e наложено административно наказание „глоба“ в размер на 80 /осемдесет/ лева  и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца.  

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава и от останалите събрани по делото доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – С.К.К., Й.Ж.Ж., И.И.К., Х.Х.С. и Д.И.Д..

Съдът не цени в тяхната пълнота показанията на свид. Д., тъй като същите целят да оневинят и омаловажат действията на жалбоподателя. Лансираната от него теза, че имали за цел посещението на „гумаджийницата“ не се подкрепя от извършените от тях действия. Докато при влизането в паркинга на магазин „Била“ първоначално, според показанията на ДД. е имало спрени автомобили което е попречило да спрат там, то на излизане те въобще не са спрели, тъй като добре им е било известно какво се е случило вследствие действията на жалбоподателя. Още при установяване на местопроизшествието от страна на полицейските служители са предприети действия, за осигуряване на видеоматериал от стационарни камери, но станало ясно, че на мястото където е станало местопроизшествието такива не е имало. От показанията на същия свидетел се потвърждава, че удар между автомобила управляван от жалбоподателя и св. К. е имало.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателя действително е извършил визираното в акта нарушение по следните правни съображения: Установи се по безспорен начин, че той е извършил визираното в наказателното постановление нарушение, тъй като същият е управлявал товарен автомобил и при движението си е блъснал свид. К. и с това е причинил ПТП.

Ефектиран от провокативното поведение на св. К., той преустановява движението си в посоката в която е тръгнал и тръгва след К. и след като го настига и блъска напуска местопроизшествието. Не се събраха никакви доказателства, че е имал някаква работа за да продължи след автомобила на К. при влизането му в паркинга на магазин „Била“. Действията му са били продиктувани от идея за саморазправа и след като е постигнал целта си е продължил пътя си без да се интересува повече за последиците от действията си. Твърдението на свид. Д.,че са имало някаква работа на пункта за ремонт на гуми, съдът приема за защитна теза изградена в хода на процеса.

Съгласно наказателната разпоредба на чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП се предвижда наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца  и “глоба” от 50 до 200 лева, за водач на МПС, който наруши задълженията си като участник в ПТП. Тази наказателна разпоредба се прилага за извършено нарушение на чл. 123 ал.1 т.2. Това нарушение се реализира, когато водачът на ППС, който като участник в пътно транспортно произшествие, когато при произшествието са пострадали хора, какъвто е настоящия случай не уведоми компетентната служба при МВР. За това нарушение административно-наказващия орган е наложил малко над минималните възможни наказания имайки предвид приложената по делото справка на нарушител от региона.

Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил съответната административно-наказателна разпоредба на Закона за движение по пътищата, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53 ал.1 от ЗАНН и като е взел предвид, че осъществяването на нарушенията и самоличността на лицето, са били установени по безспорен начин. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна. При индивидуализацията на наказанието административно-наказващия орган е съобразил тежестта на извършеното нарушение и неговата обществена опасност и е определил размера на наказанието в минимално предвидения размер съобразно изискванията на Закона за движение по пътищата, в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН и т.1 от ППВС №10/28.09.1973г.

            С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на  административно-наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОД МВР гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на  чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. В тази връзка съдът определя възнаграждение в размер на 100 лева, което следва да се присъди в тежест на жалбоподателя Б.А. Ставроруло, която сума следва да се заплати.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.първо от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0869-001231/16.04.2020год. на Началник сектор ПП към ОДМВР – гр. Шумен, упълномощен с Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на МВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на Б.А.С. ЕГН ********** ***, e наложено административно наказание „глоба“ в размер на 80 /осемдесет/ лева  и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца.  

ОСЪЖДА Б.А.С. ЕГН **********, да заплати по сметка на ОД МВР гр. Шумен сумата в размер на 100 /сто/ лв.., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

 

Районен  съдия: